Решение № 2129 от 8.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 17085/2023 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ГРУП-7” ЕООД против наказателно постановление (НП) № 22-2300415/26.10.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. В жалбата се излагат доводи за липсата на надлежно описание на нарушението и точно посочване на нарушените законови разпоредби в обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че неправилно АНО е посочил, че жалбоподателят не е изпълнил в срок дадените предписания. Счита, че са налице условията на чл.28 от ЗАНН, поради което моли НП да бъде отменено. В случай, че съдът приеме, че е извършено нарушението, то моли да бъде приложена разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ и да бъде изменено НП, като бъде наложена санкция в минимален размер от 100 лв. В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Б., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. От фактическа страна съдът установи следното: На 15.10.2021 г. бил сключен трудов договор между „ГРУП-7“ ЕООД в качеството на работодател и Н.Т.Г. в качеството на работник, като било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., както и допълнителни трудови възнаграждения, сред които такова за прослужено време в размер на 0, 6 % за година. С допълнително споразумение от 01.04.2022 г. размерът на трудовото възнаграждение бил увеличен на 710 лв., а от 01.01.2023 г. – на 780 лв. Със заповед № 181/21.06.2023 г. трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие, считано от 21.06.2023 г. В периода от 19.07.2023 г. до 15.08.2023 г. била извършена проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство на „ГРУП-7“ ЕООД от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София. Резултатите от проверката били обективирани в протокол с изх. № ПР2313520/15.08.2023 г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение шест задължителни предписания на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ във връзка с констатирани нарушения. Съгласно предписание № 2, дадено на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, работодателят е следвало да начисли и изплати допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата на Н.Т.Г., А.И.Т., А.П.Р. и други работещи, придобили това право по представените ведомости, пропорционално на отработеното време за периода м. ноември 2022 г. до момента, съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Срокът за изпълнение на това предписание бил до 31.08.2023 г. Протоколът с предписанията бил връчен на 15.08.2023 г. на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице. Дадените предписания не били оспорени пред изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. На 31.08.2023 г. на Н.Т.Г. било изплатено обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 730, 28 лв. и равностойност на ваучери за храна в размер на 47, 27 лв. в изпълнение на дадени от ДИТ предписания. След изтичането на определения в предписанието срок, на 11.09.2023 г., на Н.Т.Г. била изплатена сумата от 157, 27 лв., от която 26, 17 лв. представлявало допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от м.ноември 2022 г. до м.юни 2023 г. Неизпълнението на предписанието в срок било констатирано при извършена последваща проверка, приключила на 21.09.2023 г., резултатите от която били обективирани в протокол за извършена проверка изх. № ПР2332909/21.09.2023 г. Свидетелката Р. В. А., на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-006342/17.09.2019 г. срещу „ГРУП-7“ ЕООД в качеството му на работодател за извършено на 01.09.2023 г. и констатирано на 21.09.2023 г. нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя. Санкционираното дружество депозирало писмено възражение срещу така съставения акт с доводи за изпълнение на предписанието и наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и при идентични фактически констатации било издадено и обжалваното НП № 22-2300415/26.10.2023 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.415, ал.1 от КТ на „ГРУП-7“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. НП било връчено на 13.11.2023 г. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Р. В. А., както и от писмените доказателства по делото – трудов договор № 5856/15.10.2021 г. и допълнителни споразумения към него от 01.04.2022 г. и 01.01.2023 г.; трудово досие на Н.Т.Г., заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 181/21.06.2023 г., протокол за проверка с изх. № ПР2313520/15.08.2023 г., протокол за извършена проверка изх. № ПР2332909/21.09.2023 г., пълномощно, призовки по чл.45, ал.1 от АПК, платежни нареждания от 31.08.2023 г. и 11.09.2023 г., фишове за заплати, справка за платени възнаграждения, възражение, заповед № З- 0693/15.08.2022 г., заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. и заповед № ЧР- 852/11.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, длъжностни характеристики. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. От показанията на свидетеля Р. А. и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство, направените при тях констатации и дадените задължителни предписания. Свидетелят А. пояснява, че работодателят правилно е начислил размерът на допълнителното трудово възнаграждение, което е следвало да заплати на Н.Г. съгласно даденото му предписание, като актът е съставен за неизпълнението му в срок. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Предвид основното месечно възнаграждение на Н.Г., видно от трудовия договор и допълнителни споразумения към него и договорения процент за прослужено време, работодателят „ГРУП-7“ ЕООД правилно е начислил и отразил в приложената по делото справка дължимия размер на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. От приобщеното платежно нареждане се установява, че същото е изплатено на 11.09.2023 г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди и изричната норма на чл.416 от КТ. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като правилно са посочени и нарушените законови разпоредби. Отразени са всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на вмененото на санкционираното лице административно нарушение, като са посочени дата и място на извършване на нарушението, съдържание на даденото предписание, протоколът за извършена проверка, с който последното е дадено, както и срокът, в който последното е следвало да се изпълни. Видно както от описанието на нарушението от фактическа страна, така и от изрично посочените в АУАН и НП доказателства, въз основа на които е прието от административнонаказващия орган за извършено нарушението, се установява, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на предписанието единствено в частта му относно служителя Н.Т.Г.. При издаване на НП са съобразени само документите от нейното трудово досие и изпълнение на указанията спрямо нея, което се потвърждава и от показанията на актосъставителя, дадени пред настоящия съдебен състав. Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От доказателствата по делото се установи безспорно, че с противоправното си бездействие, неизпълнявайки до изтичането на дадения от контролните органи срок (до 31.08.2023 г. включително) задължителното за изпълнение предписание по спазване на трудовото законодателство, а именно да начисли и изплати допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата на Н.Т.Г. по представените ведомости, пропорционално на отработеното време за периода м. ноември 2022 г. до момента на даване на указанието, съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в качеството на работодател „ГРУП-7“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.415, ал.1 КТ. Нарушението е извършено на 01.09.2023 г., както правилно е посочено в АУАН и НП. С изтичане срока за изпълнение на дадените предписания възниква отговорността на техния адресат, поради което след тази дата нарушението е извършено. Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е било дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ и подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 405, изр. второ от КТ. Не са налице данни същото да е било обжалвано, а след влизане в сила на предписанието, съдът следи единствено за изпълнението му, тъй като фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност включва от обективна страна единствено неизпълнение на това предписание. Макар и неопределен в предписанието, размерът на дължимата сума, която следва да се изплати на служителя, е определяем, тъй като е препратено към представени от самия работодател ведомости, като същият е бил начислен за периода, в който Н.Г. е полагала труд (до м.юни 2023 г.), представени са коригирани фишове за заплата и на 11.09.2023 г. сумата е била изплатена. Предвид обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. За така извършеното административно нарушение законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е определил имуществената санкция на дружеството-жалбоподател в минималния размер от 1500 лева. В жалбата се излагат доводи за наличието на предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай на основание чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г. на ВАС обаче специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице условията на чл.415в, ал.1 от КТ – нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да не са произлезли вредни последици за служителя Н.Т.Г.. В тази връзка съдът отчете, че работодателят е изпълнил задължителното предписание, макар и след изтичане на срока му, но с незначително закъснение от десет дни и то преди съставянето на АУАН. Допуснатото нарушение е констатирано на 21.09.2023 г. както изрично е посочено в НП, съответно се явява отстранено в по-ранен момент и по инициатива на работодателя, непродиктувана от вече ангажирана административнонаказателна отговорност посредством съставянето на АУАН. Освен това видно от протокола за проверка от 21.09.2023 г. жалбоподателят е изпълнил другите, дадени му предписания в срок. Следва да се отчете също така, че се касае за допълнително трудово възнаграждение в общ размер на 26, 17 лв., което през всеки съответен месец е лишило служителя от доходи в размер от малко над 3 лева, която сума не е от естество да посрещне битовите му нужди, поради което съдът намира, че от допуснатото нарушение не са произтекли неблагоприятни последици. Предвид гореизложеното предвидената в чл.415, ал.1 от КТ минимална санкция в размер на 1500 лева се явява прекомерна и несъразмерна с оглед конкретните параметри на нарушението. Поради краткия срок на забавянето и липсата на доказателства, че това е довело до някакви вреди за служителя, съдът намери, че допуснатото нарушение не е довело и до неблагоприятни последици за работника, което обосновава и приложимостта на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Нарушението не е сред изрично изброените в чл. 415в, ал. 2 КТ, за които привилегированият състав е неприложим. По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде изменено, като нарушението се преквалифицира от такова по основния санкционен състав на чл. 415, ал. 1 от КТ на такова по чл. 415в, ал. 1 от КТ – маловажен случай. Разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ предвижда налагане на имуществена санкция от 100 до 300 лева за маловажни нарушения. В случая според настоящия състав следва да се наложи максималният размер на предвидената санкция, а именно 300 лева, доколкото все пак служителят е бил лишен от допълнително трудово възнаграждение през дълъг период – от м. ноември 2022 г. до м. юни 2023 г. и забавянето при изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение не е пренебрежимо малко. Съдът намира така определеното наказание – имуществена санкция в размер на 300 лева за справедливо и съобразено с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН. По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде изменено, като се приложи привилегирования състав по чл.415в, ал.1 от КТ и се намали имуществената санкция от 1500 лева на 300 лева. С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80 лева. По аргумент от т.6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган – в случая това е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Така мотивиран, съдът