Решение № 678 от 22.4.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 473/2024 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Образувано е по жалба от С. С. П. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. А. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0851-000313/ 03.09.2024 г. на Началника на група сектор Пътна полиция към ОД на МВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон. Релевира се неточно посочване в атакувания акт, че към момента на издаване на ЗПАМ оспорващият не е притежавал контролни точки, което изключва приложимостта на нормата на чл. 171, т. 4 от ЗМВР. Като последица се прави искане за отмяна на атакуваната заповед за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна. Ответникът по жалбата – Началник група към ОД на МВР Добрич, Сектор „Пътна Полиция“, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не представя становище по жалбата. Съдът, като обсъди становището на жалбоподателя, събраните по делото доказателствата и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата“. Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 20.09.2024 г. и подадена жалба на 20.09.2024 г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна при следните аргументи: Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич. Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната ѝ като незаконосъобразна. По отношение на приложението на материалния закон: Разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно елементите от фактическия състав на нормата за прилагане на този вид ПАМ са: водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки, и неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В жалбата се навежда от водача, че не е установено по делото отнемането на всички контролни точки, което да обуслови предаване на свидетелството за управление на водача. По делото не се спори, че с: Възразява се срещу оспорения акт, като се твърди, че в последното получено наказателно постановление е посочено, че оспорващият притежава 1 контролна точка, като се заявява, че при правилно изписване на притежаваните контролни точки лицето е щяло да предприеме действия по възстановяването им. Съобразно чл. 2, ал. 7 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година и служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. По делото не се събраха доказателства относно изпълнение на която и да се от двете хипотези, което налага извода, че към момента на издаване на обжалвания административен акт оспорващият не е разполагал с контролни точки, той е изгубил придобитата правоспособност и е следвало да върне свидетелството за управление на МПС, което не е сторил. Обстоятелството, че в последното връчено на лицето наказателно постановление погрешно е посочено, че С. С. разполага с една точка не може промени горния извод. Вината като субективен елемент може да се прояви в умисъл или непредпазливост. В разглеждания случай жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди, че с последното връчено му наказателно постановление са му отнети всички контролни точки, с което губи придобитата правоспособност и за него се поражда задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Предвид развитите съображения оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Добрич, втори състав