Решение № 148 от 24.6.2025 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 305/2025 г.
Окръжен съд - ШуменНО24.06.2025 г.докладчик Светлин Емилов Стефанов
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20/15.04.2025г. на Шуменския районен съд постановена по НОХД № 2281/2024г. Решението е окончателно. На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
Мотиви
Производството е по чл. 318 и следващите от НПК.
С присъда № 20/15.04.2025г. постановена по НОХД № 2281/2024г. Шуменският районен съд:
-Признал подсъдимия А. М. О. ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че на 25.02.2023 г. на път SHU 1182 край с. Средня в посока с.Черенча общ.Шумен, при управление на моторно превозно средство - мотофреза “Гардения” модел "1100-М13" с прикачено едноосно ремарке, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 72 от Закона за движение по пътищата — „Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни превозни средства, към които не са приложими изброените по-горе изисквания, през нощта трябва да имат най- малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и две червени светлини отзад“, като нямал две бели или жълти добре различими светлини отпред, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. И. М., изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия долен крайник, вследствие на фрактура на лявата бедрена кост в долната й трета и открита разкъсноконтузна рана в областта на лява колянна става с увреждане на сухожилието на четириглавия бедрен мускул, като след настъпване на пътнотранспортното произшествие избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. “а” от НК, във вр. с чл.343, ал.1, буква „б“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а от НК го осъдил на 8 месеца „Лишаване от свобода „, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години;
-Осъдил подсъдимия А. М. О. да заплати на М. И. М., действащ лично и със съгласието на родителя си И. М. Х., сумата о т 5000 лева, представляваща уважен граждански иск, за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.343, ал.3, б. “а” от НК, във вр. с чл.343, ал.1, буква „б“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано 25.02.2023г. като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан;
-Осъдил подсъдимия А. М. О. да заплати на М. И. М., действащ лично и със съгласието на родителя си И. М. Х., сумата от 2683 лева, представляваща уважен граждански иск, за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.343, ал.3, б. “а” от НК, във вр. с чл.343, ал.1, буква „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано 25.02.2023г;
-Осъдил подсъдимия А. М. О. да заплати на М. И. М., действащ лично и със съгласието на родителя си И. М. Х., сумата от 1000лв. представляваща адвокатски разноски по делото.
-Осъдил на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, подсъдимия А. М. О. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в общ размер на 307, 32лв. за предявените граждански искове;
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимия А. М. О. да заплати деловодни разноски размер на 1271, 43лв които да се внесат по сметка на ОДМВР- Шумен.
Разпоредил се и с веществените доказателства по делото, като постановил:
- 1/един/ брой велосипед с допълнително монтиран двигател, с метален резервоар с надпис „М. М." и „OTKACHEN.BE", с надпис на двигателя „Тайга" и кормило, успоредно на рамката /на съхранение в РУ – Шумен/ да се върне на пострадА.я М. И. М.;
- 2 /два/ броя обтривки - лист 50 в том I към ДП да останат приложени по делото;
- 2/два/ броя парчета от дъска- иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 26.02.2023 г. – и 1/един/ брой парче от дъска, предадена доброволно от А. М. О., да се унищожат.
Срещу така постановената присъда на Районен съд- Шумен в предвидения от закона срок е подадена въззивна жалба от адв. И. Й. от АК- Шумен в качеството му на процесуален представител на И. М. Х. – баща и законен представител на пострадА.я непълнолетен М. И. М.. С жалбата се атакува присъдата на РС-Шумен в гражданско осъдителната й част, в която съдът е определил обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. Повереникът счита, че така определеното обезщетение, след неговата редукция е неправилно и не е съобразено с обичайната застрахователна практика. Изразява несъгласие и с извода на съда, че е налице съпричиняване от страна пострадА.я в размер да 60%. Излага доводи в подкрепа на изложеното твърдение. Моли за изменение на присъдата в гражданската й част, като бъде уважен предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди в съответстващ на увреждането справедлив размер.
В съдебно заседание представителят на ШОП намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и обоснована. Счита, че от мотивите на ШРС става ясно защо съдът е приел нА.чие на съпричиняване. Счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Жалбоподателят – граждански и частен обвинител М. И. М., редовно призован, действащ със съгласието на своя родител и законен представител И. М. Х., се явява лично и с адв.И. Й. от АК-Шумен, редовно упълномощен от досъдебното производство.
Родителят И. М. Х. на жалбоподателят – граждански ищец и частен обвинител М. И. М., редовно призован, се явява лично.
Родителят Х. Н. Х. на жалбоподателят – граждански ищец и частен обвинител М. И. М., редовно призован, се явява лично.
Процесуалния представител поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания против гражданско осъдителната част на първоинстанционната присъда. Счита, че в наказателната си част присъдата е правилна, а наложеното наказание справедливо по вид и размер.
Излага пространни доводи, касателно оспорената правилност на присъдата в гражданската й част. Сочи застрахователната практика по аналогични случаи, когато с предмет средна телесна повреда с продължителен период на възстановяване определяните обезщетения били в порядъка на 25 000 лева. На тази база, според процесуалния представител следва обезщетението да бъде съобразено и с констатираното съпричиняване. Т.е. изразеното по същество становище е за силно занижен размер на обезщетението и силно завишен процент на съпричиняване от страна на пострадА.я. Периода на възстановяване за повече от три месеца, характера на нанесената телесна повреда, а именно на долен крайник, обуславяща обездвижване, ограничение на лично обслужване, нужда от чужда помощ и не на последно място младежката възраст, активно в спорта и прекратяването му вследствие на настъпилата вреда са все аргументи изложени от повереника в подкрепа на развитата в пледоарията пред настоящата инстанция теза. Моли за изменение на присъдата в тази й част и уважаване на гражданския иск до пълния му предявен размер.
Гражданският ищец и частен обвинител М. М. изразява съгласие с изложеното от процесуалния му представител.
Родителите му и законни представители не изразяват становища.
Подсъдимият А. О., редовно призован се явява лично.
Защитникът на подсъдимия А. О., адв. И. Т. от АК-Шумен, редовно призован, не се явява.
Подсъдимият изразява становище за правилност и законосъобразност на присъдата, поради което и не е обжалвана от него. Сочи, че е безработен, грижещ се за психично болна съпруга и отделно пенсионер на над 70 годишна възраст с инсулт. Полагал грижи и за болна и едра жена с проблеми с краката и ходенето. Поради тези съображения моли присъдата, включително и размера на гражданския иск да бъдат оставени така както са в присъдата, за да може реално да направи опит по някакъв начин да изплати сумите. В последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 314 от НПК установи нА.чие на основание по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Въз основа на така протеклото съдебно следствие, районният съд е възприел фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият А. М. О. живее в •••, безработен е и извършва селскостопанска работа за лични нужди. Притежава мотофреза “Гардения”, модел "1100-М13" с прикачено едноосно ремарке.
На 25.02.2023г. в тъмната част на денонощието около 19.10 часа - 19.30 часа в с.Средня, подс. предприел управление на посочената мотофреза с прикачено ремарке, въпреки че тя не била снабдена със работещи светлини /фарове, пътепоказатели, габарити и стоп светлини/. Подс.О. нямал и светлоотразителна жилетка.
Подс. решил да отиде до свой приятел в съседното с.Черенча, общ.Шумен, като за целта тръгнал, управлявайки мотофреза “Гардения”, модел "1100-М13" с прикачено едноосно ремарке, по път SHU 1188 /свързващ с.Средня и с.Черенча/, движейки се в дясната лента за движение.
Времето било ясно, участъкът от пътя не бил осветен, пътното платно било сухо. При достигане на около 100 метра след табелата на с.Средня, срещуположно по пътя се движил велосипед, с допълнително монтиран двигател с вътрешно горене, който бил управляван от пострадА.я непълнолетен М. И. М.. Велосипедът на пострадА.я също не бил снабден със светлини, а М. също нямал и светлоотразителна жилетка.
При приближаване на двете моторни превозни средства, пострадА.я М. в тъмнината не възприел своевременно мотофреза “Гардения”, модел "1100- М13" с прикачено едноосно ремарке и навлязъл в лентата й за движение. Ударил се с предния си ляв крак в предната лява част на прикаченото към мотофрезата ремарке.
От удара пострадА.ят паднал с велосипеда, а ламарината на ремаркето се деформирала в предната лява част, счупили се и част от дъските на ремаркето, служещи за канати.
Въпреки настъпилото пътно-транспортно произшествие, за да не му бъде търсена отговорност, подс.О. не останал на место, а продължил движението си към с.Черенча, като на няколкостотин метра от мястото на удара спрял с цел да провери щетите по ремаркето си.
Междувременно пострадА.ят М. И. М. се обадил за помощ на свои приятели - св. И.И.С., Х.И.Х. и О. Т.Ю., без да им обяснява подробности за инцидента. Младежите, които се намирА. в с.Черенча, веднага тръгнА. към мястото и по пътя срещнА. подс. и го попитА. дА. е виждал едно момче с колело. Той им казал, че минал някой, но не разбрал кой е, при което момчетата продължили по пътя. Подс.О. веднага потеглил с мотофрезата към с.Черенча.
Свидетелите установили М., като на местопроизшествието пристигнА. и негови близки. ПострадА.ят бил откаран с автомобил на приятел до МБАЛ Шумен, къде бил приет по спешност. В резултат на ПТП, на М. била причинена фрактура на лявата бедрена кост в долната й трета и открита разкъсноконтузна рана в областта на лява колянна става с увреждане на сухожилието на четириглавия бедрен мускул.
По случая била уведомена полицията и било образувано досъдебно производство, като били предприети неотложни процесуално- следствени действия /оглед на местопроизшествие и др./.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № 50/2023г. Вещото лице е посочило, че пострадА.ят е получил следните травматични увреждания -фрактура на лявата бедрена кост в долната й трета и открита разкъсноконтузна рана в областта на лява колянна става с увреждане на сухожилието на четириглавия бедрен мускул. Експертът посочва, че е налице пряка причинно-следствена връзка между установените травматичните увреждания и претърпяното ПТП. Уврежданията, според експерта, са довели до трайно затруднение в движението на левия долен крайник, за срок по-голям от един месец/ средно за 4-6 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
По делото са назначени: съдебно автотехническа експертиза, допълнителна съдебно автотехническа експертиза и допълнителна съдебно автотехническа експертиза.
В заключението на съдебно автотехническа експертиза експерта посочва, че скоростта на движение на мотофрезата с прикачено ремарке управлявана от подсъдимия преди и в момента на удара е 25-30 км в час. Скоростта на движение на велосипеда с монтиран двигател с вътрешно горене, управляван от пострадА.я преди и в момента на удара е била около 15- 20 км в час. Мястото на удара е по дължина на пътното платно на път SHU 1188 на 100 м след табелата с. Средня в посока с. Черенча. По ширина на платното на 1, 50метра в ляво от десния край на пътното платно в посока с.Черенча, т.е. в лентата за движение на мотофрезата. Експерта сочи, че произшествието е било предотвратимо само ако водача на велосипеда не е допуснал навлизането му в лентата за насрещно движение.
Стойността на нанесената щета на ремарке прикачено към мотофреза възлиза на 30 лв. Стойността на нанесената щета на велосипеда възлиза на 20 лв.
В заключението на допълнителна съдебно автотехническа експертиза експерта посочва, че при условие, че мотофрезата с прикачено ремарке е била оборудвана със светлини в предната част, то тя би била видима за водача на велосипеда с монтиран двигател с вътрешно горене, управляван от пострадА.я М. и той би могъл своевременно да премине в дясната част на пътното платно, с което произшествието би било избегнато. В същата експертиза се посочва, че съгласно изискванията на безопасността на движение, водачът на велосипеда с монтиран двигател с вътрешно горене би следвало да се движи в дясната част на пътното платно. В случая водачът на мотофрезата с прикачено ремарке се е движел в своята лента за движение и при движението на велосипеда до дясната граница на пътното платно произшествието би било избегнато. В заключението на допълнителна съдебно автотехническа експертиза експертът посочва, че при положение, че водачът на мотофрезата е ползвал източник на светлина от фенерче на запалка, при конкретните условия, то светлинния източник би бил видим от не по-малко от 50 метра, като габаритите на мотофрезата не биха могли да се определят спрямо параметрите на пътното платно, а само разположението на светлинния източник по ширина на платното и от посоченото разстояние. Експертът сочи, че при положение, че водачът на мотофрезата е ползвал източник на светлина челник, при конкретните условия, то светлинния източник би бил видим от не по-малко от 80 метра, като габаритите на мотофрезата не биха могли да се определят спрямо параметрите на пътното платно, а само разположението на светлинния източник по ширина на платното и от посоченото разстояние.
Производството през първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират повече доказателства за тези факти. Поради това районният съд правилно и съгласно процесуалните норми възприел фактическата обстановка описана в обвинителният акт. Въз основа на това съдът признал подсъдимият за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд и му наложил наказание, съответстващо на закона и целите на личната и генерална превенция. Настоящата инстанция не намира основания за процесуален упрек в дейността на ШРС в наказателната част на проверяваният съдебен акт, поради което и не следва повече да я коментира.
Основен предмет на настоящото въззивно производство е присъденият размер на частично уважения граждански иск за неимуществени вреди.
Изложените от процесуалният представител на пострадА.я доводи са за силно занижен размер на обезщетението и силно завишен процент на съпричиняване от страна на пострадА.я, аргументирани с характера на телесната повреда, периода за възстановяване и застрахователната практика по аналогични случаи.
Доводите са неоснователни. Видно от възприетата от съда фактическа обстановка базирана на доказателствата по делото и неоспорена от страните, е че поведението на пострадА.я е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Нещо повече, обективния анА.з изготвен от районния съд и с който настоящата инстанция се солидариза изцяло сочи, че пострадА.я е допуснал в по-голям спектър от нарушения по ЗДвП, с които е допринесъл за настъпването на процесното пътно произшествие. По същество и двете ППС не са били снабдени със светлини, но пострадА.я се е движел в насрещната лента за движение, в която към момента се е движела мотофрезата управлявана от подсъдимия.
Гореизложеното безспорно е обусловило правилния извод, че настъпилия вредоносен резултат е пряка причинна връзка не само с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата на движение, но с допуснатите от пострадА.я нарушения на ЗДвП при условията на съпричиняване, които както правилно е отбелязал и районния съд са в значителна степен.
Районния съд е изпълнил основната си функция определяйки справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. За да стори това прецизно е направил преценка на всички обективно съществуващи в настоящия казус обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението, включително характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и други. В конкретния случай, това са причинените телесни увреждания- фрактура на лявата бедрена кост в долната й трета и открита разкъсноконтузна рана в областта на лява колянна става с увреждане на сухожилието на четириглавия бедрен мускул, както и факта на извършената операция и времетраенето на последвА.я оздравителен процес.
Не без значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е и съпричиняването от страна на пострадА.я, изразяващо се в неговото поведение и съответно приносът му за настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка следва да се посочи, че видно от заключението на Автотехническата експертиза е, че произшествието е било предотвратимо само в случай, че водачът на велосипеда /пострадА.я/ е контролирал непрекъснато посоката на движение и не е допуснал навлизането му в лентата за насрещно движение. Това от своя страна налага категоричен извод, че вредоносния резултат е настъпил и в резултат на съпричиняване от страна на пострадА.я, изразяващо се в допуснати нарушения на ЗДВП.
Ето защо въззивната инстанция намира, че след правилна и обстойно обоснована преценка правилно е извел извод, че поведението на пострадА.я следва да се окачестви като съпричиняване в значителна степен с определен принос от 60 %, поради което със същия процент следва да се намА. определеният размер на обезщетението.
Размерът на уважения граждански иск според ШОС е съответен на доказаните страдания, като се има предвид характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено. Правилно и законосъобразно е отхвърлил с присъдата иска в останалата му част до пълния предявен размер. Ето защо уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди и според настоящия състав е основателен, доказан и изцяло съобразен със заложения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта.
Гореизложеното води до извод за неоснователност на жалбата на пострадА.я М. И. М. и изложените с нея доводи касателно размера на частично уважения граждански иск.
Като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районният съд фактическа обстановка и като не констатира нА.чието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. О. наказание и на уважената част от гражданския иск за неимуществени вреди, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд
Цитирани разпоредби
14- чл. 334, т. 6 НПК
- чл. 338 НПК
- чл. 52 ЗЗД
- чл. 342, ал. 1 НК
- чл. 58 НК
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 189, ал. 3 НПК
- чл. 314 НПК
- чл. 340, ал. 2 НПК
- чл. 371, т. 2 НПК
- чл. 318
- чл. 343, ал. 1
- чл. 343, ал. 3
- чл. 72