Решение № 339 от 12.7.2019 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 193/2019 г.

Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията във вр. с чл. 196, ал. 4 във вр. с чл.195, ал. 6 от ЗУТ. Образувано е по жалба на Е.П.Й. ••• чрез адвокат Д.Д., •••, против Заповед № РД-01-09-942-1/1.3.2019г. на Зам. Кмета на Община Полски Тръмбеш, с която е предписано премахване на опасна сграда с идентификатор 61279.500.332 по КККР при спазване на общите правила на ЗУТ и нормативните актове по неговото прилагане, и разчистване на терена от строителни отпадъци за своя сметка като стената към уличната регулация да се офирми като ограда със срок на изпълнение 31.5.2019г. и да почисти имота си от самораслите дървета и храсти със срок на изпълнение 30.4.2019г. Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт, постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, материално незаконосъобразна и в несъответствие с целта на закона. Оснвоното процесуално нарушение, което се твърди, е, че жалбоподателката не е била уведомена за започването на административното производство, поради което същата не е моглада да направи възражение и да заеме становище. Посочените в заповедта норми на чл. 195, ал.1 от ЗУТ и чл. 68 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община П.Тръмбеш, не се съдържа възможност на Кмета или упълномощено от него лице да издават такива заповеди. В самия ИАА не са изложени мотиви – фактическите и правни основания, на които се основава същата. За да обоснове задължението за премахване на сградата, административният орган се опира на констатациите на служителите си, че сградата поради естественото си износване и не добро поддържане е в лошо техническо състояние, негодна за използване, застрашена от самосрутване, опасна за здравето и живота на сгражданите и не подлежи на поправяне или заздравяване, което не отговаря на действителността. Сградата може да бъде ремонтирана и заздравена, поради което не е налице втората предпоставка в чл. 196, ал 6 от ЗУТ. Налице е и несъответствие с целта на закона, който предвижда ограничаване правото на собственост, в случая премахване на сградата с цел охрана здравето и живота на хората, единствено и само при предвидените от закона предпоставки, които не са налице. По отношение втората част на заповедта намира, че имотът всяка година се почиства от саморасли храсти и дървета и ще бъде почистен. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед. Претендират се деловодни разноски, за което се представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е представено писмено становище. Ответната страна – Кмет на Община Полски Тръмбеш заема становище за неоснователност на подадената жалба. Намира, че актът е материалнозаконосъобразен, издаден при спазване на процесуалните правила съобразно целта на закона. Счита, че заключението на вещото лице е потвърдило констатациите на комисията, назначена от Кмета на Община Полски Тръмбеш. Представени са и писмени бележки. Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на производството доказателства от фактическа страна намира за установено следното: От страна на административния орган е изпратена цялата административна преписка, , в която се съдържа Заповед № СА-01-08-212/9.1.2019г. на Кмета на Община П.Тръмбеш, с която е определен състава на комисия и задача да извърши проверка и събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежите и изслуша заинтересованите лица. Комисията е съставила констативен протокол, по повод постъпило заявление от В.Х.В.за извършената проверка на 22.2.2019 в присъствието на Р.Й. роднина на собственика на имота, която е оценила техническата годност на строежа. Същата е дала становище за издаване на предписание от Кмета на Общината за предприемане на конкретни действия в разумен срок, и при неизпълнение на тези предписания да се продължи процедурата по издаване на Заповед на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Протоколът е подписан от Комисията, но не и представител на жалбоподателя, като няма доказателства същият да му е предявен. В преписката се съдържа и Заповед № РД -01-05-1623/26.2.2019г. на Кмета на Община П.Тръмбеш, с която е определя Зам. Кмета да го замества поради ползване на платен годишен отпуск. Допусната и приета като доказателства по делото е и съдебно – техническа експертиза, изготвена от ••• Л., която съдът кредитира като обективна и безпристрастна и същата установява, че като цяло сградата е в приемливо техническо състояние, подлежи на укрепване, не е заплашена от самосрутване. Вещото лице счита, че посочените в експертизата увреждания на оградата са недопустими и следва да бъдат отстранени, вратата във фасадната стена следва да се подмени със съответстваща на размера на отвора форма и да се елиминира примитивното странично запълване. При така установената фактическа обстановка осми състав на Административен съд Велико Търново прави следните изводи: По възражението за допустимост на жалбата съдът се е произнесъл с определение от 20.5.2019г. Съдът като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде уважена. Съображенията за това са следните: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Кмета на Община Полски Тръмбеш, който надлежно е упълномощил по време на отпуск неговите правомощия да бъдат упражнявани от Заместник Кмета на Община Полски Тръмбеш. От формална страна, атакуваната заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същата е посочено подробно какво е фактическото състояние на строежа, но както и съответната правна норма чл.195, ал.1 от ЗУТ и чл. 68 от Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община Полски Тръмбеш. Въпросът за това дали правилно са посочени тези разпоредби е по материалната законосъобразност на акта. Въпреки това е налице нарушение на изискването за форма, тъй като съгласно предложението на назначената комисия се касае за издаване на заповед по реда на чл. 195, ал.6 от ЗУТ поради което е следвало да се изложат основания както досежно фактическото състояние на сградата, и конкретно какви норми тя нарушава – пожароопасни, хигиенно санитарни или други, както и защо е опасна за живота и здравето на гражданите. Като не е сторил това административният орган е допуснал съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото има мотиви, но същите не са изчерпателни и с предвиденото законово съдържание. Липсват установявания, че обектът застрашава живота и здравето на гражданите, застрашен е от самосрутване, създава условия за възникване на пожар или е вреден в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави. В този смисъл Решение № 1131 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018 г., II По съществото на спора, съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗУТ състоянието на строежа и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните страни. Нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е императивна. Изслушването на заинтересуваните страни от комисията е част от задължителната процедура по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, която следва да бъде изпълнена, за да се издаде акт по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. Нормата та чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е императивна, както бе посочено по – горе, поради което нарушаването й следва да се третира като съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на издадената заповед. В този смисъл Решение № 1131 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018 г., II Решение № 2720 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2018 Решение № 5298 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2018 и други. Протоколът съставен от комисията, с който се правят фактически установявания е следвало да бъде връчен на жлабоподателката, като данни в този аспект няма по делото и не се твърди такова обстоятелство, да се изслуша нейното становище и след това да се дадат препоръки на Кмета на Община Полски Тръмбеш. В нормата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ изрично е предвидено, че комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите страни, като изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол. Процедурата по ЗУТ е специална. Уведомяването на жалбоподателя от кмета на общината. съгласно чл. 26 АПК за започване на административното производство не може да замести изслушването му от комисията. Подаването на становище във връзка с уведомлението не е достатъчно, за да се приеме изпълнение на императивното изискване на закона за изслушване на заинтересованата страна. В конкретния случай това не е направено, което се отразява на правото на защита на адресата на заповедта и представлява съществено нарушение на предвидената в закона процедура. В случаите на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, в които се разпорежда крайната мярка за премахването на строеж, следва да са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки, като освен обектът да е негоден за използване (както е прието в заповедта), следва да се докаже, че същият не може да се поправи или заздрави. След като не е установено второто условие, то оспорената заповед е и материално незаконосъобразна. В този смисъл е и заключението на вещото лице.Освен това както се посочи по- горе административният орган е следвало да изложи мотиви и по отношение на третото кумулативно условие, а именно: защо сградата е опасна за живота и здравето на гражданите, като горепосочените факти описание на техническото състояние на сградата не са достатъчни. По отношение на втората част от заповедта досежно почистване на имота от саморасли храсти и дървета са валидни гореизложените мотиви на настоящата инстанция: а именно: липсват мотиви по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, няма в тази връзка констатации на назначената от Кмета на Община Полски Тръмбеш комисия, допуснати са съществени нарушения на административно процесуалните норми като не е изслушано становището на засегнатите лица, не е посочено и правното основание за издаване на заповедта. Не се доказва и в настоящото производство, въпреки разпределената от съда с разпореждането за насрочване на делото тежест за административния орган, че са налице всички фактически и материално правни предпоставки за издаване на оспорвания административен акт. С оглед на изложените мотиви, обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид искането на оспорващата страна, в нейна полза се присъждат сторените деловодни разноски, съгласно приложения списък и доказателствата за това, от процесуалния им представител, а именно: 10 лева д.т. 250 лева внесен депозит за вещо лице и 400 лева адвокатско възнаграждение или общо 660 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав