Решение № 2529 от 21.12.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1025/2023 г.

Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на С. И. Д., с адрес: [населено място], общ.Б. против Решение № 1040-01-203/16.10.2023 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № 014-02-180-4/22.08.2023 год., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област]. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Сочи се, че неправилно е възприето от административния и контролния орган, че основанието за прекратяване на заетостта в [държава] е напускане на служителя, с твърдения за липса на доказателства в тази насока. Иска се административният акт и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. Административният орган в съдебно заседание и приложени писмени бележки, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: От приложените към административната преписка писмени доказателства, безспорно е установено, че на 31.05.2023 год. оспорващата Д. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, заведено с вх.№ 810-02-181 от същата дата (стр.53). Оспорващата подала и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на Европейския съюз със структуриран електронен документ (СЕД) U002 (стр.57 гръб - стр.59). С Разпореждане № 014-02-180-1/02.06.2023 год. производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявлението на Д. е спряно за събиране на доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход, придобит по законодателството на [държава], [държава] и [държава] (стр.62 гръб). В отговор на запитването на ТП на НОИ от компетентната институция на [държава] е получен СЕД U017 и СЕД U004 (стр20- и 21 и стр.63-66), с които са удостоверени данни за осигурена заетост по законодателството на [държава] за времето от 01.09.2021 год. до 25.05.2023 год. (включително). В СЕД U017, като причини за прекратяване на последната заетост или самостоятелна заетост е посочено “напускане на служителя”. С Разпореждане № 014-02-180-2/10.07.2023 год. производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявлението на Д. е възобновено – стр.79. С Разпореждане № 014-02-180-3/18.07.2023 год. (стр.77) на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 26.05.2023 год. до 25.09.2023 год. в размер на 18.00 лева дневно. С писмо изх.№ 1029-01-3752/18.07.2023 год. Д. е уведомена, че следва представи документ, от който да е видна причината за прекратяване на заетостта в [държава]. На 02.08.2023 год. оспорващата е представила документ от работодателя (стр.115 и превод стр.114), с който се удостоверява, че договора е прекратен, "поради липса на работа". Проведена е кореспонденция с работодателя и с писмо от 18.08.2023 год. (на стр.107 и превод на стр.106), същия е потвърдил, че Д. е подала молба за напускане и последният й работен ден е бил на 25.05.2023 год., като в предходно писмо е посочено, че компанията не е издавала писмо от 28.07.2023 год. С Разпореждане № 014-02-180-4/22.08.2023 год. е отказано да се измени размера на паричното обезщетение за безработица, като е прието че не са налице обстоятелства, които налагат това. На 14.09.2023 год. Д. е подала жалба до Директора на ТП на НОИ [населено място], който с оспореното Решение № 1040-01-203/16.10.2023 год. е потвърдил, разпореждането. По делото е представен ПД U1 (стр. 210 и 211 и в превод на стр. 206-209), в който са посочени осигурителни периоди в [държава] 01.09.2021 год. до 25.05.2023 год. (включително), а като причина за прекратяване на заетостта е посочено "изтичане на договора". При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Оспорваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО в писмена форма и същият е мотивиран. Право на парично обезщетение за безработица съгласно чл.54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в [държава] или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. По отношение на оспорващата са потвърдени съответни периоди за осигурена заетост по законодателството на [държава]. Не е спорно, че Д. е регистрирана, като безработна в Агенцията по заетостта, няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и не упражнява трудова дейност, поради което и има право да получава парично обезщетение за безработица. В случая се спори относно определения размер на обезщетението за безработица и конкретно, налични ли са били данни за изменение на размера му. С Разпореждане № 014-02-180-3/18.07.2023 год., административния орган е определил размера на дължимото обезщетение при условията на чл.54б, ал.3 от КСО, който текст предвижда безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на [държава], чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. За да приложи тази разпоредба на КСО по отношение на Д., Директора на ТП на НОИ [населено място] е приел, че прекратяването на заетостта е станало поради напускане, т.е. по нейно желание. Възприето е, че не са налице условията на чл.54ж от КСО за изменение на постановеното разпореждане, тъй като от приложените доказателства по се установява, че последната заетост на Д. в [държава] е прекратена поради напускане, т.е. правилно и в съответствие с материалния закон обезщетението за безработица е определено при условията на чл.54б, ал.3 от КСО с влязлото в сила разпореждане. В жалбата си пред административния орган и пред съда оспорващата твърди, че е налице разминаване между ПД U1 и СЕД U017, което не е изяснено, а работодателя не е представил доказателства за това, че е подала молба за напускане. Съгласно чл. 61 от Регламент /Е0/ № 883/2004, на което основание е издаден СЕД U002, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Установено е, че изчисляването на паричното обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, следва да се извърши при прилагане на нормата по чл. 62, § 1 вр. § 2 от Регламента, при съобразяване на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно българското законодателство. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 год., който е от 4 до 12 месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО). От значение за периода за изплащане и размера на обезщетението е и основанието за прекратяване на правоотношението, съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3, а не само получавания доход. Според цитираната разпоредба безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. В представения пред осигурителните органи СЕД U017, като причини за прекратяване на последната заетост или самостоятелна заетост е посочено “напускане на служителя”. Не може да се възприеме виждането на оспорващата, че като причина за прекратяване на заетостта следва да се възприеме „изтичане срока на договора“, така както е посочено в представения от нея ПД U1 и писмо на работодателя, които представляват нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица по смисъла на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО.Органът по осигуряването е приел осигурителните периоди и причината за прекратяване на заетостта, съобразявайки данните от СЕД U017. В приложения от оспорващата документ ПД U1, който не е представин в административното производство, са отразени периоди на осигуряването в [държава] и е отразена причина за прекратяване на заетостта изтичане на договора". Съгласно чл. 8, ал. 4 от НОИПОБ, ако представен документ, удостоверяващ осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти в областта на социалната сигурност, е необходимо изясняване на осигурителния стаж и/или доход, до постъпване на отговор от компетентната институция на другата държава преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се извършва въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5. ал. 4. т. 1 от КСО. Така, органите по осигуряването първоначално са определили обезщетението въз основа на данните в СЕД U017 и СЕД U004, които съдържат точните и категорични данни относно последното осигуряване на оспорващата. Разпоредбата на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, предвижда, че предаването на данни между институциите или органите за връзка се извършва по електронен път. Електронният обмен на информация между държавите-членки се осъществява чрез структурираните електронни документи /СЕД/, съгласно дефиницията в регламента. При разминаване/несъответствие в информацията, удостоверена в издадения на лицето преносим документ /ПД/, и СЕД (структуриран електронен документ), превес имат последните, тъй като именно чрез тях се осъществява електронния обмен на данни между институциите. След като пред административния орган оспорващата е представила писмо от работодателя, според което заетостта е прекратена, поради липса на работа е проведена кореспонденция с него. Същия е потвърдил, че подобен документ не е издаван и заетостта е прекратена по искане на служителя. Следователно не са били налице нови обстоятелства и доказателства, които да предполагат изменение на размера и периода на паричното обезщетение за безработица, отпуснато с влязло в сила разпореждане, както правилно е преценил административния орган. Изложеното показва, че административният акт е валиден, издаден в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. При този изход на спора и според правилото на чл.143 от АПК на ТП на НОИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът