Решение № 772 от 30.6.2020 г. на Административен съд - Бургас по дело № 869/2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Т. •••, против решение № 59 от 02.03.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 1736/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 1223/19.08.2019 г. на началника на Районно управление/РУ/ Несебър, с което, за нарушение по чл.96, ал.4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.190, ал.1 с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00/петстотин/ лева. Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Иска да се отмени, както и потвърденото наказателно постановление. Ответникът, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Районен съд Несебър, с решение № 59 от 02.03.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 1736/2019 г. по описа на съда, е потвърдил наказателно постановление № 1223/19.08.2019 г. на началника на РУ Несебър, с което за нарушение на чл.96, ал.4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.190, ал.1 с.з., на Д.Т. ••• е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00/петстотин/ лева. Касаторът е санкциониран за това, че на 05.08.2019 г., около 23.00 ч., в землището на с. Кошарица, на около 300 м. от защитена зона „Калината”, пренасял законно притежаваното си дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка „ИЖ”, кал.12, № С 14342, придобито за ловни цели, в текстилен калъф, без поставено заключващо устройство на спусъка. За това нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1223/06.08.2019 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Приел за установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че на посочените в АУАН и НП дата и място, Д.Д.Т. е пренасял законно притежаваното си дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка „ИЖ”, 12 кал., № С 14342, придобито за ловни цели, в текстилен калъф без поставено заключващо устройство на спусъка, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение, за което е правилно санкциониран на основание чл.190, ал.1 ЗОБВВПИ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възражението, че в НП е посочен различен номер от номера на АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство срещу Д.Т., е изложено и пред касационната инстанция. Същото е повдигнато и пред районния съд, който го е приел за неоснователно като мотивите изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е и възражението на касатора, че нарушението е описано неясно в НП. Същото е индивидуализирано в достатъчна степен в АУАН и в НП с посочване на всички съставомерни елементи от обективната и субективната му страна, с което е осигурено правото на защита на касатора. Обстоятелството, че не е посочен начинът, по който той е пренасял оръжието, не е довело до неяснота относно вмененото му нарушение. Касаторът е вписал възражение в АУАН, че не е знаел за промените в закона, което е допълнителен аргумент, че е разбрал естеството на повдигнатото му обвинение. Касаторът е наказан за нарушение на чл.96, ал.4 ЗОБВВПИ, която разпоредба установява задължение за лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или спортни цели да пренасят оръжието в затворен транспортен куфар, като за дългоцевното оръжие е предвидено, че може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка. Анализът на тази норма води до извода, че съставомерно е пренасянето на оръжие в неизпълнение на установеното в закона изискване, без да е въведено условие за начина, по който се извършва това изпълнителното деяние, нито условие за осъществяване на непосредствена фактическа власт върху оръжието. Поради това съдът намира за неоснователно възражението на касатора, че извършеното от него не представлява нарушение, тъй като оръжието не е установено в него, а в управлявания от него автомобил. Неоснователно е и възражението, че нарушението представлява маловажен случай, тъй като не са налице данни за наличие на смекчаващи обстоятелства, които да го характеризират като такова с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Обстоятелството, че задължението за пренасяне на дългоцевното оръжие в калъф със заключващо устройство на спусъка е било от скоро въведено в закона към датата на проверката, т.е непознаването на закона, не може да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл.28 ЗАНН. Същото се отнася и до факта, че нарушението е първо за него, което е взето предвид от административнонаказващия орган, съобразно чл.27, ал.2 ЗАНН, при налагане на наказанието. По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, оспореното решение следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Бургас, четиринадесети състав,