Решение № 97 от 8.7.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 50/2025 г.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК. Въззивното производство е образувано по протест от Окръжна прокуратура-гр.Русе, по жалба от адвокат М. В. от АК-Велико Търново, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия П. К. Е. и по жалба от частния обвинител и граждански ищец В. И. К., чрез повереника му адвокат Д. Т. от АК-Русе, срещу присъда № 29 от 05.11.2024год., постановена по НОХД № 865/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе. С присъдата си Русенския окръжен съд направил следното: ПРИЗНАЛ подсъдимия П. К. Е., роден на 21.01.1971 г. в Армения, с ЕГН: ••••••••••, арменски гражданин, с разрешение за постоянно пребиваване в България, с висше образование, женен, неосъждан, работещ, живущ в гр.Русе, за виновен в това, че на 30.06.2022 година, в гр.Русе, направил опит умишлено да умъртви В. И. К. от гр.Русе, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК вр. с чл. 115 вр. с чл.18, ал.1 от НК вр. с чл.55, ал.1, т.1 го ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ ГОДИНИ. ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ РЕЖИМ“. ПРИСПАДНАЛ на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК времето, през което подсъдимият П. К. Е. е бил фактически задържан по реда на ЗМВР от 03.00 часа на 30.06.2022 година до 14.30 часа на 30.06.2022 година. ОСЪДИЛ подсъдимия П. К. Е. да заплати на В. И. К. от гр.Русе, с ЕГН: ••••••••••, сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 30.06.2022 година, до окончателното й изплащане, както и направените от К. разноски за повереник в размер на 3000 лева, като ОТХВЪРЛИЛ гражданския иск над уважения размер от 50 000 лева до предявения размер от 80 000 лева. ОСЪДИЛ подсъдимия П. К. Е. да заплати по сметка на Окръжен съд Русе сумата от 2000 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на предявения от К. гражданския иск. ОСЪДИЛ, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия П. К. Е. да заплати разноските от досъдебното производство - сумата от 244 лева по сметка на ОДМВР - Русе и сумата от 2 596, 81 лева по сметка на Окръжна прокуратура - Русе, а разноските в съдебното производство в размер на 5 511, 60 лева да заплати по сметка на Окръжен съд - Русе, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - да заплати по сметка на Окръжен съд - Русе държавна такса в размер на по 5 лева при служебно издаване на всеки изпълнителен лист. ОТНЕЛ в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК вещественото доказателство 1 брой сгъваем нож с обща дължина 19 см., предаден с протокол за доброволно предаване от 30.06.2022 година. Постановил веществените доказателства: 3 броя обтривки от петна с тъмночервен цвят, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 30.06.2022 година и 1 брой обтривка от джобен нож с кафяво червеникава течност иззета при оглед на веществено доказателство от 04.07.2022 година, като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила. С въззивния протест горепосочената първоинстанционна присъда е протестирана само в частта на наложеното наказание, като е заявено оплакване, че в тази част присъдата е неправилна, тъй като наложеното наказание лишаване от свобода в размер на шест години е явно несправедливо, като се твърди, че наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Иска се въззивният съд да измени присъдата на първоинстанционния съд като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК от шест години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода. В подадени от Окръжна прокуратура-гр.Русе допълнителни писмени изложения към подадения протест, са изложени подробни доводи в подкрепа на заявеното с протеста оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Излага се, че първоинстанционният съд е мотивирал определения размер на наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода” от 6 години с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най- лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко и поради това приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. ОП-Русе счита, че тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни и водят до несправедливо наложено наказание лишаване от свобода, което необосновано е определено значително под минимума от 10 години лишаване от свобода, предвиден за престъплението. Излагат се съображения, че на първо място не може да се приеме и да се отдаде такова голямо значение като смекчаващо отговорността обстоятелство на направеното самопризнание от страна на подсъдимия Е., защото обясненията дадени от него в досъдебната и съдебната фаза обслужват основно защитната му теза, а тя е, че се защитавал от непредизвиканото от него поведение на пострадалия, като му нанесъл единичен удар с нож. Посочва се, че по време на цялото досъдебно производство и по време на съдебното следствие подсъдимия Е. не се е признал за виновен. Твърди се, че изявлението на подсъдимия в хода на съдебната прения, че съжалява за станалото и заявеното в последната дума, че иска да бъда оправдан, са само и единствено защитна теза и израз на неговото желание да му бъде наложено по-ниско по размер наказание „лишаване от свобода” и по този начин да понесе по-лека наказателна отговорност. Според ОП-Русе това е така, защото в хода на съдебното следствие на подсъдимия му било станало пределно известно, че спрямо него са събрани достатъчни и категорични обвинителни доказателства за признаване за виновен и налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода”. Възразява се, че при определяне на наказанието първоинстанционният съд само е маркирал отегчаващите отговорността обстоятелства, за разлика от коментара му на смекчаващите. Посочва се, че необосновано и неоснователно първоинстанционният съд е оставил извън категорията на отегчаващите отговорността следните обстоятелства: че в резултат на престъплението пострадалият е претърпял оперативни интервенции за лечение на причинените му увреждания, като и към момента той продължава да търпи неблагоприятните последици от тях върху своето здраве и има усложнения в резултат на причинените му травми. Тези обстоятелства обаче били оценени от първоинстанционния съд като смекчаващи отговорността на подсъдимия за получените от него телесни увреждания, причинени му от пострадалия, но за пострадалия били останали без коментар. Възразява се, че по същия начин необосновано и неоснователно първоинстанционният съд е оставил извън категорията на отегчаващите отговорността обстоятелства безспорният факт, че пострадалият е самотен баща, който сам се грижи за непълнолетното си дете, като по отношение на подсъдимия, обстоятелството, че той е баща на три деца, едно от които е непълнолетно и едно малолетно, за които полага грижи, заедно със съпругата си, е взето като смекчаващо такова. Излага се, че първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема в предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено, като е приел, че деянието на подсъдимия Е. е довършено като поведение и физически действия с ножа, но резултата от него не е настъпил поради независещи от него причини - своевременното откарване на пострадалия в болницата от група свидетели и оказаната му спешна болнична медицинска помощ. акцентира се, че само и единствено тези обстоятелства били предотвратили настъпване на престъпния резултат - смъртта на пострадалия. В този смисъл според ОП-Русе действително е налице довършен опит, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, но се възразява, че съдът неправилно не е оценил и не е предал на това обстоятелство тежестта на такова отегчаващо отговорността за подсъдимия, което да бъде преценено при определяне на размера на наказанието. По изложените съображения автора на допълнението към протеста заявява, че не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието „лишаване от свобода” в размер на 6 години, тъй като счита, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, което дава основание да се определи наказание лишаване от свобода ориентирано към предвидения минимум от 10 години. Твърди се, че с приетото от първоинстанционния съд, че по отношение на подсъдимия Е. са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства се нарушават целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, защото е нарушен баланса при определяне на наказанието между индивидуалната и генералната превенция, като това нарушение е в полза на индивидуалната. Възразява се, че неправилно първоинстанционният съд е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и ниска степен на обществена опасност на личността на дееца, като е оставил извън категорията на отегчаващи отговорността обстоятелства горепосочените, които безспорно са установени по делото. Излага се, че поради това първоинстанционният съд е определил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от 6 години, като по този начин „го е привел към изпълнение на индивидуалната превенция на наказанието“. Излага се, че по този начин първоинстанционният съд е игнорирал целите на наказанието, изразяващи се в упражняване на генералната превенция по отношение на останалите членове на обществото, като едновременно с това не е отчел достатъчно обществената опасност на престъплението и отегчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия - подробно посочени по-горе. Според ОП-Русе не без значение е самия начин на осъществяване на самото престъпление, което според държавното обвинение е извършено от подсъдимия Е. хладнокръвно, което било неразбираемо за един възрастен мъж, баща на три деца, с добри характеристични данни, който би следвало да има друг тип поведение и манталитет в обществото. Излага се, че подсъдимият решил да нанесе ударите с ножа в момент, в който конфликта между него и пострадалия вече е бил прекратен и двамата са се намирали на значително разстояние един от друг - първия в градината на заведението, втория на улицата, като това решение било взето от него самостоятелно при липсата на каквито и да е други странични въздействия. Ето защо ОП-Русе счита, че наложеното наказание на подсъдимия Е. не е справедливо и целесъобразно. Излага се, че справедливо е това наказание, което съответства на обществената опасност на престъплението и на обществената опасност на дееца, законът изисква наказанието да съответства на престъплението, а в настоящият казус това не е така. Посочва се, че извършеното от подсъдимия Е. деяние определя не само основанието да му се търси наказателна отговорност, но определя и мярката за нея. Посочва се, че решаващият фактор при определяне размера на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, а престъплението по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК е тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 10 години до 20 години. Посочва се, че от друга страна с така наложеното наказание се цели да се постигнат посочените от закона цели в чл.36 от НК, както и пропорционално съотношение между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция. Посочва се, че двете цели се намират в диалектическа връзка помежду си, като индивидуалната превенция е средство за осъществяване на общата превенция. Посочва се, че според българската наказателноправна доктрина справедливото наказание е целесъобразно, което виждане е възприето и в трайната съдебна практика на ВС и ВКС на РБ - виж Р №528/1993г. по н.д. №377/93г., І н.о., Р №384/1984г. по н.д.№390/84г., І н.о., Р №36/03.02.2000г.на ВКС по н.д.№755/99г.ІІ н.о. Посочва се, че чрез налагане на справедливо наказание се постига крайната цел на наказателно-правно въздействие - общата превенция. Възразява се, че при определяне на размера на наказанието първоинстанционният съд го е мотивирал при отчитане на индивидуалната превенция, но е игнорирал общата. Излага се, че е ноторен факт, че генералната /общата/ превенция има определящо значение при определяне вида и размера на наказанието, поради което тя неправилно е била пренебрегната от първоинстанционният съд при постановяване на мотивите си и определяне на този несъразмерно нисък според ОП-Русе размер на наказание „лишаване от свобода” от 6 години за подсъдимия Е.. Настоява се, че за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, е наложително размера на наказанието на подсъдимия Е. да бъде увеличен от 6 години на 10 години лишаване от свобода. По този начин според ОП-Русе ще се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието на подсъдимия Е., за да се превъзпита той към спазване на законите на страната, като ще се постигнат в пълен обем и целите на наказанието покриващи специалната /индивидуалната/ превенция, поради което присъдата следвало да бъде изменена в тази й част. Иска се въззивният съд да измени присъдата на първоинстанционния съд като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК от шест години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода. С подадената въззивна жалба от адвокат М. В. от АК-Велико Търново, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия П. К. Е., са заявени оплаквания, че първоинстанционната присъда е неправилна- незаконосъобразна, което води и до явна несправедливост на наложеното наказание. Въпреки тези формално заявени оплаквания, в жалбата са изложени доводи, които могат да бъдат отнесени към оплаквания за неправилност на присъдата на всички въйзможни въззивни основания- необоснованост, нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, както и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че обвинението за довършен опит за умишлено убийство по чл. 115 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин от субективна страна и подсъдимият П. Е. е осъден в нарушение на чл. 303 ал.1 и 2 от НПК. Излага се, че не е доказан прекия умисъл на подсъдимия да лиши пострадалия от живот, при който е възможен опита, а изваждането на джобното ножче, чието острие е само 9 см. е по-скоро средство за защита от агресията на пострадалия при излизането от заведението „Дива орхидея“. Твърди се, че решението на подсъдимия да го използва е взето в състояние на „силно раздразнение“ /като юридическо понятие/, от противоправните действия на пострадалия вътре в заведението, започнали с псувни на национална принадлежност, ритници, скъсване на фланелката и удари, причинили счупването на челюстта, на два зъба, съпроводено със силна болка и пълна с кръв уста. Твърди се, че подсъдимият просто е искал да си тръгне за вкъщи, тъй като е имал нужда от медицинска помощ, но пострадалият излизайки преди него го приканвал към саморазправа навън, държейки се агресивно и обиждайки постоянно подсъдимия. Посочва се, че е вярно, че между епизодите на стълкновение между двамата вътре в заведението и навън е изминало време от една минута и 10 секунди /според записите от камерите/, но през това време провокативното агресивно поведение на пострадалия не е преставало. Настоява се, че не би могло да се приеме, че нападението на пострадалия върху подсъдимия, което е продължило вербално чрез псувни, обиди и закани, е било прекратено, защото това са също тежки противозаконни действия, които водят до тежки последици за подсъдимия- за неговата чест и достойнство на честен човек, примерен гражданин и баща на три деца. Излага се, че тръгвайки си към вкъщи подсъдимият се е приготвил да се отбранява и ако нещо липсва на записите то е, че отново е станал обект на агресия от страна на пострадалия, което е наложило хаотично да употреби носеното джобно сгъваемо ножче. Според защитника на подсъдимия „хаотично“ означава евентуален умисъл, поради което подсъдимият следвало най-много да отговаря за вредоносния резултат, който представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 предл.последни във вр.с ал.1 от НК, квалифицирана като такава на три отделни основания. Посочва се, че по този текст е образувано и наблюдавано досъдебното производство от РП-Русе. Излага се, че ако подсъдимият е искал да убива пострадалия, не е имало никаква пречка да му нанесе множество фатални удари в състоянието, когато В. К., видимо повлиян от алкохола е паднал на земята, но подсъдимият се отказал и е започнал да набира тел.112, за да съобщи за станалото, след което си тръгнал, държейки в ръка ножа с готовност да го предаде доброволно на полицейските органи, което и сторил. Настоява се, че липсва оня интензитет на удари, който е типичен при опита за убийство. Посочва се, че само два от ударите проникват в коремната и гръдната кухина- рана № 1 с раневи канал 5.2 см. и рана № 2 с раневи канал 3 см. Излага се, че при острие 9 см. може да се направи извода, че тези удари не са с голяма сила и не са довели до проникване на цялото острие, като именно след тези удари е прекратено нападението на пострадалия. Твърди се, че в процеса на самоотбрана подсъдимият е причинил вреди на пострадалия, които дават основание да се обсъжда и хипотезата на чл. 119 от НК. Посочва се, че в тая насока не бива да се правят произволни изводи във вреда на подсъдимия, както и че самият пострадал е известен като конфликтна личност и е имал забрана да посещава конкретното заведение /според бармана-св.Б./. Твърди се, че останал сам, пострадалият е поканил подсъдимия на неговата маса и веднага е започнал да го провокира с обиди, закани и опити за изнудване. Излага се, че според заключението на двойната комплексна психиатрично-психологична експертиза от ЦПЗ- гр.Варна, назначена от първоинстанционния съд, не оспорена от страните и приета от съда в о.с.з. на 05.11.2024 год., подсъдимият е действал в състояние на „застрашеност“, извадил е ножа да уплаши другия, да не налита пак да го бие, „страховита емоция и болката са повлияли на реакцията му“. Излага се, че вещите лица приемат, че не е налице „физиологичен афект“, като понятие от областта на психологията и психиатрията по смисъла на чл. 118 от НК, но с уговорка, че няма достатъчно данни в показанията на разпитаните свидетели за да извършат точна преценка, като са дали отговор, че това състояние не може да изчезне за една минута и 10 секунди, в който смисъл се е опитал да получи отговор прокурорът, обвинявайки в обвинителната си реч вещото лице- доцент В., че не казал истината. Излага се, че разпоредбата на чл. 118 НК е приложима само при едновременното наличие на медицинските и юридическите критерии, заложени в него. Посочва се, че въпросът за наличието или не на силно раздразненото състояние или т.нар. физиологичен афект и неговото доказване, е изключително важен при ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия и пряко рефлектира върху размера на наказанието. Твърди се, че юридическия критерий - дали това състояние на дееца е предизвикано от пострадалия по предвидения в закона начин е налице. Излага се, че вещите лица са изразили съмнения относно наличието на Медицинския критерий на физиологичния афект, свързан със стеснение на съзнанието и физиологична симптоматика (изпотяване, сърцебиене, загуба на спомен и т.н.). Твърди се, че част от медицинските признаци на това състояние - бурна емоционална реакция, при която съзнанието на дееца е овладяно от чувствата, отслабени са задръжките, а поради това и възможността за адекватно контролиране на постъпките са доказани. Според защитника на подсъдимия въпросът е останал неизяснен по делото, въпреки назначените, изслушани и приети от съда без възражения от страните две съдебни психиатрични и психологични експертизи. Според адвокат В. е възможно това да се дължи на недостатъчно интервю с подсъдимия и повърхностно психологическо изследване, както и при разпита на свидетелите, като според защитника това води до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Излага се, че освен това медицинския критерий е приоритетен при преценка за наличие на силно раздразненото състояние и ако той не е установен не може да се пристъпи към преценката за наличие и на юридическия критерий. Излага се, че в доказателствената си оценъчна дейност първоинстанционният съд изцяло е възприел за доказани фактите изложени в обвинителния акт и от там пренесъл пороците, съдържащи се в обстоятелствената му част в присъдата. Твърди се, че пътят на логическо опериране с фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и в обвинителната реч на прокурора не преминава през равносметка за действителното съдържание на свидетелските показания, на заключенията на съдебно-техническата експертиза, която изследва частични файлове от записите на трите видео- охранителни камери, на Комплексната съдебно- психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от вещите лица доц.д-р С. В. и д-р И. А. от ЦПЗ-гр.Варна и не обхваща всички доказателствени източници- например неопроверганите обяснения на подсъдимия, които са доказателствено средство. Излага се, че противно на мнението на прокурора, посочените свидетели Ф. З., К., В. и др., чийто показания прокурорът претендирал, че обосновават обвинителната теза и че са очевидци на престъплението, всъщност нямали собствени възприятия за сблъсъка и причиняването на уврежданията на пострадалия пред заведението, а само вътре. Всички те възпроизвеждали единствено косвени факти: че са видели подсъдимия като участник в боя в заведението и че на излизане е държал в ръцете си джобното ножче. Твърди се, че неправилното прилагане на закона е довело и до явна несправедливост на наложеното наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На следващо място се излага, че при определяне наказанието на подсъдимия Е. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд правилно е отчел установеното по делото за личността и процесуалното му поведение, разкриващи невисока степен на обществена опасност с оглед чистото му съдебно минало, възрастта, трудовата ангажираност, много добрите характеристични данни, отправената към него провокация от страна на пострадалия и причиняването от същия на средна телесна повреда по хулигански подбуди, защото двамата не са се познавали, липсва личен мотив и деянието е на публично място, както и оказаното съдействие при разследване на деянието. Посочва се, че подсъдимият също е получил увреждания, съпроводени със значителна болка и страдание, както и с оглед настъпилото усложнение в здравословното му състояние-оперативна намеса, хранене през сламка в продължение на повече от три месеца. Излага се, че при отчитане на съотношението между посочените групи обстоятелства, както и приключване на деянието във фазата на опита, правилно първоинстанционният съд е намерил основание за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като минималното предвидено за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК наказание от десет години лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко. Излага се, че при липсата на мотиви /към момента на подаване на жалбата мотивите на присъдата не са били изготвени- бел. ВТАС/ не е ясно как е приложена тази разпоредба- при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, но според защитника на подсъдимия независимо от правилното и справедливо прилагане на тази разпоредба, конкретният отмерен размер на наказанието от шест години лишаване от свобода също се явява неоправдано завишен. Това според адвокат В. е така на първо място, с оглед особеностите на конкретното престъпление, при което не може да се игнорират непосредствените причини, довели до осъществяването му, както и етапът, до който е стигнало развитието му. Посочва се, че конфликтната ситуация се е развила на фона на тежко емоционално състояние на подсъдимия, след нанесените му обиди, удари, избиване на зъби и счупването на челюстта. В този смисъл се твърди, че приносът на пострадалия в предизвикването на противоправните действия, макар и не до степен да обоснове силно раздразненото състояние, в настоящия случай е значителен и сериозно смекчава укоримостта на извършеното. Твърди се, че за подсъдимия е налице по-скоро изолирана негова проява. Излага се, че обективно настъпилите обществено-опасни последици са телесни повреди за пострадалия, отзвучали по-бързо от уврежданията на подсъдимия, което според адвокат В. също следвало да се отчете като фактор от значение при преценка обществената опасност на подсъдимия и извършеното. Излага се, че доколкото целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК са насочени към личността на подсъдимия, за тяхното постигане не е необходимо той да бъде изолиран от обществото и това може да стане и чрез прилагане на института на условното осъждане по реда на чл.66 ал.1 от НК. На следващо място се твърди, че присъдата е несправедлива и в гражданско-осъдителната си част, тъй като присъденото обезщетение на пострадалия за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, е завишено и не отговаря на изискванията за справедливост заложени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Излага се, че В. К. сам е провокирал конфликтната ситуация с насилие и други противозаконни действия спрямо личността на подсъдимия, а причинените му увреждания са с по-кратък оздравителен процес от тези на подсъдимия. Излага се, че при тези обстоятелства присъденото на пострадалия обезщетение следва да бъде намалено по размер, както и присъдената върху неговия размер държавна такса. Иска се въззивния съд, след като извърши цялостна проверка на присъдата на първоинстанционния съд, да я измени като преквалифицира деянието в контекста на изложеното в жалбата, като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода до размер, позволяващ прилагането на чл. 66 ал.1 от НК, дори и с максимален изпитателен срок, както и размера на присъденото обезщетение на пострадалия К. за причинени неимуществени вреди и присъдената държавна такса. С подадената въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец В. И. К., чрез повереника му адвокат Д. Т. от АК-Русе, присъдата на първоинстанционния съд е обжалвана само в гражданската й част, като е заявено оплакване, че е неправилна в частта, с която е отхвърлен гражданския иск над уважения му размер от 50 000 лева до предявения размер от 80 000 лева. Твърди се, че в обжалваната гражданска част присъдата е неправилна, но в жалбата не са изложени съображения в подкрепа на заявеното оплакване, а само е посочено, че такива ще бъдат изложени след като бъдат изготвени мотивите на присъдата и частния обвинител и граждански ищец и повереника му се запознаят с тях. Иска се въззивният съд да уважи предявения граждански иск в пълния му размер. Частния обвинител и граждански ищец и от повереника му не са подали допълнителни писмени изложения към въззивната си жалба до даване ход на делото във въззивната инстанция. В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура- Велико Търново поддържа протеста и допълнителните писмени изложения към него. Счита жалбата на частния обвинител и граждански ищец за основателна, а жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна. На съдебните прения във въззивната инстанция прокурорът излага съображения аналогични с изложените в протеста и допълнителните писмени изложения към него. Счита, че отегчаващото отговорността обстоятелство, изразяващо се в няколкото нанасяния на удари с нож в тялото на пострадалия, превишават по своята значимост смекчаващите обстоятелства, поради което в тази връзка има съответна съдебна практика, че в случая не се съпоставят броя на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а се приема, че е налице преобладаване по тежест на отегчаващото обстоятелство, като това не е взето под внимание от първоинстанционния съдебен състав. Счита, че следва да бъде изменена първинстанционната присъда, като бъде наложено наказание на подсъдимия в размер на предвидения в закона минимум за престъплението. Частния обвинител и граждански ищец В. И. К. и повереника му адвокат Д. Т. поддържат въззивната си жалба, намират въззивния протест за основателен и оспорват въззивната жалба на защитника на подсъдимия. На съдебните прения във въззивната инстанция адвокат Д. Т. изцяло се придържа към казаното от представителя на прокуратурата. Заявява, че показанията на свидетеля В. И., дадени във въззивната инстанция, не променят с нищо изяснената на първата инстанция фактическа обстановка, като част от тях се припокриват с така установеното, други са малко съмнителни, но не може да се приеме, че внасят някаква решаваща промяна в изяснената фактическа обстановка на първата инстанция. Адвокат Т. посочва, че на стр. 3 от мотивите на присъдата на първоинстанционния съд, много подробно е анализирано как е започнал конфликтът, кой първо на коя маса е отишъл, как е замахнал, как се е получило нараняването, кой е имал предизвикателно поведение. Според повереника на частния обвинител и граждански ищец безспорно подсъдимият, целенасочено, с ясното съзнание какво прави, с ножа, който е извадил предварително, е нанесъл нараняванията на В. К.. Твърди се, че нараняванията са изключително сериозни и всички попадат във важни области на тялото, като всяко от тях може да се окаже смъртоносно и единствено бързата намеса на медицинските органи е предотвратила настъпването на смъртта на В. К., което според адв.Т. е установено по категоричен начин. По отношение възражението, че част от доказателствата, които са събрани са негодни и непълни, повереникът на частния обвинител и гражданския ищец посочва, че по делото има достатъчно данни, изключително подробна е експертизата в тази насока, дисковете многократно били пускани за гледане в съдебната зала и заявява, че не вижда никъде противоречие в анализа на тези доказателства за установяване вината на подсъдимия. Счита, че е налице доказано престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 НК и се присъединява към искането на прокуратурата за изменение на присъдата и налагане на по- тежко наказание. Що се касае до гражданския иск, повереникът на частния обвинител и граждански ищец посочва, че те са обжалвали присъдата, защото гражданския иск не е присъден в пълен размер, както са го поискали, понеже ги било страх от самите наранявания, престоят в болницата, усещането за смърт, което е претърпял доверителя му. Според адвокат Т. тези обстоятелства в достатъчна степен обосноват размера на предявения граждански, той бил справедлив и повереникът моли въззивния съд да го уважи, като измени и в тази част постановената присъда с решението си. Моли в този смисъл въззивният съд да постанови решението си и да им присъди направените разноски. На съдебните прения във въззивната инстанция частния обвинител и граждански ищец В. И. К. поддържа казаното от повереника му. Подсъдимият П. К. Е. и защитника му адвокат М. В. поддържат подадената от адвокат В. въззивна жалба и оспорват протеста на прокурора и жалбата на частния обвинител и граждански ищец. На съдебните прения във въззивната инстанция адвокат В. моли въззивния съд да остави без уважение протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец и да приеме за основателни оплакванията, които е изложил в подадената от него въззивна жалба. По отношение на фактическата обстановка, която касае подзащитния му, адвокат В. излага съображения, че пострадалият е разпитван многократно, включително и от настоящия въззивен състав, и той е казал, че в продължение на около 10 пъти подсъдимият го бил псувал и му правил жестове. Защитникът на подсъдимия счита, че тези твърдения на пострадалия като свидетел не отговарят на истината и че неговият подзащитен не е ходил на неговата маса. Излага се, че тъкмо обратното, самият К. е признал: „Станах и отидох до неговата маса, и го попитах - нормален ли си, какъв ти е проблемът?“. Адвокат В. твърди, че пострадалият първи е отишъл на масата на неговия подзащитен и за това, че конфликтът е започнал, подсъдимият нямал абсолютно никаква вина- той бил псуван, включително за това, че е арменец, получил е и други обидни думи и пострадалият е демонстрирал едно агресивно поведение по отношение на подсъдимия, на което той не е отговорил. Излага се, че отговорът фактически е бил, когато К. е отишъл на неговата маса, да се махне и да го остави на спокойствие. Според адв.