Решение № 97 от 1.6.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 398/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260002/20.04.2022г. по гр.д. № 72/2018г. Окръжен съд-Габрово е осъдил Д. Р. А. с ЕГН ••••••••••, С. М. К. с ЕГН •••••••••• и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ с ЕИК 107507217 и седалище и адрес на управление град Габрово, •••••••••• да заплатят солидарно на С. И. И. сумата от 90 000 лв., предявен като частичен за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на фактическата му съпружеска съжителка Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на новороденото му дете A. С.ов И., починало на 26.09.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил този иск в останалата му част до пълния предявен размер от 90 000 лв., предявен като частичен от 150 000 лв. Със същото решение Д. Р. А. с ЕГН ••••••••••, С. М. К. с ЕГН •••••••••• и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ с ЕИК 107507217 и седалище и адрес на управление град Габрово, •••••••••• са осъдени да заплатят солидарно на И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., сумата от 90 000 лв., предявен като частичен за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на нейната майка Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане, както и да заплатят на Н. С. М. и Н. С. М., на всеки от тях, сума в размер на по 90 000 лв., частично предявени за сумата от по 150 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на тяхната дъщеря Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на трети лица, помагачи на ответника МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЗД „ЕВРОИНС“ АД и ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, както и при участието на трети лица, помагачи на ответника Д. Р. А., ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от С. И. И., чрез пълномощници – адвокат Р. Б. и адвокат Р. Б., в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за претърпени неимуществени вреди от смъртта на новороденото му дете A. С.ов Б. за сумата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв., като частичен от 150 000 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят счита, че определеният от съда размер на действително настъпилите за него неимуществени вреди е в разрез с критерия, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Посочва, че при определяне размера на обезщетението съдът не е бил задълбочен при анализа си и не е оценил действително претърпените от него вреди, поради което е присъдил такова в занижен размер. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постановяване на друго, с което осъди ответниците да му заплатят солидарно допълнително сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. Претендира разноски за въззивното производство, включително и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за оказаната му безплатна правна помощ във въззивното производство. В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, ЕИК 107507217, със седалище и адрес на управление град Габрово, ••••••••••, чрез пълномощник – адвокат Н. М., е подала отговор на жалбата, в който заема становище за нейната неоснователност, като моли същата да бъде оставена без уважение. Депозирана е въззивна жалба от Д. Р. А., чрез пълномощник – адвокат С. Г., срещу първоинстанционното решение в частта, в която съдът е осъдил А. да заплати солидарно с ответниците С. М. К. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД на С. И. И. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на фактическата му съпружеска съжителка Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдил А. да заплати солидарно с ответниците С. М. К. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД на С. И. И. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на новороденото му дете A. С.ов И., починал на 26.09.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдил А. да заплати солидарно с ответниците С. М. К. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД на И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на нейната майка Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдил А. да заплати солидарно с ответниците С. М. К. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД на Н. С. М. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на нейната дъщеря Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдил А. да заплати солидарно с ответниците С. М. К. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД на Н. С. М. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на неговата дъщеря Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените в негова тежест разноски. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че не става ясно въз основа на кои събрани по делото доказателства е приел за установени изложените фактически обстоятелства и въз основа на кои от тях е извел правните си изводи. Посочва, че неправилно същият се е позовал на извършен медицински одит и издадено след проверката НП № 27-308/07.11.2013г. от изп.директор на ИА „Медицински одит“, доколкото същото е било отменено с решение № 222/23.10.2014г. по КНАХД № 184/2014г. на Административен съд-Габрово, което е отказал да приеме като писмено доказателство по делото. Развива оплаквания, че при определяне размера на присъденото на С. И. И. обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт на новороденото му дете съдът се е позовал на съдебна практика, касаеща настъпили деликти много по-късно във времето от процесния и не е съобразил икономическата обстановка в страната към този момент. Излага, че съдът не е обсъдил релевираните в процеса възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради заразяването й с МРСА при самоволните й напускания на болничното отделение и от трето лице, извън кръга на ответниците – УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен, в което лечебно заведение същата е била преместена след раждането по настояване на родителите й. Посочва, че съдът не е обсъдил и възражението му за лекарското поведение на всеки от двамата лекари и неизпълнението на даденото от него разпореждане на ответницата К. да извърши раждането по оперативен път, в какъвто случай не би настъпила смъртта на лицата, а при определяне размера на обезщетенията не е съобразил, че деянието е осъществено от него при форма на вината непредпазливост. Счита, че решението е неправилно и в частта за присъдените разноски, доколкото съдът не е посочил как следва да бъдат заплатени същите от осъдените лица – солидарно или поотделно от всеки от тях. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявените срещу него искове бъдат изцяло отхвърлени, евентуално – бъдат присъдени обезщетения по справедливост. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивно производство. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба на ответника Д. Р. А. от страна на ищците С. И. И., И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., Н. С. М. и Н. С. М., чрез процесуалните им представители по пълномощие, в който заемат становище за нейната неоснователност, съответно за недопустимостта й в частта, в която се иска изменение респ. отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските. В срока по чл.259 ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от С. М. К. срещу решение № 260002/20.04.2022г. по гр.д. № 72/2018г. Окръжен съд-Габрово в частта, в която същата е осъдена да заплати солидарно с ответниците Д. Р. А. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД на С. И. И. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на фактическата му съпружеска съжителка Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдена да заплати солидарно с ответниците Д. Р. А. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД на С. И. И. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на новороденото му дете A. С.ов И., починало на 26.09.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдена да заплати солидарно с ответниците Д. Р. А. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД на И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на нейната майка Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдена да заплати солидарно с ответниците Д. Р. А. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД на Н. С. М. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на нейната дъщеря Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдена да заплати солидарно с ответниците Д. Р. А. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД на Н. С. М. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на неговата дъщеря Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че съдът не е извършил обективна и правно издържана оценка на събраните доказателства в тяхната цялост и не обсъдил релевираното с отговора на ИМ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – настъпването смъртта на Д. М., от страна на медицинския персонал в УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен. Посочва, че е допуснал нарушение и при прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критерия за справедлив размер на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, като е присъдил такива в прекомерни размери. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните му част и вместо него постановяване на друго, с което предявените срещу нея искове бъдат изцяло отхвърлени, евентуално – бъдат присъдени обезщетения при съществено намаляване на размерите им. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от С. М. К., от насрещните страни С. И. И., И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., Н. С. М. и Н. С. М., чрез процесуалните им представители по пълномощие, в който заемат становище за нейната неоснователност. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, чрез пълномощник – адвокат Н. М., в частта, в която търговското дружество е осъдено да заплати солидарно с ответниците Д. Р. А. и С. М. К. на С. И. И. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на фактическата му съпружеска съжителка Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдено да заплати солидарно с ответниците Д. Р. А. и С. М. К. на С. И. И. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на новороденото му дете A. С.ов И., починало на 26.09.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдено да заплати солидарно с ответниците Д. Р. А. и С. М. К. на И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на нейната майка Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдено да заплати солидарно с ответниците Д. Р. А. и С. М. К. на Н. С. М. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на нейната дъщеря Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане; в частта, в която е осъдена да заплати солидарно с ответниците Д. Р. А. и С. М. К. на Н. С. М. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на неговата дъщеря Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените в тежест на дружеството разноски по делото. Жалбоподателят счита, че не са ангажирани доказателства по делото, които да установяват наличието на пряка връзка между възложената на останалите двама ответници работа и причиненото увреждане, както и такава между твърдените увреждания, причинени от двамата лекари-ответници и настъпилата смърт на Д. М. и новороденото й дете. Развива оплаквания, че съдът не е разгледал направените възражения за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат по отношение на Д. М. досежно действията на лекарските екипи в УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен и за изтекла погасителна давност, а при определяне размера на всяко от присъдените обезщетения не е съобразил конкретните фактически и психологически последици за всеки от ищците и е определил същите в прекомерно високи размери, несъответстващи на принципа за справедливост в чл.52 ЗЗД. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо него постановяване на друго, с което предявените срещу дружеството искове бъдат изцяло отхвърлени, евентуално отхвърлени над размера от 40 000 лв. за всеки от ищците. Претендира разноски. В срок е постъпил отговор на въззивната жалба на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД от страна на С. И. И., И. С. И., чрез своя баща и законен представител С. И. И., Н. С. М. и Н. С. М., чрез процесуалните им представители по пълномощие, в който заемат становище за нейната неоснователност. Подадена е частна жалба от С. М. К. срещу Определение № 260010/12.07.2022г. по гр.д. № 72/2018г. на Окръжен съд-Габрово, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, в частта, в която частният жалбоподател е осъден да заплати заедно с останалите двама ответници допълнително възнаграждение на упълномощения от ищците адвокат над сумата от 9 360 лв., с доводи за неговата неправилност. Моли за отмяната му. В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба на С. М. К. от ищците, чрез адвокат Р. Б., в който се заема становище за нейната неоснователност. Подадена е частна жалба от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, чрез адвокат Н. М., срещу Определение № 260010/12.07.2022г. по гр.д. № 72/2018г. на Окръжен съд-Габрово, постановено в производство по чл.248 ГПК, в частта, в която съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на страната, съразмерно с отхвърлената част от иска на С. И. и е определил размера на възнаграждението на упълномощения от ищците адвокат. Прави искане за отмяната му. В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД от ищците, чрез адвокат Р. Б., в който се заема становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат подадената от всеки от тях въззивни жалби и исканията, направени с тях, съответно подадените отговори на въззивните жалби, по съображения, изложени в писмени защити. Поддържат претенциите си за разноски, като С. И. И., И. С. И., чрез своя баща и законен представител С. И. И., Н. С. М. и Н. С. М. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД съгласно представени списъци по чл.80 ГПК. Третите лица, помагачи на ответника Д. Р. А., ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не изпращат представители в съдебно заседание и не вземат становище по въззивните жалби. Третите лица, помагачи на ответника МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и ЗД „ЕВРОИНС“ АД не изпращат представители в съдебно заседание и не вземат становище по въззивните жалби, а ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД заема становище за основателност на подадените от ответните страни в процеса въззивни жалби. Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, всяка от тях от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи: Предявени са обективно и субективно съединени искове срещу преките причинители на вредите с правно основание чл.45 ЗЗД и срещу техния работодател и възложител на работа с правно основание чл.49 ЗЗД, за солидарното им осъждане да заплатят на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от настъпилата на 04.10.2013г. смърт на Д. Н. М. - фактически съпружески съжител на ищеца С. И. И., майка на ищцата И. С. И. и дъщеря на ищците Н. С. М. и Н. С. М. и от настъпилата на 26.09.2013г. смърт на новороденото дете на ищеца С. И. И. – A. С.ов И.. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД включва следните юридически факти – противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина, която съгласно ал.2 на с.чл. се предполага до доказване на противното. По делото са установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на горепосочената законова разпоредба. С Присъда № 3/11.01.2019г. по НОХД № 119/2017г. по описа на Окръжен съд-Габрово ответникът Д. Р. А. е бил признат за виновен в това, че за периода от 20: 00 часа на 25.09.2013г. до 08: 00 часа на 26.09.2013г., в качеството си на дежурен лекар – акушер- гинеколог в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – град Габрово, при упражняване на лекарска професия, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил правилата за добра медицинска практика, инкорпорирани в Медицински стандарт по акушерство и гинекология, утвърден с Наредба № 32/30.12.2008г. вр. чл.80 от Закона за здравето, а именно Глава Х II, т.2.2.1, т.3.3.1.1 и т.3.1.1, като не разпознал спешен случай при раждане при бременната Д. Н. М., въпреки високата температура и проведените повече от три функционално окситоцинови теста, не отчел, че се касае за бременност с повишен и реализиран риск и не направил антепартална оценка на рисковете за майката и плода, както и не назначил кардиотопографски запис, не извършил цялостно поемане на АГ частта в овладяване на спешно състояние, нарушил т.5.9.6 от Глава ХХ от същия стандарт, като не отчел заплахата за здравето на бременната и плода при преносеност на плода и не преминал към спешно оперативно родоразрешение, нарушил т.3 и т.7 от раздел „За лекар ординатор“ от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в АГО, като не извършил системно наблюдение на родилката Д. М., не отчел състоянието й, както и промените, настъпили в него по време на дежурството му и с действията си при независимо съпричиняване с ответницата С. М. К. по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на бебето A. С.ов И., починало на 26.09.2013г. и на майката Д. Н. М., починала на 04.10.2013г. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен – престъпление по чл.123 ал.3 пр.2 вр. ал.1 от НК. Със същата присъда ответникът А. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието, осъществявайки всички вменени му нарушения в качеството на завеждащ отделение АГ в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – град Габрово и следните нарушения в качеството му на дежурен акушер – гинеколог за периода от 20: 00 часа на 25.09.2013г. до 08: 00 часа на 26.09.2013г. – Глава I т.3 и т.4 от Медицински стандарт по акушерство и гинекология, като не извършил хирургическа медицинска дейност и не оказал медицинска помощ при условията на спешност на родилката Д. Н. М., въпреки, че по време на цялостното му дежурство имал информация за влошеното й състояние, не извършил лекарски преглед въпреки оплакванията от висока температура, втрисане и задух, а вместо това давал нареждания по телефона, както и да е нарушил Глава ХIХ, т.7.1.1.2.1 от същия стандарт, като спешно и неорганизирано не осъществил родоразрешение чрез цезарово сечение, а вместо това в 7: 00 часа на 26.09.2013г. в края на дежурството си записал в ИБР на М. извършване на „евентуално оперативно родоразрешение“. С посочената присъда ответницата С. М. К. е била призната за виновна в това, че на 26.09.2013г. в град Габрово – в АГ на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – град Габрово, нарушила правилата за добра медицинска практика, инкорпорирани в Медицински стандарт по акушерство и гинекология, утвърден с Наредба № 32/30.12.2008г. вр. чл.80 от Закона за здравето, а именно Глава ХII, т.2.2.1, т.3.3.1.1 и т.3.1.1, като не разпознала спешен случай при раждане при бременната Д. Н. М. и не сложила началото на медицински грижи чрез оперативно родоразрешение, не разпознала страдание на плода и не предприела действия по овладяването му и не направила антепартална оценка на рисковете за майката и плода, не извършила цялостно поемане на АГ частта в овладяване на спешно състояние, нарушила т.5.9.6 от Глава ХХ от същия стандарт, като не отчела заплахата за здравето на бременната и плода при преносеност на плода, както и нарушила т.5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в АГО в частта за лекар ординатор, като не обсъдила със завеждащ отделението състоянието на Д. М. и не съобразила становището му да се премине към оперативно родоразрешение и с действията си при независимо съпричиняване с ответника Д. Р. А. по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице – на бебето A. С.ов И., починало на 26.09.2013г. и на майката Д. Н. М., починала на 04.10.2013г. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен – престъпление по чл.123 ал.3 пр.2 вр. ал.1 от НК. Със същата присъда К. била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение да е извършила деянието, осъществявайки нарушения по т.7.1.1.2.1 от Глава ХIХ от Медицински стандарт по акушерство и гинекология, като въпреки указанията на завеждащия отделението лекар за евентуално оперативно родоразрешение, спешно не организирала и не осъществила родоразрешение чрез цезарово сечение, както и задълженията си по длъжностна характеристика като лекар – акушер-гинеколог в АГ, като не изпълнила указаното от завеждащия АГ за евентуално оперативно родоразрешение на бременната М., записано в 7: 00 часа на 26.09.2013г. в ИБР. С решение № 229/19.12.2019г. по ВНОХД № 168/2019г. на Апелативен съд-Велико Търново Д. Р. А. е бил признат за невинен да е извършил нарушения по т.2.2.1 и т.3.1.1 от Медицински стандарт по акушерство и гинекология, утвърден с Наредба № 32/30.12.2008г. и нарушение по т.7 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в АГО в частта за лекар ординатор и е оправдан по обвинението в тази му част, а ответницата С. М. К. е била призната за невинна да е извършила нарушения по чл.72 ал.1 т.4 от Правилника за устройството и вътрешния ред в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – град Габрово и нарушение по т.5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в АГО в частта за лекар ординатор и е оправдана по обвинението в тази му част, като осъщественото от нея деяние е преквалифицирано по чл.123 ал.4 вр. ал.3 пр.2 вр. ал.1 от НК. С решение № 63/30.07.2020г. по КНД № 175/2020г. по описа на ВКС, влязло в законна сила, като необжалваемо, е оставено в сила решение № 229/19.12.2019г. по ВНОХД № 168/2019г. на Апелативен съд-Велико Търново. По изрично разпореждане на закона /чл.300 ГПК/, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от деянието относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. С оглед на това със задължителна за гражданския съд сила е установено обстоятелството, че всеки от двамата ответници Д. Р. А. и С. М. К. е извършил посочените в присъдата нарушения, като не е изпълнил задълженията си по медицинския стандарт за акушерство и гинекология, утвърден с цитираната наредба и по Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в АГО и поведението им е противоправно, съответно скрепено с наказателна санкция. Освен това със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това именно поведение двамата, при независимо съпричиняване, са причинили смъртта на бебето A. С.ов И., починало на 26.09.2013г. и на майката Д. Н. М., починала на 04.10.2013г. Това е така, тъй като чл.300 ГПК под извършване на деяние разбира осъществяването на конкретните факти, с които се реализира фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Затова в случаите, когато като елемент от състава на деянието е включено причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата, констатациите на наказателния съд за осъществяването на такъв резултат и за причинната връзка са задължителни за гражданския съд. Тази обвързаност се разпростира както по отношение на резултата, така и по отношение на причинната връзка между действието, респ. бездействието и осъществения резултат, предвид на което този въпрос не може да бъде пререшаван. Налице е противоправно поведение на всеки от двамата ответници и настъпила смърт на две лица, както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно вината се предполага по силата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила. Следователно това поведението на двамата ответници представлява непозволено увреждане и поради това пострадалите от същото могат да ангажират отговорността им за претърпените от увреждането вреди. Отговорността по чл.49 ЗЗД възниква, когато виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена определена работа. В посочената разпоредба е установено задължение на всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причинени от изпълнителя при и по повод на възложената работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна, безвиновна. Това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи същия. Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител – виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между поведението и вредата. Само ако се установи, че изпълнителят не е причинил никаква вреда или вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, възложителят може да се освободи от отговорността за вреди. Както е приел и първостепенният съд, в случая са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД – вреди, причинени на пострадалите – ищци, от лице, на което отговорния по чл.49 ЗЗД ответник е възложил работата, при и по повод изпълнението й и наличието на виновно и противоправно поведение на останалите двама ответници. Причинените на ищците неимуществени вреди са настъпили в причинна връзка с деликта. Безспорно е установено по делото, че към датата на деликта всеки от ответниците Д. Р. А. и С. М. К. /и двамата акушер-гинеколози, а първият от тях Началник ОАГ/ се е намирал в трудово правоотношение с МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – град Габрово, по силата на което им е било възложено от ответното дружество извършването на трудовите им задължения по оказване медицинска помощ на родилката Д. М. и на новороденото й дете. В случая ищците търсят отговорност от лечебното заведение, като работодател на ответниците, за противоправните действия и бездействия на същите, т.е. на натоварените от него медицински лица, които с поведението си са се отклонили от утвърдените норми за добра медицинска практика. Доколкото с влязла в сила присъда е установено виновното и противоправно поведение на двамата ответници във връзка с изпълнение на възложената им работа, то ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря по реда на чл.49 ЗЗД, солидарно с преките извършители на деликта, за причинените на ищците вреди - съответно фактически съжител на починалата родилка и родител на новороденото дете, дъщеря на починалата и нейните родители. Съгласно закона на обезщетение подлежат всички действително претърпени неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/68г. и Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че оплакването на ищеца С. И. И. за несъответстващо на претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на новороденото му дете обезщетение е неоснователно. Неоснователни са и оплакванията на ответниците в подадените от тях въззивни жалби за допуснати от първостепенния съд нарушения при прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критерия за справедлив размер на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, като е присъдил такива в прекомерен размер. Съображенията за това са следните: При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, отражението на настъпилата смърт върху психоемоционалната сфера ищеца и последиците от това, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Това именно съдът е сторил при определяне размера на обезщетението за претърпени от ищеца С. И. И. неимуществени вреди от смъртта на новороденото му дете A.. Същият е съобразил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, установени от събраните гласни доказателства по делото. На ищеца са били причинени описаните в атакуваното решение неимуществени вреди с висок интензитет, изразяващи се в продължително страдание от загубата на желано и очаквано дете. Същевременно, съдът е отчел и факта, че се касае за смърт на дете в деня на неговото раждане, поради което не е била създадена трайна връзка между родител и дете. При определяне на присъденото на ищеца И. обезщетение от загубата на детето му съдът е съобразил принципа, че обезщетението следва да служи единствено за репариране на причинените вреди, а не да представлява средство за обогатяване на пострадалия, като за целта е взета предвид икономическата обстановка към датата на деликта и факта, че минималната работна заплата в страната към м.септември 2013г. възлиза на сумата от 310 лв. и средната такава по данни на НСИ – около 792 лв. Този размер съответства и на обезщетенията, присъждани от други съдилища в сходни случаи, противно на оплакванията на ответника Р. във въззивната жалба, както и от цитираното в акта на първоинстанционния съд решение № 8/09.01.2019г. по ВГД № 396/2018г. на ВТАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 743/18.10.2019г. по гр.д. № 2041/2019г. на ВКС, с което на родител е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете, настъпила на 13.06.2014г. по време на раждането му. От заключението на комплексната експертиза по делото се установява, че малолетното дете И. не е имало и няма към момента на прегледа му от вещите лица симптоми на остра реакция на стрес, посттравматично стресово разстройство или патологична тревожност, то е разбрало и приело загубата на своята майка, като според вещите лица появилата се по-късно епилепсия не е възможно да се дължи на загубата на родителя или въз основа на силно стресово състояние, а най-честия причинител на установения при И. остеомиелит е с бактериален произход. След обаче преценка на конкретно установените по делото обстоятелства – че в ранна детска възраст – на 4 години, малолетното дете И. е останало без майка, който именно родител до този момент от живота му преимуществено се е грижил за него и което предполага, че то вече е било привързано и осъзнато към своята майка и е изградило близка връзка с нея, като загубата й безспорно ще остави негативни последици до края на живота й, усещането на детето за израстване в нетипична ситуация и че поради липсата на майка то е различно от останалите деца, нуждата от продължително психотерапевтично третиране на детето, същевременно при съобразяване на икономическата обстановка в страната към момента на деликта, както и създадения от съдебната практика ориентир по сходни случаи, настоящият състав намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от детето И. С. И. вследствие смъртта на неговата майка, съответстващ на принципа, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на действително претърпените от него вреди, възлиза на сумата от 120 000 лв. Доколкото в настоящото производство исковата претенция е предявена като частична – за сумата от 90 000 лв., като частична от 150 000 лв., то същата следва да бъде уважена до този размер. Човешкият живот е безценно благо и неговият паричен еквивалент следва справедливо да компенсира мъката на пострадалите. Като е съобразил родствената връзка между ищците Н. С. М. и Н. С. М., от една страна и починалата Д. М., от друга, и между последната и ищеца С. И. И., отношенията на обич и привързаност между тях, начина, по който смъртта й се е отразила на всеки от тримата ищци, изключително младата възраст на починалата, интензитета и продължителността на преживените душевни болки и страдания и техния необратим характер, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря, съответно партньор в живота, при съобразяване на икономическата обстановка и стандарта на живот в страната към момента на настъпване на вредите, както и на съдебната практика по аналогични случаи, възлиза на сумата от по 90 000 лв. за всеки от тримата ищци. С посочените обезщетения на всеки от ищците съдът намира, че би се постигнал справедлив баланс между претърпените от всеки от тях вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен в чл.52 ЗЗД. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако се касае за съпричиняване, представляващо елемент от състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения иск. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство. С отговора на ИМ на ответницата К. в процеса е въведено възражение за принос на пострадалата Д. М. за настъпване на нейната смърт поради заразяването й с МРСА при самоволните й напускания на болничното отделение, което първостепенният съд не е разгледал и доколкото във въззивната жалба на ответното дружество се съдържа оплакване в този смисъл, съдът намира следното: Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт изисква доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което в случая възражението на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи фактите, на които основава същото, се явява неоснователно. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи изложените в отговора на ИМ фактически твърдения за самоволни напускания на болничното заведение от страна на бременната Д. М. и такива за инфектирането й именно при такива излизания с резистентен щам на Стафилококус ауреус, последният факт категорично установен по делото от представените медицински изследвания на лицето, както и че тази инфекция се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход на родилката. По делото е представен Констативен протокол и Доклад на ИА „Медицински одит“ с вх. № 127-308/11.10.2013г. във връзка с извършена проверка в ответното дружество по повод оказаната медицинска помощ на М. и настъпилата й смърт, както и тази на новороденото й дете, в заключението на който се посочва, че се касае за вътреболнична инфекция от Метицилин резистентен щам на Стафилококус ауреус и вероятна входна врата – периферен венозен източник и последващ тромбофлебит на лява ръка на мястото на абокат. Видно от приложения Констативен протокол за извършената проверка, в същия е посочено, че в хода й са констатирани редица нарушения, включително и на вътрешните правила на болницата във връзка с превенцията и контрола на вътреболнични инфекции. Ангажирана била административно-наказателната отговорност на ответника Д. Р. А., като с НП № 27-308/07.11.2013г. на изп.директор на ИА „Медицински одит“ му било наложено на основание чл.116 ал.1 вр. чл.117 от ЗЛЗ административно наказание глоба за нарушение по чл.71 т.2 от ЗЛЗ, изразяващо се в изброени действия/бездействия на нарушителя, включително и като завеждащ отделение АГ в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – град Габрово в неупражнен контрол върху спазването на вътрешните правила на болничното заведение на територията на повереното му отделение във връзка с контрола и превенцията на вътреболничните инфекции. Това наказателно постановление е било отменено с решение № 222/23.10.2014г. по КАНД № 184/2014г. на Административен съд-Габрово, добило законна сила и част от доказателствения материал по делото по силата на протоколно определение по гр.д. № 72/2018г. на Окръжен съд-Габрово от 19.02.2021г. Последвалата отмяна на цитираното наказателно постановление не би могла да обоснове какъвто и да било извод в полза на ответниците. Освен това, атакуваното постановление е било отменено поради издаването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила, вкл. липса на реквизити, а не поради неосъществяване на състава на административното нарушение, вменено на ответника. Дори същият да не е извършил соченото административно нарушение, то това автоматично не обосновава пък извод, че инфектирането на пострадалата е станало при нейни самоволни напускания на АГО, вследствие на което е развила сепсис и е допринесла с това свое поведение за настъпването на смъртта си. Релевираното в процеса възражение за принос на лекарския екип в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен в настъпилата смърт на Д. М. с искане за намаляване на претендираните обезщетения при съобразяване на този принос се явява неоснователно, доколкото при доказване на участие и вина на трети лица и насочване на претенцията срещу тях, те биха могли да отговарят солидарно с ответниците, но в случая не може да доведе до изключване или намаляване на отговорността на последните. Формата на вина, при която е извършено деянието от страна на двамата ответници, която в случая е непредпазливост, а не умисъл, не може да доведе до намаляване отговорността на ответниците. Ето защо, съдът намира, че определените размери на обезщетенията на всеки от ищците не следва да бъдат намалявани на соченото от ответниците основание по чл.51 ал.2 ЗЗД. Същите се дължат ведно със законната лихва от датата на увреждането /по арг. от чл.84 ал.3 ЗЗД/, но тай като същата се претендира от датата на подаване на ИМ, то правилно първоинстанционният съд е уважил тези акцесорни претенции от тази дата. С отговора на ИМ ответницата К. е направила правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност на предявените срещу нея искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл и доколкото е налице оплакване във въззивната жалба в този смисъл, то съдът дължи произнасяне. Релевираното възражение е неоснователно, тъй като смъртта на детето A. С.ов И. е настъпила на 26.09.2013г., а тази на неговата майка на 04.10.2013г., а към датата на подаване на ИМ /21.09.2018г./ 5-годишният срок по чл.110 ЗЗД не е изтекъл. Възражението на третото лице – помагач ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за погасяване на вземанията на законна лихва не е предмет на въззивна жалба, поради което не следва да бъде разглеждано в настоящото производство. Достигайки до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, доколкото подадените от страните въззивни жалби се явяват неоснователни, то сторените разноски за въззивното производство следва да останат за всяка от тях така, както са направени. По частната жалба на С. М. К. срещу Определение № 260010/12.07.2022г. по гр.д. № 72/2018г. на Окръжен съд-Габрово, постановено в производство по чл.248 ГПК, ВТАС намира следното: Частната жалба се явява частично основателна. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че всеки от ищците не е заплатил възнаграждение на упълномощения от адвокат и че последният е осъществил безплатно процесуално представителство на основание чл.38 от ЗА. Изявлението за наличието на соченото основание за оказване на безплатна помощ обвързва съда и при липса на оспорване от другата страна, последната правилно е била осъдена да заплати на адвокат Р. Б. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на всеки от ищците. Общият размер на дължимите възнаграждения възлизат на сумата от 14 650 лв., изчислена като сбор от минималните възнаграждения, определени в чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки от исковете /чл.2 ал.5 от Наредбата/ в редакцията на посочената разпоредба към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Отговорността за разноски в гражданския процес е облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон, който не е предвидил солидарност на правно-задължените за съдебни разноски субекти. Тъй като ищците са получили целения с исковете резултат, то ответниците са тези, за които възниква задължението за разноски. Поради това, че отговорността за разноски е разделна, а не солидарна, и с оглед изхода на спора, всяко от лицата, срещу които е била насочена исковата претенция, следва да понесе съответната припадаща му се част от тях. Частично основателна се явява и подадената от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ срещу Определение № 260010/12.07.2022г. по гр.д. № 72/2018г. на Окръжен съд-Габрово, постановено в производство по чл.248 ГПК, частна жалба, доколкото в нея е релевирано оплакване, идентично с това в предходната частна жалба. Досежно посоченото в нея оплакване срещу определението в частта за присъдените в полза на търговското дружество разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, съдът намира, че жалбата е частично основателна. Видно от договора за правна защита и съдействие и представените по делото доказателства за заплащане на договореното възнаграждение на упълномощения адвокат, последното възлиза на сумата от 9 600 лв. без ДДС. Тъй като предявените срещу ответното дружество искове са пет с една и съща цена и в договора липсва уговорка между страните по него какви са размерите на възнагражденията за защита по всеки от исковете, то съдът приема, че те са равни по размер. С оглед на това ищецът дължи на ответното дружество направените от него разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска за неимуществени вреди от загубата на новороденото му дете, в размер на 1 267.20 лв. с вкл. ДДС, изчислено по правилото на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата й към този момент редакция. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на упълномощения от ищците представител адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА над сумата от 14 650 лв. до присъдената от 14 730 лв. и в частта, в която ищецът С. И. И. е осъден да заплати на ответната болница направените в първоинстанционното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска за причинени неимуществени вреди от смъртта на новороденото му дете, за сумата над 1267.20 лв. до присъдения размер от 1280 лв., като неправилно в тази му част. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд