Решение № 136 от 13.3.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 85/2025 г.

Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№37456/19.12.2024 г., подадена от Е. М. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••, чрез адв. М. Г., против Разпореждане с изх.№49806/28.11.2024г. по изп. дело№32/21 г. по описа на ЧСИ В.Т.. Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваният отказ на ЧСИ да конституира Е. Т. в качеството на взискател в изп. производство. Изложени са доводи, че в качеството й на поръчител на длъжника К. В. Г. е заплатила сумата от 6652.56 лв. по изп. дело № 20227950400650 по описа на СИ за 2022г., образувано по искане на взискателя „Банка ДСК“ АД въз основа на изп. лист от 07.04.2022г., издаден по ч.гр. д. № 1487/2018 на БлРС. Сочи още, че взискателя „Банка ДСК“ АД се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 5380/06.06.2018г. по ч.гр. д. № 1487/2018 па БлРС и е провел две различни производства по чл. 422 от ГПК, по които са издадени два различни изп. листове, като за събиране на вземане по изп. лист от 07.04.2022г., издаден по ч.гр. д. № 1487/2018 на БлРС с длъжник Е. Т. е образувано изп. дело № 20227950400650 по описа ми за 2022г., а издадения срещу длъжника К. В. Г. изп. лист от 29.09.2022г., издаден по ч.гр. д. № 1487/2018 на БлРС взискателят „Банка ДСК” АД е присъединил за събиране по образувано изп. дело № 20217950400032 по описа ми за 2021г. Твърди още, че с молба вх. № 34579/18.11.2024г., Е. М. Т. е поискала конституирането й като взискател на мястото на взискателя „Банка ДСК“ АД, като счита, че за нея е възникнало правото да се суброгира в правата на кредитора по този изп. лист за събиране на платената от нея сума в размер на 6652.56 лв. по изп. дело № 20227950400650. Моли се да бъде отменено Разпореждане от 28.11.2024г., с което е отказано конституирането на жалбоподателя като взискател по изп. дело № 20217950400032. В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК, „Банка ДСК“АД, в писмено възражение оспорва допустимостта на жалбата с доводи за липса на активна процесуалноправна легитимация на жалбоподателя, който спрямо изпълнението има качеството трето лице, както и като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ЧСИ. Оспорва жалбата евентуално и по същество, с твърдения, че третото лице, което е платило дълга следва да фигурира в изп. основание като поръчител, респ. солидарен длъжник. Длъжникът по изпълнението не е изразил становище по жалбата. В писмените си мотиви ЧСИ В.Т. изразява становище за неоснователност жалбата. Съдът след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното: Изпълнителното дело № 20217950400032 е образувано на 04.02.2021 г. въз основа на изпълнителен лист от 01.02.2021 г., издаден по дело № 20181210102462 по описа на Районен съд Благоевград за 2018 год. със страни - взискател: „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616 и длъжник: К. В. Г., ЕГН: ••••••••••. С Разпореждане на ЧСИ от 19.10.2022г. и по молба вх. № 26182/04.10.2022г. на взискателя, е присъединено за събиране вземане въз основа на приложен Изпълнителен лист от 29.09.2022г., издаден по частно гр. дело № 20181210101487 по описа на Районен съд Благоевград за 2018 год. С молба вх. № 34579/18.11.2024г., Е. М. Т. е поискала конституирането й като взискател на мястото на взискателя „Банка ДСК“ АД, като счита, че за нея е възникнало правото да се суброгира в правата на кредитора по този изп. лист за събиране на платената от нея сума в размер на 6652.56 лв. по изп. дело № 20227950400650. С Разпореждане от 28.11.2024г., СИ е отказал конституирането на жалбоподателя като взискател по изп. дело № 20217950400032. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Процесуалната легитимация на страните по изпълнението се определя от субективните предели на изпълнителния лист – той е ценна книга, която материализира правото на принудително изпълнение и посочва кому принадлежи то – кой е кредиторът и кой може да се суброгира в неговите права /чл. 429, ал. 1 от ГПК/, съответно, кой е длъжникът и срещу кого другиго може да бъде осъществено принудителното изпълнение /чл. 429, ал. 2 и 3 и чл. 523 ал. 1 от ГПК/. Страни по изпълнението са и присъединените кредитори, които се легитимират със своите изпълнителни листове или удостоверения и имат същите права като първоначалния взискател /чл. 457, ал. 1 от ГПК/. Процесуалната легитимация на страните по изпълнението и на останалите участници в изпълнението се определя от това, чия правна сфера се засяга от изпълнителния способ – този, чието имущество се осребрява и този, който ще се удовлетвори от цената, пропорционално и според привилегията си, когато се обжалва конкретния изпълнителен способ. По аргумент от чл. 426, ал. 1 от ГПК надлежен взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила осъдително съдебно решение, е това лице, което представя изпълнителния лист и което този лист визира като кредитор. От това правило има изключения, вкл. и уредени в чл. 429 от ГПК хипотези на приемство в изпълнителния лист след издаването му. Нормата на чл. 429 ГПК предвижда разширяване на субективните предели на изпълнителния лист спрямо изрично посочени субекти, посочени в него като носители на субективни материални права и задължения. В материалното право институтът на суброгацията е уреден общо в чл. 74 ЗЗД – този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. При суброгацията трето лице, което няма задължение към кредитора, изпълнява чуждото задължение и в случай че има интерес от това изпълнение, встъпва в правата на удовлетворения кредитор. В чл. 74 ЗЗД няма изискване да е изпълнено цялото задължение, когато то е делимо. Решаващо за суброгацията е третото лице да има правен интерес и да изпълни чуждото задължение. При частично изпълнение на делимо задължение от трето лице, встъпването му в правата на кредитора ще настъпи по силата на приетата от последния престация, независимо че не е погасено цялото задължение на длъжника. Кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на части, дори ако задължението е делимо – чл. 66 ЗЗД. Приеме ли обаче частичното изпълнение от третото лице, суброгирането на това трето лице в правата на кредитора до размера на изпълнената част не може да бъде отказано. Една особена хипотеза на суброгация е уредена при поръчителството. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. Тълкувана във връзка с чл. 139 ЗЗД (поръчителство за част от задължението), разпоредбата на чл. 146, ал. 1 води до заключението, че суброгация на поръчителя в правата на кредитора настъпва при изпълнение на частта от задължението, за която е дадено поръчителството, а не при изпълнение на цялото задължение. В последната хипотеза нормата на чл. 429, ал. 1 ГПК предвижда, че поръчителят може да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Нормата е озаглавена субективни предели на изпълнителния лист и съобразно даденото тълкуване с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 71 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г., ГК, III ГО на ВКС, предвижда правоприемство в правото на принудително изпълнение. Приемството следва от самия изпълнителен лист и настъпва по силата на закона като съдебният изпълнител само го констатира. В този смисъл при осъществяване на фактическия състав по чл. 429, ал. 1 ГПК платилият дълга поръчител Е. Т. по силата на закона се суброгира в правата на кредитора по изпълнителния лист и става взискател, независимо от наличието или липсата на акт на ЧСИ, с който правоприемството се зачита. Именно в последното признато от закона качество на взискател Е. Т. има правото по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК да обжалва всеки отказ на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие, включително отказа да констатира настъпилото по силата на закона правоприемство на страната на взискателя. В този смисъл са и изричните мотиви по цитираното решение № 71 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г., ГК, III ГО на ВКС. В конкретния случай Е. Т. в качеството на поръчител на длъжника К. В. Г. е заплатила сумата от 6652.56 лв. по изп. дело № 20227950400650 по описа на СИ за 2022г., образувано по искане на взискателя „Банка ДСК“ АД въз основа на изп. лист от 07.04.2022г., издаден по ч.гр. д. № 1487/2018 на БлРС. Взискателя „Банка ДСК“ АД се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 5380/06.06.2018г. по ч.гр. д. № 1487/2018 па БлРС и е провел две различни производства по чл. 422 от ГПК, по които са издадени два различни изп. листове, като за събиране на вземане по изп. лист от 07.04.2022г., издаден по ч.гр. д. № 1487/2018 на БлРС с длъжник Е. Т. е образувано изп. дело № 20227950400650 по описа ми за 2022г., а издадения срещу длъжника К. В. Г. изп. лист от 29.09.2022г., издаден по ч.гр. д. № 1487/2018 на БлРС взискателят „Банка ДСК” АД е присъединил за събиране по образувано изп. дело № 20217950400032 по описа ми за 2021г. В случая обаче със съдебно решение, влязло в сила, е определена по-малка отговорност за поръчителя Е. Т.. Тъй като последната е осъдена с влязло в сила съдебно решение да заплати на кредитора само част от дълга, то от нея не може да се иска да изпълни повече от това. С плащането на дълга или тази част, за която е осъдена, поръчителката встъпва в правата на удовлетворения кредитор само за тази част и може да претендира само платеното от нея самата по силата на законовата суброгация. С оглед изложеното, жалбата се явява основателна и подлежи на уважаване, а постановеното разпореждане следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за следващи се действия. Мотивиран от така изложените съображения, Благоевградски окръжен