Решение № 179 от 12.12.2024 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 644/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба на А. К. К. от гр. Стралджа против Наказателно постановление № 11-01-186/01.07.2024г на Директора на АДФИ София, с което, на осн. чл. 247 ал.1 ЗОП (ДВ бр. 86/18г) му е наложено наказание глоба в размер на 10 000лв. за нарушение на чл. 2 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗОП (ДВ бр.13/16г). В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на обжалването наказателно постановление. Иска се отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда. Въззиваемата страна – Директор АДФИ-София, редовно призована не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки излага съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли за оставането му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: С Решение № ТСУИЕ-1381/30.07.2021г на жалбоподателя А. К., в качеството му на кмет на Община Стралджа, е открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет „Сключване на рамково споразумение за извършване на строително-монтажни работи (СМР) по одобрени инвестиционни проекти и/или инженеринг (проектиране, авторски надзор и СМР) и/или количествени сметки, за изграждане, основни и текущи ремонти на пътища, улици, алеи, площадни пространства, канализации и водопроводи на територията на Община Стралджа, Област Ямбол“. Общата прогнозна стойност е 1 660 000лв. В раздел IV.7 „Разделяне на обособени позиции“ е отразено, че: “Не се предвиждат обособени позиции, тъй като предметът на поръчката предполага изпълнението на дейности, с обект изпълнение на строеж и/или проектиране и изпълнение на строеж, които ще се възлагат във всеки конкретен случай при възникване на необходимост и осигуряване на финансиране В резултат на проведената процедура е сключено Рамково споразумение № Д- 870/18.10.2021г между Община Стралджа, представлявана от А. К. – кмет на общината и „Трейс БГ“ЕАД София, представлявано от изпълнителния директор Г.И.. Предмет на споразумението е изпълнителят да подава оферти за сключването на конкретен/и договор/и при отправяне на покана от възложителя, да сключва конкретен/и договор/и, ако бъде избран за изпълнител и срещу възнаграждение да изпълни СМР проектиране/авторски надзор (когато е приложимо) на пътища, улици, алеи, площадни пространства, канализации и водопроводи на територията на Община Стралджа, област Ямбол. Посочено е, че за всеки конкретен обект възложените дейности ще се изпълняват въз основа на изготвен инвестиционен проект и /или количествена сметка към него/ задание за проектира (когато е приложимо). На 26.05.2022г е сключено Допълнително споразумение № Д-870-01, с което е изменена стойността на Рамковото споразумение на 2 160 000лв. На 30.08.2022г е сключено Допълнително споразумение № Д-870 с което, поради промяна в павната форма и представителство на изпълнителя, е изменен изпълнителя от „Трейс БГ“ ЕАД на „Трейс БГ“ ЕООД На 20.10.2022г е сключено Допълнително споразумение № Д-870 ♯3, с което е изменена стойността на Рамковото споразумение на 2 490 000лв. Въз основа на Рамковото споразумение са възложени дейности по три броя договори за проектиране, авторски надзор, основни и текущи ремонти на обща стойност 2 489 999.82лв. без ДДС (2 987 999.78лв. с ДДС) Със Заповед № ФК-10-1073/20.12.2023г на Директора на АДФИ на св. А. било възложено извършването на финансова инспекция на Община Стралджа. По време на финансовата инспекция св. А. съставил АУАН № 11-01-186/16.02.24г на жалбоподателя А. К. за нарушение на чл.2 ал2 вр. ал.1 т.2 ЗОП (ДВ бр.13/16г), затова, че на 30.07.2021г в качеството си на кмет на Община Стралджа с Решение № ТСУИЕ-1381/30.07.21г е одобрил обявление и документация за обществена поръчка с предмет „Сключване на рамково споразумение за извършване на строително-монтажни работи (СМР) по одобрени инвестиционни проекти и/или инженеринг (проектиране, авторски надзор и СМР) и/или количествени сметки, за изграждане, основни и текущи ремонти на пътища, улици, алеи, площадни пространства, канализации и водопроводи на територията на Община Стралджа, Област Ямбол“, която не е разделил на обособени позиции: -основни ремонти, инженеринг (проектиране, авторски надзор и СМР) на обекти на територията на Община Стралджа; -текущи ремонти на обекти на територията на Община Стралджа, Като по този начин е ограничил участието на широк кръг от стопански субекти, които биха могли да участват при разделянето на СМР на основни ремонти и инженеринг и на текущи ремонти на обекти на територията на Община Стралджа. Жалбоподателят е подписал акта, вписвайки в графата за възражения, че има такива. Впоследствие е депозирал писмени възражения срещу акта вх. № 11-01-186/26.02.24г. Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 11-01- 186/01.07.2024г на Директора на АДФИ София, с което, на осн. чл. 247 ал.1 ЗОП (ДВ бр. 86/18г) на А. К. е наложено наказание глоба в размер на 10 000лв. за нарушение на чл. 2 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗОП (ДВ бр.13/16г). Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на по пощата с известие за доставяне на 4.07.2024г. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като неоснователна поради следните съображения: Административно наказателното производство е образувано в сроковете по чл. 261 ал.1 от ЗОП за нарушение на същия нормативен акт. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила от сферата на съществените такива, които да водят до отмяната им. От събраните по време на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява извършването както от обектива, така и от субективна страна на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Страните по делото не спорят, че жалбоподателят в качеството си на кмет на Община Стралджа е възложител на обществени поръчки по чл.5 ал.2 т.9 от ЗОП. Безспорен по делото факт е и, че с Решение № ТСУИЕ-1381/30.07.21г К. е одобрил обявление и документация за обществена поръчка с предмет „Сключване на рамково споразумение за извършване на строително-монтажни работи (СМР) по одобрени инвестиционни проекти и/или инженеринг (проектиране, авторски надзор и СМР) и/или количествени сметки, за изграждане, основни и текущи ремонти на пътища, улици, алеи, площадни пространства, канализации и водопроводи на територията на Община Стралджа, Област Ямбол“, която не е разделил на обособени позиции. Аргументирането на това от страна на жалбоподателя с разпоредбата на чл. 46 ал.1 от ЗОП е неоснователно. Сочената разпоредба действително предоставя на възложителя на обществени поръчки, при условията на оперативна самостоятелност, преценка за разделяне на обществената поръчка на обособени позиции, но тази преценка е в границите на изискванията на ЗОП, в това число и на чл. 2 ал.2 от закона, регламентираща, че: “при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включването на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка“.Забрана за използване на рамковите споразумения по начин, който предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията се съдържа и в чл. 81 ал.7 от ЗОП. Изложените в Решение № ТСУИЕ-1381/30.07.21г мотиви не индикират спазване разпоредбата на чл. 46 ал.1 от ЗОП, тъй като възложителят не е посочил никакви основателни причини, поради които е нецелесъобразно разделянето на поръчката на обособени позиции. Изискването на закона за мотивиране е императивно заложено в правната норма, като изискването на закона е не да се посочат произволни причини, а тези причини да са адекватни на предмета на поръчката. Мотивите на възложителя за неразделяне на поръчката на обособени позиции следва да са съответстващи на легалното дефиниране, при съобразяване на конкретния предмет и обем на обществената поръчка. В случая изложените от възложителя мотиви са недостатъчни. Като не е разделена поръчката на отделни обособени позиции е довело до ограничаване на икономическите оператори, извършващи СМР, предмет на поръчката. Следователно е налице ограничаване на конкуренцията, което от своя страна представлява нарушение на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОП. Принципът на свободната конкуренция се реализира чрез изискването процедурата за обществена поръчка да се провежда по начин, който да позволява възможно най-широко участие на заинтересовани лица. То гарантира по-високи стандарти за възложителите по- добро съотношение цена/качество и следователно по-ефективно разходване на публичните средства, което същевременно означава и предоставяне на по-добри услуги на обществото. Разпоредбата на чл. 46 ал.1 ЗОП транспонира в националното законодателство разпоредбата на чл. 46 §1 от Директива 2014/24/ЕС. Съгласно чл. 46 §1 от Директива 2014/24/ЕС възложителят може да реши да възложи поръчката под формата на обособени позиции, но ако реши да не разделя поръчката трябва да посочи основните причини за това – т. нар. принцип „ раздели или обясни“. Разпоредбата е приета в изпълнение на посочената в съображение 78 на Директива 2014/24/ЕС цел – да улесни достъпа на малките и средни предприятия до обществените поръчки, тъй като участието на малките и средни предприятия от една страна, е изключително важно за обществените поръчки, защото води до по-добро съотношение цена/качество при договарянето, а от друга – позволява на тези предприятия да развият своя потенциал и по този начин да въздействат положително на икономиката. Това означава, че наличието на обособени позиции, както и техните предмет, обем и прогнозна стойност пряко влияят на конкуренцията, както на краткосрочната, така и на дългосрочната, тъй като позволява навлизането на нови икономически оператори. С оглед на това осъщественото от възложителя обективно ограничава конкуренцията, тоест налице е нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП. Допуснатото нарушение на чл. 2 ал.2 от ЗОП води до осъществяване на администартивнонаказателния състав на чл. 247 ал.1 от ЗОП, в каквато насока правилно е санкциониран. Конкретния размер на наложената санкция е изцяло съобразен с нормата на чл. 247 ал.1 от ЗОП определяща същата в абсолютен размер като две на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000лв. Предвид всичко изложено по-горе атакуваното наказателно постановление се преценя като правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от съда. При този изход на делото и с оглед направено искане в тази насока въззиваемата страна има право да и бъдат присъдени направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Водим от изложеното, съдът