Решение № 3132 от 18.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 6459/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. И. Ц., ЕГН: ••••••••••, подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв. К. М., срещу предупреждение № 11-01-1051/2023 от 18.03.2024 г., издадено на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от И.Г.Д.-М., ••••• на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). С жалбата се иска отмяна на издаденото предупреждение, като се твърди, че са нарушени принципни правила за издаване на АУАН, и такива при констатиране на нарушението и сроковете за издаване на АУАН и НП. Сочи се още, че са налице смислени несъответствия между изложеното в АУАН и предупреждението. По делото е постъпило допълнение към подадената жалба, в което са изложени подробни аргументи относно отмяната на обжалваното предупреждение. Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. К. М.. Същият сочи, че от доказателствата по делото, не се установява, че Г. Ц. е извършила процесното нарушение, поради което моли обжалваният акт да бъде отменен. Претендира присъждането на разноски по делото. Въззиваемата страна и адмиистративнонаказващ орган – •••••ът на АДФИ, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от процесуален представител – юрк. М. М.. В хода на съдебните прения, същата моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното предупреждение. Претендира присъждането на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение, поискано от жалбоподателя. Представени са писмени бележки, в които са изложени аргументи в насока правилност и законосъобразност на АУАН и обжалвания акт. Съдът, след като обсъди становищата на страните, както събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА Жалбоподателят Г. И. Ц., с ЕГН: •••••••••• е родена на •••••, българка, с българско гражданство, с адрес: гр. Лом, ••••• заемаща длъжност „•••••“ в •••••. Със Заповед № ФК-10-420/01.06.2023 г. на •••••а на АДФИ на св. С. В. П., главен финансов инспектор от отдел Втори, дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ, било възложено извършването на финансова инспекция на ДП „Научно-производствен център“ – гр.София. Задачата на проверката била свързана със спазването на нормативната уредба, поднормативните актове и указанията на министъра на финансите в областта на планирането, изпълнението и отчитането на бюджета на предприятието за 2021 г. Инспекцията следвало да бъде извършена за срок от 40 работни дни с начална дата 05.03.2023 г. – и крайна дата 28.07.2023 г. Проверката приключила със съставянето на констативен протокол № 1/01.09.2023 г. Въз основа на извършената проверка, органите на АДФИ констатирали, че на 01.11.2021 г., в Държавно предприятие „Научно- производствен център“, град София, Г. И. Ц., в качеството си на ••••• и ръководител на предприятието - организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, не е приложила контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на граждански договор № 006 от 01.11.2021 г., с който е възложено на А. А. Д. следното: „1. Счетоводно обслужване; 2. Становища и изготвяне на месечни, тримесечни и годишни отчети за касово изпълнение; 3. Счетоводни отчети.“, с който е поела финансово задължение за предприятието в размер на 900, 00 лева без същият да е подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в Държавно предприятие „Научно- производствен център“ – нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Поради това, на 19.09.2023 г. св. С. В. П., главен финансов инспектор от отдел Втори, дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ, съставила АУАН № 11-01- 1051/19.09.2023 г. Актът бил подписан от актосъставителя, от нарушителя и от двама свидетели. Същият бил връчен на Г. Ц. на 19.09.2023 г. Въз основа на АУАН, на 18.03.2024 г. било издадено обжалваното Предупреждение № 11-01- 1051/2023 г. от И.Г.Д.-М., ••••• на АДФИ. Същото било връчено на Г. Ц. на 25.03.2024 г. На 09.04.2024 г. тя е подала жалба срещу него. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на св. С. П., както и въз основа на приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени слредства. Съдът кредитира показанията на св. С. П., която е извършила проверката, съставила е констативния протокол и АУАН. Същите са подробни, ясни, логични и непротиворечиви. Подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, описват в пълнота извършеното деяние, поради което съдът не се съмнява в истинността на изложените от св. П. обстоятелства. Съдът кредитира изготвената по делото графическа експертиза. Същата е изготвена от вещо лице, специалист в областта на криминалистиката, след подробно изследване на обстоятелствата и материалите по делото. Съдът не подлага под съмнение знанията и компетентността на вещото лице, изготвило експертизата, поради което дава вяра на заключението на същото. От показанията на св. А. Д. не се установява бил ли е положен подпис от жалбоподателката върху подписаният договор. Не се установява обаче да е бил положен подпис от лицето, отговорно за счетоводните записвания – в каквото се състои вмененото на жалбоподателката нарушение. Въпреки това, съдът дава вяра на показанията на св. А. Д., доколкото същият все пак потвърждава, че е сключил процесния договор, с описаните в него страни и предмет – обстоятелство, което е от съществено значение за разкриването на обективната истина по делото. От приобщените на осн. чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства се установяват важни обстоятелства, свързани с предмета на доказване – същите представляват официални документи, издадени от длъжностни лица в това им качество, обективират резултатите от извършената проверка, еднопосочни и непротиворечиви са, подкрепят се от гласните доказателствени средства по делото. Поради това съдът ги кредитира при формирането на изводите си относно фактическата обстановка, при която е било извършено деянието. ОТ ПРАВНА СТРАНА Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, а именно предупреждение по смисъла на чл. 58д, т. 2 от ЗАНН. Подадена е от адресата на предупреждението, в законоустановения 14-дневен срок от връчването на същото. Предвид това, съдът намира, че същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Съдът установи, че проверката, при която е било констатирано нарушението, е извършена от компетентни за това органи, въз основа на посочените в закона основания и като са били отчетени всички относими доказателства. Поради това съдът намира, че констатациите на проверяващите са правилни и законосъобразни, и фактическата обстановка, отразена в протокола от проверката, правилно отразява обективната действителност. АУАН и обжалваното предупреждение са издадени от компетентните за това органи в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидените от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 28, ал. 2 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно, подробно и непротиворечиво както от фактическа, така и от правна страна. Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и Предупреждението са надлежно връчени на жалбоподателя. По отношение на сроковете за издаване на АУАН, съдът установи следното: В АУАН и предупреждението е посочено, че жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС във вр. с чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, т. е. нарушение на нормативен акт уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност. Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението – когато се касае за нарушение на нормативен акт уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ и др. В настоящия случай, съдът установи следното: Процесното нарушение е извършено на 01.11.2021 г. Заповедта за извършване на проверка е от 01.06.2023 г. Нарушителят е открит на 01.09.2023 г. – когато е бил съставен констативен протокол № 1/01.09.2023 г., в който са обективирани резултатите от извършената проверка. АУАН е съставен на 19.09.2023 г. С оглед на изложеното, съдът констатира, че АУАН е съставен в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН от откриване на нарушителя, и в петгодишен срок от извършване на нарушението. Предвид горното, съдът намира, че в производството по издаване на АУАН и процесното предупреждение не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат тяхната отмяна и същите се явяват законосъобразни. По отношение на приложението на материалния закон, настоящия съдебен състав установи следното: В обжалваното предупреждение се сочи, че Г. Ц. е осъществила нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС. Съгласно тази разпоредба, контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания. По делото се установи, че жалбоподателката е лице по чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС – същата е упражнявала длъжността „•••••“ на ДП „Научно-производствен център“ към момента на извършване на нарушението. Следователно, тя е била адресат на задължението по чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС. На следващо място от доказателствата по делото се установи, че на 01.11.2021 г. между нея, в качеството на ••••• на ДП „Научно-производствен център“ (възложител) и св. А. А. Д. (изпълнител) е бил сключен граждански договор № 006/01.11.2021 г. С договора на изпълнителя било възложено „1. Счетоводно обслужване; 2. Становища и изготвяне на месечни, тримесечни и годишни отчети за касово изпълнение; 3. Счетоводни отчети.“ С това било поето финансово задължение за предприятието в размер на 900, 00 лева. По делото не се установи с категоричност, че Г. Ц. е положила подписа си на мястото за „възложител“, предвид заключението на вещото лице от изготвената по делото графическа експертиза. Установи се обаче, че договорът не е бил подписан и от лицето, отговорно за счетоводните записвания в ДП „Научно- производствен център“, а именно – главния счетоводител на предприятието. Съдът намира, че с това от обективна страна Г. Ц., в качеството на ••••• на ДП „Научно- производствен център“ и лице по чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, е извършила нарушението по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗФУКПС. В тази връзка, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като не е подписала договора, същата не е извършила вмененото нарушение. Задължението по чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС изисква договорът да бъде подписан от ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания. Ако бъде установена липсата на един от тях, се приема, че нарушението е довършено от обективна страна. От субективна страна, същото е извършено при форма на вината непредпазливост и по- конкретно – небрежност. Г. Ц. не е предвиждала настъпването на общественоопасни последици от деянието си, но предвид вида и характера на упражняваната от нея длъжност, същата е била длъжна и е могла да ги предвиди -ако беше положила необходимите грижа и внимание, нарушението нямаше да бъде осъществено. От извършеното нарушение не са настъпили вреди или друго вредни последици, нарушението е извършено за пръв път и действително предвид вида и характера му, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение други сходни случаи. Поради това съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е достигнал до извода, че извършеното нарушение представлява маловажен случай и са приложени разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното, съдът достигна до извода, че издаденото Предупреждение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна. Същата е направила искане за присъждане на такива в срок. При определяне на размера на разноските, съдът съобрази разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. ал. 4 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в минимален размер от 80 (осемдесет) лева, което жалбоподателката да бъде осъдена да заплати в полза на АДФИ. С оглед потвърждаване на обжалваното предупреждение жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в полза на СРС и сумата от 381, 82 (триста осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки) лева, представляваща разноски за изготвяне на графическа експертиза в производството пред съда. Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134-ти състав