Мотиви към Решение № 2320 от 29.9.2014 г. на Районен съд - Варна по дело № 3753/2014 г.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозирано от Варненска Районна Прокуратура Постановление по реда на чл.375-чл.379 от НПК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на С.И.Д. – ЕГН ••••••••••, за престъпление от общ характер по чл.343 ал.3 предложение последно, б.А пр.2 вр. ал.1 б.”б” пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 14.11.2013г. в гр.Варна, на пешеходна пътека, при управление на МПС лек автомобил „Опел Астра “ с рег.№ В 8266 КХ нарушил правилата за движения чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Я.Г. Й. изразяващи се в разкъсване на външната колатерална връзка на дясната коленна става, което е обусловило трайно затруднение в движението на долния десен крайник за период от 2-3 месеца и луксация /изкълчване/ на дясната акромио-клавикуларна става, която обусловила трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от 2-3 месеца. С предложението прокурорът приема, че фактическата обстановка е изяснена със събраните на предварителното производство доказателства. Обосновал е извършеното престъпление от обективна и субективна страна. Изложил е съображения относно наличието на основанията по смисъла на чл.78»а» от НК, тъй като за извършеното деяние се предвижда наказание от 1 до 5 години «Лишаване от свобода», то е извършено непредпазливо, от него не са настъпили имуществени вреди, обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В съдебно заседание ВРП редовно призовани, не изпращат процесуален представител и не ангажират становище по предложението. Обв.С.Д., редовно призован, участва в производството лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. В хода на досъдебното производство той е дал обяснения, като е посочил че е възприел силует при навлизането си на пешеходната пътека с невисока скорост и въпреки, че задействал ведната спирачната система на автомобила, е последвал удар със страничното дясно огледало. В хода на съдебното следствие поддържа обясненията си от досъдебното производство. В последната си дума отново изразява съжаление за инцидента. Защитата в лицето на адв. К. моли на обв. Д. да бъде наложено минимално наказание като прави анализ на събраните по делото доказателства за смекчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства. След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Обв.С. Д. бил правоспособен водач на моторно превозно средство от 1993г., като единствено за периода от 2001г. до 2003г. имал наложени пет наказания за нарушения на ЗДП. На 14.11.2013 г. обв.Д. управлявал л.а л „Опел Астра " с ДК r. № В 8266 КХ, като се движел по ул. „Христо Смирненски" в гр. Варна в посока „Вятърна мелница". В автомобила се намирала и неговата сестра- св. К. С., която той взел от паркинга на Военна болница.Около 18: 20 часа той се намирал в близост до кръстовището на ул. „Христо Смирненски" и ул. „Евлоги Георгиев" Същата вечел св. Я. Й. тръгнала от дома си в гр. Варна, жк „Изгрев" 552-2 №55, за да отиде до автобусната спирка на автобус №13 и да посрещне дъщеря си. Навън било вече тъмно, уличното осветление било включено и ръмял слаб дъжд. Св. Й. носела детски чадър, който бил отворен. Тя отишла до ул. „Хр. Смирненски", в близост до кръстовището с ул. „Евлоги Георгиев" и около 18.20 часа застанала на тротоара пред пешеходната пътека тип „зебра" и изчакала да минат движещите се коли.Първо погледнала на ляво и видяла, че от Военна болница приближават два автомобила, които се движат доста бързо, а след тях, на около 50 метра, се движел трети.Св.Й. изчакала да преминат първите две коли и стъпила на пешеходната пътека, с намерение да я пресече.Тя видяла, че автомобилите, които се движат в обратна посока- към Военна болница, са спрели и започнала да пресича. Обв. Д., който бил водач на третия възприет от свидетелката автомобил, обаче не се съобразил с това, че тя се намира на пешеходната пътека и е започнала пресичането си.Той не намалил скоростта си на движение, която не била висока и ударил с колата си пресичащата от дясно наляво пешеходка.След това обвиняемият веднага спрял, слязъл от автомобила си, отишъл до жената, вдигнал я от земята и я сложил да седне на предната дясна седалка.Той ведната се обадил и на тел.112, за да съобщи за настъпилото произшествие и да поиска пристигането на лекарски екип на място.Тъй като линейката се забавила се наложило обв.Д. да се обади втори път на тел.112.Малко по – късно на място пристигнал медициски екип, който отвел св.Й. в болнично заведение. В хода на образуваното досъдебно производство били назначени и изготвени съдебно-химични експертизи, от които се установило, че в кръвните проби на обв.Д. и св.Й. не е установено наличие на алколол. За изясняване на вида и характера на причинените на св.Й. телесни увреди в хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени съдебно-медицински експертизи.От заключенията им, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява че свидетелката е получила разкъсване на външната колатерална връзка на дясната коленна става, мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно-контузна рана по главата, контузия на дясното ходило.В последствие, при проведени медицински прегледи, е било констатирано и травматично увреждане на дясната раменна става- луксация / изкълчване/ на дясната акромио-клавикуларна става.Тези травматични увреждания са били получени от удари с или върху твърди тъпи предмети, респективно при ПТП- удар на мешеходец от лек автомобил и последващо падане на пътното платно.Вещото лице е посочило, че обичайно травматични увреждания едностранно в дясно на тялото и крайниците на пешеходеца, без данни за увреждания по лявата част, се получават при пресичане на пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила.Доколкото пък по автомобила на обв.Д. при извършения оглед са били установени деформации, то д-р С. е посочил, нараняванията на св.Й. не могат да се получат само при падане върху пътното платно без съприкосновение с МПС. Разкъсването на външната колатерална връзка на дясната коленна става, както и луксацията на дясната акромио-клавикуларна става са обусловили трайно затруднение на движенията на долния и горния десни крайници за не по-малко от 2-3 месеца. Останалите травматични увреждания в своята съвкупност, обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За изясняване на механизма на настъпване на ПТП е била назначена авто-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло.От него се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Астра " е била в рамките на около 29, 07 км/ч., като от момента на възприемане на пешеходката, като опасност за движението със стъпването й на платното за движение до момента на удара автомобилът е изминал 7, 02 м за 0, 87 секунди, т.е. времето, което е изминала и пострадалата.Необходимото време, за да започне спиране на автомобила при тази скорост на движение е 1, 2 сек., те. по-голямо от 0, 87 сек.Поради това вещото лице сочи, че обв.Д. е нямал техническа възможност да започне спиране на автомобила и да избегне настъпване на ПТП при управление със скорост 29, 07 км/ч.Опасната зона за спиране при тази скорост е била около 15, 39 метра.Поради това и водачът не е могъл да избегне настъпване на ПТП, чрез спиране на управляваното от него МПС, защото пешеходката е била видяна от него от около 7, 02 метра, а разстоянието, необходимо за спиране на автомобила от момента на забелязване на опасността до окончателното му спиране е около 15, 39 метра.Техническа възможност за предотвратяване на произшествие обаче е била налице, тъй като обв.Д. е следвало, отчитайки скоростта си на движение, да вземе предвид наличието на пътен знак Д -17 и на пешеходната пътека, както и да възприеме силуета на св.Й. преди знака, за да може да спре управлявания от него автомобил. Обв. С.И.Д. е роден на ••• •••, български гражданин, с основно образование, неженен.Към момента на извършване на деянието, както и към настоящият момент той не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност.Той работи като като охранител в „Час Секюрити ” ООД-Варна от 2007г, като годишният му доход от 2 850, 38лв. е формиран от трудово възнаграждение, което е с месечен размер в минималния предвиден за страната.Обвиняемият в работата си е показал отлично чувство за отговорност, целенасоченост и бърза реакция в трудни моменти. Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства – от обясненията на обв. Д. и от показанията на св. Й., депозирани в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства по досъдебно производство № 350/2013г по описа на с-р «ПП» при ОД –М ВР- Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – докладни записки, протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, заключения на назначени и изготвени съдебно-медицински, авто-техническа и химически експертизи, медицинска документация, справка за съдимост, справка за налагани наказания на обв. Д. и др., които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се по отношение на главните подлежащи на доказване факти, и съвкупният им анализ не налага различни изводи. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Обв. С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.343 ал.3 предложение последно, б.А пр.2 вр.ал.1 б.Б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 14.11.2013г. в гр.Варна, на пешеходна пътека, при управление на МПС лек автомобил „Опел Астра “ с рег.№ В 8266 КХ нарушил правилата за движения чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Я.Г. Й. изразяващи се в разкъсване на външната колатерална връзка на дясната коленна става, което е обусловило трайно затруднение в движението на долния десен крайник за период от 2-3 месеца и луксация /изкълчване/ на дясната акромио-клавикуларна става, която обусловила трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от 2-3 месеца. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемият чрез действие - управление на МПС, при което той е нарушил императивна разпоредба, установена със специалния ЗДвП.О бв. Д. е нарушил разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДП – при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на нея или преминаващите пешеходци, като намали скоростта или спре.О т приложеният по делото протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, както и от показанията на св.Й. се установява по безспорен и категоричен начин, че произшествието е възникнало именно в района на пешеходна пътека, която е била обозначена с пътен знак и с ясна маркировка. От заключението на автотехническата експертиза безспорно се установява, че времето, през което св.Й. е следвало да бъде възприета от обв. Д. при конкретните метеорологчни условия и видимост, е било по-малко от необходимото време за да започне спиране на автомобила..Т.е. обвиняемият е бил длъжен да възприеме силуета на пострадалата преди пътния знак и пешеходната пътека и тогава би имал достатъчно време, в което да реагира и да спре в рамките на опасната зона за спиране от 15, 39 метра.След като обаче обв. Д. не е предприел своевременно мерки за спиране и е допуснал закъснение при задействане на спирачната система, управляваният от него автомобил е ударил пресичащата пешеходка.Механизма на причиняване на телесната повреда пък безспорно се установява от заключението на съдебно-медицинските експертизи. Поради това съдът намира, че действително обвиняемият не е съобразил поведението си със законовите изисквания, като не е спрял и не е пропуснал св. Й. в качеството й на пешеходец, движещ се по пешеходна пътека.В место това, нарушавайки правните норми на чл.119 от ЗДП, обвиняемият е причинил пътно-транспортно произшествие в резултат на което св.Й. е претърпяла травматични увреждания - разкъсване на външната колатерална връзка на дясната коленна става и луксация /изкълчване/ на дясната акромио-клавикуларна става, които са обусловило трайно затруднение в движението на долния десен крайник и на горния десен крайник за период от 2-3 месеца.Това на свой ред съставляват две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК. С настъпването на съставомерния вредоносен резултат изпълнителното деяние на престъплението, съответно - и то самото е довършено. С ъобразно събраните по делото доказателства и съдебната практика, с ъдът намира, че в случая е налице квалифициращият признак по смисъла на чл.343 ал.3 от НК, с оглед на безспорно установеното, че деянието е извършено на пешеходна пътека. От субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, и конкретно - престъпна небрежност, тъй като обвиняемият не е целял пряко и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил в обективна възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на задължението си по чл. 119 ал.1 от ЗДвП, което не е сторил. При горните констатации, и тъй като прецени, че обвинението против обвиняемият е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна обв. С.Д. за виновен в извършването на деяние по чл.343 ал.3 предложение последно, б.А пр. 2 вр.ал.1 б.Б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК. При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното: На първо място, съдът прецени кумулативното наличие на предвидените в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК предпоставк и- обв. Д. е пълнолетен, престъплението е извършено непредпазливо и за него е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години.Т ой не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК. Предвид горното, съдът освободи обв. С.Д. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание – «Глоба». При определяне размера на глобата съдът съобрази от една страна невисоката степен на обществена опасност на деянието, както и тежестта на причинения съставомерен резултат - нанесените две средни телесни повреди на пострадалата Й.. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема изразеното съжаление от страна на обв. Д., добрите му характеристични данни, както и поведението му непосредствено след случилото се и оказаната от него помощ на пострадалата.Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи. При горните констатации, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и като взе предвид данните за месечния доход на обвиняемият, съдът наложи на С.Д. административно наказание « Глоба » в минималния предвиден с разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК размер, а именно – 1 000лв. Съдът счете, че с оглед постигане целите както на генералната, така и на специалната превенция - преди всичко с оглед отнемане възможността на обвиняемия да извършва и нови нарушения като водач на МПС, в хипотезата на чл.78а ал.4 вр.чл.343г от НК обв. Д. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като прецени, че с това наказание той успешно ще бъде превъзпитан към спазване на установените със специалните закони правила за движение. В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв. С.Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 290 лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна. Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в страната правов ред и самонадеяност. По изложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: