Решение № 409 от 4.11.2025 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 951/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от Б. Й. Д. с ЕГН •••••••••• с адрес гр. срещу Наказателно постановление № 25-7852-000361/18.06.2025 г., издадено от началника на 02 РУ Благоевград, с което на жалбоподателката на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се твърди, че санкционираното нарушение не е извършено от жалбоподателката и не е установено по предвидения в закона ред. Не ставало ясно въз основа на какъв акт е установено нарушението, като цитираното в НП Постановление на РП- Благоевград не може да бъде акт, установяващ нарушението. Поддържа се, че описанието на нарушението не е направено в степен, която да осигури упражняването на правото на защита, като се подчертава и неяснота относно изследването на кръвната проба на жалбоподателката. Поддържа се, че при издаването на НП не са спазени предвидените с чл.57 и чл.58 ЗАНН изисквания към съдържанието му, като липсвала конкретика относно времето, мястото, механизма на нарушението и обстоятелствата около извършването му. Не били установени и всички елементи на предявеното административнонаказателно обвинение. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание жалбоподателката се представлява от адв.Ю., която поддържа изложените във въззивната жалба доводи. Допълва, че в съставения АУАН е посочено, че жалбоподателката е управлявала лек автомобил на 11.04.2025г. в 21.27ч, след употреба на алкохол, установено чрез техническо средство Алкотест Дрегер, което отчело положителен резултат от 1, 30 промила алкохол в кръвта, измерено в количеството издишан въздух в апарата, като подчертава, че е недопустимо да е спряна за проверка в 21.27ч., а пробата да е извършена по-рано от този час. Изтъква, че след постановената Резолюция за прекратяване на административноноказателното производство и изпращането на материалите на РП- Благоевград е образувано досъдебно производство, което е прекратено с Постановление на РП-Благоевград, като липсвали доказателства за възобновяване на административнонаказателното производство. В тази връзка сочи, че наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение като е издал НП при прекратено административнонаказателно производство без да е посочена разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН, което не следвало да се извежда по тълкувателен път. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се прави искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и се релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Н а 11.04.2025 г. свидетелите Р. Д. и С. С. - служители на 02 РУ Благоевград изпълнявали служебните си задължения в гр.Около 21.27 ч. на ул. „Г.Д.” полицейските служители спрели за проверка л.а.„Ф. П." с рег.№, който се движел по ул. „Г. Д.“ в посока от централната градска част на гр. С към „“. При проверка на документите за самоличност на водача, Д. и С. установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателката Д.. На Д. е извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 фабр. № ARDM-0189, което отчело в проба № 2166 концентрация 1.30 промила количество алкохол в кръвта, измерен в издишания от жалбоподателката въздух. На Д. бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 295201, в който е отразен отчетеният от техническото средство резултат. С издадения талон за изследване на жалбоподателката е указано, че следва да се яви в СПО при МБАЛ - Благоевград в срок от 120 минути, считано от връчването на талона. Екземпляр от талона за медицинско изследване със залепен на него стикер съответстващ на номера на талона е връчен на жалбоподателката в 22.40ч. на 11.04.2025 г. При така направените констатации, свидетелят Д. приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което в нейно присъствието и на свидетеля С. съставил АУАН серия GA№1181821. На същата дата жалбоподателката, съпроводена от полицейските служители се явила МБАЛ Благоевград за вземане на биологични проби за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. След запознаването със съставения АУАН, началникът на 02 РУ Благоевград приел, че деянието на Д. съдържа признаците на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, поради което на 15.04.2025 г. на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН и чл.33, ал.2 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA №1181821/ 11.04.2025 г. и изпратил материалите на РП – Благоевград. Изпратените в РП- Благоевград материали инициирали образуване на досъдебно производство № 139/2025г. по описа на 02 РУ- Благоевград. В хода на досъдебното производство е назначено извършването на химическо изследване на взетите от Д. кръвни проби. Съгласно протокол за химическо изследване №111 от 17.04.2025 г. в иззетата от жалбоподателката кръвна проба е доказано наличие на етилов алкохол в количество 0, 77 промила. С Постановление от 13.06.2025 г., РП – Благоевград прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 139/2025г. по описа на 02 РУ- Благоевград. В мотивната част на постановлението са изложени аргументи за обективна несъставомерност на деянието на Д. като престъпление по чл.334б, ал.1 НК предвид установената с извършеното химическо изследване на концентрация на алкохол в кръвта й под 1, 2 промила. Посочено е, че деянието на жалбоподателката представлява административно нарушение, поради което материалите са изпратени на 02 РУ Благоевград за реализиране на административнонаказателна й отговорност. Въз основа на постановлението на РП – Благоевград, с което е прекратено образуваното наказателно производство, началникът на 02 РУ Благоевград, издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателката на 20.06.2025 г. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Д. и С. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от Сектор "Пътна полиция" Благоевград регистрационен № УРИ785200-2332/19.08.2028 г. с приложена заповед № 8121з[1]1632/02.12.2021 г., писмо от Районна прокуратура - Благоевград вх. № 3057/04.08.2025 г., АУАН Серия GA акт № 1181821/11.04.2025 г., ЗПАМ № GPAM- 137507/11.04.2025 г., докладна записка от 12.04.2025 г., талон за изследване № 295201, мотивирана резолюция № 25-7852- м000036/15.04.2025 г., постановление за прекратяване на наказателно производство. При изграждането на фактическите констатации, съдът се довери на показанията на свидетелите Д. и С., като съобрази тяхната непротиворечивост, хронологична издържаност и подкрепата им от разпечатката от техническото средство, с което жалбоподателката е изпробвана за наличие на алкохол в издишания въздух и с издадения талон за изследване. Двамата свидетели възпроизвеждат преките си възприятия за относими към предмета на доказване обстоятелства, като по делото липсват данни за заинтересоваността им от изхода на делото, поради което районният съд приема за висока доказателствената стойност на показанията им. Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност. Протоколът от химическо изследване е доказателствен източник за установената концентрация на алкохол в кръвната проби на жалбоподателката. Показанията на полицейските служители и протоколът за химическо изследване съдържат данни за всички съществени елементи от нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката, а именно - движението на автомобила, мястото и посоката на движение, мястото на спирането за проверка и извършването на самата проверка, самоличността на водача, извършената й проверка за концентрация на алкохол в кръвта чрез техническото средство и установеният резултат за наличието на алкохол в кръвта й от проведеното химическо изследване. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 20.06.2025 г., а жалбата е о т 01.07.2025 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно т.3.8 на Заповед № 8121 з- 1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на РУ при ОДМВР на обслужваната територия. Ето защо наказващият орган е материално и териториално компетентен да наложи административно наказание за установено нарушение на ЗДвП. Съдът намира за неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение с посочване в НП, че е издадено въз основа на съставения АУАН. Действително в атакуваното НП непрецизно е налице позоваване на съставения АУАН, но доколкото в същото изрично са отразени резултатът от ХЕ /какъвто няма в АУАН/ и Постановлението на РП-Благоевград за прекратяване на наказателно производство, не съществува съмнение, че НП е издадено именно в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, още повече че административнонаказателното производство по съставения АУАН серия GA №1181821/ 11.04.2025 г. е прекратено с Резолюция от 15.04.2025 г. Ето защо предвид изрично предвидената с чл. 36, ал.2 ЗАНН възможност за образуване на административнонаказателно производство без съставянето на АУАН, когато производство е прекратено от съда или прокурора, неоснователни се явяват възраженията на защитата за наличието на съществено процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на санкционния акт. Издаденото НП е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като съдържа всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание. На следващо място с оглед издаване на НП въз основа на резултата от проведеното химическо изследване на кръвната проба на жалбоподателката, неоснователно е и възражение за несъответствие на часа на спирането на жалбоподателката за извършване на проверка, отразени в АУАН. Концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката е установена чрез проведеното химическо изследване и резултати от него са обусловили издаване на НП, поради което ирелевантно за делото е часът на проведеното тестване с техническото средство, установените при тестването резултати и вписването им в съставения АУАН /по аргумент на чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/. Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт. Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно. С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП по императивен начин на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. От обективна страна на 11.04.2025 г. около 21.27ч. в гр.на улица „ГД.“ в посока от ЦГЧ на гр. към ул. „К“ Д. е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил “Фолкваген пасат“ с рег. № Е6667МН с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно 0.77 на хиляда, установено с Протокол за химическо изследване № 111 от 17.04.2025 г. Концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката към момента на управление на МПС в настоящия случай е установено при стриктно спазване на правилата на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредба №1/19.07.2017 г / По делото се установява, че след като полицейските служители констатирали управлението на МПС от жалбоподателката, й извършили проверка за наличие на концентрация на алкохол в кръвта й с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен ARDM 0189. На същата дата е съставен и АУАН и попълнен талон за изследване № 295201, който на основание чл. 6, ал.6 Наредба №1/19.07.2017г. е връчен на жалбоподателката, като са вписани мястото, където да се извърши изследването – СПО при МБАЛ- Благоевград и срокът за явяване /съобразен с чл. 6, ал.6 т.2 Наредба №1/19.07.2017г/ – 120 минути, считано от връчването на талона в 22.40ч. на 11.04.2025 г. Видно от Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на жалбоподателката е взета кръвна проба в 00.05ч. на 12.04.2025 г., т.е. в определения срок до 120 минути, считано от връчване на талона. Предвид горното и доколкото в случая не е налице хипотезата за явяването на жалбоподателката извън указаното й с талона време, не следва да се прилага разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1/19.07.2017г., в които случаи концентрацията на алкохол в кръвта се определя от показанията на техническото средство. Ето защо районният съд приема, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката към момента на управление на МПС е установено при стриктно спазване на правилата на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози / Наредба № 1 от 19.07.2017г. чрез проведеното химическо изследване. В случая точната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката е установена по надлежния за това ред - чрез химическо изследване анализ, проведено по газхроматографския метод, от лице с необходимата професионална квалификация. Вземането на кръвната проба и последвалият анализ на кръвта по газхорматографския метод е извършен при съблюдаване действащите към датата на вземането на кръвната проба и провеждането на изследването изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017г. Ето защо протоколът за химическо изследване № 111/17.04.2025 г. от процесуалноправна гледна точка съставлява годно доказателствено средство и като такова може да бъде доказателствена основа при формиране на извода относно точната алкохолна концентрация в кръвта на жалбоподателката. Предвид горното първата инстанция счита за установена по несъмнен начин концентрация от 0.77на хиляда алкохол в кръвта на жалбоподателката. Ето защо съдебният състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време и място, Д. е управлявала МПС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.77 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 111/17.04.2025 г. на НТЛ при ОДМВР – Благоевград. От субективна страна жалбоподателката е извършила деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла /предвид формалния характер на нарушението /- пряк умисъл. Нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП може да се извърши само умишлено, като не е необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си, респ. наличието й над 0, 5 промила. Доколкото извършеното нарушение е на формалното извършване, то деецът не следва да предвижда настъпването на конкретен престъпен резултат. Достатъчно е да съзнава, че управлява автомобила след употреба на алкохол, както и да цели управлението на автомобила, въпреки употребения алкохол. Каква точно концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е обхваната от умисъла му е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП. В случая жалбоподателката е съзнавала, че управлява МПС след употреба на алкохол/, въпреки съществуващата законовата забрана за това, съзнавала е неправомерността на деянието си, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целяла. Санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда, че който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Предвид абсолютно определените от законодателя вид и размер на санкциите и установената по делото концентрация на алкохол в кръвта от 0.77 на хиляда, съдът не разполага с възможността за тяхното ревизиране. Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като законосъобразно и обосновано. В случая предвид потвърждаването на НП, неоснователно се явява направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноските по делото, за заплащане на адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.9 ЗАНН Районен съд Благоевград, НО, 7-ми състав