Решение № 1114 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1282/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/. Образувано е по жалба на Д. В. В., срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/161/О от 11.09.2024 г., издадена от директора на ДСП – Септември, с която са отказани социални помощи съгласно чл. 9 от ППЗСП – месечна социална помощ за допълване на доходите, считано от 01.01.2024 г. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прави се искане оспорената Заповед да бъде отменена, като неправилна и необоснована. Ответникът – директора на ДСП – Септември, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, счита издадения ИАА за правилен и законосъобразен. Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна: На 30.01.2024г. чрез пълномощник – [населено място], жалб. В. подал до директора на ДСП-Септември заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РА-С/161/О/, с искане да му бъде отпусната месечна издръжка. По този повод бил изготвен социален доклад вх.№ ЗСП/Д-РА-С/161/30.01.2024г, чийто констатации са, че жалбоподателят е неженен, съжителства с майка си; безработен / регистриран в „Бюро по труда“ рег. № 118671/11.07.2023г./, без регистрирани трудови договори; няма лица, задължени по закон да осигуряват издръжката му; добро здравословно състояние, с избран личен лекар; без доходи, без вземания от не/движимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа; притежава по 1/40 ид.части от два наследствени имота, както и два леки автомобила с платена гражданска отговорност и винетки. При посещение в жилището на жалбоподателя социалните работници констатирали, че същият живее в двуетажно жилище при много добри битови и социални условия, обзаведено с всичко необходимо за съвременните условия за нормален живот, поддържа добър стандарт на живот. Жалб. В. е със завършено основно образование, работил е на трудов договор 6 месеца през 2016г. Същият е здрав, в трудоспособна възраст. Със Заповед № ЗСП/Д-РА-С/161/23.02.2024г. директорът на ДСП-Септември отказал отпускането на социални помощи – ППЗСП-чл.9 Месечна социална помощ за допълване на доходите, на основание чл. 11, ал.2, чл.12, ал.2, т.8 от ЗСП, вр. чл.27, ал.9 от ППЗСП, като с Решение № 13-РЛД06-0005/04.04.2024г. директора на РДСП отхвърлил подадената срещу същата жалба. С Решение № 2682/10.07.2024г. по адм.дело № 501/2024г., Административен съд – гр. Пазарджик отменил по жалба на Д. В. Заповед № ЗСП/Д-РА-С/161/23.02.2024г., издадена от директорът на ДСП-Септември и върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РА-С/161/30.01.2024г. Във връзка с изпълнение на постановеното съдебно решение, на 11.09.2024г. началник отдел „Социална закрила“ и двама социални работници, след повторен преглед на събраните по преписката доказателства, вкл. и изготвения социален доклад, съставили констативен протокол в който посочили, че деклараторът е здрав, в трудоспособна възраст, собственик е на движимо имущество – 2 леки автомобила, не е работел на трудов договор и същевременно е осигурил добър стандарт на живот, издържа се самостоятелно без социални помощи, предоставя финансови средства / по 5-6 лева /ежедневно на двете си деца, които са ученици. В подаденото заявление-декларация не е декларирал придобити доходи, поради което не може да се определи правото на подпомагане по реда на чл. 9 от ППЗСП. Регистрирал се в ДБТ на 11.07.2023 г., като безработен, а на 23.07.2023г. закупува втория си автомобил - бус марка, Опел Мовано / 8+1 места/, което налага извода, че жалб. В. не задоволява с приоритет основните си жизнени потребности, които съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗСП са: достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално - икономическото развитие на страната. В констативния протокол е посочено, че със средствата за задоволяване на основните жизнени потребности, за които деклараторът претендира с подаване на заявлението, същият обслужва двете си моторни превозни средства, което налага извода, че лицето не задоволява приоритетно нуждите си. На 11.09.2024г. директора на ДСП-Септември издал оспорената в настоящото производство Заповед, в която отказал социални помощи на жалб. В. по ППЗСП- чл.9 Месечна социална помощ за допълване на разходите, на основание на чл. 9, ал.1 от ППЗСП – невъзможност да се определи правото на подпомагане, поради недеклариран доход за предходния месец, вр. чл.2, ал.3 от ЗСП – не задоволява с приоритет основните си жизнени потребности, дефинирани в ДР на ЗСП и чл.11, ал.2 и чл. 12, ал.2, т.8 от ЗСП – не са изчерпани всички възможности за самоиздържка и констатираните други важни обстоятелства за правото на подпомагане, отразени в социалния доклад, която била обжалвана пред РДСП. По този повод началник отдел „СЗ“, ДСП-Септември изготвил доклад до ответника, в който посочил, че при извършено цялостно преразглеждане на преписката не са констатирани други, извън горепосочените обстоятелства, при посещение на социален работник във връзка с подадената жалба в домът на жалб. В. на 22.10.2024г., същият не е открит, по данни на съседи е на работа. С Решение № 13-РД06-0026/05.11.2024г. директора на РДСП отхвърлил жалбата на Д. В. срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/161/О/11.09.2024г. При така установената фактическа обстановка, Административен съд – гр. Пазарджик обосновава следните правни изводи: При така установените факти, съдът намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.13, ал.6 от ЗСП, депозирана в преклузивния 14-дневен срок, от процесуално легитимирано с правен интерес лице. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Според ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество или предоставяне на социални услуги. Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ППЗСП, месечните помощи се изменят, спират, възобновяват и прекратяват със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или на упълномощено от него длъжностно лице. Териториалната компетентност на административния орган се определя от постоянния адрес на лицето (чл. 8 ППЗСП). В случая административният акт е издаден от директора на ДСП-Септември, следователно административният акт е издаден от компетентен административен орган. При издаването на административния акт е спазена установената писмена форма. Съгласно чл. 12, ал.2 от ЗСП социалните помощи, сред които и месечните се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира (чл. 13 от ЗСП). Социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета - чл. 13, ал. 2 от ЗСП, като право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия, регламентирани в ППЗСП. Кръгът на лицата, които имат право да получават социални помощи е определен в чл. 9, ал. 1 от ППЗСП. Съгласно цитираната разпоредба право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. Според разпоредбата на чл.9, ал.2 от ППЗСП диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето. Диференциран доход е гарантираният минимален доход, коригиран с индивидуални проценти за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение, съжителството с други лица и семейства или здравословно състояние, определени по реда на чл. 9, ал. 2 от ППЗСП. В хода на проведеното административно производство, е установено, че жалбоподателят е собственик на два леки автомобила, за които са заплатени ЗЗГО и винетки, единият от които закупен след регистрирането му в Бюрото по труда, по делото са налице данни, че същият макар и без регистриран по надлежния ред договор, осъществява трудова дейност / виж и Решение № 2682/10.07.2024г., постановено по адм.дело № 501/2024г., по описа на съда/, всекидневно осигурява на двете си деца парични средства. Съдът намира, че правилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.9 от ППЗСП, мотивирало го да издаде оспорената Заповед, като откаже предоставянето на месечна помощ на това основание, най-малкото защото молителят не е декларирал в заявлението-декларация дохода си за предходния месец, а е посочил 0, 00 лева, по който начин няма как да бъдат направени изчисленията нужни за определянето на диференцирания доход. Административния орган правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал.3 от ЗСП, тъй като видно от събраните по делото доказателства жалб. В. упражнява трудова дейност, макар и да няма сключен надлежен трудов договор, притежава две МПС, същият е здрав, при липсата на документирани заболявания от характер да не му позволяват да работи и във възраст, която му позволява да стори това, живее в нормални битови условия. По делото не са налице данни за форсмажорни обстоятелства, които обективно да установяват последната хипотеза на чл.2, ал.3 от ЗСП и да му пречат да задоволява „Основни жизнени потребности “: достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната – пар.1, т.1 от ДР на ЗСП. Правилно ответникът се е позовал и на разпоредбите на чл. 11, ал.2 и чл. 12, ал.2, т.8 от ЗСП. Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, и е мотивиран. Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е посочено, че неговите фактически основания се намират в изготвения социален доклад. В Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд е прието, че „…Мотивите не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива… Мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което като не е осъществено така, че в достатъчна степен да са защитени правата на лицата, води до неспазване на законоустановената форма на атакувания административен акт…“. В случая подобно препращане е направено от административния орган, поради което по никакъв начин не е отнето или ограничено правото на жалбоподателя да се запознае с документите по преписката, послужили за издаването на оспорената Заповед, съответно да организира адекватно защитата си. По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на ответника се дължат разноски, на тъй като такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът