Решение № 14732 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2014 г.

Решение № 14732 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булмет" ЕООД, с ЕИК 108653075, срещу Решение № 2850 от 13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2320/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АСП). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на това дружество срещу Ревизионен акт № 131005426 от 04.05.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, потвърден с Решение № 772 от 12.08.2011 г., издадено от заместник-директора Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП), действащ по заместване на директора, в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2008 г. в размер на 66795,33 лв. и прилежащите лихви, и настоящият касатор е осъден да заплати на Д "ОДОП" - гр. Пловдив разноски по делото в размер от 2129,00 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение, предмет на контрол, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения, които са относими към твърдяната незаконосъобразност на РА, а не на първоинстанционното съдебно решение. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорния РА. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се представлява. Ответникът директорът на Д "ОДОП" - гр. Пловдив представя писмена защита. Оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Видно от касационната жалба касаторът е посочил, че обжалва посоченото решение на АСП, с което е потвърден спорния РА, в потвърдената от ответника част относно допълнително установения корпоративен данък за 2008 г. в размер на 66839,25 лв., ведно с начислените лихви на стойност 17111,13 лв., както и лихвите за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2007 г. и 2009 г., съответно в размер на 1098,37 лв. и 1384,16 лв. Както се посочи по - горе, с решението предмет на контрол, е отхвърлена жалбата на "Булмет" ЕООД срещу спорния РА, в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2008 г. в размер на 66795,33 лв. и прилежащите лихви. Предметът на спора при второто разглеждане на делото от АСП е бил именно такъв. С Решение № 2105 от 12.10.2012 г. състав на АСП, при първото разглеждане на делото, е отменил спорния РА относно допълнително установения корпоративен данък за 2008 г., в частта за разликата над 66795,33 лв. до пълния размер на допълнително установения корпоративен данък от 66839,25 лв., ведно с начислените лихви върху тази сума в частта за разликата над 17099,89 лв. до пълния им размер от 17111,13 лв., като жалбата на дружеството е отхвърлена в останалата й част. Това решение не е обжалвано от ответника и в този смисъл е влязло в сила в частта, в която спорният РА е отменен в частта допълнително установения корпоративен данък за 2008 г. в частта за разликата над 66795,33 лв. до пълния размер на допълнително установения корпоративен данък от 66839,25 лв., ведно с начислените лихви върху тази сума в частта за разликата над 17099,89 лв. до пълния им размер от 17111,13 лв. По жалба на "Булмет" ЕООД решението е отменено от ВАС само в частта, с която жалбата на това дружество срещу спорния РА е отхвърлена в частта, в която е определен допълнително корпоративен данък за 2008 г. в размер на 66795,33 лв. и съответните лихви върху тази сума (в която част е върнато за ново разглеждане) и частично за разноските, а в останалата му част е оставено в сила от състава на ВАС - тоест влязло е в сила относно начислените лихви за забава за несвоевременно внесени авансови вноски за 2007 г. и 2009 г. Предвид изложеното, предмет на второто разглеждане пред АСП е бил РА, само в частта, в която е определен допълнително корпоративен данък за 2008 г. в размер на 66795,33 лв. и съответните лихви върху тази сума, за което е налице произнасяне на съда в обжалваното сега решение. В този смисъл, касационната жалба на "Булмет" ЕООД, в частта, в която е обжалвано и се иска отмяна на решението на АСП, с което е потвърден спорния РА относно допълнително установения корпоративен данък за 2008 г. за разликата над 66795,33 лв. до 66839,25 лв., ведно с начислените лихви върху тази разлика, както и относно лихвите за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2007 г. и 2009 г., съответно в размер на 1098,37 лв. и 1384,16 лв. е насочена срещу несъществуваща част от обжалваното решение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред АСП е било повторно, след като с Решение № 11151 от 29.07.2013 г., постановено по адм. д. № 717/2013 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 2105 от 12.10.2012 г., постановено по адм. д. № 2420/2011 г. по описа на АСП, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Булмет" ЕООД срещу РА № 131005426 от 04.05.2011 г., в частта, в която е определен допълнително корпоративен данък за 2008 г. в размер на 66795,33 лв., ведно със съответните лихви и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на АСП. С отменителното решение съставът на ВАС е посочил, че при новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви във връзка с приложението на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО, доколкото тази разпоредба е приложима към спорната хипотеза. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд при второто разглеждане на делото е бил спорният РА № 131005426 от 04.05.2011 г., именно посочената част, в която е определен допълнително корпоративен данък за 2008 г. в размер на 66795,33 лв., ведно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че счетоводният финансов резултат (ФР) на "Булмет" ЕООД е преобразуван на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО поради непризнати разходи за данъчни цели по десет фактури (с номера от № 112 до № 121 вкл.), издадени от едноличен търговец (ЕТ) "Алекс - Светослава - Сълзана Вълкова" на обща стойност 279208,80 лв. и по четиринадесет фактури (с номера от № 751 до № 764 вкл.), издадени от "Ито Микс" ЕООД на обща стойност 388726,55 лв., с предмет на сделките отпадъчни акумулатори, желязо и отпадъчна неръждавейка. Установено е в хода на ревизията, че фискалните бонове, прикрепени към процесните фактури, издадени от контрагентите на ревизираното лице са с различни номера на ФП и ФУ, спрямо тези на притежаваните от тях ЕКАФП. Предвид тези констатации органът по приходите е приел, че фискалните бонове не представляват годно доказателство за реално извършено плащане по фактурите и разходите, отчетени по тях не са документално обосновани, предвид което не са признати за данъчни цели. За да постанови обективирания правен резултат в диспозитива на обжалваното сега решение, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид установеното в хода на ревизията, че издадените фискални бонове са нередовни, тъй като не са издадени от фискалните устройства на доставчиците, съдът е направил извод, че не може да се приеме, че "Булмет" ЕООД разполага с разходооправдателни документи за извършените плащания по спорните фактури. Посочил е, че след като по законодателен път е поставено изискването за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство като необходимо условие за признаване на счетоводния разход за данъчни цели (чл. 10, ал. 4 ЗКПО), без значение са причините поради което процесните фактури не са придружени с редовни касови бележки. Неспазването на изискването на посочената разпоредба е основание за приложението на чл. 26, т. 2 ЗКПО. След като е съобразил разпоредбата на чл. 26 ЗКПО и констатациите на ревизиращият екип за непризнаване на разходите, свързани с отпадъчни акумулатори, отпадъчно желязо и др., направени въз основа на установеното, че фискалните бонове, прикрепени към фактурите на издателите са с различни номера на ФП и ФУ, спрямо ЕКАФП, съдът е намерил за правилен извода на органа по приходите, издал РА, че спорните фактури не са документално обосновани и този разход е отчетен необосновано като такъв на дружеството, с който неправомерно е намален ФР за 2008 г. В заключение е направил извод, че са налице условията на чл. 26, т. 2 ЗКПО и правилно е извършено увеличение на ФР за 2008 г. на основание този текст с отчетени от данъчния субект разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, поради което и не са признати за данъчни цели. На следващо място, съдът е приел, че в случая е установено отчитането на разходите в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не са налице доказателства, които да установяват по безспорен начин, че тези разходи, са действително извършени, и че са свързани с реално осъществени доставки. На това основание също е намерил за обоснован изводът на органите по приходите, че следва да се увеличи ФР на дружеството за 2008 г. със сумата, представляваща разходи, които не са документално доказани, по спорните фактури. Съдът е съобразил, приетото по делото заключение на ССЕ, съгласно което е отразен приход от последваща продажба на стоките в приходната част на ОПР. Посочил е обаче, че по делото не е установено тези осчетоводени приходи да са от последващи продажби на придобити по процесните фактури стоки. Приел е, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО, тъй като по делото не е безспорно установена идентичност на стоките, надлежно осчетоводени, с които са извършени последващи доставки, със стоките придобити по посочените и осчетоводени фактури. Предвид това и липсата на доказателства за реалност на доставките по процесните фактури, съдът е направил извод, че органът по приходите правилно и законосъобразно е преобразувал финансовия резултат на дружеството за 2008 г., на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, в посока увеличение със сумата от 667935,35 лв., представляващи разходи, които не са документално доказани и е определил корпоративен данък за довнасяне в размер на 66795,33 лв. и съответна лихва. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като в заключение е направил извод за неоснователност на жалбата и е отхвърлил същата. При безспорните установявания относно нередовността на издадените фискални бонове към процесните фактури, предвид императивната разпоредба на чл. 10, ал. 4 ЗКПО, неспазването й е основание за приложението на чл. 26, т. 2 ЗКПО. Ирелевантни са причините, поради които фактурите не са придружени от редовни фискални бележки. Правилен е и извода на съда досежно липсата на предпоставките за приложението на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО (в приложимата редакция) в настоящия случай. Обосновани на доказателствата по делото са изводите на съда, че по делото не е установена и доказана идентичността на стоките, за покупката на които не се признава разход, с тези, от които е реализиран приход от продажба. По делото е прието заключение на ССЕ, което своевременно е било оспорено от процесуалния представител на настоящия касатор като немотивирано. Действително от същото не се установява, въз основа на какви документи, проверени при "Булмет" ЕООД, са направени констатациите от вещото лице за осъществяване на последващи продажби на закупените стоки по процесните фактури и реализирането на приходи от тези продажби, чиято стойност е включена в приходната част на отчета за приходи и разходи (ОПР) за 2008 г. Такива доказателства не са представени по делото. От приобщените дневник на сметка 401 59 "Ито микс" ЕООД за подпериод 01.05.2008 г. - 31.05.2008 г., дневник на сметка 401 49 ЕТ "Алекс Светославова - Сълзана Велкова" за подпериод 01.04.2008 г. - 30.04.2008 г., ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2008 г., баланс на касатора към 31.12.2008 г. и ОПР за 2008 г. тези факти не се установяват. В този смисъл правилно съставът на АСП е приел липсата на доказателства, от които да се установи, че осчетоводените приходи са от последващи продажби на придобити по процесните фактури стоки. Необходимо е било приобщаването на доказателства, от които да се проследи аналитично връзката между всяка от спорните покупки, за която са реализирани разходи, с конкретни продажби, от които са реализирани приходи (вкл. относно размера на прихода), както и доказателства, за установяване осъществяването на последните, доколкото счетоводните записвания сами по себе си не са такива и следва да са извършени въз основа на първични счетоводни документи. В доказателствена тежест на дружеството е било да установи идентичността между стоките, респективно наличието на приходи, получени в резултат на непризнатите разходи. Тези обстоятелства са останали недоказани, включително при съобразяване на заключението на ССЕ. Въз основа на последното и предвид всички доказателства по делото, не може да се направи обоснован фактически извод за реализиране на същите стоки по процесните фактури и за получаването на приход, съответно за неговия размер. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че със спорния РА законосъобразно е преобразуван финансовия резултат на "Булмет" ЕООД за 2008 г. и жалбата на това дружество е била отхвърлена. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно постановено следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 225 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,