Решение № 1100 от 22.6.2016 г. на Софийски градски съд по дело № 5856/2015 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 2 2.0 6.2016 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ, в публично заседание двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА при секретаря Д.Ш., като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 5856 по описа за 2015 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. ТРЕТО ОТ ЗЗД И ЧЛ. 86, АЛ.1 ОТ ЗЗД ВР. ЧЛ.55, АЛ.1 ОТ ЗЗД. Ищецът „В.“ ЕООД, с ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от управителя К. И.К.-Ш., с адрес за кореспонденция: гр. ••••••••••, партер, офис 9, с искова молба от 18.09.2015 г. и с допълнителна искова молба от 27.11.2015 г. твърди, че е собственик на две фотоволтаични електроцентрали: ФЕЦ “В.” и ФЕЦ “С.”. Те са изградени и въведени в експлоатация, както следва: ФЕЦ “В.” е с мощност 75 kW, намира се в землището на с. И., община Х., местност “Л.”, ПИ 005042, въведена е в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ - 05-724/13.07.2011г. на ДНСК и е присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Р.Б.” АД с Договор за използване на разпределителната мрежа от производител № 1200400188/ 28.07.2011г. За изкупуване на произведената от централата енергия, е сключен Договор за изкупуване на електрическа електроенергия № 137/05.08.2011г. с „Ч.Е.Б.” АД. Преференциалните цени за изкупуване на енергията от тази централа са определени с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР (699, 11лв. за МВтч. без ДДС). От своя страна, ФЕЦ “С.” е с мощност 99kW, изградена е в землището на с. И., община Х., местност “Л.”, ПИ 005043 и е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-757/29.06.2012г. на ДНСК. Централата е придобита чрез покупко-продажба от „С.” ЕООД на „В.'' ЕООД с Нотариален акт №93, том I, peг. №1179, дело 61/2012г. на Нотариус с per. №569 на НК, след което е подписано Споразумение №2/20.07.2012г. с ЧЕЗ ”Р.Б.” АД за прехвърлянето на правата по централата. ФЕЦ “С.” е присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Р.Б." АД с Договор за използване на разпределителната мрежа от производител № 1200758214/13.07.2012г. За изкупуване на произведената от централата енергия, с „Ч.Е.Б.” е сключено Допълнително споразумение №1/17.07.2012г. към Договор за изкупуване на електрическа електроенергия № 137/05.08.2011г. Преференциалните цени за изкупуване на енергията от тази централа са определени с Решение Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР (567.41 лв. на МВтч. без ДДС). На основание чл.32, ал.4 от Закона за енергетиката, ДКЕВР с Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. е определил, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, „Е.-П.М.“ АД и „ЧЕЗ Р.Б.” АД, които да бъдат заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Централите ФЕЦ "В.” и ФЕЦ “С.”, като два самостоятелни обекта, попадат съответно в раздел II, т. 2 и раздел III т. 10 от Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, в които се определят следните цени за достъп: 139.28 лв. за МВтч. (р.Н, т.2) и 221, 29 лв. за МВтч.(р. III, т.10). Последвало е предложение от “ЧЕЗ Р.Б.” АД за подписване на анекси към договорите за достъп, с които да се потвърдят действащите временни цени. Подобни анекси не са подписани от страна на “В.” ЕООД. Напротив, “В.” ЕООД е възразило срещу плащанията на временните цени, заявило е, че счита сумите за недължими, като е изложило подробно аргументите си, включително и този за висящи съдебни процеси относно законосъобразността и действителността на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Посочил е, че счита за недопустимо, противоречащо на закона и за злоупотреба с монополно положение, посоченото във фактурите предупреждение, че в случай на незаплащане на цената за достъп, достъпът на електроцентралите до разпределителната мрежа ще бъде преустановен. Накрая е заявил в писмото си, че само с оглед избягване на значителни вреди за “В.” ЕООД от евентуално неправомерно спиране на достъпа до мрежата, дружеството е заплатило определената във фактурите цена, макар да е категорично против правомерността и дължимостта на сумата, която ще търси обратно по съдебен ред, ведно с лихвите от датата на заплащането. На възраженията му, ответникът е отговорил с писмо изх.