Решение № 710 от 4.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 14127/2024 г.

Производството е по реда на 435, ал. 2, т. 6, предл. 1 ГПК във вр. чл. 454 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. М., чрез адв. И.Г., длъжник по изп. д. № 20238600401048/2023 г. по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ, срещу отказа на съдебния изпълнител да спре производството на основание чл. 454 ГПК, инкорпорирано в съобщение с изх. № 108539 от 15.05.2024 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания отказ. Той е немотивиран, което е пречка на длъжника се защити срещу него. Посочва, че са налице предпоставките за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 454 ГПК - платена е 20 % от сумата от вземанията по изпълнителния лист, като длъжникът се е задължил да внася месечно по 10 % от вземанията. Моли да се отмени отказа на ЧСИ и да постанови спиране на изпълнителното производство. Претендира разноски по настоящото дело. Ответникът по частната жалба и взискател в изпълнителното производство Г.П. намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че правилото на чл. 454 ГПК е приложимо при изпълнение на парична сума чрез продажба на движима или недвижима вещ, а такова действие по изпълнението не е предприемано. В тази връзка се позовава на Решение № 416 02.03.2022 г. по гр.д. № 20211100514807, по описа СГС, ЧЖ-III-Б състав. Моли да се остави жалбата без уважение. В представените мотиви на ЧСИ с рег. № 860 В.М. се изразява становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на мотивите на решение № 416 02.03.2022 г. по гр.д. № 20211100514807, по описа Софийски градски съд, ЧЖ-III-Б състав и ТР № 45/25.06.1969 г. по гр.д. № 41/1969 г. на ВС, ОСГК. Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира от фактическа страна следното: Изпълнителното производство е образувано по молба от 20.07.2023 г. от Г.П. срещу длъжника Н. М. въз основа на изпълнителен лист от 12.07.2023 г. за събиране на следните суми: 6 000 лв. – главница по договор за заем от 03.08.2018 г., ведно със законната лихва от 27.07.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, 816, 67 лв. - обезщетение за забава в плащането на главницата, както и сумата от 1 312, 67 лв. - съдебни разноски. По делото е приложено пълномощно (л. 42) от длъжника в изпълнителното производство в полза на адв. Б.З. и адв. М.М.. От направената на ЧСИ справка се установява, че адв. Златков е лишен от права (л. 47), а М.М. е негов сътрудник, а не адвокат (л. 48). Същевременно по делото постъпват плащания (първите на 23.10.2023 г., л. 50, 50) от длъжника по банковата сметка на ЧСИ, като за основание е посочено само номера на изпълнителното дело. На 02.11.2023 г. на електронната поща на ЧСИ постъпва писмо от адв. А.Г. (без пълномощно по делото), в което е прикачено копие от молба, сочеща да изхожда от длъжника В. М. (л. 56). В документа се съдържа потвърждение за получаване на поканата за доброволно изпълнение, връчена чрез М.М. (л. 43). Длъжникът поема и задължение за заплащане месечно по 500 лв. На 16.11.2023 г. на длъжника е връчена и лично поканата за доброволно изпълнение. На 14.05.2024 г. на електронната поща на ЧСИ постъпва писмо от „адв. М.“, към което е прикачена копие на молба, сочеща да е подписана от длъжника (л. 94, 99). С документа се съдържа искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 454 ГПК, тъй като е платила 20 % от вземанията по изпълнителния лист. Длъжникът отправя и изявление, с което се задължава да плаща месечно по 10 % от вземания по изпълнителния лист. На 27.05.2024 г. (л. 101) на електронната поща на длъжника е изпратен отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство, инкорпориран в съобщение с изх. № 108539/15.05.2024 г. (л. 100). От приложеното копие от изпълнителното дело не се установява изпълнението да е насочено спрямо движими или недвижими вещи на длъжника. Постъпилите периодична плащания от длъжника са разпределяни от ЧСИ за погасяване на задължение по делото, видно от представените протоколи (л. 51, 64, 69, 75, 80, 85, 90 и др.), последният от 18.11.2024 г. (л. 138). При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок; от надлежна страна – длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител - отказ за спиране на изпълнителното производство (чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 1 ГПК). По съществото на жалбата настоящият състав намира следното: Основанията за спиране на изпълнителното производство са императивно изчерпателно (лимитативно) определени в закона - чл. 432, ал. 1 ГПК, чл. 454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ и са налице при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение при определени предпоставки и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника - търговец. Правото на длъжника да иска спиране на изпълнението е законово регламентирана възможност, предвидена с разпоредбата на чл. 454, ал. 1 ГПК с цел да стимулира доброволно плащане на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 454 от ГПК съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. По аргумент от, ал. 3 на разпоредбата същата е неприложима по отношение на ипотекирани имоти. На основание чл. 454, ал. 2 ако длъжникът не плати някоя от вноските съдебният изпълнител по молба на взискателя продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране. Следователно предпоставки за спиране по чл. 454, ал. 1 ГПК са: изпълнението да е насочено към движима вещ или недвижима имот на длъжника, да е направено искане за спиране, като са заплатени 20 % от вземанията по изпълнителния лист, длъжникът да е поел задължение да заплаща месечно по 10 % вземанията по изпълнителния лист. Настоящият състав споделя съображенията на взискателя за неприложимост на правилото по чл. 454 ГПК, когато изпълнението не е насочено срещу движими или недвижими вещи на длъжника, както е в случая. Предвид изложеното настоящият състав намира, че основанието за спиране на по чл. 454, ал. 1 ГПК не намира приложение. Отделно от това, при извършване на плащанията длъжникът не е посочил, че те се правят с оглед прилагане на чл. 454, ал. 1 ГПК - за погасяване на 20 % от вземанията по изпълнителя лист, като не се установява, към датата на подаване на искането по чл. 454, ал. 1 ГПК, 20 % от вземанията по изпълнителния лист да са платени. Сумите са разпределяни от ЧСИ по реда на чл. 136 ЗЗД - за всички вземания по изпълнителното дело, а не само за тези по изпълнителния лист. С оглед изложеното отказът на ЧСИ за спиране на изпълнителното производство е законосъобразен и следва да се потвърди. По разноските: Ответникът по частната жалба (взискател в производството) е направил искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Съдът приема, че доколкото предмет на производството по чл. 435 ГПК е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски, в настоящото производство такива не се дължат. Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД