РЕШЕНИЕ

№ 66

гр. Първомай, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100198 по описа за 2023 година Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••••••••••, представлявано от А. Ч. Д. и В. А. Г. в качеството на изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулти С. П. С., М. Г. Н. и Д. В. И., моли съда да осъди ответника П. Г. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••••••••••, да му заплати по сключения помежду им Договор за потребителски кредит № •••••••••••• г.: сумата от 7 639, 20 лева (седем хиляди шестстотин тридесет и девет лева и двадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 25.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 3 351, 71 лева (три хиляди триста петдесет и един лева и седемдесет и една стотинки) – договорна лихва за периода от 25.12.2021 г. до 06.10.2022 г., и сумата от 348, 48 лева (триста четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) – обезщетение за забава за периода от 25.12.2021 г. до 27.10.2022 г. Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № •••••••••••• г. ищецът предоставил на ответника паричен заем от 9 000, 00 лева чрез системата „Изипей”, а последният следвало да му възстанови заемната сума и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 33, 67%, начисляван върху остатъчната главница, и еднократна такса за оценка на риска от 1 080, 00 лева, или общо 18 469, 07 лева, чрез 48 месечни анюитетни вноски, първите 47 от които от по 384, 78 лева, а финалната от 384, 41 лева. Поради преустановяване на плащанията си заемателят дължал и мораторна лихва в размер на 348, 48 лева за периода от 25.12.2021 г. до 27.10.2022 г., съгласно чл. 9, ал. 4 от съглашението.

С оглед допуснатата забава кредиторът обявил предсрочна изискуемост на кредита с уведомление, което връчил на длъжника на 06.10.2022 г., след което подал в настоящия съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на процесните вземания по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 535/2022 г. и което било оставено без уважение с указание до заявителя за възможността да се предяви за тях осъдителен иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа иска, а ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не застъпва становище по предмета на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

По силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № •••••••••••• г. (л. 5 – л. 9) ищецът, от една страна като „Кредитор”, отпуснал на ответника по негово Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 22.10.2019 г. (л. 9 – л. 11) паричен заем от 10 080, 00 лева, усвоим, както следва: 9 000, 00 лева – на каса на „Изипей“ АД, а 1 080, 00 лева – чрез удръжка за финансиране на дължимата се от него в деня на договарянето еднократна такса за оценка на риска, съобразно уговорката по чл. 7.1. Последният, от друга страна като „Потребител”, се задължил до 25.10.2023 г. да възстанови на банката заемната сума и да й заплати лихва при лихвен процент – годишен от 33, 67% и дневен, равен на 1/360 част от годишния, начисляван ежемесечно по метода на простата лихва върху оставащата главница на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, или да престира общо 18 469, 07 лева при годишен процент на разходите от 48, 32% чрез 48 месечни анюитетни вноски с падеж на 25-о число на месеца, първите 47 от които от по 384, 78 лева, а финалната от 384, 41 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в съглашението.

Съгласно клаузите му по чл. 9.4. и чл. 15.1. заемополучателят отговаря за просрочие със законната лихва върху забавената сума за времето на закъснението.

В чл. 12, чл. 20 и чл. 22 от договорния текст са регламентирани правата на потребителя да получи извлечение от сметка за извършените и предстоящите платежи, да се откаже от договора и да пристъпи към предсрочно издължаване, както и редът за тяхното упражняване.

С Анекс № 1/11.06.2022 г. (л. 28 от ч. гр. дело № 535/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай) към договора за кредит страните постигнали съгласие за удължаване на крайния му срок до 25.04.2022 г., отсрочване на вноските от 25.06.2020 г. до 25.11.2020 г. и погасяване, считано от 25.04.2024 г., на задълженията, в т. ч. невърнатата главница от 9 661, 22 лева, по нов погасителен план – Приложение към анекса (л. 28 от ч. гр. дело № 535/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай), според който всяка от месечните вноски от 25.12.2020 г. до 25.03.2024 г. възлиза на 451, 44 лева, а последната – на 451, 44 лева, или всички общо – на 21 217, 30 лева.

С оглед допусната забава на тези с падеж – 25.12.2021 г., 25.01.2022 г. и 25.02.2022 г., кредиторът обявил предсрочна изискуемост на заема с Уведомление от 15.09.2022 г. (л. 13), което връчил на длъжника на 06.10.2022 г., съгласно Известие за доставяне ИД •••••••••••• (л. 12) на „Български пощи” ЕАД, след което на 11.11.2022 г. сезирал настоящия съд със Заявление вх. № 3219/11.11.2022 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 535/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай) за издаване на заповед за изпълнение на процесните вземания по чл. 417 от ГПК, оставено без уважение с Разпореждане № 1301/29.11.2022 г. (л. 31 – л. 32 от ч. гр. дело № 535/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай), потвърдено с окончателно Определение № 457/21.02.2023 г. на Окръжен съд – Пловдив по в. ч. гр. дело № 307/2023 г. (л. 26 – л. 27 от в. ч. гр. дело № 307/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив ). Уведомен на 22.03.2023 г. за процесуалната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, на 24.04.2023 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглежданите осъдителни искове с подадена чрез куриер Искова молба вх. № 1313/25.04.2023 г. (л. 2 – л. 4).

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 61 – л. 66), което, като обективно, компетентно и изчерпателно изготвено, следва да се кредитира, че заемната сума от 10 080, 00 лева е наредена на 22.10.2019 г. по сметка на заемополучателя и че за издължаване на кредита в периода от 03.12.2019 г. до 10.01.2022 г. са извършени плащания в общ размер на 7 450, 76 лева, които са отнесени за погасяване на вземанията на банката за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, начислено към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 11.11.2022., съответно с 2 350, 43 лева, 5 009, 85 лева и 90, 48 лева и респективно неплатеният им остатък възлиза съответно на 7 729, 57 лева, 3 379, 22 лева и 163, 29 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Спорните права произтичат от Договор за потребителски кредит № •••••••••••• г. (л. 5 – л. 14), който с оглед характера на престациите и профила на съдоговорителите се определя като такъв за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Нормата гласи, че с него банката се задължава да отпусне парична сума за набелязаната цел и при зададените условия и срок на заемателя, който се ангажира да я ползва съобразно договореното и след изтичането му да я върне на кредитодателя, а според ал. 2 на чл. 430 от ТЗ – и да му плаща уговорената лихва.

Като основен тип банкова сделка е класиран от чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ сред тези, които чл. 286, ал. 2 от ТЗ квалифицира като търговски независимо от качеството на извършващите ги лица и по правната си същност е консенсуален, формален, комутативен, двустранен и възмезден (в този смисъл Решение № 125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., Решение № 51/04.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 504/2015 г., II т. о., Определение № 392/04.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.), тъй като се счита сключен със съгласуване волята на договарящите в писмена форма за действителност, изисквана от чл. 430, ал. 3 от ТЗ, без да е необходимо предаване на заетите средства, и създава задължения с конкретизирано съдържание и за двете страни, всяка от които се обвързва с оглед на очаквана насрещна облага. Със своя чл. 287 ТЗ разпростира уредбата си досежно търговските сделки, включително и тази, поместена в Раздел трети от Глава двадесет и девета на ТЗ, и спрямо заемополучателя нетърговец, а с чл. 288 при празноти препраща към гражданското законодателство и в частност към ЗЗД.

Оформянето и правните последици на съглашението се регулират и от специалните текстове на ЗПК, ко й т о имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал. 2 от ЗПК налага да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, ако такива са приложими.

Чл. 11, ал. 1 от ЗПК транспонира насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Познаването и правилното разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).

В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да създаде ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) българският законодател е въздигнал неспазването на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, които са формулирани по примера на чл. 10, §1 и §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора.

Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.

По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по сключен с ответника договор за потребителски банков паричен кредит, и в частност елементите на фактическия състав на заемната връзка – постигнато съгласие за заемане на съответната сума и фактическото й даване от заемодателя на заемателя, както и че изискуемостта на вземането за връщането й е настъпила. От опонента се очаква да убеди съда в проявлението на фактите, на които позовава възраженията си.

Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към очертаната нормативна рамка и задължен да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови сегменти поради тяхната неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред и морала, или с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.), съдебният състав констатира, че между ищеца, от една страна като „Кредитор”, и ответника, от друга като „Потребител”, е бил сключен формален, реален, двустранен и възмезден Договор за банков потребителски кредит № •••••••••••• г., изменен с Анекс № 1/11.06.2020 г. По делото са приложени материализиращите насрещните волеизявления на страните документи (л. 5 – л. 14 и л. 28 от ч. гр. дело № 535/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай), които доказват, че в изискуемата се от чл. 430, ал. 3 от ТЗ и чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма са съгласували воля за предаването на сумата от 10 080, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя със задължение на втория разсрочено на 54 месечни вноски да я върне на първия и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 33, 67%. Съгласието на договарящите обхваща и уговорка 9 000, 00 лева от заемните средства да се предоставят на кредитополучателя, а останалите 1 080, 00 лева да послужат за финансиране на дължимата се от него еднократна такса за оценка на риска. Желание в този смисъл потребителят е изразил още в пункт 12 от своето Заявление- декларация за установяване на договорни отношения от 22.10.2019 г. (л. 9 – л. 11). Усвояването на кредита по указания начин се потвърждава от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Договорното изложение кореспондира с относимите предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК. Съставено е на хартиен носител в шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и в него понятно са отразени общият размер на кредита от 10 080, 00 лева; условията за усвояването му – чрез каса на „EasyPay” и удръжка на 1 080, 00 лева за еднократна такса за оценка на риска, и тези за издължаването му във вид на погасителен план, сочещ размера, броя, периодичността и датите на вноските, а в анекса – и последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, въпреки че такава разбивка е необходима само при променяща се лихва и при поискване от потребителя, както и подробно и законосъобразно разяснение в чл. 12 и чл. 20 на потребителските права на извлечение от сметка и на отказ от сделката, включително и лихвеният процент на ден от 1/360 х 33, 67% при упражняване на второто от тях.

От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК обаче договорът не удовлетворява в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност.

По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), и се представя като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни.

Във величината на общия разход §1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора разходи за потребителя – комисиони, такси с изключение на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително условие за отпускане на заема.

Формално в договора е посочен годишен лихвен процент от 33, 67%, но не е онагледена в степента, изискуема се от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, методиката за прилагането му, тъй като, макар да е пояснено, че се начислява ежемесечно по метода на простата лихва върху непогасения остатък от главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, липсва уточнение дали е фиксиран или променлив, което, на свой ред, не позволява да се провери приложимо ли е и респективно спазено ли е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за конкретизиране на периодите, предпоставките и процедурите за неговата промяна.

По-нататък, записани са дължимата се обща сума по кредита от 18 469, 07 лева и годишният процент на разходите от 49, 42%, който не надвишава предела по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но в разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не са отбелязани взетите предвид допускания, използвани при пресмятането му по формулата по Приложения № 1 към закона по правилото на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Същевременно величината му не съответства на действителната, защото при изчисляването участва и сумата за финансиране на дължимата се от заемателя еднократна такса за оценка на риска, съгласно клаузата на чл. 7.1. от договора, която обаче противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

С цел да регулира заплащането на допълнителните услуги в сферата на потребителското кредитиране със Закона за изменение и допълнение на ЗПК, обнародван в ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г., е приет чл. 10а от ЗПК, ал. 1 от който позволява на кредитодателя да събира от потребителя такси и комисиони за тях, освен за действия по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, които са свързани с усвояване и управление на кредита.

Таксите, които чл. 10а, ал. 1 от ЗПК визира, са предназначени да покрият разходите на финансовата институция за действия (например застраховане) извън обичайните за кредитирането, които би следвало да е калкулирала в цената на отпуснатия финансов ресурс.

А чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е в рамките на суверенния избор на държавите членки, изрично подчертан в Съображение 22, изр. 1 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО – да останат свободни да запазят или въвеждат национални разпоредби, които забраняват на кредитора да изисква от потребителя във връзка с договора за кредит да открие банкова сметка, да сключи договор за друга допълнителна услуга или да заплати разходите или таксите за такива банкови сметки или други допълнителни услуги.

Услугата, която ответникът се е съгласил да получи възмездно – а именно оценка на кредитоспособността му, е дейност, която попада в обхвата на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е присъща за занятието на банковата институция по отпускане и управление на кредити. В неин прерогатив чл. 16, ал. 1 от ЗПК отрежда задачата да проучи и оцени кредитоспособността на кредитоискателя още преди сключване на договора за кредит, за да вземе адекватно решение дали да се обвърже. Нормата удовлетворява препоръките на Директива 2008/48/ЕО към държавите членки да предприемат подходящи мерки за насърчаване на отговорното поведение на всички фази от кредитното правоотношение и в среда на разрастващ се кредитен пазар да упражняват необходимия надзор за избягване и респективно да санкционират безотговорното кредитиране, включително такова без предварителна оценка на кредитоспособността.

Реквизитите по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са ефективна гаранция за потребителския интерес. Целта на уредбата на годишния процент на разходите е чрез императивни разпоредби да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и по този начин да служи за недвусмислен показател за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на отговорността си. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това задължително съдържание законодателят урежда в чл. 22 от ЗПК като толкова съществен порок, който изключва валидността на договарянето.

Следователно, визираните недостатъци влекат нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, в каквато хипотеза според чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва или други разходи по него. Касае се за специфична законова последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда, в какъвто смисъл е ориентирана практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., I т. о., и Решение № 50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о. Приема се, че в производство по предявен иск по чл. 79 от ЗЗД съдът следва да установи с решението си чистата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД.

От ответника са реално усвоени и подлежат на връщане 9 000, 00 лева. Казаното не важи за отпуснатите 1 080, 00 лева за финансиране на такса за оценка на риска, по причина че клаузата за дължимостта й е нищожна. Според заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза предприетите от ответника погашения по кредита възлизат на 7 450, 76 лева. След приспадането им от 9 000, 00 лева съдът е мотивиран да заключи, че съществува задължение за връщане на заетата сума до размера от 1 549, 24 лева с настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемост още към момента на предаването й на 22.10.2019 г. В обобщение, главният иск следва да се уважи за главницата от 1 549, 24 лева с присъждане и на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2023 г., до окончателното издължаване, а за разликата до пълния предявен размер от 7 639, 20 лева – да се отхвърли като неоснователен.

При режима на чл. 23 от ЗПК следва да се отрекат изцяло вземанията за възнаградителна и мораторна лихва. Обезвреда за закъснение от 25.12.2021 г. до 27.10.2022 г. не се полага и защото връщането на лишената от кауза престация не е обвързано със срок и в съответствие с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, която за първи път се явява заявена с исковата молба (в този смисъл Определение № 1441/01.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 746/1999 г., V г. о.).

За пълнота е важно да се отбележи, че доводи за неоснователност на претенцията за възнаградителна лихва се обосновават и при ревизия на валидността на уговорката, от която произтича.

Чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД прогласява за нищожен договорът, който противоречи на закона или добрите нрави.

Лихвата представлява своеобразна цена за ползването на отпуснатия финансов ресурс. Единствените ограничения на договорната свобода относно размера й в гражданския, а по препращането на чл. 288 от ТЗ и в търговския оборот, са закрепените в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави (в този смисъл Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., и Решение № 61/21.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 894/2014 г., I т. о.).

Чл. 10, изр. 1 от ЗЗД запретява лихвообразуване над прага, определен от МС, какъвто обаче след отмяната на неговото Разпореждане № 1238 от 1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви (обн., ДВ, бр. 52 от 1951 г.), постановена с §1 от Заключителните разпоредби на Постановление № 72/08.04.1994 г. на МС за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн., ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., отм., бр. 42 от 5.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.), не е утвърждаван. Съдебната практика трайно поддържа, че отсъства пречка да се уговаря възнаградителна лихва над законната. Все пак с аргументи, че я надхвърля двукратно при обезпечен заем и трикратно при необезпечен, е счетена за неморално висока в Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., и Определение № 901/10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/ г., IV г. о.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес.

Съблюдаването на нравствените принципи се изследва към момента на съглашението за всеки отделен случай въз основа на установените факти, като касателно възнаградителната лихва релевантни са договорните параметри за форма, размер, валута и срок на предоставяне на средствата, вид, стойност и ликвидност на обезпечението, рисковете от сделката, профила на заемополучателя, нивата на законната и пазарната лихва, която би била платена при аналогични условия между други лица, без изброяването да е изчерпателно.

Прочитът на маркираните по-горе правни постановки в контекста на фактическата установеност по казуса води до извод, че уговорката за възнаградителна лихва накърнява началата на морала и поради това е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Договорено е срещу заемен ресурс от 9 000, 00 лева, предоставен за 48-месечно потребление, да се дължи лихва при годишен лихвен процент от 33, 67 процентни пункта, надвишаващ три пъти законния от 10, 00%, равен според цитираното по-горе Постановление № 100/29.05.2012 г. на МС на увеличения с 10 пункта основен лихвен процент на Българската народна банка, който по информация от електронната й страница към месец октомври 2019 г. е бил 0, 00.

При даденото разрешение на спора са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови, съразмерно на уважената част от претенциите, съдебноделоводните разноски на ищеца в исковото производство, възлизащи общо на 81, 97 лева, от които 61, 97 лева – внесена държавна такса, и 20, 00 лева – възнаграждение за процесуална защита от юрисконсулт, което се определя в размер на 100, 00 лева за всеки от исковете по порядъка на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 26а във вр. с чл. 23, т. 1, предл. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юридическия представител в него.

Водим от горното, съдът