№ 100000029831/02.01.201З г., в което твърди, че макар и оспорвано, Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е в сила и подлежи на изпълнение (обжалването не спира изпълнението), поради което плащанията по фактурите ще се считат за основателни и дължими. По този начин, както и много други производители на енергия от ВЕИ, поради опасения от изключване от електроразпределителната мрежа, “В.” ЕООД е заплатило за двете централи следните такси за достъп: - ФтЕЦ “С.” - общо 26 095, 93 лв. с ДДС, по фактури за периода 30.09.2012г.-31.05.201З г. (фактури № 0003303308/31.05.201З г.; №0003302893/30.04.201З г.; №0003302442/31.03.2013 г.; №0003302080/28.02.2013 г.; №0003301855/ 31.01.201З г.; №0003301249/31.12.2012 г.; №0003300829/30.11.2012 г.; №0003300598/31.10.2012 г.; №0003300136/30.09.201 2 г.); - ФтЕЦ “В.” - общо 12 046, 06 лв. с ДДС, по фактури за периода 30.09.2012 г. - 31.05.201З г. (фактури № ••••••••••/31.05.2013 г.; №0003303057/30.04.2013 г.; №0003302650/31.03.201З г.; №0003302251/28.02.2013 г.; №0003301710/ 31.01.2013 г.; №0003301483/31.12.2012 г.; №0003301107/30.11.2012 г.; №0003300435/31.10.2012 г.; №0003300030/30.09.2012 г.). Или плащанията за двете централи възлизат общо на 38 141.99 лв. с ДДС. Фактурите за тези плащания, както и доказателства за плащането им са приложени към настоящата искова молба. В резултат на многобройни подадени жалби, с различни съдебни решения, състави на четвърто отделение на ВАС са отменили Решение № Ц-33/14.09.2012 г. в обжалваната му част (съответен раздел и точка), като тези решения са потвърдени от петчленен състав на ВАС и са влезли в сила. След Решение № 8733/17.06.201З г. по адм.д.№ 6086/201З г. на ВАС, “В.” ЕООД е отказало по-нататъшно плащане на цените за достъп. С нарочно писмо, фактурите за месец юни (№••••••••••/30.06.2013 г. и № ••••••••••/30.06.201З г.) са върнати на ответника с обяснението, че няма да бъдат включени в дневниците по ДДС и в счетоводните регистри, нито ще бъдат заплатени, поради отмяната от ВАС на таксата за достъп. Отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР от Върховния административен съд има обратно действие и то спрямо всички негови адресати (производители на електроенергия), независимо дали същите са го обжалвали или не. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, съгласно която на основание чл. 177, ал.1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички (държавни органи, общини, учреждения, физически и юридически лица). Поради отмяната на административния акт, въз основа на който са начислявани и събирани временните цени за достъп, е отпаднало основанието за получаване на съответните плащания, които следва да бъдат възстановени от ответника. В този смисъл е съдебната практика. След като е отменен административният акт за определяне на размера на дължимата цена, то същата изобщо не е дължима до определянето й с нов надлежен, валиден и законосъобразен акт. С писмо вх.№ 1201869848/18.06.2015г. (с оглед приемането на окончателните цени за достъп), ищецът е направил искане до “ЧЕЗ Р.Б.” АД за прилагане на компенсаторните мерки съгласно Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, за възстановяване на платените цени за достъп. Дружеството е отговорило (писмо изх.№ 1201869848/24.06.2015 г.), че нито следва да прилага цитираните компенсаторни мерки, нито счита, че дължи възстановяване на платената цена поради отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г.на ДЕКВР (сега КЕВР), тъй като основанието за плащане не е отпаднало. Все пак, ищецът е направил последно искане за връщане на заплатените суми, с писмо вх.№ 1201946459 от 04.09.2015г., с което е дал 7-дневен срок за доброволно изпълнение и е получил отговор с изх.№ 1201946459 от 09.09.2015г. Поради това, счита, че са налице предпоставките за завеждане на настоящия иск с правно основание на чл. 55 ал.1 от ЗЗД като заплатените суми (представляващи цени за достъп, прилагани на основание отменен по съдебен ред административен акт) следва да бъдат изцяло възстановени на “В.” ЕООД, ведно с начислените лихви, дължими на основание чл. 86 от ЗЗД. Вземането за реституция на получено имущество на отпаднало основание може да бъде упражнено от датата на постановяване на окончателното решение, с което е отменено процесното Решение Ц-33/2012г. на ДКЕВР, а именно 17.06.201Зг. за ФЕЦ “С.” и 10.01.2014г. з а ФЕЦ “В.”. За размера на законната лихва до датата на подаване на исковата молба, представя счетоводна справка. Моли съда да осъди “ЧЕЗ Р.Б.” АД, ЕИК •••••••• да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ••••••••, сумата от 38 141.99 лв. с ДДС (тридесет и осем хиляди сто четиридесет и един лева и 99 стотинки), от които 26 095, 93 лв. с ДДС - платени за ФЕЦ “С. ” и 12 046, 06лв. с ДДС - заплатени за ФЕЦ “В.”, ведно с начислената върху сумите лихви за забава, изчислени до завеждането на настоящата искова молба в размер общо на 8 043, 22лв. (от които 2 065, 34 лв. за периода 10.01.20 1 4 г. - 17.09.2015 г. за ФЕЦ “В.” и 5 977, 88лв. за периода: 17.06.201З г. -17.09.2015 г. за ФЕЦ "С.”), ведно с лихвите от момента на завеждането на исковата молба до момента на окончателното плащане. Моли съда да му присъди направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар. Представя писмени доказателства по опис. Ответникът „ЧЕЗ Р.Б.” АД, с ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, Б.М.Б.Ц., чрез пълномощника си В.Ж.И., с отговор на искова молба от 02.11.2015 г. и с допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 18.01.2016 г. твърди, че с ИМ е предявен за разглеждане иск за връщане на суми, които в действителност са заплатени въз основа на два договора за предоставяне на услугата достъп. Т.е. източниците на правоотношенията и основанието за плащане на процесните суми са именно тези договори за достъп на фотоволтаичните електроцентрали, собственост на ищеца, до електроразпределителната мрежа, като спорът по настоящото дело е на първо място за основанието, на което са платени процесните суми, за да може да се премине към обусловения от отговора на този правен въпрос - дали то е отпаднало. Основанието е договорно, като то не е и не би могло да е решение на ДКЕВР. Налице е кумулативно и нормативно задължение за заплащане на услугата достъп до разпределителната мрежа, регламентирано в чл.84, ал.2 и чл.104 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, както и в Правилата за търговия с електрическа енергия, действащи към процесния период /ДВ, бр. 64 от 2010 г., отм./, аналогично и в сега действащите Правила за търговия с електрическа енергия /ДВ., бр. 66 от 26.07.2013 г., изм./, което нормативно основание също не е отпаднало. Предявен е главен иск на основание, определено като чл.55, ал.1, т.З от ЗЗД, като се акцентира на обратната сила на отмяна на съответна част от Решение №Ц- 33/2012 г. на ДКЕВР. Когато страните са обвързани от договор обаче, посоченото основание по ЗЗД не е приложимо. Съгласно ПП №1 от 28.05.1979 г. на ВС, третият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение. В същото е прието, че институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Както е прието в задължителните за прилагане Решение № 451 от 15.07.2010 г. по гр.д. №844 от 2009 г. на ВКС по чл.290 от ГПК, Решение №246 от 27.05.2011 г. по т.д. №1265 от 2010 г. на ВКС по чл.290 от ГПК, Решение №381 от 03.01.2012 г. по гр.д. №1514 от 2010 г. на ВКС по чл.290 от ГПК, Решение № 37 от 30.03.2010 г. по т. д. № 709/2009 г., ТК, на ВКС по чл.290 от ГПК наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт., т.е. спорът по действителен и неразвален договор не е такъв по чл. 55, ал. 1, т.З от ЗЗД.“ Алтернативно, същото е признак на неоснователност на иска. Задължението на ЧЕЗРБ за предоставяне на достъп, респ. съответстващото му задължение на ищеца да заплати цената й, възникват не от отменения административен акт на ДКЕВР, а от облигационно отношение между страните - договор за достъп, който и в момента е действащ. Ищецът твърди, че с отмяната от Съда на Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, е отпаднало с обратна сила и задължението му да заплаща цената за достъп и същата подлежи на възстановяване, което е неоснователно. Ако ищецът все пак възприема като източник на вземането на ЧЕЗРБ обсъжданото решение на ДКЕВР, което било отпаднало, то искът е недопустим и на основание по чл.8, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, според който имуществените правоотношенията по отменен административен акт „се развиват по този закон“, а не по общия исков ред. ЧЕЗРБ не е пасивно легитимиран по ЗОДОВ субект. Дори и за ищеца да са настъпили неблагоприятни последни, според чл.1, т.З, чл.204 и следващи от АПК, неблагоприятните последици от прилагането на административен акт се претендират по реда на АПК от засегнатото лице /което не е ответното дружество/ и срещу органа, издал акта. Индивидуалните договори за достъп по чл.84, ал.2 от ЗЕ са подписани двустранно от лицата, надлежно представляващи дружествата, поради което същите са действащи и са обвързвали страните през целия спорен период и до момента. В приложените към ИМ фактури, от които ще се ползва, ясно е посочено основанието на доставката - в графа „Вид стока/услуга“ е записано „достъп до електроразпределителната мрежа ВЕИ“. Дори и само липсата на изрична уговорка за безвъзмездност на услугата доказва, че съдържанието на действителната воля между страните е тя да е възмездна. По договор за предоставяне на услуга основаните права и задължения са: На изпълнителя - да предостави услугата, което е точно изпълнено /съдържанието на услугата е в ежемесечно измерване, съставяне на двустранни протоколи, осигуряване и поддържане в техническа изправност на измервателни системи, диспечиране на постъпващата от ЕЦ ел. енергия, администриране, фактуриране, което няма как да не е осъществявано и ищецът да я е продавал, дори няма как да установени посочените във фактурите количества/. На получателя - да плати за нея. Недопустимо е производителите, за собствената си търговска дейност, от която реализират огромни и при това гарантирани чрез преференциалните цени печалби, да ползват безплатно ресурс на друг частен търговец /ЧЕЗРБ/ и той да остане на чиста загуба. Размерът на таксата за достъп е определяем и е възприет между страните като 139, 28 лв. на 1 МВЧ за ФЕЦ „В.“ и 221.29 лв. за 1 МВЧ за ФЕЦ „С.“. Между двете дружества - търговци по смисъла на Търговския закон /ТЗ/ съществуват трайни търговски отношения /договор за достъп и много на брой месечни сделки по договора/, като процесните отношения са част от основния им предмет на дейност, по занятие. През целия период, за който се отнасят фактурите, ищцовото дружество е получавало услугата достъп, като между страните не е имало никакъв спор. Вземайки решение да изгради ФЕЦ и ги присъедини именно към мрежата на ЧЕЗРБ, ищецът е бил длъжен да предвиди плащането на мрежови услуги, както всички останали разходи, присъщи за дейността. Количествата отчетена електрическа енергия /измерена и продадена от ищеца ел. енергия, за процесния период са тези, посочени в процесните фактури. Няма как да са измервани продадени и преминали през електромера посочените количества и той да не е ползвал мрежовите услуги, т.е. достъп и пренос. Срещу платената цена за достъп ищецът е получавал насрещна услуга от ЧЕЗРБ. Цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа. /Решение № 87 от 22.01.2014 г. на КЗК/. У слугата достъп се предоставя по силата на облигационно правоотношение между страните, а именно - двата договора за достъп, а не по силата на административен акт на ДКЕВР - отмененото решение Ц-33/14.09.2012 г. Тъй като през целия процесен период е предоставял на ищеца услугата достъп до ЕРМ, е извършил значителни разходи за това /за персонал, за поддръжка на СТИ, за администриране и управление на мрежата, за техника, диспечиране, обходи, измерване отчети и т.н.. Тези разходи в размер от милиони левове се заявяват пред ДКЕВР. При определяне на размера на цените ДКЕВР е заложила срещу тези разходи приходите, които операторите ще получат от плащаните от производителите цени достъп, т.е. вкл. процесните суми, тези приходи не са компенсирани по никакъв друг начин, поради което не може и да върне получените суми. В случай че ги върне, това ще е чиста загуба за ЧЕЗРБ и неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като освен, че е получил услугата, той иска да получи и цената й. Д оговорите за използване на разпределителната мрежа, които са такива с периодично и продължително изпълнение и не уреждат възможност, освен по общо съгласие на страните, да отпадне основанието за плащане, установено в договорите, съответно да възникне право на реституция на вече платени на законно и договорно основание суми. Такъв правен ефект не би могъл да се постигне дори и чрез разваляне на договорите, тъй като съгласно по чл.88 от ЗЗД дори и то няма обратно действие. Налице са насрещни престации, при което няма как операторът на ЕРМ да се е обогатил, при това с цялата претендирана като заплатена сума. Основанието е и нормативно. Освен в ЗЕ - чл.84 и чл.104 от ЗЕ, плащането на такава услуга е предвидено и в Правилата за търговия с електрическа енергия и няма промяна на нормативната уредба, предвиждаща заплащането на услугата достъп от производителите. През 2014 г. Правилата за търговия са заменени с нови, но освен, че е след исковия период и спорните отношения, те преповтарят относимите разпоредби./ Според чл.84 ал.2 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Договорите по ал. 2 са условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия, включително изпълнението на договорите по чл. 93а и чл. 94а. ал. 3. Уреждането на отношенията между производителите и електоразпределителните дружества, свързани с достъп до мрежата със сделка произтича и от разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗЕ, като редът, условията и съотношението на цените се определят с правилата за търговия с електрическа енергия, в случая с Правила за търговия с електрическа енергия /обн.ДВ, бр.64/ 2010 г., отменени считано от 26.07.2013 г./ С тези правила са определени страните по договорите на пазара на електрическа енергия, както и задължения за сключването им, включително и за договор за достъп - Глава трета от правилата. Съгласно чл.26, ал.4 от същите производителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат цени за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, както и други мрежови услуги. Размерът е възприет между страните като 139, 28 лв. на 1 МВЧ за ФЕЦ „В.“ и 221.29 лв. за 1 МВЧ за ФЕЦ „С.“ и всеки месец, при приемане на услугата, той е заплащан. След като между страните очевидно е било известно точно каква сума дължат, вземането е било установено по размер, освен това е начислено/ фактурирано и декларирано/. Ежемесечните плащания представляват признание, че ищецът е имал яснота по размера. ВКС в задължителната си практика приема, че липсата на възражения при фактическото приемане на престацията по договор се приравнява на одобрение – признание, че същата съответства на договора. При предявен иск за неоснователно обогатяване и при наличие на имуществено разместване пари - услуга от ищеца към ответника и обратно, както се приема в много от останали съдебни производства по аналогични искове, в случай че ищецът твърди, че действителният /пазарен единичен размер на тази услуга не е 139, 28 лв., съответно 221.29 лв. за 1 МВЧ на 1.000 KWH, а например 100 лв. на 1.000 KWH, негова е доказателствената тежест да докаже, че действителният размер на цената е различен от заплащания, съответно, в случай че ответникът се е обогатил, с колко е. Неправилно се възприема от ищеца, че цената може да бъде само тази определена от КЕВР. Договорите за използване на мрежата се сключват свободно и без никакво участие на КЕВР, като видно от чл.21 от ЗЕ комисията може само да изиска информация, свързана с договорите за доставка, пренос, разпределение и т.н., но не е страна по тях, нито участва в сключването им. Договорите между производители и оператори на разпределителни или преносни мрежи се сключват свободно и без никакво участие на ДКЕВР/ сега КВЕР, като видно от чл.21 от ЗЕ комисията може само да изиска информация за свързана с договорите за доставка, пренос, разпределение и т.н., но не е страна по тях, нито участва в сключването им. Ако липсваше текста, че КЕВР има право да регулира цена за ел. енергия или за достъп и доколкото за дейността на КЕВР важи правилото за стриктните компетенции - т.е. КЕВР като административен орган може само това, което й е изрично разрешено, нямаше да може да издава административни актове/ решения за такива цени за клиентите. Това правомощие, обаче не значи, че всички цени за ел. енергия, както и тези за достъп между всякакви участници в енергийния пазар не могат да бъдат други, освен регулирани и те не са. В тази връзка и в чл. 32, ал.1 от ЗЕ се казва, че Комисията може да регулира цените чрез прилагане на различни методи за регулиране, включително, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии.“ Възможната намеса е за определяне на горна граница, чиято лиса или отмяна не значи липса на цена. Доколкото нормите на чл.30 - 36а от ЗЕ не са императивни, а в чл.84, ал.2 и чл.104 от ЗЕ дори и изрично се потвърждава договорната основа на отношенията, те не дерогират принципите на чл.8 и чл.9, чл. 81 и следващите от ЗЗД, т.е. не дерогират принципите на свобода на договаряне, възмездност на сделката, освен ако изрично е договорено друго /в случая никога не е договаряно, нито уреждано в ЗЕ услугата да се предоставя безвъзмездно/, предвидимост за страната, изпълнила задълженията си по договорното правоотношение, задължението на получаващия услугата за плащане при предоставена престация и останалите. В случай, че ищецът счита, че решението има отрицателни последици за него, може да претендира заплатените до момента суми като цена за достъп и /или други вреди от ДКЕВР на основание чл. 301 от АПК. Обезщетение може да се търси и на основание специалния ЗОДОВ, по реда на чл. 203 и следващите от АПК. Приложимият специален закон /ЗОДОВ/ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Когато се иска връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорно задължение, основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД би имало, ако договорът е развален по вина на кредитора, но това не е така в настоящия казус. На следващо място, както посочи, двата договора за достъп /използване са такива с периодично изпълнение. Съгласно чл.88 от ЗЗД дори и развалянето няма обратно действие при договорите за периодично изпълнение. При такива договори, фактическият състав на сделката не се заличава дори и при разваляне, а само ех nunc. Неоснователно е позоваването на Решение №Ц-6/13.03.2014 г. и на Решение №КМ- 1/2014 г. на ДКЕВР/ сега КЕВР. Решение №Ц- 6/13.03.2014 г. не заменя отменените цени за достъп и дори и да не бъде отменено би имало действие за останалите субекти само за в бъдеще. Това решение, както и всички административни актове, има действие за в бъдеще, т.е. няма как то да определя цена за процесните периоди от края на 2012 г. и част от 2013 г. Оспорва предявените искове за заплащане на обезщетение за забава - законни и мораторни лихви. О снованието за дължимост на оспорваната цена за достъп е договорно, а не отменен административен акт - Решение № Ц-33 14.09.2012 г., с оглед което ответникът не е изпаднал в забава и дължимите лихви върху плащанията, направени за всяка от двете централи, не следва да се начисляват от 10.01.2014 г., съответно от 17.06.2013 г., които били датите на постановяване на окончателното решение, с което е отменено процесното Решение Ц- 33/2012 г. на ДКЕВР, от датата на изтичане на срок, даден в покана. Оспорва на самостоятелно основание иска и в частта на начисления ДДС. Данъкът върху добавената стойност /ДДС се начислява на регистрирани по ЗДДС лица, какъвто е ищецът, като Законът за ДДС определя и кръга на субектите, имащи право да ползват възстановяване на ДДС и условията за това. Счита, че фактът, че ежемесечно ищецът е получавал 699.11 лв. без ДДС на всеки МВтч от произведената ел. енергия /чл. 11 ал. 2 от Договора за изкупуване на ел.енергия № 137/05.08.2011 г./ значи, че ищецът е имал право на данъчен кредит. Ищецът е използвал правото си на приспадане на данъчен кредит за размера на начисления по процесните фактури ДДС за двете ФЕЦ, в общ размер от 20 %, или 5 347.01 лева, поради което той е получил тази сума обратно срещу платените по процесните фактури суми. Съответно, дори и искът да беше основателен, какъвто не е, тази част от сумата вече е у ищеца и тя не влиза в действителния обем на разхода /съответно на имуществено разместване. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, моли съда да присъди в полза на ЧЕЗРБ направените в хода на производството разноски, включително и полагаемото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждение за процесуално представителство в размер, идентичен на претендирания от ищеца. Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 05.08.2011 г. е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия № 137 между „Ч.Е.Б.“ АД, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия и „В.“ ЕООД, в качеството му на продавач, по силата на който продавачът доставя на купувача в местата на продажба, а купувачът купува произведента от продавача електрическа енергия по цени и условия, определени в настоящия договор и в съответствие с действащите нормативни актове. Договорът се сключва за срок до 13.07.2031 г. Съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 от Договора купувачът заплаща на продавача количеството закупена електрическа енергия ежемесечно, въз основа на показанията на СТИ за съответния месец, на база подписания при отчитането протокол, потвърдените от ЕСО графици, в случай че има такива и обобщеното извлечение за сетълмент. До издаването на сертификат и/или гаранция за произход, купувачът заплаща на продавача количеството електрическа енергия по преференциална цена, в размер на 699.11 лева за МВтч. без ДДС, която е в сила и се прилага до изтичането на срока на договора. В случай на промяна в действащото законодателство, в резултат на която се промени договорената преференциална цена между страните по настоящия договор, то страните се съгласяват същата да бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени. С Допълнително споразумение № 1 от 17.07.2012 г. към Договор за изкупуване на електрическа енергия № 137/05.08.2011 г., страните се споразумяват, че клаузите на подписания между тях договор № 137/05.08.2011 г. ще се прилагат и по отношение на произведената електрическа енергия от ФтЕЦ С., собственост на продавача, въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределиотелната мрежа, съгласно действащото законодателство. Текстът, идентифициращ страните, придобива следния вид: „В.” ЕООД, в качеството си на производител на електрическа енергия от ФтЕЦ „В.” и ФтЕЦ „С.”.