Решение № 5103 от 12.5.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 415/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на Фондация "Лъки Хънт Проджект" - гр. Варна срещу Решение № 99/31.01.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 14/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № ЗЖ 12/10.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна, с което на фондацията е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева на осн. чл. 471а, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и са присъдени в полза на ОДБХ - Варна разноски в размер на 80 лева. Касаторът оспорва решението на Районен съд – Варна като неправилно и незаконосъобразно. Излага твърдения, че нарушението е явно незначително и представлява маловажен случай. Оспорва фактите, като твърди, че административният орган е бил уведомен за напускането на ветеринарния лекар. Моли решението на районния съд да се отмени и вместо него касационната инстанция да постанови друго, с което да отмени издаденото срещу „Лъки Хънт Проджект“ наказателно постановление. Моли за присъждане на разноски. Ответникът по касация, Директорът на ОДБХ – Варна в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното: Предмет на проверка във въззивното производство е било Наказателно постановление № ЗЖ 12/10.12.2024 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с което за нарушение на чл. 34, ал. 2, във вр. чл. 27, ал. 1, във вр. чл. 32, ал. 2, т. 5, във вр. с т. 1 от ЗВД на Фондация „Лъки Хънт Проджект“ е наложена "имуществена санкция" в размер на 5000 лева на основание чл. 471а, ал. 2, във вр. с чл. 471а, ал. 1 от ЗВД. Според описаните в наказателното постановление факти, които са възприети и от районния съд, Фондация „Лъки Фънт Проджект“ не е уведомила в срок до 3 работни дни директора на ОДБХ – Варна за обстоятелството, че е прекратен трудовият договор на д-р М. С. Г. – ветеринарен лекар във ветеринарното лечебно заведение. Доктор М. Г. била освободена със Заповед № 57/09.08.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. След запознаване с доказателствата, представени от ответника с административнонаказателната преписка, и съобразявайки становищата на страните, съдът е достигнал до извод, че Фондация „Лъки Хънт Проджект“ е осъществила състава на нарушение на чл. 34, ал. 2, във вр. чл. 27, ал. 1, във вр. чл. 32, ал. 2, т. 5, във вр. с т. 1 от ЗВД. Обсъдил е доводите, че Община Варна не е била глобявана за неуведомяване за напускане на ветеринарен лекар, и ги е оставил без последствие като несвързани с фактите по конкретния случай. По възражението, че е следвало да бъде отправено предупреждение към управителя, че при следващо нарушение ще бъде наложена санкция, въззивният съд е приел, че фактите не припокриват хипотезата на маловажен случай на нарушението. Посочил е, че няма законова възможност за намаляване на наказанието под минимума. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление и е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на ОДБХ – Варна сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи. Доколкото изложените в касационната жалба доводи са идентични с тези, съдържащи се и в жалбата до въззивния съд, настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Не се установяват твърдяното от касатора неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредба на чл. 34, ал. 2 от ЗВД при започване на работа на ветеринарен лекар във ветеринарномедицинско заведение, след регистрацията му, както и при прекратяване на договор за работа във ветеринарномедицинско заведение на ветеринарен лекар, лицето по чл. 27, ал. 1 в срок до три работни дни уведомява директора на съответната ОДБХ за вписване на промяната в регистъра по чл. 32. Директорът на ОДБХ вписва промяната в срок до три работни дни от уведомлението и информира БВС. В случая фактическият състав на цитираната разпоредба е осъществен, тъй като трудовият договор на д-р М. С. Г. – ветеринарен лекар във ветеринарното лечебно заведение - е прекратен съгласно Заповед №57/09.08.2024 г., но в тридневен срок от прекратяването управителят на фондацията не е уведомил ОДБХ – Варна за настъпилата промяна. Твърденията в касационната жалба, че представляващият фондацията е уведомил ОДБХ – Варна БАБХ – София за прекратяване на договора за работа на д-р М. Г. във ветеринарномедицинското заведение са недоказани. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗВД адресат на уведомлението следва да е съответната ОДБХ. Макар същото твърдение да е изложено още във въззивната жалба, доказателства за такова уведомление не са представени, за да бъде прието то за установено и преценявано във връзка с евентуалното задължение на БАБХ да препрати уведомлението или във връзка с обществената опасност на деянието и дееца. Твърденията в жалбата, че с наложената на фондацията санкция се вреди на дейността й, защото сумата би послужила за спасяване, лекуване и др. на бездомни животни, нямат отношение към извършеното нарушение. Подпомагането на дейността на фондацията от страна на държавата не може да се изразява в пренебрегване на задълженията на представляващите фондацията във връзка с осъществяването и контрола на ветеринарномедицинската дейност и освобождаването им от административнонаказателна отговорност при действително извършени нарушения. Липсват основания за квалифициране на случая като маловажен, тъй като същият се характеризира с типичната за подобен род нарушения обществена опасност. Нарушението е формално и засяга обществените отношения, свързани с осъществяването на ветеринарномедицинска дейност в съответното ветеринарномедицинско лечебно заведение. Размерът на имуществената санкция е в минимален размер и не може да бъде определен като непропорционален на нарушението. При служебната проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира пороци, засягащи валидността и допустимостта на решението на районния съд. Въз основа на изложените по-горе съображения настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е постановил валидно и допустимо решение, при правилно установени факти и правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното от ответника искане, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 от АПК в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или 80 лева. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ тричленен състав