Решение № 5042 от 3.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13475/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 20051880 от 05.08.2022г. по гр.д. № 35874/2020г. на Софийски районен съд, 68 състав, всеки един от двамата ответници П. Г. К., ЕГН •••••••••• и М. Г. З., ЕГН ••••••••••, е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от по 831, 73 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. ••••, с абонатен № 175477, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от по 201, 52 лева, представляваща 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 15.07.2020г.; сумата от по 17, 08 лева, представляваща 1/2 част от цената на услугата дялово разпределение за същия имот за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от по 4, 47 лева, представляваща 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 15.07.2020г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на подаването на исковата молба – 06.08.2020г. до окончателното изплащане. Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от двамата ответници - П. Г. К. и М. Г. З., в която са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Въззивниците са посочили, че не оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия през процесния период, както и възникналото в тяхна тежест задължение да заплащат цената на доставената до процесния имот енергия и възнаграждение за услугата дялово разпределение. Не били оспорили и количеството топлинна енергия. Неправилен обаче бил изводът на районния съд, че наведеното от тях възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, както и че ищецът претендирал окончателния размер на топлинната енергия след издаване на изравнителните сметки и общите фактури, а не сбора от прогнозните стойности по месечните фактури. Вземанията на ищеца били с периодичен характер, поради което се погасявали с изтичането на тригодишен давностен срок. Този срок започвал да тече след настъпване на падежа по месечните фактури, а не както приел районният съд – от падежа на изравнителната сметка. Отново неправилно първата инстанция приела, че спрямо ответниците са приложими общите условия на ищеца, тъй като по делото не били представени доказателства, че същите са били публикувани в един централен и един местен ежедневник, а съгласно тях месечните фактури се публикували на интернет страницата на дружеството. Дори и общите условия да са приложими, въззивниците считат, че клаузите относно изискуемостта на задълженията са неравноправни. Така мотивирани, въззивниците молят обжалваното решение да бъде отменено относно погасените по давност вземания, а исковете в тези части да бъдат отхвърлени. Претендират и разноски. В хода на въззивното производство и на дата 07.11.2023г. е починал ответникът П. Г. К., поради което на основание чл.227 от ГПК на негово място е конституиран единственият му наследник по закон – ответницата М. Г. З.. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. Третото-лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2014996/06.08.2020г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, уточнена с молба от 30.10.2018г., с която е предявил срещу двамата ответници П. Г. К. и М. Г. З. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на всеки един от тях поотделно да заплати на ищеца сумата от по 831, 73 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. ••••, с абонатен № 175477, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от по 201, 52 лева, представляваща 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 15.07.2020г.; сумата от по 17, 08 лева, представляваща 1/2 част от цената на услугата дялово разпределение за същия имот за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от по 4, 47 лева, представляваща 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 15.07.2020г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на подаването на исковата молба – 06.08.2020г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 129, находящ се гр.София, ж.к. ••••, който имот е в режим на съсобственост между ответниците П. Г. К. и М. Г. З.. Последните били клиенти на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. В срока по чл. 131 от ГПК ответниците П. Г. К. и М. Г. З. са подали отговор на исковата молба. Заявили са, че не оспорват да са потребители на топлинна енергия в качеството им на наследници на починалата им майка Р. К.а, доставяна до процесното наследствено жилище. Не са оспорили също, че през процесния период няма извършени плащания на суми за доставена топлинна енергия; общият размер на главниците и лихвите за периода, както и че в сградата е извършвана услугата дялово разпределение в съответствие с нормативната уредба. Независимо от това, ответниците считат, че предявените искове са неоснователни и недоказани, тъй като ищецът не представил никакви доказателства, от които да се направи извод за дължимост на претендираните суми, които били посочени единствено като глобална сума без да са уточнени по периоди и пера. Не били представени нито месечните фактури, които ищецът твърди да е издал през процесния период, нито общите фактури. Навели са и възражение за изтекла в тяхна полза тригодишна погасителна давност. С протоколно определение от 23.02.2022г., с оглед изявленията на ответниците, районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че П. Г. К. и М. Г. З. са потребители на топлинна енергия през процесния период, доставена до процесния топлоснабден имот. По делото е прието писмо от СО – район „Младост” с изх. № П- 15433/20.12.2019г., в което е посочено, че лицата Г.П. К. и Р. М. К.а са закупили имот, находящ се в гр.София, ж.к. ••••, ап.129, с договор за продажба на държавен недвижим имот на 30.01.1980г. Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 20.12.2001г. и договор от 25.01.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „•••• е избрало и възложило на „Техем Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Представен е и списък на живущите в сградата етажни собственици. Прието е съобщение към фактура № 0081916827/31.07.2017г. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. за сумата от 1054, 54лв., както и съобщение към фактура № 0096683757/31.07.2018г. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. за сумата от 608, 92лв. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 1697, 62 лева. В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебно- счетоводна експертиза, кредитирана от настоящата инстанция като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца е посочило, че няма данни за извършени плащания на сумите, които са предмет на делото. В счетоводството на ищеца е отбелязано, че абонатен номер № 175477 за процесния период има задължения в общ размер на 2109, 62 лева. От издадените съобщения към фактури експертът е установил, че прогнозната стойност на топлинната енергия възлиза на 2222, 09 лева, от които 1697, 62 лева-главница и 412 лева – лихва. Топлинната енергия по пера включва: 752, 11 лева – за отопление на имота и 1469, 98 лева – за подгряване на вода. Услугата дялово разпределение е извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, като за процесния период са издадени две изравнителни сметки, чиято обща стойност е в размер на 558, 57 лева – за получаване. Стойността на потребената топлинна енергия, след съобразяване на издадените изравнителни сметки, възлиза на 1663, 52 лева. Лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД, изчислена върху претендираната от ищеца сума от 1663, 46 лева, е в размер на 403, 05 лева. Възнаграждението за дялово разпределение е на стойност от 34, 16 лева. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е частично неправилно. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Не се спори също, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до процесния имот, като това обстоятелство е обявено за безспорно от районния съд. В този смисъл са и изричните изявления на въззивниците във въззивната им жалба, в която е посочено, че по делото не се е спорило, че те са били потребители на топлинна енергия през процесния период. Доколкото както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, ответниците са заявили, че през процесния период не са заплатили доставената топлинна енергия, чиято стойност и количество не оспорват, съдът счита, че предметът на въззивната проверка касае правилното приложение на института на погасителната давност, каквито оплаквания се съдържат и във въззивната жалба. На първо място следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за неоснователни доводите, че общите условия на ищеца съдържат нищожни клаузи поради тяхната неравноправност. В отношенията между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят да не може да влияе, доколкото съгласно разпоредбата на чл.150, ал. 3 от ЗЕ, потребителите, които не са съгласни с ОУ, имат право да внесат в топлопреносното предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които след приемането им от предприятието, да се отразят в допълнителни писмени споразумения. Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, публикувани са и по делото няма данни и твърдения, че ответниците са възразили срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. С ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. пар. 1 от ДР на ЗПП. Съдът счита за неправилен извода на районния съд, че давностният срок започва да тече от падежа на вземането, посочен в изравнителната сметка, или от издаването на последната фактура за целия отоплителен сезон. Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени фактури за тези вземания, които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия и дялово разпределение в определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението на кредитора по издаване на фактури да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност, е определен от законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни юридически факти, от които произтичат и различни последици. В случая ОУ от 2014г. и от 2016г. сочат изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно. За процесния период от м.05.2016г. до м.04.2018г. са приложими както общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, така и общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, като в настоящия случай ищецът е депозирал исковата молба пред районния съд на 06.08.2020г. От тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД-Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 06.08.2017г. По отношение на вземанията за май и юни 2016г. приложими са разпоредбите на чл.32 и чл.33 от ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение падежа на задълженията да настъпва след покана за плащане. Това е така, защото падежа е уговорено да настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на възникването му, т.е. от първия ден след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на топлинната енергия. При това положение и като съобрази датата на предявяване на иска – 06.08.2020г., вземанията на „Топлофикация София” ЕАД за м.05 и м.06.2016г. се явяват погасени по давност. По отношение на вземанията за периода от м.07.2016г. до м.04.2018г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочи се по-горе, че искът е предявен на 06.08.2020г., поради което погасени по давност ще бъдат всички вземания, станали изискуеми преди 06.08.2017г. При това положение, погасени по давност се явяват вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД за топлинна енергия за периода от м.07.2016г. до м.05.2017г. Въз основа на изложеното следва, че погасени по давност са претендираните от ищеца вземания за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.05.2017г. в общ размер на 1076, 48 лева. На основание чл. 119 от ЗЗД погасени по давност са и лихвите за забава на плащането им, която сума съдът на основание на чл.162 от ГПК определя в размер от 298, 73 лева. Извън погасителната давност остават вземанията на ищеца за заплащане стойността на доставена до имота топлинна енергия за периода от м.06.2017г. до м.04.2018г. за сумата от 586, 98 лева., както и вземането на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 104, 32 лева, изчислено върху непогасените по давност суми за топлинна енергия. Основателно е и възражението за изтекла погасителна давност за част от вземанията за цена на услуга дялово разпределение. Посочи се вече, че искът е предявен на дата 06.08.2020г., поради което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 06.08.2017г. Доколкото не е предвиден срок за заплащане на таксата за дялово разпределение, то на основание чл.114 от ЗЗД задължението става изискуемо от момента на възникването му, поради което погасени по давност се явяват вземанията за периода от м.03.2017г. до м.07.2017г. в размер на 11, 12 лева. Извън погасителната давност остават вземанията за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2017г. до м.04.2018г. в размер на 23, 04 лева. Оплаквания срещу изводите на районния съд във връзка с възникването в полза на ищеца на вземане за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, различни от погасяването му давност, не са наведени във въззивната жалба. Поради това и на основание чл. 119 от ЗЗД погасени по давност са и лихвите за забава при плащането на възнаграждение за дялово разпределение, чиято стойност съдът на основание на чл.162 от ГПК определя в размер от 3, 44 лева. Предвид изложеното, съдът приема, че двамата ответници отговарят за заплащането на претендираните от тях вземания на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД до общия размер на следните суми: сумата от 586, 98 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.06.2017г. до м.04.2018г., сумата от 23, 04 лева, представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2017г. до м.04.2018г.; сумата от 104, 32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017г. до 15.07.2020г. върху непогасените по давност суми за доставена топлинна енергия и сумата от 5, 50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2017г. до 15.07.2020г. върху главницата за дялово разпределение. Ищецът е претендирал от всеки един от двамата ответници по 1/2 част от стойността на топлинната енергия, от възнаграждението за извършената услуга дялово разпределение и от обезщетението за забава. Предвид това, решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която всеки един от двамата ответници - П. Г. К. /починал и заместен в хода на въззивното производство по реда на чл.227 от ГПК от ответницата М. Г. З./ и лично М. Г. З. са осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на разликата над 293, 49 лева до размера от 831, 73 лева – 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.05.2017г.; сумата в размер на разликата над 11, 52 лева до размера от 17, 08 лева – 1/2 част от цената за услуга дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до м.07.2017г.; сумата в размер на разликата над 52, 16 лева до размера от 201, 52 лева – 1/2 част от обезщетението за забава върху доставената топлинна енергия и сумата в размер на разликата над 2, 75 лева до размера от 4, 47 лева – 1/2 част от обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение. Вместо това, исковете в тези части следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете. В първоинстанционното производство ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е направил разноски в общ размер на 550 лева. Предвид това, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД се следва сумата от общо 187, 66 лева, съразмерно на уважената част от предявените искове. Претендирал е заплащането на юрисконсултско възнаграждение, определено от районния съд в размер на 50 лева, като по отношение на него липсва оплакване по реда на чл.248 от ГПК и настоящата инстанция е обвързана от приетия от първата инстанция справедлив размер. Предвид това, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД се следва сумата от общо 17, 06 лева за юрисконсулстско възнаграждение. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която всеки един от двамата ответници - П. Г. К. /починал и заместен в хода на въззивното производство по реда на чл.227 от ГПК от ответницата М. Г. З./ и лично М. Г. З. са осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на разликата над 93, 83 лева до размера от 275 лева, представляваща разноски в първата инстанция, както и сумата над 8, 53 лева до размера от 25 лева за юрисконсултско възнаграждение. От своя страна ответниците в хода на първоинстанционното производство са заплатили адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева, поради което „Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на М. Г. З., ЕГН •••••••••• /лично и като правоприемник на основание чл. 227 ГПК на починалия в хода на въззивното производство П. Г. К., ЕГН ••••••••••/ сумата от 263, 51 лева, съразмерно на отхвърлената част на предявените искове. Във въззивното производство въззивниците са заплатили държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Насрещната страна е направила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът приема за неоснователно, предвид обстоятелството, че минималният размер, определен по Наредба № 1/2004г. възлиза именно на 400 лева. Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на М. Г. З., ЕГН •••••••••• /лично и като правоприемник на основание чл. 227 ГПК на починалия в хода на въззивното производство П. Г. К., ЕГН ••••••••••/ сумата от 296, 45 лева, съразмерно на уважената част на въззивната жалба. Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е претендирал заплащането на юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че такова не му се следва. Както подадената въззивна жалба, така и двете последващи молби са абсолютно бланкетни, като в проведените публични съдебни заседания не е изпратен представител. Поради което и съдът приема, че не са налице доказателства, които да обосноват извод за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното, съдът