В. това, че подсъдимият с две ръце се е опитал да го отстрани, не значело, че подсъдимият е упражнил спрямо него някакво насилие. Излага се, че пострадалият е бил очевидно пиян и това го има и в медицинските документи, когато е закаран в бърза помощ, че там също са го преценили като очевидно пиян. Излага се, че един пиян човек трудно контролира своите движения и може би така опитът да го дистанцира от себе си от страна на подсъдимия, е довел до загубата на равновесие и падането му на масата, но не на масата, на която е бил, а на съседна маса, при което той, не само че не е спрял с агресивното си поведение, но е паднал и е продължил да го рита. Адвокат В. твърди, че когато е отишъл за първи път на масата на неговия подзащитен, пострадалият го е ритнал няколко пъти под масата и може би това да е отключило достойнството му, приел ги е като насилие и обиди, които се сипят по отношение на него незаслужено. Посочва, че ударът, който за неговия подзащитен е породил тежки последици като съставомерна средна телесна повреда довела до счупване на челюстта, разклащането на два предни зъба от долната редица и екстрадирането на един от тях, е бил съвсем неочакван за подсъдимия и изключително силен, за да породи тези последици. Защитникът заявява, че ако се говори за тежки последици, тук опитът на прокурора и на повереника на частния обвинител и граждански ищец е да изкара, че те са много тежки последици. Адвокат В. твърди, че последиците за пострадалия са отзвучали за една седмица, когато е изписан от болницата и най-важното, в заключението на вещото лице д-р М. по назначената СМЕ изрично било отбелязано, че усложнения няма. Според защитника на подсъдимия малко се преекспонират въпросите свързани с усложненията, които са настъпили в резултат на оперативната интервенция, респективно саниране на здравословното състояние на пострадалия. Според адвокат В., що се отнася до подсъдимия, ако трябва да се съпоставят уврежданията, той явно е претърпял много тежки увреждания, съпроводени с много силна болка и това се установявало от вещите лица по назначената комбинирана съдебно-психиатрична експертиза от гр. Варна. Посочва се, че вещите лица били казали, че тази болка и страхът не могат да отзвучат за една минута и десет секунди и при всички случаи те са доминирали и определяли поведението на подсъдимия, когато е тръгвал да излиза от заведението. Адвокат В. оспорва истинността на казаното от частния обвинител и граждански ищец в качеството му на свидетел, че е бил наръган с ножа в заведението. Според защитника на подсъдимия се установява, че агресивното поведение на пострадалия е продължило, насочвайки се към изхода на заведението, псувайки и приканвайки подсъдимия да се разправят навън. Адвокат В. твърди, че неговият подзащитен е излязъл, но не да се разправя с пострадалия, а защото е трябвало да си тръгне и защото болката му е била нетърпима и е трябвало да потърси за себе си медицинска помощ. Относно състоянието на подсъдимия, защитника му се позовава на съдебно- техническата експертиза, която е имала за предмет да изследва CD-то изпратено от телефон 112. Адвокат В. заявява, че там можело да се види колко пъти подсъдимият е споменал думата „страх“- повече от 10 пъти бил казал „страх ме е“, „страх ме е“, „страх ме е“. Защитникът заявява, че навсякъде се преувеличавало истината, дори и по отношение на предмета, с който са нанесени уврежданията на пострадалия. Ставало въпрос за нож, а това било джобно ножче, до 7 см било разрешено всеки да си носи джобно ножче, а в случая джобното ножче било 9 сантиметра. Защитникът на подсъдимия посочва, че тези увреждания са могли да не настъпят, тъй като според съдебномедицинската наука, за да се проникне до сърцето трябват минимум 7 см, като това го имало в закона. Посочва, че в процес на вдишване, според вещото лице д-р М., ако има процес на вдишване увреждания може да не настъпят на вътрешни органи. Посочва, че в заключението на съдебномедицинската експертиза № 1184/2022 г., извършена от д-р М., на лист 4 най-отгоре, било отразено „След проведени изследвания и консултации се пристъпи към операция. Настъпили усложнения: не“. Адвокат В. твърди, че това означавало, според съдебномедицинската експертиза нямало настъпили усложнения за пострадалия. Според адвокат В. било безспорно, че вътре в заведението само подсъдимият е бил обект на агресия. Не знаел какъв е бил поводът и мотивът, но така или иначе пострадалият бил влязъл в конфликт с подсъдимия. Излага се, че свидетелката М.а очертавала пострадалия като конфликта личност, а това е управителката на заведението, която е дала и флашката с видеофайловете. Излага се, че барманът заявявал, че преди това пострадалият е имал забрана да посещава заведението „Дива орхидея“, което се намира срещу тях, именно поради тази конфликтност. Адвокат В. посочва, че забраната вероятно е била наложена от управителката, с оглед на това да опази спокойствието на посетителите на заведението „Дива Орхидея“, а дали било правилно и законосъобразно, така или иначе персоналът бил знаел за тази забрана. Излага се, че същата вечер пострадалият е употребил голямо количество алкохол и видимо е бил пиян. Адвокат В. излага съображения, че подсъдимият не отрича авторството си на уврежданията, които са причинени на пострадалия, но са важни обстоятелствата, при които са причинени тези увреждания. Защитникът посочва, че твърдението на подсъдимия, че е излязъл и е държал ножчето, с цел евентуално да уплаши пострадалия, виждайки го, че има такова в ръката си, не е включвало неговата употреба. Според адвокат В. подсъдимият искал просто да си осигури път, за да се прибере вкъщи и може би нямало да има уврежданията, които са причинени на пострадалия, ако той не бил нападнал отново подсъдимия. Защото това били дума срещу дума на пострадалия и на подсъдимия и в крайна сметка имало значение другите доказателства какво подкрепят - обясненията на подсъдимия или тези на пострадалия. Излага се, че пострадалият в показанията си пред въззивния съд твърдял, че вътре е наръган с ножа, навън опити за клане е имало и т.н. Според адв.В. това са много гръмки приказки, но разминаващи се с истината, тъй като вътре не е имало вадене на ножове, а ножчето е извадено, когато подсъдимият си е тръгнал и на вратата. Адвокат В. посочва, че това ножче служи за белене на ябълки, но не и за убийство. Излагат се съображения, че е иззето заснетото от видеокамерите навън, което е било предмет на съдебно техническата експертиза от вещото лице П. и изключително добре обсъдена от основната и допълнителна съдебномедицинска експертиза. Излага се, че на стр. 8 и 9 от експертизата вещото лице е направило прехвърляне на данните от съдебно- техническата експертиза. Настоява се, че е много важно да се проследи времето, което е заснето на тези файлове, а то е от 02: 15: 34 часа до 02: 18: 46 часа. Това било времето, което имало заснето навън. Според адвокат В. от видеозаписите се виждало, че от действията, които са описани, подсъдимият не е имал това поведение, което е описано в обвинителния акт. От 02: 17: 07 часа до 02: 17: 28 часа лицата 1 и 2 излизали от кадър. Това според защитника на подсъдимия бил много интересен момент, защото точно в този момент била същността на конфликта и насените от неговия подзащитен хаотични удари имали защитен характер, но в никакъв случай не преследвали цел - умъртвяване на пострадалия. Тези 28 секунди за защитата били много важни и в този смисъл адвокат В. моля въззивният съд да даде вяра на обясненията на неговия подзащитен. Излага се, че проследявайки именно действията на подсъдимия и пострадалия се виждало, че отразеното в обвинителния акт, че подсъдимият е гонил пострадалия и че тогава му е нанесъл удари с ножчето, се разминавали с действителното положение. Посочва се, че имало фотоалбум на уврежданията към СМЕ и се виждало, че прободните рани са нанесени вляво. Адвокат В. посочва, че подсъдимият държал ножа в дясно и ако той го е гонил няма как да му нанесе ударите в ляво тогава. Можело да му нанесе ударите само, когато са лице в лице, а щом са лице в лице, това кореспондирало с неговите обяснения, че той е бил обект на нападение, когато е излязъл навън. Адвокат В. излага доводи, че ако пострадалият е паднал на земята, а той е паднал, отстъпвайки на заден ход, е нямало пречки неговият подзащитен, ако е искал да го умъртви, да го остави там, но е трябвало да му нанесе много повече удари с това ножче. Адвокат В. твърди, че подсъдимият не е искал да убива пострадалия и отразеното в мотивите, в обвинителния акт, и поддържаното във въззивната инстанция от апелативния прокурор становище за наличие на пряк умисъл, не намира опора в доказателствата по делото, не намира опора в динамиката на конфликтния процес, който се е развил между двамата. Излага се, че единият от свидетелите казвал за подсъдимия: „Той е общителен човек, неконфликтен, здраво семейство, здрав мъж“. Това го имало черно на бяло в кориците на делото. Защитникът на подсъдимия посочва, че последният е изпаднал в конфликтна ситуация не защото я е желаел или провокирал, а този, който е провокирал ситуацията, е самият пострадал. Той бил конфликтна личност, за него имало данни за конфликтна личност, установени със свидетели, управителката на заведението и установени с инцидента, който го имало в мотивите на първоинстанционния съд с обидните думи, с това циничното поведение по отношение на съдебния лекар П. Д.. Излага се, че това поведение само допълвало фактически обясненията на подсъдимия, че той не е искал да настъпи този резултати ако срещу него е нямало агресивно поведение, той щял да си замине, а това поведение било предизвикано от пострадалия, който го е провокирал през цялото време, включително и навън, за да се разправят като мъже. Адвокат В. посочва също, че неговият подзащитен не е бил толкова пиян - 0, 90 промила според експертизата, но таксиметровият шофьор, който го е возил казвал, че той въобще не е имал вид, че е употребявал алкохол. Излага се, че на пострадалия била иззета кръв за изследване за алкохол, но резултати, нямало, за подсъдимия също нямало резултати, но за него имало експертиза, която определяла горе-долу под средна степен на алкохолно опиване и то далеч надолу. Отчитайки и заключението на тази комплексна съдебнопсихиатрична експертиза извършена от вещи лица от гр.Варна, адвокат В. заявява, че не случайно е наблегнал на тази експертиза, защото още в съдебната зала прокурорът, който е участвал в делото, е обвинил вещите лица, че не говорят истината и то основно заради факта, че по някакъв начин те са изразили становище, че „подсъдимият е действал в състояние на застрашеност. Извадил е ножа, за да уплаши другия, да не налага пак да го бие. Страховата емоция и болката са повлияли на реакцията му“. Адвокат В. излага съображения, че вещите лица, макар и да приемат, че не е налице физиологичен афект, правят уговорка, че няма достатъчно данни, за да извършат точна преценка, но при всички случаи приемат и двете експертизи обикновено раздразнение, като по този въпрос бил посочил във въззивната жалба, че вещите лица считат, че няма достатъчно информация за наличие на медицински термини макар и юридически да е налице, но с оглед на това определящ и меродавен е медицинският термин. Защитникът на подсъдимия излага доводи, че в ситуация, в която има сериозни наранявания, включително проникващи в коремна и гръдна кухина, за правилната квалификация и правилното приложение на закона е от значение фактът при какви обстоятелства те са причинени и най-важното какви доказателства има за субективната страна, защото ако уврежданията, които са причинени на пострадалия, авторството не се отрича, характерът не се спори, сами по себе си самите увреждания представляват средна телесна повреда на три основания - проникване в гръдната и коремната кухина и разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия, като защитата не оспорвала този факт. Според защитникът на подсъдимия въпросът бил, че за субективната страна в конкретния случай не могат да се вадят изводи само от характера на нараняването, тя подлежла на доказване на общо основание, а субективната страна в случая била употребата на ножчето и е свързана не с пряк умисъл за убийство, а опитът за убийство е възможен само при пряк умисъл. Адвокат В. моли въззивния съд, преценявайки личността на подсъдимия, данните за неговата личност - кротък, общителен, добър баща и т.н., да приеме, че той е изпаднал в една банална ситуация, в която последиците са много тежки за самия него, че тя е едно изключение в неговото поведение, той не е агресивен човек, нито е показал някаква жестокост в друго направление. Излага се, че подсъдимият е познат в съвсем позитивен смисъл и в това отношение има куп характеристики и сведения за него като един неконфликтен, усмихнат и т.н. човек. Затова адвокат В. моли въззивния съд да преквалифицира деянието с оглед резултата, а дори да не приемете превишаване на пределите на неизбежната отбрана, да го преквалифицира като деяние по чл. 129, ал. 2 НК, защото това е реалният вредоносен резултат и опитът за убийство, при наличието на пряк умисъл не е доказан по несъмнен начин. Защитникът на подсъдимия посочва, че тази незаконосъобразност, според него, на постановения първоинстанционен съдебен акт, който са обжалвали, се е отразила и върху справедливостта на наложеното наказание. Защитникът моли освен новата квалификация, която според него намира опора в доказателствената съвкупност, въззивния съд да намали и срока на наложеното наказание до размер, в който следва да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Според адвокат В., за превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо подсъдимият да бъде лишаван ефективно от свобода и отделян от обществото, тъй като подсъдимият достатъчно тежко го изживявал, имал достатъчно тежки последици от здравословен характер, имал деца, за които да полага грижи и добро семейство, което трябвало да поддържа. Защитникът на подсъдимия заявява, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, така че законът давал възможност, при условията на чл. 58 от НК, при опит да се приложи чл. 55 от НК, но първоинстанционният съд бил приел, че такива са налице и защитникът поддържал това становище, но според него е явно, че прекалено тежко е преценено виновното поведение на подсъдимия, като е игнорирано и виновното поведение на самия пострадал. Адвокат В. моли въззивния съд да измени първоинстанционната присъда, като преквалифицира деянието и наложи на подсъдимия наказание, което да не е свързано с реално лишаване от свобода, а именно условна присъда, дори с максимален изпитателен срок. По отношение на гражданския иск защитникът на подсъдимия счита, че присъдената сума е завишена. Посочва, че увреждането, което е причинено на пострадалия, се дължи изключително на неговото конфликтно и провокативно поведение, тъй като той е провокирал конфликта и в тази насока моли въззивния съд също да измени присъдата, като остави протеста и съответно жалбата в гражданско-осъдителната част без уважение. На съдебните прения във въззивната инстанция подсъдимият П. К. Е. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума във въззивната инстанция, подсъдимият П. К. Е. заявява, че поддържа това, което е казал неговия адвокат и иска по-лека присъда. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в протеста и допълнителните писмени изложения към него, жалбата на защитника на подсъдимия, жалбата на частния обвинител и граждански ищец, доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното: Протестът на ОП-Русе, жалбата на защитника на подсъдимия и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са подадени от лица, които притежават активна процесуална легитимация да обжалват първоинстанционната присъда, по форма и съдържание отговарят на изискванията на закона и са допустими. Разгледани по същество, протестът на ОП-Русе, жалбата на защитника на подсъдимия и жалбата на частния обвинител и граждански ищец, са неоснователни, като съображенията за това са следните: Съдебното следствие в първата инстанция е протекло по общия ред на глава двадесета от НПК. Първоинстанционният съд, в съответствие с предписанията на чл.13 и чл.107 ал.2 от НПК, е събрал всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина и изясняване предмета на доказване. Въпреки това, с цел изясняване на делото в максимална степен от фактическа страна и гарантиране процесуалните права на подсъдимия и на частния обвинител и гражданския ищец, във въззивната инстанция по искане на защитника на подсъдимия и повереника на частния обвинител и граждански ищец са допуснати и събрани допълнителни доказателствени материали, а именно: 2 бр. характеристики за подсъдимия П. Е. в оригинал /заверени копия от които са приложени и на л.89-л.91, т.1 от НОХД № 865/2023год. по описа на ОС-Русе/, показания на нов свидетел- В. И. И., който не е разпитван в първата инстанция, допълнителни обяснения на подсъдимия П. Е. и допълнителни показанията на свидетеля и пострадал В. К., дадени при проведени разпити във въззивната инстанция. След анализ на доказателствените материали по делото, включително и на тези, събрани във въззивната инстанция, Великотърновския съд намира за установено от фактическа страна следното: На 29.06.2022год., подсъдимият П. К. Е. и свидетелите М. Д. К., Б. И. Н. и К. Х. С., посетили заведение „Лондон“ в гр.Русе, където подсъдимият употребил алкохол, а след това, около полунощ на 29/30.06.2022год. всички отишли в заведението „Дива орхидея“, находящо се в гр.Русе, на •••••••••. Заведението разполагало с външна част (лятна градина) и вътрешна част. Подсъдимият и приятелите му седнали на маса в лятната градина на заведението. Там подсъдимия Е. употребил още алкохол. Общото количество алкохол, което подсъдимият изпил в двете заведения, било около 100-200 гр. водка. По време на престоя им в заведението „Дива орхидея“, подсъдимият отишъл до дома си с такси, управлявано от свидетеля Ф. Р. Х., след което се върнал обратно със същия автомобил, като донесъл един буркан със сладко от патладжан, за да почерпи лицата от компанията си. Приблизително по същото време, в заведението „Дива орхидея“ отишъл и пострадалия В. И. К., който седнал на друга маса в лятната градина, на която имало негови приятели и също употребил алкохол, като бил употребил алкохол и преди това. Тъй като станало късно, след полунощ- вече на 30.06.2022год., приятелите на подсъдимия Е. и на пострадалия К. си тръгнали и двамата останали сами. На този етап от нощта, в лятната градина на една маса се намирали св.М. В. М. и св.А. П. Т., а на друга - св. И. Ж. К., св. И.а Д. В. и св.П. А. Г.ев. На маса в лятната градина на заведението бил седнал да хапне и свидетелят В. И. И., който е допуснат и разпитан във въззивната инстанция. Във вътрешната част на заведението като клиенти били седнали свидетелите Н. Ц. Л., З. В. Н.а, Б. Г. Ш., К. К. И. и Р. В. Р.. Към този момент на работа в заведението „Дива Орхидея“ били св. Ф. А. З. - сервитьорка, св. Й. Л. Б. - барман и св. В. К. К. - готвачка. След като приятелите на подсъдимия и на пострадалия си тръгнали, подсъдимият П. Е. отишъл и седнал на масата на пострадалия В. К., като му предложил да опита от сладкото от патладжан, което бил донесъл за компанията, с която бил преди това. Пострадалият В. К. отказал да опита от сладкото, но подсъдимият П. Е. настоявал. Това подразнило св.В. К., който обидил подсъдимия Е. на етническа основа, тъй като подсъдимият е арменец. Двамата се скарали, след което подсъдимият П. Е. се преместил на друга маса. След това пострадалият К. и подсъдимия Е. продължили да си разменят реплики, както и да се псуват взаимно, като пострадалият К. обиждал и псувал подсъдимия на етническа основа, за това, че е арменец. В един момент пострадалият В. К. отишъл до масата, на която бил подсъдимият Е., където двамата продължили да се карат. Около 02: 15 часа скарването им прераснало в сбиване, като започнали да се бутат и дърпат, при което пострадалия В. К. паднал на пода в заведението, на задната си страна. След като пострадалият успял да се изправи, подсъдимият Е. го блъснал с ръце и пострадалият В. К. паднал назад върху една маса, като докато бил паднал по гръб върху масата ритал с крака подсъдимия. След като успял да се изправи, свидетелят В. К. нанесъл силен удар с юмрук на подсъдимия Е., който попаднал в лявата част на лицето му, причинявайки счупвания на алвеоларния участък на долната челюст на подсъдимия Е. в областта на първи и втори долни леви зъби (31 и 32). При описаните действия на двамата, тениската, с която подсъдимия Е. бил облечен, се скъсала и малко по- късно той я махнал от себе си, като останал гол до кръста. Като видели какво се случва между подсъдимия Е. и пострадалия К., св. Ф. З. и св. М. М. застанали помежду им, като по този начин ги разделили. Подсъдимият се отдалечил в посока вътрешния край на лятната градина, а пострадалият В. К. се насочил към изхода на заведението, като подканвал подсъдимия да излязат навън, за да уредят отношенията помежду си, заплашвал го, че щял да види какво ще стане, включително и че ще го убие. Около 02: 16 часа на 30.06.2022год. пострадалият В. К. излязъл извън заведението на улица „Доростол“, като продължавал с думи и жестове да приканва подсъдимия Е. да го последва. През това време подсъдимия Е., който бил ядосан и раздразнен от обидите и физическата агресия, проявени спрямо него от пострадалия В. К., под въздействие на болката, която изпитвал от счупването на алвеоларния участък на долната му челюст в областта на първи и втори долни леви зъби (31 и 32) и на употребения алкохол, решил да отмъсти на пострадалия В. К., като го убие. С това намерение, подсъдимия Е. извадил от мъжката си чантичка, която носел преметната през рамо, намиращия се в нея сгъваем нож и го разгънал. След това подсъдимият Е. излязъл от заведението, последвал пострадалия В. К. на улица „Доростол“ и притичвайки се насочил към него, държейки в дясната си ръка ножа. Като видял ножа в ръката на подсъдимия, пострадалият К. се уплашил и се опитал да избяга, като започнал да отстъпвал назад, но паднал на земята. След това пострадалият К. се изправил, но подсъдимият Е. успял да се приближи до него и му нанесъл няколко удара с ножа. Част от ударите на подсъдимия попаднали в дясната ръка на В. К., като му причинили прободно-порезно нараняване на предно-външната повърхност на дясната мишница и прободно-порезно нараняване на вътрешната повърхност на дясна мишница, както и две линейни охлузвания в дясната кубитална ямка. Другата част попаднали в областта на гърдите и корема, с което на пострадалия били причинени две прободно- порезни наранявания - едното проникващо в гръдната и в коремната кухини - нараняване на гръдния кош вляво, а другото проникващо в коремната кухина - нараняване на корема в ляво. Въпреки, че бил ранен, пострадалият В. К. успял да отблъсне подсъдимия. От нанесените на В. К. рани започнало кръвотечение, поради което по асфалта пред заведението били образували три групи петна от кръв. В. К. успял да се отдалечи от подсъдимия и се върнал в заведението „Дива орхидея“, където на пода също покапала кръв от него. Подсъдимият Е. вървял след него, като продължавал да държи ножа си в ръка и също влязъл в заведението, за да си вземе мобилния телефон, който бил оставил на една от масите на заведението. Междувременно свидетелите Ф. З., К. И., Б. Ш., И. К., М. М., Й. Б. е В. И. възприели, че В. К. е ранен в областта на дясната ръка и тениската му е пропита с петна от кръв в предната част. След като му оказали помощ първа помощ. Свидетелите И. К., Н. Л. и Б. Ш. откарали пострадалия В. К. с автомобила на първия от тях, управляван от Л., в УМБАЛ „Канев“ АД - Русе. При прегледа на св. В. К. в здравното заведение било установено, че е получил прободни рани в гръден кош, корем и на дясна мишница. Било преценено, че има непосредствена опасност за живота му, поради което веднага му била извършена оперативна намеса. След като взел мобилния телефон от масата в заведението, на която го бил оставил, в 02: 23 ч. на 30.06.2022год. подсъдимия Е. се обадил на ЕЕН 112. На дежурния оператор съобщил името си и обяснил, че са го нападнали в заведение „Дива орхидея“ и е наръгал човек с нож. Докато разговарял по телефона, подсъдимият Е. напуснал заведението, отдалечил се от него и се придвижил в близост до бл. „Възраждане 3“, където посочил, че се намира. Малко по-късно подсъдимият бил установен в същия район от полицейски екип в състав св. Д. А. и св. И. Т.. Подсъдимият Е. изпълнил разпорежданията на полицейските служители и на място доброволно предал ножа на полицейския служител - св.В. С. В., който заедно със св.П. А. М., участвал в пристигналия за съдействие втори полицейски екип. Затова обстоятелство бил съставен протокол за доброволно предаване от 30.06.2022 год. Със заповед за задържане по реда на ЗМВР в 03: 00 часа подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа. Наред с това бил откаран и в УМБАЛ „Канев“ АД, където бил прегледан и му била направена образна диагностика от дежурния лекар - св. Е. Л. Е., който не установил фрактури по черепните кости, по ребрата и таза на подсъдимия. Бил извършен оглед на местопроизшествие, с който било образувано настоящото наказателно производство. При това действие на улицата пред заведението били установени и фиксирани три групи петна от тъмночервена материя, от две от които били иззети обтривки, а в лятната градина на заведението била установена и фиксирана капка с тъмночервен цвят, от която също била иззета обтривка. По делото бил извършен оглед на предадения от подсъдимия нож, приобщен по делото с протокол за доброволно предаване от 30.06.2022 год. При огледа било установено, че същият е с дължина на дръжката 10 см. и на острието 9 см., както и че по острието му се наблюдават петна с червено- кафеникав цвят, от които бил иззет биологичен материал. В хода на разследването св.А. Б. К. - служителка в заведението „Дива орхидея“, по разпореждане на управителя св.Д. Е. М.а предала на полицейския служител С. С. видеозаписи от 30.06.2022 год., изготвени от видео охранителната система на заведението, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 01.07.2022 год. Пострадалия В. К. бил настанен за лечение в „УМБАЛ „Канев“ АД, от където бил изписан на 06.07.2022 год. По време на престоя му, на свиждане при него дошъл св. М. Н. И., който възприел, че К. е изплашен и притеснен за живота и здравето си, както и за седемнадесетгодишния си син, за когото се грижел сам. Освен нанесените му по време на инцидента увреждания, пострадалия получил и допълнителни усложнения, изразяващи се в постоперативна херния на коремната стена и деформация на дългата глава на двуглавия мишничен мускул в резултат, съответно на извършената лапаротомия (коремна операция) и от неправилно зарастване на порезното нараняване на двуглавия мишничен мускул. Получената херния подлежала на оперативна корекция в зависимост от големината й и преценката на специалист-хирург, а деформацията на дългата глава на двуглавия мишничен мускул ограничавала движенията на ръката му и водела до мускулна слабост в някаква степен. Последното увреждане довело до затруднения на пострадалия да работи пълноценно, тъй като полагал физически труд, като зидаромазач и при почистването на дворове. На 30.06.2022 год. в 14: 30 часа подсъдимият бил освободен от задържането му по ЗМВР. В периода 06-08.07.2022 година подсъдимия Е. постъпил за лечение в отделението по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛ „Медика“ ООД - Русе, където претърпял оперативна интервенция на алвеоларната фрактура. Гореизложените фактически положения се установяват от доказателствените материали по делото събрани и приобщени в първата и въззивната инстнанция, а именно: обяснения на подсъдимия П. К. Е.; показания на свидетелите В. И. К., Ф. А. З., Д. Б. А., В. И. К., И. Б. Т., Й. Л. Б., Н. Ц. Л., Б. Г. Ш., П. А. М., В. С. В., К. К. И., Р. В. Р., З. В. Н.а, В. К. К., И. Ж. К., М. В. М., А. П. Т., И.а Д. В., П. А. Г.ев, А. Б. К., В. И. И., Д. Е. М.а, М. Н. И., М. Д. К., Б. И. Н., К. Х. С., Ф. Р. Х., Е. Л. Е., В. М. В., С. М. С. и В. И. И.; протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми към тях; заповед за задържане на подсъдимия по реда на ЗМВР; медицински документи; съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертизи на пострадалия В. К.; съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства; съдебномедицинска експертиза на подсъдимия П. Е.; технически експертизи от досъдебното и съдебното производство; лицево-идентификационна експертиза; комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи от досъдебното и съдебното производство; съдебномедицинска експертиза от съдебното производство с обект на изследване пострадалия В. К.; съдебномедицинска експертиза от съдебното производство с обект на изследване подсъдимия П. Е.; справка за съдимост; декларация за семейно и имуществено състояние; автобиография; характеристика от управителя на „Общински пазари“ ЕООД; характеристика от домоуправителя на входа на кооперацията, в която подсъдимия живее; медицинска документация за подсъдимия и пострадалия; заверени преписи от материалите по АНД № 777/2023 год. по описа на РС-Русе; справка от УМБАЛ „КАНЕВ“АД относно В. И. К.; справка от УМБАЛ „КАНЕВ“АД относно П. К. Е.; справка от ОДМВР-Русе с характеристични данни за П. К. Е.; справка от ОД МВР-Русе, сектор БНТЛ; справка ТД на НАП - Варна; оптичен носител съдържащ извършеното образно изследване на подс. П. Е. в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД; образни изследвания на подс. П. Е. извършени в УМБАЛ „Канев“АД - на диск, с резултат от образно изследване и неговото тълкуване; образни изследвания на П. Е. от 01.07.2022 год., назначени при прегледа му в „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ - Индивидуална практика - Едент Естетик - Д-р Е. А.“ ЕООД; веществени доказателства - 3 броя обтривки от петна с тъмночервен цвят, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 30.06.2022 год.; 1 брой обтривка от джобен нож с кафяво- червеникава течност, иззета при оглед на веществено доказателство от 04.07.2022 г.; 1 брой сгъваем нож с обща дължина 19 см., предаден с протокол за доброволно предаване от 30.06.2022 год., 1 бр. CD съдържащи видеозаписи от охранителни камери на заведението „Дива орхидея“ и 1 бр. оптичен диск, предоставен от ЕЕН 112, съдържащ записи на проведения от подсъдимия разговор по повод инцидента. В общи линии, приетите за установени от въззивния съд фактически положения са приети за установени и от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата, като няма съществени различия между приетите за установени факти от първата и въззивната инстанция. От показанията на свидетелите М. Д. К., Б. И. Н. и К. Х. С. се установява, че на 29.06.2022год. заедно с подсъдимия Е. са посетили заведението „Лондон“, където е консумирал алкохол, след което, около полунощ на 29/30.06.2022год. отишли в заведението „Дива орхидея“. Там отново подсъдимия употребил алкохол. От анализа на показанията им и обясненията на подсъдимия Е. се установява, че консумираният от него алкохол в двете заведения общо е около 100-200 гр. водка. По време на престоя им в заведението „Дива орхидея“ подсъдимият Е. отишъл до дома си и се върнал обратно с такси, като донесъл сладко от патладжан. Според показанията на таксиметровия шофьор - свидетеля Ф. Р. Х., за тази цел бил превозен от него. От показанията свидетелите К., Н. и С. е видно, че всички се държали нормално, обстановката била приятна и весела и не са имали пререкания и конфликти с други посетители на заведението. В един момент поради късното време К., Н. и С. си тръгнали, а подсъдимият останал сам в заведението „Дива Орхидея“. Последващите действия на подсъдимия Е. и на пострадалия В. К. се установяват обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия К., дадени от него в качеството на свидетел, от приложените по делото видеозаписи от 30.06.2022 год. от видео охранителната система на заведението и показанията на свидетелите М. В. М., И. Ж. К., И.а Д. В., П. А. Г.ев, А. П. Т., В. К. К., Ф. А. З. и допуснатия и разпитан във въззивната инстанцзия нов свидетел- В. И. И., които са възприели инкриминираните събития. Следва обаче да се отбележи, че никой от тези свидетели не е възприел в пълен обем инкриминираните събития от началото да края им, а всеки от тях е възприел и респ. възпроизвежда отделни части от инкриминираните събития. Това се дължи на обстоятелството, че тези свидетели са се намирали на различни места, и вниманието им не е било ангажирано постоянно да следят какво правят подсъдимия и пострадалия, особено преди те да се сбият. От друга страна, обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на пострадалия трябва да бъдат внимателно съпоставени с другите доказателствени източници, предвид заинтересоваността и на двамата. От показанията на св.Д. Е. М.а - управител на дружеството, стопанисващо заведението „Дива орхидея“ и съжителстващия с нея св. В. М. В. се установява, че записите от охранителните камери се записват на сървър, който се намира в дома им и се съхраняват за около 3-4 дни. Процесните видеозаписи са предоставени от свид. св.А. Б. К. - служителка в заведението „Дива орхидея“, върху флашка по разпореждане на управителя св.Д. Е. М.а, на полицейския служител - свидетелят С. М. С., за което е съставен протокол за доброволно предаване от 01.07.2022 година. От своя страна С. ги предал на колегата си - св.В. И. И., на когото било възложено да извърши, съответните ОИМ за издирване на видеозаписи от произшествието. Записите от флашката са прехвърлени на оптичен носител, приложен по делото. Тези обстоятелства се установяват от показанията на четиримата свидетели и изготвения протокол за доброволно предаване. От изготвената техническа експертиза на оптичния диск съдържащ видео записи от процесната нощ се установява, че чрез нея са възпроизведени на хартиен носител кадри на действията на подсъдимия Е. и пострадалия К. по време на инцидента. Вещото лице ги описало като две лица от мъжки пол: Обект № 1 - лице със слабо телосложение, късо подстригано, с посивяла коса, облечено с бяла тениска с къс ръкав и къси над коляното панталони със светъл тънък кант от страни и тъмни спортни обувки и Обект №2 - лице с едро телосложение, с изразено оплешивяване, облечено с бяла тениска с къс ръкав и къси до коляното панталони, тъмни джапанки и преметната през дясното рамо чанта. Изготвената лицево-идентификационна експертиза заключила, че лицето „Обект № 1“ е идентично със св. В. И. К., а „Обект № 2“ е идентично с подс. П. К. Е.. От заключението на назначената в първата инстанция техническа експертиза е видно, че обстойния анализ на видеофайловете на записите от охранителните камери на заведението от инцидента показва, че няма следи от умишлени манипулации в това число добавяне, изтриване, разместване и наслагване. При анализа на видео файловете не е констатиран ефект на прекъсване при тяхното възпроизвеждане, а на прескачане поради превишаване на сумарния обем от данни, който ce предава от всички камери към входящия буфер на видео рекордера. От съдържанието на тези видеозаписи, възпроизведени при извършен оглед в съдебно заседание на 02.03.2024год. по НОХД № 865/2023год. на ОС-Русе и описани в протокола за това съдебно заседание е видно, че подсъдимият блъска и бута К., двамата падат на земята, при което се къса тениската на подсъдимия, след това се изправят, подсъдимия блъска пострадалия, който пада назад върху една от масите на заведението, след което последния се изправя и нанася удар с юмрук в лицето на подсъдимия Е. в областта на лявата страна на челюстта. Тогава св.М. М. и св.З. застават между тях. Подсъдимият отива в единия край на лятната градина, а пострадалия застава в близост до входа на заведението, след което излиза на улицата, като през цялото време отправя реплики и жестове към него. Подсъдимият от своя страна се връща към масата, на която са били двамата преди това, като маха скъсаната си тениска и застава до масата. След това излиза на улицата, държейки нож в ръка, където започва да гони пострадалия, който отстъпва назад и пада на земята, но успява да се изправи. През това време подсъдимия замахва с ножа няколко пъти към К., при което на няколко пъти излизат от кадър. Малко по-късно пострадалия се връща, като ясно се вижда, че по дясната му ръка и тениската, с която е облечен има тъмночервена течност. Присъстващите лица започват да му оказват първа помощ. Подсъдимият също се връща, като държи нож в ръката си, взема мобилния си телефон от масата, излиза от заведението и провежда разговор по него. От анализа на видеозаписите може да се направи обоснован извод, че подсъдимият изважда ножа от мъжката си чантичка, нещо което и самият той признава в обясненията си, макар че твърди, че го е извадил извън заведението. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен довода на защитата на подсъдимия, че посочените видеозаписи не са годно доказателство и не отразяват в пълнотата случилите се събития. Действително липсват видеозаписи на първоначалния момент, в който подсъдимият е отишъл и седнал на масата на пострадалия, а записите започват от физическия сблъсък между двамата на масата на подсъдимия, след като пострадалият е отишъл там, но наличните записи дават достатъчно обективна информация за останалите действия, както на подсъдимия, така и на пострадалия. Същите са приобщени по делото по надлежния ред, чрез протокол за доброволно предаване и е установено по какъв начин и от кого са изготвени, както и на кого са предадени и как са приобщени по делото. По тях няма следи от умишлени манипулации в това число добавяне, изтриване, разместване и наслагване. Освен това информацията от записите съответства и на показанията на свидетелите очевидци. Затова тези видеозаписи са годни доказателствени материали по делото. С оглед изминалия дълъг период от време и това, че се съхраняват за кратък период - до 3-4 дни, върху сървъра, на който се записват, няма как към момента да се отстрани липсата на видеозапис от първия момент на конфликта между подсъдимия и пострадалия. Какво точно се е случило между тях докато са били на една маса- първо на масата на пострадалия, а после на масата на подсъдимия непосредствено преди сбиването им, се установява от гласните доказателствени средства. От показанията на св.Ф. З., която е била сервитьорка в заведението „Дива орхидея“ на инкриминираната дата се установява, че след като двамата останали сами, подсъдимият се преместил на масата на В. К.. Св. Ф. З. посочва, че отначало се държали нормално един към друг, че били повлияни от алкохола, тъй като и двамата фъфлели. В един момент се скарали по повод на някакво сладко. Подсъдимият обяснявал как се произвежда, а пострадалият, че не го интересува и иска да напусне масата. Свидетелката Ф. З. заявява, че отишла до бара, за да донесе поръчка за св.В. К. и в момента в който се връщала те се били изпокарали, били започнали да се дърпат, видяла, че има съборена пейка, тя застанала помежду им. Според показанията й пострадалият К. излязъл на улицата, като подканял подсъдимия да го последва навън да се разберат. Свидетелката З. възприела и как подсъдимият извадил от чантичката си нож и излязъл на улицата, а тя отишла във вътрешната част на заведението, за да подаде сигнал до полицията. След като се върнала видяла, че пострадалия кърви, а подсъдимият се обадил от мобилния си телефон на някого, като заявил къде се намира и че е наръгал човек, след което си заминал. Тъй като пострадалия се почувствал зле, а линейка не идвала, клиенти на заведението го откарали до болницата. Въззивният съд кредитира показанията на св.З., като приема, че докато тя е била влязла до бара във вътрешната част на заведението, за да вземе поръчката и докато излезе отново навън в лятната градина, подсъдимият се е преместил от масата на пострадалия на друга маса, след което пострадалият го е последвал на тази маса, където скарването им е прераснало в сбиване. Свидетелката Ф. З. не е възприела случилото се навън в лятната градина, по времето докато не е била там, а е ходила вътре до бара на заведението, за да вземе поръчка, което е и причината да не възпроизвежда в показанията си част от инкриминираните събития. Свидетелката В. К. К. също съобщава в показанията си, че докато почивала, изпушила цигара в лятната градина и тогава възприела как подсъдимият и пострадалия първоначално били на различни маси, после на една обща, като единият напсувал другия (но, не може да посочи кой от двамата), след което се сбили. Тъй като се върнала в кухнята, не знае какво се случило, но чула как свид.З., казала да се извика полицията и че единия от тях има нож. След като спрели с поръчките и излязла отново навън, видяла, че двамата влизат в лятната градина и че от единия тече кръв. Това, че подсъдимия и пострадалия се скарали, сбили, а след това пострадалия бил с кръв по него заявяват в показанията си и свидетелите М. В. М., И. Ж. К., И.а Д. В., П. А. Г.ев, А. П. Т.. Същите не са възприели подсъдимия да намушква пострадалия, но св.А. Т. е видяла, как подсъдимия Е. е седнал на масата при пострадалия К., както и че в последствие подсъдимият, който носел чантичка през рамо извадил от нея нож и излязъл навън пред заведението. Свидетелят М. В. М. заявява в показанията си: „Двамата постоянно си разменяха някакви псувни, не помня точно какви“. От показанията на допуснатия и разпитан във въззивната инстанция свидетел В. И. И. се установява, че познава подсъдимия П. Е. от общ приятел и след полунощ на 29/30.06.2022год. е отишъл с приятели да хапнат в заведение „Дива орхидея“. Този свидетел заявява, че подсъдимият и пострадалия седели на различни маси и в един момент започнали да се чуват викове, подвиквания и обиди, като пострадалият К. подвиквал към подсъдимия обиди на етническа основа- казвал: „Майка ти арменска ••••, искаш да дойда да видиш какво ще стане“. Свидетелят И. посочва, че няколко минути по-късно пострадалият отишъл при подсъдимия и седнал при него на масата, а следващото което помни е, че двамата били изправени, подсъдимият бутнал пострадалия с две ръце по гърдите, пострадалият паднал на масата по гръб и както бил с гръб на масата ритал с крака подсъдимия. След това, когато пострадалият се изправил, замахнал към подсъдимия и го ударил в лявата част на лицето, при което двамата се разделили и ги разтървали. Свидетелят В. И. твърди, че подсъдимият отишъл към вътрешната част на заведението, а пострадалият се насочил към изхода и докато вървял натам викал към подсъдимия: „Ела отвън да видиш какво ще стане! Ела навън, ще те убия!“ и други неща от този тип. След това пострадалият излязъл от заведението, но свидетелят не видял къде е отишъл. Според показанията на този свидетел една-две минути след пострадалия и подсъдимият излязъл от заведението, а малко по-късно св.В. И. излязъл и той навън за да види какво става и тогава видял, че пострадалият имал кръв по рамото на едната ръка. От показанията на свидетелите Н. Ц. Л., Б. Г. Ш., К. К. И., Р. В. Р. и З. В. Н.а се установява, че всички те се намирали във вътрешната част на заведението, когато подсъдимия и К. се сбили. Свидетелят Ш. възприел как подсъдимия замахва срещу К., но не е видял дали държи нож. Свидетелката Н.а възприела, че подсъдимият бил гол до кръста с нож в ръка, че замахнал към К., но не е видяла дали го е наръгал. От показанията им е видно, че след това са възприели как подсъдимият бил гол до кръста и държал нож, а от К. течала кръв. От показанията на К., Л. и Ш. се установява, че са откарали пострадалия К. до болницата с автомобила на първия от тях, за да му се окаже първа помощ. Свидетелят Й. Л. Б. също възприел стичащата се кръв по ръката на К., както и кръв по тениската му в областта на корема. Освен това видял, че подсъдимия говори по телефона и съобщава, че е наръгал човек. Този свидетел докато се намирал зад бара чул, че подсъдимия и К. се скарали и чул израза „мама ти арменска“ Освен това св.Б. заявява в показанията си: „Зная, че преди да постъпя на работа Вильо е имал забрана да посещава „Дива орхидея“, тъй като бил конфликтна личност. Други подробности не са ми известни.“ От показанията на свидетеля М. Н. И. се установява, че познава пострадалия В. К. от 20 години, ходил му е на свиждане в болницата след инкриминирания инцидент и е възприел, че К. бил изплашен и притеснен да не се случи нещо лошо с него, тъй като живеел със сина си, който бил на 17 г. и за когото сам полагал грижи. От ЕЕН 112, на основание чл.159 от НПК е предоставен на разследващите органи оптичен диск, съдържащ записи на проведения от подсъдимия разговор с Центъра по повод инцидента, възпроизведени на хартиен носител чрез техническата експертиза № 509 (папка 1, л. 40 - л. 48 от досъдебното производство). От нея се установява, че подсъдимият Е. действително е подал сигнал на ЕЕН 112, в който съобщил, че е наръгал човек с нож, тъй като бил нападнат на етническа основа, че се страхува и по тази причина ще се отдалечи от заведението, като посочил къде се намира. От показанията на полицейските служители – свидетелите Д. Б. А. и И. Б. Т. е видно, че въз основа на подадения до тях сигнал същите са установили подсъдимия на улица „Алеи Възраждане“ до блок „Възраждане 2“, който изцяло изпълнявал разпорежданията им. Това се потвърждава и от показанията полицейските служители от втория патрул пристигнал при тях - свидетелите В. С. В. и П. А. М.. От протокола за доброволно предаване е видно, че подсъдимия им предоставил ножа си в 03: 00 часа на 30.06.2022 година. От протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че на улицата пред заведението били открити и фиксирани три групи петна от тъмночервена материя, от две от които били иззети обтривки, а в лятната градина на заведението била установена и фиксирана капка с тъмночервен цвят, от която също била иззета обтривка. От извършения оглед на предадения от подсъдимия нож, като веществено доказателство по делото е видно, че същият е с дължина на дръжката 10 см. и на острието 9 см., а по острието му има петна с червено- кафеникав цвят, от които била иззета обтривка за изследване. Видно от изготвената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по обтривките, иззети при извършения оглед на местопроизшествие и тази иззета при извършения оглед на веществено доказателство - предаденият от подсъдимия нож, е установено наличие на човешка кръв от кръвна група А(0). Кръвната група на св. В. К. била А(Р) и било възможно кръвта по тези обекти да произхожда от него. От назначените на досъдебното производство съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертизи с обект на изследване В. К., се установява, че същият е получил, следните увреждания: •прободно-порезна рана /Рана 1/ в лява гръдна половина. Колекция от кръв и въздух в лявото плеврално пространство, прободно-порезни наранявания на диафрагмата и черния дроб; •прободно-порезна рана в горен ляв квадрант на корема /Рана 2/; •подкожен емфизем в коремната стена вляво; •прободно-порезно нараняване на перитонеума; •колекция от кръв в коремната кухина; •прободно-порезни рани на дясна мишница /Рани 3 и 4/; прободно порезно нараняване на дългата глава на двуглавия мишничен мускул; оток и охлузвание на десен горен крайник; •охлузване в лява лопатъчна област. Налице са четири прободно-порезни наранявания, както следва: -проникващо в гръдната и в коремната кухини продобно-порезно нараняване на гръдния кош вляво с вход Рана № 1 и раневи канал през подкожието, мускулите на VII междуребрие, париеталната плевра, диафрагмата и II сегмент на черния дроб. По отношение на това нараняване вещото лице е отбелязало, че в зависимост от фазата на дишането е възможно и преминаване на раневия канал през паренхима на ляв бял дроб, но същото не е доказано по категоричен начин. Посоката му е почти хоризонтална, отляво-надясно и леко отпред-назад. Дължината на раневия канал е не по- малко от около 5, 2 см. -проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване на корема вляво с вход Рана № 2 и раневи канал през подкожието, коремната мускулатура и перитонеума /който покрива коремната кухина отвътре/. Посоката му е приблизително хоризонтална. Дължината на раневия канал е не по-малко от около 3 см. -прободно-порезно нараняване на предно-външната повърхност на дясна мишница с вход Рана № 3 и раневи канал през подкожието и дългата глава на двуглавия мишничен мускул. Посоката на раневия канал може да се определи само приблизително - отдясно-наляво. -прободно-порезно нараняване на вътрешната повърхност на дясна мишница с вход Рана № 4 и раневи казал през подкожието и дългата глава на двуглавия мишничен мускул. Посоката на раневия канал може да се определи само приблизително - отляво-надясно. Раневите канали с входове Рани №№ 3 и 4 се сливат. Вещото лице сочи, че причинените на пострадалия прободно- порезни наранявания и линейни охлузвания в дясна кубитална ямка са резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто добре отговаря да бъде представеният като веществено доказателство нож и могат да бъдат получени при инцидента на 30.06.2022год. При пострадалия В. К. били налице и други рани, които били резултат от оперативна интервенция /торакоцентеза, лапартомия и поставяне на дренове/. Констатираното кръвонасядане в областта на лява криста илиака - /синкаво-червеникаво кръвонасядане с жълта периферия и специфичен вид, с размери около3/7см./ е резултат от действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено при инцидент на 30.06.2022год., като е резултат от един удар със или върху твърд тъп предмет. Останалите констатирани при пострадалия В. К. кръвонасядания в областта на гръдния кош и корема са резултат от пропиване на тъканите с кръв вследствие на получените прободно-порезни наранявания и оперативни рани. Констатираните охлузвания в лява лопатъчна област и по дясна лакътна става и гривнена става добре отговарят да са получени при падане от собствен ръст на 30.06.2022г., като могат да бъдат получени при едно до три падания /травматични въздействия/. По медико-биологичен признак посочените увреждания следва да се преценяват като наранявания, които проникват в гръдната и коремната кухини и разстройство на здравето, временно опасно за живота. Налице са общо шест наранявания, причинени от остър връх и режещ ръб, като сред тях няма такива, които биха могли да се получат от едно действие. Вещото лице сочи, че те са резултат от шест травматични въздействия. Вещото лице сочи, че при увреждания, като тези при св.К. /относно причинените му прободно-порезни наранявания/ обичайно са налице сравнително силни по интензитет болки, непосредствено след получаване на травматичните увреждания. По отношение на уврежданията в областта на гръдния кош и корема, с разгръщане на симптоматика съответно от страна на дихателната система /прогресиращ задух/ и от страна на корема /симптомокомплекс на т.нар. остър хирургичен корем/ интензитетът на болките се увеличава до оперативната интервенция. В постоперативния период са налице по-слаби по сила болки в областта на корема, като слаби такива може да се изпитват и за по-продължителен период от време. Във връзка с уврежданията на дясна мишница, болките са с по-голям интензитет до имобилизиране на крайника. При раздвижване на крайника е възможно да се изпитват болки, които постепенно отшумяват. За кръвонасяданията и охлузванията болките са най-силни непосредствено след получаване на уврежданията и постепенно отшумяват в рамките на няколко денонощия. Заключава се, че сред описаните травматични увреждания на В. К. не се установяват такива, които да са с типична локализация за получени при самозащита. Според експертното заключение по първоначалната СМЕ на пострадалия В. К., назначена на досъдебното производство, получените от него увреждания създават непосредствена опасност за живота му, като същите е било възможно да причинят смъртта на К., което е било предотвратено от предприетите спешни медицински действия Според експертното заключение по допълнителната СМЕ на пострадалия В. К., назначена на досъдебното производство, проникващото нараняване в гръдната и коремната кухини е довело до образуването на колекция от въздух и кръв в лявото плеврално пространство, което при непредприемане на спешна медицинска интервенция прогресира и може да доведе до смърт поради възникване на остра дихателна недостатъчност. В непосредствена близост до нараняването се намират левият бял дроб, който в зависимост от фазата на дишането е възможно също да бъде засегнат. В посочената област също така е възможно увреждането на междуребрена артерия. В гръдната кухина се намира сърцето, при нараняване на което без специализирана спешна медицинска помощ леталният изход е неминуем. Засягането на черния дроб и намиращите се в близост слезка, стомах, тънки и дебели черва би могло да причини остра кръвозагуба или перитонит - състояния, които създават опасност за живота и могат да доведат до смърт, особено без оказване на навременна медицинска помощ. От назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза с обект на изследване подсъдимия Е. се установява, че е получил следните увреждания: •счупвания на алвеоларния израстък на долна челюст в областта на първи и втори леви зъби (31 и 32), наложило оперативно лечение; •дребни кръвонасядания в лява теменна област. •кръвонасядане на долна устна, полулигавицата и лигавицата й; охлузване на полулигавицата на долна устна; повърхностно нараняване на лигавицата на долна устна. •охлузвания в областта на дясна стерно-клавикуларна става и дясна междулопатъчна област; кръвонасядане в дясна подлопатъчна област; •кръвонасядания на десен горен крайник; •охлузвания на четвърти пръст на лявата ръка; •охлузване на лява подбедрица. Вещото лице заключава, че описаните увреждания на устата и долната челюст добре отговарят да бъдат получени от удар с юмрук в посочената област, а описаните охлузвания в областта на дясна междулопатъчна област и четвърти пръст на лявата ръка са получени от тъпо- ръбести предмети, каквито могат да бъдат човешки нокти. По медико- биологичен признак установените увреждания на Е. следва да се преценяват като счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето. От заключението на посочената експертиза е видно, че на подсъдимия Е. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта. От изготвената в хода на разследването на досъдебното производство и приета в съдебното производство в първата инстанция комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза се установява, че: подсъдимия Е. не страда от психично заболяване, от зависимост към психотропни вещества или хроничен алкохолизъм. При него не са налице задръжки в умственото развитие, в резултат на органични поражения или вродени дефекти на мозъка, респективно на прекарано в детството възпаление, разрушаващо нервната тъкан и др. Той не стада от хронично душевно заболяване и при него не е налице разстройство на осъзнаване на постъпките. По време на извършване на деянието на 30.06.2022год., както и към момента на извършване на експертната оценка на 04.04.2023год., подсъдимият не е бил и не е с нарушени годности, разбирал е и разбира свойството и значението на извършеното и е могъл и може да ръководи постъпките си. По време на деянието на 30.06.2022год. подсъдимият не се е намирал в състояние на уплаха или смущение визирани в чл. 12, ал. 4 от НК, които да са довели до нарушаване на годностите му да функционира и да предвижда последиците от своите действия. Вещите лица заключават, че към момента на деянието подсъдимият не се е намирал и в състояние на силно раздразнение - афект, тъй като на първо място, е бил алкохолно повлиян, а при наличие на повлияност от алкохол не може да се обсъжда възникване на такова емоционално състояние, тъй като тук емоциите са предопределени от нарушената емоционална реактивност под въздействието на алкохола. Освен това, според вещите лица не са налице медикобиологични признаци, които да покриват клиничните изисквания в подкрепа на хипотезата за наличие на физиологичен или патологичен афект при подс.Егизарян. Вещите лица посочват, че подсъдимият е бил в обикновено раздразнено състояние, като е преживявал интензивни емоции на гняв, това му емоционално състояние не е довело до стеснение /помрачаване/ на съзнанието, до липса на самоконтрол над действията и невъзможност да се въздържа от агресивна реакция. Физиологичният афект е краткотрайно особено емоционално състояние, в рамките на няколко минути от провокацията, стремително възникване на бурна емоционална реакция, разрешаваща се веднага с агресивни действия и с последващо бързо възникване на фаза на изчерпване и съжаление за случилото се, а не бягство от мястото. Афекта се характеризира със следните фази: стремглаво нарастване па възбудата, пик с бурни вегетативни реакции и фаза на отшумяване на емоционалното състояние с фаза па изчерпване. Протича със стеснение на съзнанието и се съпровожда с промени във възприятно- представния и мисловния процес, в мимическата и жестовата изразеност, в двигателната активност, във вегетативно-ендокринната корелация, в сърдечно-съдовата система, в дейността на вътрешните органи и тазовите резервоари; той се възприема като необичайна, парадоксална, чужда за личността форма на реагиране. В заключение вещите лица сочат, че подсъдимият бил в нормално психично състояние, както към датата на инцидента 30.06.2022год., така и към момента на извършване на експертното изследване. По отношение на него е преценено, че не е с нарушени годности и може правилно да възприема фактите, които са от значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях /ако желае/ и може да предвиди последствията от тях, както и може да участва в наказателното производство. Предвид извършения преглед и експертна оценка на П. Е. вещите лица сочат, че в личностовата му структура не се маркират клинични белези за повдигане и обсъждане на хипотезата за наличие на дисхармоинично личностово функциониране. Отчетена е изявена склонност да отстоява своите решения оставайки в екстрапунитивна насоченост при обсъждане на стимулите, определящи неговото поведение; своенравен и на моменти хладен, склонен дълго време да кумулира агресивни тенденции, застойност в афективните преживявания при скъсен самоконтрол на отреагиране. Освен с личностовата структура, действията на подсъдимия се обяснявали, както със стимулите на ситуацията, която се е създала по време на инцидента, така и с употребата на алкохол, която го е улеснила в действията му, но не е довела до нарушаване на годностите. Накрая вещите лица посочват, че подсъдимият не е действал в „състояние на невменяемост“, поради което не се нуждае от принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК. От заверените преписи от материалите по АНД № 777/2023 г. по описа на РсРС е видно, че с решение № 296 / 25.04.2023 год., в сила от 26.04.2023 год., В. К. е признат за виновен в това, че на 28.02.2023год. около 09: 30 часа в гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2, УМБАЛ „Канев“ АД, ет. 1, каб.12, отделение по съдебна медицина, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред представляващи явно неуважение към обществото, като е влязъл в кабинета по съдебна медицина и започнал да крещи по адрес на д-р П. Д. съдебен лекар, пред служителите в отделението „къде е този корумпиран долен лекар, началника ви да му счупя главата.“. Впоследствие е казал, че „всички некадърни доктори са събрани в тази болница“. През цялото време крещял обиди и закани към д-р Димитров. „Само да го хвана този доктор ще го пребия. Този педераст сега трябва ли да отида да му счупя главата“, представляващо проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300, 00 лева (триста лева). От приобщената по делото справка от УМБАЛ „КАНЕВ“ АД относно В. И. К. е видно, че на 30.06.2022 год. му е взета кръв за лабораторни изследвания при приема му в болничното заведение, но същата не се съхранява, както и че проба от кръвта му за установяване на прием на алкохол не е вземана. От справка на УМБАЛ „Канев“АД относно П. К. Е. е видно, че от него не е вземана кръв за алкохолна проба, а освен това здравословното му състояние не е налагало вземане на кръв за изследване. От справка на ОД МВР - Русе е видно, че записването на оптични носители е работно ежедневие и в сектор БНТЛ няма регистър, в който да се отразява броя записи и информация за носителите, от които се пренася, поради което не могат да дадат информация дали, кой и кога е извършвал прехвърляне на предоставени записи на 01.07.2022 год. От справката на ТД на НАП - Варна се установява, че не разполагат с информация относно направени поръчки за алкохол от клиенти в заведение „Дива орхидея“. От заключението на назначената в първата инстанция съдебномедицинска експертиза се установява, че подсъдимият Е. консумирал водка в количество около 100-200 мл. Вещото лице заключава, че при 100 мл. водка, концентрацията нa етанол в кръвта на подсъдимия е била 0, 45 %о, което съответства на високите стойности на субклинична степен на алкохолно oпивaнe, а при 200 мл., концентрация на етанол в кръвта е 0, 90 %о, съответстваща на лека степен на алкохолно опиване. Вещото лице посочва, че при субклинична степен на алкоколно опиване - при непривикнали към алкохола лица в тази степен не се наблюдават външни прояви и изследваното лице е практически неповлияно. При специализирано насочено изследване може да се установят леки отклонения във фините координационни движения, възприятието, вниманието и функциите на вестибуларния апарат. При лека степен на алкохолно опиване се наблюдават изявени усещания за психически и физически комфорт, весело настроение, повишено самочувствие, емоционална лабилност, активното внимание е понижено, рефлексите са забавени, могат да бъдат изявени вегетативни симптоми, наблюдават се умерено изразени координационни нарушения. Споменът за периода на опиване е запазен. По отношение на това, дали при така установеното количество алкохол, подсъдимият е изпитвал болки и страдания от нанесеното му увреждане, изразяващо се в счупване на алвеоларния участък на долната челюст в областта на първи и втори долни леви зъби (31 и 32), вещото лице заключава, че понижена чувствителност към болка се наблюдава при концентрация на етанол в кръвта, съответстваща на средна степен опиване, поради което при подсъдимия Е. болковата перцепция е била неповлияна от приема на алкохол при концентрация в кръвта както от 0, 45%о, така и от 0, 90%о. Според вещото лице при такова счупване на долната челюст, като полученото от подс. Е., болките обичайно са най-силни непосредствено след получаване на увреждането и постепенно намаляват в хода на лечението. Сравнително силни по интензитет болки могат да се усещат във връзка с лечебните манипулации след преминаване на анестезията. Болките могат да персистират с различен интензитет до приключване на лечебния процес, в зависимост от индивидуалните особености, a след приключването му, например при промяна в атмосферните условия. Съобразно приложените по делото медицински документи, лечебният процес вероятно все още не е завършил и е възможно да се наложи извършване на допълнителни оперативни интервенции, поради което може да се обобщи, че наличието на болка и нейният интензитет са в зависимост от ефективността на проведеното лечение. Вещото лице посочва, че по отношение на подсъдимия Е. е извършено хирургично лечение - открито наместване на алвеоларна фрактура и одонтектомия (отстраняване на зъби 31 и 32 в областта на фрактурата) с последващо протезиране посредством изграждане на мостова конструкция. Налице са данни за вероятно усложнение на травмата, тъй като е описан аваскуларен травматичен участьк на костта (участък с нарушено в следствие на травмата кръвоснабдяване), като по отношение на него, възникналите чести възпалителни процеси и оплакванията е предприето проследяване, като в зависимост от ефектът от провеждащото се лечение, в бъдещ момент ще бъде преценена необходимостта от бъдещи оперативни интервенции. С оглед изложеното, прогнозите за възстановяването следва да се преценят след завършване на лечебния процес. От представените по делото образни диагностики на подсъдимия Е. от медицинските му прегледи се установява, че са извършени на 30.06.2022 год., 01.07.2022 год. и 06.07.2022 год. От резултат от образното изследване от 30.06.2022 год. и неговото тълкуване е видно, че не били установени счупванията на алвеоларния израстък на долна челюст. В тази връзка от показанията на свидетеля Е. Л. Е., дежурният лекар извършил образното изследване на подсъдимия и тълкуването му се установява, че е възможно да е имало такова увреждане, което той да не е възприел. Видно от заключението на назначената от първоинстанционния съд комплексна съдебномедицинска експертиза със задача да установи налична ли е била към момента на първото изследване на подсъдимия, a именно на 30.06.2022 год. в УMБAЛ „Канев“ АД, фрактурата на алвеоларния участък на долната челюст в областта на първи и втори долни леви зъби /31 и 32/, и при положителен отговор да се посочи кога е била причинена тя, тази фрактура е била налице и няма основание да се смята, че увреждането е получено в по- ранен период, т.е. следва да се приеме, че е получено при процесния инцидент на 30.06.2022 год. Според заключението на назначената от първоинстанционния съд повторна комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р С. В., д.м., доцент по съдебна психиатрия и специалист по психиатрия и съдебна психиатрия и проф.И. А., д.пс.н., анализът на материалите по делото и данните от проведеното експертно изследване не е установило наличие на физиологичен афект у подсъдимия Е. с неговите типични признаци и фази на протичане към момента на инкриминираното деяние. От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза относно здравословното състояние на В. И. К. към момента е видно, че в резултат на установените увреждания, които са му били причинени при инкриминирания инцидент, впоследствие К. е получил допълнителни увреждания, изразяващи се в постоперативна херния на коремната стена и деформация на дългата глава на двуглавия мишничен мускул. Тези допълнително установени увреждания при К. отговарят да бъдат усложнения съответно на извършената лапаротомия (коремна операция) и резултат от неправилно зарастване на порезното нараняване на двуглавия мишничен мускул. Получената херния подлежи на оперативна корекция в зависимост от големината й и преценка на специалист-хирург. По отношение на описаната деформация на дългата глава на двуглавия мишничен мускул самото й наличие предполага ограничаване в обема на движенията, както и мускулна слабост в някаква степен. He e възможно спонтанно възстановяване на възникналата деформация на мишничния мускул, но може да се постигне известно подобряване в състоянието му при извършване на подходящи физиотерапевтични процедури и евентуално оперативно лечение, ако е показано такова по преценка на специалист-ортопед. Според вещото лице тези допълнителни увреждания самостоятелно покриват критериите на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Касателно всички останали увреждания, възникнали при случая от 30.06.2022 год. не са налице данни да не е настъпило пълно възстановяване. От медицинската документация се установяват извършените по отношение на подсъдимия и пострадалия лечения, вследствие на причинените им увреждания. От характеристичните справки за подсъдимия се установяват много добри характеристични данни. Съгласно отразеното в справката за съдимост на подсъдимия Е., същият е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.2 от НК, считано от 26.04.2016 година и към момента на деянието е неосъждан. Показанията на В. И. К. следва да се преценяват внимателно, предвид това че е заинтересован от изхода на делото, тъй като се явява пострадало лице, конституиран е като страна в процеса- частен обвинител и граждански ищец, а освен това в показанията си сочи, че преди да отиде в заведението е изпил около 300-400 грама водка, а там си поръчал „една водка“, от която изпил неустановено количество. От показанията на св.В. К., съпоставени с коментираните други доказателства по несъмнен начин се установява, че именно подсъдимият Е. е лицето, което го е наръгало няколко пъти с процесния нож, както и това, че след като бил наръган няколко пъти с ножа, на улицата пред заведението пострадалия успял да отблъсне подсъдимия Е., който се опитвал да му нанесе още удари с ножа, като го ритнал два пъти в слабините. Въпреки това, въззивният съд намира за недостоверни и не кредитира показанията на св.К., в частта, в която твърди, че първоначално подсъдимият го е нападнал и го е наръгал с ножа в дясната ръка на стъпалата между вътрешната и външната част на заведение „Дива Орхидеия“, защото в тази им част показанията на пострадалия не кореспондират с установеното от нито един друг доказателствен източник, а напротив показанията на присъстващите в лятната градина на заведението свидетели и видеозаписите от охранителните камери на заведението опровергават показанията на пострадалия в тази им част. Според настоящият състав недостоверността на показанията на св.К. в тази им част се дължи на желанието му да лансира версия за случилото се, според която е бил нападнат от пострадалия с ножа неочаквано още вътре в заведението, без да го провокира по никакъв начин, като пострадалият К. премълчава установения факт, че преди да излезе на улицата пред заведението е подканвал подсъдимия с думи и жестове да излязат навън, за да уредят отношенията помежду си и го заплашвал. От показанията на св.В. К. се установява също, че в резултат на извършеното от подсъдимия деяние, К. е получил допълнително увреждане на дясната ръка, което затруднява работата му като зидаромазач и при почистването на дворове. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на пострадалия В. К. и в частта, в която К. сочи, че преди конфликта помежду им, подсъдимият Е. му бъркал с пръсти в устатата и че след като е отишъл на друга маса с жестове го е заплашвал, че ще го заколи, тъй като в тази им част показанията на св.В. К. не кореспондират с показанията на свидетелите- очевидци и не се подкрепят от тях, нито от други доказателствени източници. Неправилно обаче първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля В. К. в частите, в които твърди, че след като се скарали на масата на пострадалия, подсъдимият станал и седнал на друга маса, след което започнал да псува пострадалия, а после св.К. станал и отишъл до масата на подсъдимия, и именно там скарването им прераснало във физическо стълкновение помежду им. Както бе посочено по горе, в показанията си свидетелят М. В. М. заявява, че двамата- пострадалият и подсъдимият постоянно си разменяли някакви псувни, но свидетелят не помни точно какви, което потвърждава показанията на пострадалия К., че подсъдимият също е псувал пострадалия. Въпреки това, анализът на показанията на всички свидетели- очевидци, които са възприели инкриминираните събития, дава основание на въззивният съд да приеме, че вербалната агресия, която пострадалият К. е проявил към подсъдимия Е. е била със значително по-голям интензитет от тази проявена от подсъдимия към пострадалия и че именно св.В. К. е започнал пръв да обижда и псува подсъдимия. От показанията на разпитания във въззивната инстанция свидетел В. И. се установява, че той е възприел обстоятелството, че пострадалият К. и подсъдимият Е. са били на различни маси, че пострадалият е обиждал и псувал подсъдимия на етническа основа, след което пострадалия К. е отишъл при подсъдимия Е. и седнал при него на масата, а в последствие там скарването им е прераснало в сбиване. В обясненията, които е дал във въззивната инстанция, подсъдимият Е. също твърди, че пострадалият К. е отишъл на неговата маса, но в тези си обяснения подсъдимият въобще отрича да е ходил на масата на пострадалия. Последното според настоящия състав не е вярно и представлява само защитна теза, която се опровергава от показанията на св.В. К., св.Ф. З. и св.А. Т., както и от обясненията на подсъдимия Е. дадени в първата инстанция. Свидетелите З. и Т. не са заинтересовани от изхода на делото и показанията им подкрепят заявеното от св.К. в показанията му, че първоначално подсъдимият Е. е седнал на неговата маса и там е възникнал конфликт между тях. Обстоятелството, че подсъдимият Е. пръв е отишъл на масата на пострадалия К. и там е възникнал конфликта между тях, се установява и от обясненията на подсъдимия дадени в първата инстанция, въпреки че в противоречие с тях, в обясненията си във въззивната инстанция подсъдимият отрича да е ходил и сядал на масата на пострадалия. Това, че подсъдимият е отишъл и седнал на масата на пострадалия, е прието за установено и в обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите на първоинстанционната присъда, но прокурорът и първоинстанционният съд не са приели за установено, че впоследствие подсъдимият Е. се е преместил на друга маса, пострадалият го е последвал след известно време и именно там скарването им е прераснало в сбиване. Във връзка с обстоятелството дали пострадалият К. е ходил до масата, на която е бил подсъдимия Е. и дали именно там скарването им е прераснало сбиване, въззивният съд намира, че обясненията на подсъдимия Е. дадени във въззивната инстанция, в тази им част следва да се кредитират, тъй като се потвърждават както от показанията на св.В. И., така и от показанията на св.В. К.. Пострадалият К. в показанията, които е дал на всички етапи от наказателното производство неизменно твърди, че инкриминирания конфликт между него и подсъдимия Е. е започнал първоначално на масата на пострадалия, на която подсъдимият първо е отишъл, след това подсъдимият се е преместил на друга маса, където пострадалият след известно време го е последвал и именно на масата на подсъдимия скарването им е прераснало в сбиване. Следва да се отчете и обстоятелството, че заявеното от пострадалия В. К. в показанията му, че е отишъл до масата на подсъдимия Е. и именно там скарването им е прераснало в сбиване, не е в интерес на пострадалия, поради което пострадалият няма причина да не казва истината като заявява, че е отишъл до масата на подсъдимия и там конфликта между тях е ескалирал до физическо стълкновение. Обясненията на подсъдимия П. Е. също следва да се преценяват внимателно, тъй като освен доказателствено средство са и средство за защита. Настоящият състав на въззивният съд изложи по-горе в мотивите на решението си причините да не кредитира обясненията на подсъдимия Е. в частта, в която отрича да е ходил и сядал на масата, на която е седял пострадалия В. К.. По същество подсъдимият признава в обясненията си при разпитите му в първата и въззивната инстанция, че е извадил ножа си и с него е нанесъл удар на пострадалия В. К., но твърди, че удара с ножа е бил само един в областта на ръката на пострадалия, че е било при самозащита, тъй като пострадалият му нанасял множество удари по главата и тялото и му дърпал чантичката и златното му синджирче /ланец/, което било на врата му, както и че няма спомен да е нанасял на пострадалия други удари с ножа. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия Е. в частите в които твърди, че не е имал намерение да убива пострадалия, че е извършил деянието при самозащита и че е нанесъл само един удар с нож в областта на ръката на пострадалия. От обсъдените по-горе доказателства се установява, че подсъдимият Е. е последвал пострадалия К. на улицата пред заведението, след като пострадалият преди да излезе го е подканвал с думи и жестове да излязат навън, за да уредят отношенията си и го е заплашвал. От показанията на свидетелите Ф. З. и А. Т. и видеозаписите от охранителните камери в заведението се установява, че подсъдимият е извадил и държал ножа си още преди да излезе от заведението, докато пострадалия е бил извън заведението и очевидно не му е нанасял удари в него момент. С ножа в ръка подсъдимият Е. е излязъл навън пред заведението и започнал да гони пострадалия с намерение да му нанесе удари с острието на този нож. Установените действия на подсъдимия, който е знаел, че пострадалият го чака пред заведението, за да продължат уреждането на отношенията си чрез употреба на сила, опровергават твърдението на подсъдимия, че излязъл от заведението, защото го било страх и искал да се прибере вкъщи, както и че извадил ножа само, за да се защитава. По делото няма нито един друг доказателствен източник, който да подкрепя заявеното от подсъдимия, че на улицата пред заведението пострадалият му нанасял удари и бил дърпал чантичката му и златния му ланец. Това твърдение на подсъдимия е изцяло защитна теза, която изобщо не кореспондира с останалия доказателствен материал. В тази връзка следва да се съобрази и това, че подсъдимият Е. не е споделил с никого непосредствено след деянието, че пострадалият се е опитал да го ограби. Обстоятелството, че подсъдимият Е. не е излязъл от заведението след пострадалия, с цел да си тръгне и да се прибере вкъщи, както подсъдимия твърди в обясненията си, се установява от обстоятелството, че видно и от обясненията му, след като е нанесъл ударите с нож на пострадалия подсъдимия се е върнал в заведението, за да вземе от там мобилния си телефон, който бил оставил на маса в заведението, както и от обстоятелството, че подсъдимият не си е извикал такси, при положение, че в обясненията си твърди, че след като приятелите от компанията му си тръгнали имал намерение също да си извика такси и да си ходи. Всички тези обстоятелства и установените действия на подсъдимия по изваждането на ножа, излизането му пред заведението малко след пострадалия, преследването на пострадалия и нанасянето на ударите с ножа- предвид техния брой, средството, с което са нанесени, силата и насочеността им в области, в които или в близост до които се намират жизненоважни органи, обуславят несъмнен извод, че подсъдимия Е. е действал с цел да умъртви пострадалия К.. Действията на подсъдимия опровергават твърдяното от него в обясненията му, както и доводите на защитника му, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, защото го било страх от пострадалия. Ако подсъдимият се е страхувал от пострадалия, в никакъв случай е нямало да го последва извън заведението след случилото се между двамата в лятната градина, и то при положение, че преди да излезе на улицата пострадалият К. го е подканял да излязат навън, за да уредят отношенията си чрез употреба на сила. Ако подсъдимият е изпитвал страх от евентуални действия на пострадалия спрямо него, е могъл да остане в заведението, където е имало и множество други лица, които са можели да му окажат помощ, ако пострадалия се върне и го нападне. Ако подсъдимият се е страхувал от пострадалия, е можел да се обади още тогава по мобилния си телефон на ЕЕН 112 и да потърси помощ от полицията. Вместо да постъпи по този начин, подсъдимият е извадил ножа си и е тръгнал след пострадалия, за да му отмъсти, като го убие, като тези действия на подсъдимия според настоящия състав по никакъв начин не са били обусловени от изпитван от подсъдимия страх. Доводът на защитника на подсъдимия Е., че последният многократно е казал, че се страхува, когато след деянието се е обадил на ЕЕН 112 и това доказвало, че е извършил инкриминираното деяние, понеже изпитвал страх от пострадалия е неоснователен. На първо място този разговор е бил проведен след инкриминираното деяние, а не преди него. На следващо място, след като е извършил инкриминираното деяние, подсъдимият Е. е възприел състоянието на пострадалия, което е започнало да се влошава вследствие причинените му наранявания и кръвозагубата от тях, поради което пострадалият към него момент не е представлявал реална заплаха за подсъдимия, като се има предвид и множеството други лица, които са били в заведението. При въпросният телефонен разговор на ЕЕН 112 подсъдимият Егиазаярн е имал основателна причина да се страхува само от евентуалните наказателно правни последици за него от деянието, което е извършил, а многократно заявеното от подсъдимия, че се страхува, както и това, че е бил нападнат и се защитавал, може да бъде обяснено единствено с желанието на подсъдимия да представи още на този ранен етап защитна версия, която да му помогне да избегне наказателна отговорност за извършеното или поне да смекчи наказателната му отговорност. В подкрепа на извода, че подсъдимият не се е страхувал от пострадалия към момента на обаждането му на ЕЕН 112 е и обстоятелството, че след като е извършил инкриминираното деяние подсъдимият се е върнал след пострадалия в заведението, за да вземе телефона си, като поведението и състоянието на подсъдимия описано от свидетелите и записано на записите от охранителните камери в заведението, не съответства на поведението и състоянието на лице, което се чувства застрашено от пострадалия. Доводите на защитника на подсъдимия, че последният е извършил инкриминираното деяние, по причина, че се е чувствал застрашен, не се подкрепят и от заключенията по назначената на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и по назначената от първоинстанционния съд повторна комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза, включително и от заявеното от вещото лице С. В. при разпита му в първата инстанция, при приемането на повторна комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза. В експертното заключение по ПКСППЕ липсва изрична констатация, че подсъдимият Е. е извършил инкриминираното деяние, понеже се е чувствал застрашен, а вещите лица са отговорили само на поставения им въпрос дали към момента на инкриминираното деяние подсъдимият се е намирал в състояние на силно раздразнение (физиологичен афект), като във връзка с отговора на този въпрос при експертното обсъждане са посочили: „Въпреки, че е налице стресогенна ситуация, която би могла да предизвика чувство за застрашеност, следва да се отбележи, че при това описание не се установяват типичните признаци и фази, характерни за физиологичния афект“. От заявеното от вещото лице С. В. при разпита му в съдебно заседание в първата инстанция е видно, че според твърденията на подсъдимия, включително и при събеседването с вещите лица, той е извършил деянието, понеже изпитвал чувство на застрашеност, но това е само на база на обясненията на подсъдимия. Вещото лице С. В. изрично посочва, че няма как да каже каква емоция е изпитвал подсъдимия към него момент и не може да отговори на този въпрос. Във връзка с причината за възникналия конфликт, подсъдимият Е. сочи в обясненията си, че пострадалият К. на няколко пъти му казал „майка ти мръсна, арменска“ и го напсувал. От показанията на св.Й. Л. Б. става ясно, че след като подсъдимия и пострадалия се скарали е чул израза „мама ти арменска“. От показанията на св.К. също е видно, че единият напсувал другия, без да може да уточни кой точно. В показанията си разпитания във въззивната инстанция свидетел В. И. също твърди, че пострадалият К. е подвиквал към подсъдимия Е. обиди на етническа основа, като казвал: Майка ти арменска ••••, искаш ли да дойда да какво ще стане.“ Пострадалия К. от своя страна сочи, че е споменал израза „арменски работи“. С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че пострадалия К. е обиждал подсъдимия на основата на етническа му принадлежност, от което подсъдимият се е подразнил и това е поставило началото на конфликта между тях. В допълнение въззивният съд намира, че с действията си подсъдимият Е. обективно, макар и в значително по-малка степен, също е допринесъл за възникването на конфликта, като е предлалагал и настоявал пострадалия К. да опита от сладкото от патладжан. Въпреки че тези действия на подсъдимия в никакъв случай не могат да бъдат окачествени като незаконосъобразни, това поведение на подсъдимия Е. в конкретният случай е подразнило пострадалия К. и той е започнал да обижда и псува подсъдимия на основа етническата му принадлежност. При тези установени фактически положения, които не се различават съществено от приетите за установени факти от първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че Русенският окръжен съд е приложил правилно материалния закон, като от правна страна е приел за установено, че подсъдимия П. Е. с деянието си е осъществи от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 30.06.2022 година, в гр.Русе, направил опит умишлено да умъртви В. И. К. от гр.Русе, като престъплението останало недовършено по независещи от дееца причини. От обективна страна на 30.06.2022 година, в гр.Русе, на улица „Доростол“ пред заведение „Дива орхидея“, подсъдимият П. Е. направил опит да умъртви В. И. К., като с инкриминирания сгъваем нож- веществено доказателство по делото, нанесъл удари по тялото на пострадалия К., с което му причинил общо шест отделни наранявания - две линейни охлузвания и четири прободно-порезни наранявания, от които две в областта на дясна мишница, едно в гръдния кош и едно в корема. Едното от тях - проникващото в гръдната и коремната кухина (Рана № 1 от допълнителна съдебномедицинска експертиза на пострадалия В. К., назначена на досъдебното производство), представлявало реална и непосредствена опасност за живота на пострадалия и било годно да доведе до настъпване на неговата смърт. В този смисъл е и заключението на първоначалната СМЕ на К., назначена на досъдебното производство, съгласно което получените от пострадалия К. увреждания са създавали непосредствена опасност за живота му, като същите е било възможно да причинят смъртта му, което е било предотвратено от приетите спешни медицински действия. Освен това, съгласно експертното заключение по допълнителната СМЕ на пострадалия К., назначена на досъдебното производство, в гръдната и коремната кухини, в областите на които подсъдимият нанесъл удари с ножа, причинили на пострадалия проникващото в гръдната и коремната кухини прободно-порезно нараняване на гръдния кош вляво с вход Рана № 1 и проникващото в коремната кухина прободно-порезно нараняване на корема вляво с вход Рана № 2, се намират редица жизненоважни органи, каквито са левия бял дроб, сърцето, черния дроб и намиращите се в близост слезка, стомах, тънки и дебели черва, засягането на които би могло да създаде реална опасност за живота и да доведе до настъпването на смърт. Доводите на защитника на подсъдимия, че използваният от последния при инкриминираноно деяние сгъваем нож с дължина на острието 9 см не е годно средство за причиняването на смърт са изцяло неоснователни. Безсъмнено този нож е годно средство, с което могат да бъдат причинени увреждания, които да причинят смърт, като се има предвид и това, че в конкретния случай именно с този нож подсъдимият е причинил на пострадалия увреждания, които съгласно извършените съдебномедицински експертизи на пострадалия К. са създавали реална и непосредствена опасност за живота на пострадалия и от тях е могла да настъпи смъртта му, ако не са били предприети спешни медицински действия за предотвратяването й. От субективна страна подсъдимия П. Е. е извършил инкриминираното деяние при умишлена форма на вината във вид на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от него- смъртта на пострадалия В. К. и е искал настъпването именно на тези общественоопасни последици. Тези изводи се извличат от обстоятелствата, че по време на извършване на деянието, подсъдимият Е. е бил пълнолетно вменяемо лице, което е разбирало свойството и значението на деянието и е могло да ръководи постъпките си, в съчетание с това, че е използвал нож- който е годно средство да причини смърт. На следващо място, с този нож подсъдимият Е. нанесъл четири прободно-порезни наранявания на пострадалия К., две от които в уязвими части на човешкото тяло, където се намират жизненоважни органи - в областта на гръдния кош и в областта на корема.. При едната от тези рани ножът е проникнал в гръдната и коремна кухина и това създало реална и непосредствена опасност за живота на В. К.. Ударите са били нанесени със сила достатъчна острието на ножа да проникне в гръдната и коремната кухини на тялото на В. К.. Причинените две прободно-порезни наранявания в областта на дясната мишница да пострадалия, също са били нанесени с достатъчна сила, за да проникнат в мускула, който се намира там. Тези две прободно- порезни наранявания в конкретния случай не са живото застрашаващи, но следва да се има предвид, че областта от човешкото тяло, в която са попаднали- дясната мишница се намира в непосредствена близост до гръдния кош, в който се намират жизненоважни органи, а пострадалият не е стоял неподвижен, а се е опитвал да избегне ударите и да отблъсне подсъдимия, поради което е било възможно ударите с ножа да попаднат както в областта на дясната мишница, така и в областта на гръдния кош, който се намирал в непосредствена близост. В конкретният случай престъплението по чл.115 от НК останало недовършено във фазата на опита, тъй като смъртта на В. К., макар и желана от подсъдимия Е. не е настъпила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице довършен опит по смисъла на чл.18 ал.1 пр.2 от НК, тъй като изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от подсъдимия общественоопасни последици. Не е налице хипотезата на чл.18 ал.3 б. „б“ от НК, при която при довършен опит деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е предотвратил настъпването престъпните последици. В конкретният случай подсъдимият Е. е довършил изпълнителното деяние на престъплението по чл.115 от НК, като причинил на пострадалия К. наранявания, които могат да причинят смъртта му, след което подсъдимият не е не направил нищо, за да предотврати настъпването на престъпните последици. Смъртта на пострадалия В. К. е била предотвратена в резултат на действията на други лица – на св. И. К., св. Н. Л. и св. Б. Ш., които своевременно откарали пострадалия в УМБАЛ „Канев“ АД и най-вече на медицинските специалисти в това лечебно заведение, които оказали спешна висококвалифицирана медицинска помощ на пострадалия, която предотвратила настъпването на смъртта му. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че престъплението е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини и липсва основание по чл.18 ал.3 от НК за отпадане наказуемостта подсъдимия за извършения от него довършен опит за убийство по чл.115 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК. Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия, че ударите с ножа нанесени от подсъдимия на пострадалия били хаотични, което според адв.В. показвало, че не е искал да причини смъртта на пострадалия, което значело евентуален умисъл, поради което подсъдимия следвало да отговаря според защитника му най-много за реално причинения вредоносен резултат- средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК. Установените обстоятелства, а именно, че с инкриминирания нож, който е годно средство да причини смърт, подсъдимият Е. е нанесъл на пострадалия К. четири прободно-порезни наранявания, едно от които в областта на гръдния кош вляво, едно в областта на корема вляво (в които се намират жизнено важни органи) и две в областта на дясната мишница, (която се намира в непосредствена близост до гръдния кош), в съчетание с това, че ударите са били с достатъчна сила да проникнат в гръдната и коремната кухини и в мускула на дясната мишница на пострадалия, категорично изключват хаотичност в действията на подсъдимия при нанасянето на ударите с ножа и ясно показват наличие на съзнателна насоченост на тези удари в области на тялото на пострадалия, в които или в непосредствена близост до които се намират жизнено важни органи, увреждането на които може да причини смърт. Тази съзнателна насоченост на нанесените от подсъдимия удари с ножа в области на тялото на пострадалия, в които или в непосредствена близост до които се намират жизнено важни органи, увреждането на които може да причини смърт, в съчетание със силата, с която са нанесени ударите, са част от обстоятелствата, които обуславят извода, че подсъдимият е извършил деянието при наличието на пряк умисъл за убийство на пострадалия. Ето защо деянието на подсъдимия Е. представлява опит за убийство по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК и няма основания да се квалифицира като средна телесна повреда по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, както настоява защитника му. Лишени от основания са и доводите във въззивната жалба на защитника на подсъдимия, че са налице основания за преквалифициране на деянието на подсъдимия по чл.119 от НК, който предвижда привилегирован състав, в случаите на убийство извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице неизбежна отбрана, тъй като след преустановяване на първоначалното им сбиване, пострадалия се е намирал на улицата, а подсъдимият в лятната градина на заведението и помежду им не е имало вече физически сблъсък и непосредствена заплаха за подсъдимия. Деянието на подсъдимия П. Е. не е извършено нито при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, нито при превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 от НК, тъй като към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият Е. не е бил обект на непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия К., а това обстоятелство изключва приложението на института на неизбежната отбрана. Независимо че пострадалият К. при излизането му от заведението подканял подсъдимия Е. да излезе да изяснят отношенията си навън, очевидно имайки предвид това да стане чрез употреба на сила, а освен това го е заплашвал, включително и с убийство, в този момент подсъдимият не е бил обект на непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия, а само на провокация от негова страна. След като подсъдимият Е. е излязъл от заведението, държейки в дясната си ръка отворения нож и притичвайки се насочил към пострадалия с намерение да му нанесе удари с острието на този нож, от този момент не подсъдимият, а пострадалият К. е бил обект на непосредствено противоправно нападение осъществено от подсъдимия Е. и само действията на пострадалия К. могат да се обсъждат в контекста на института на неизбежната отбрана уреден в чл.12 от НК. Настоящият състав изложи по-горе в настоящото решение съображенията си да не приеме за достоверни и да не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че впоследствие на улицата пред заведението бил нападнат от пострадалия и използвал ножа, за да се защити. Ето защо липсва основание за оправдаване на подсъдимия, заради приложение на института на неизбежната отбрана по чл.12 ал.1 от НК, респ. липсва и основание за квалифициране на деянието на подсъдимия по чл.119 от НК, тъй като опита за убийство на пострадалия не е извършен при превишаване пределите на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 вр. с ал.1 от НК, каквато в случая липсва. Неоснователни са и доводите във въззивната жалба на защитника на подсъдимия, че са налице основания за преквалифициране на деянието на подсъдимия по чл.118 от НК, който предвижда привилегирован състав, в случаите на убийство извършено в състояние на силно раздразнение (физиологичен афект), предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Вещите лица, извършили комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза, назначена в досъдебното производство и вещите лица, извършили повторната комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза, назначена в първата инстанция, категорично са отхвърлили възможността подсъдимият П. Е. да е извършил инкриминираното деяние в състояние на силно раздразнение (физиологичен афект), а така също и в състояние на патологичен афект, който пък въобще би изключил възможността за реализирането на наказателна отговорност по отношение на подсъдимия за инкриминираното деяние. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал тези две експертни заключения, в които вещите лица категорично са приели, че подсъдимият П. Е. не е извършил деянието в състояние на силно раздразнение (физиологичен афект). Експертните заключения са много добре обосновани и не възникват съмнения за тяхната правилност, поради което следва да се кредитират. Съобразявайки всички доказателствата по делото, които имат значение за отговора на поставените им въпроси и заявеното от подсъдимия при проведените от вещите лица интервюта с него, в заключенията по КСППЕ и ПКСППЕ вещите лица аргументирано и подробно са посочили защо според тях в конкретният случай при подсъдимият Е. не са налице типичните признаци и фази на физиологичния афект, т.е. защо подсъдимият не е бил в състояние на силно раздразнение (физиологичен афект) към момента на извършване на инкриминираното деяние, а се е намирал в състояние на обикновено раздразнение, което не е довело до стеснение /помрачаване/ на съзнанието, до липса на самоконтрол на действията и невъзможност да се въздържа от агресивна реакция. Във връзка със заключенията по КСППЕ и ПКСППЕ са изцяло неоснователни възраженията и доводите във въззивната жалба на защитника на подсъдимия, в която се твърди, че въпросът за това дали подсъдимият е извършил деянието в състояние на физиологичен афект (дали е налице медицинския критерий за приложението на чл.118 от НК) е останал неизяснен по делото, въпреки назначените, изслушани и приети от съда две комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи. Според посоченото във въззивната жалба на защитника на подсъдимия това било възможно да се дължи на недостатъчно интервю с подсъдимия и повърхностно психологическо изследване, както и при разпита на свидетелите, като в жалбата си адвокат В. твърди, че това водело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Наведените от защитника на подсъдимия възражения и упреци към дейността на вещите лица, че не са били прецизни при извършването на интервютата с подсъдимия и са извършили повърхностно психологическо изследване, както и към дейността на първоинстанционния съд, че разпитите на свидетелите са повърхностни и непрецизни, голословни и не намират опора в материалите по делото. Тези възражения и упреци във въззивната жалба са твърде общи, а по време на съдебните прения във въззивната инстанция защитникът на подсъдимия също не ги е конкретизирал. По тази причина въззивният съд не може да даде по-конкретен отговор на обсъжданите възражения на защитника на подсъдимия, но категорично не може да се съгласи с твърдението, че въпросът за това дали подсъдимият е извършил деянието в състояние на физиологичен афект (дали е налице медицинския критерий за приложението на чл.118 от НК) е останал неизяснен по делото и с това е било нарушено правото на защита на подсъдимия. В противоречие с искането за приложение на чл.118 от НК, на стр.5 от въззивната жалба на защитника на подсъдимия, при излагането на доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието е посочено: „В този смисъл приносът на пострадалия в предизвикването на противоправните действия, макар и да не е до степен да обоснове силно раздразненото състояние, в настоящия случай е значителен и сериозно смекчава укоримостта на извършеното.“ Т.е. защитникът на подсъдимия приема, че последният не се е намирал в състояние на силно раздразнание, а това изключва възможността за приложението на чл.118 от НК. На съдебните прения във въззивната инстанция защитникът на подсъдимия не оспорва изрично заключенията по КСППЕ и ПКСППЕ, в които вещите лица приемат, че не е налице физиологичен афект и не прави искане деянието на подсъдимия да се преквалифицира по чл.118 от НК, а адв. В. иска въззивният съд да преквалифицира деянието само по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК. Освен това, на съдебните прения във въззивната инстанция защитникът на подсъдимия посочва, че вещите лица макар и да приемат, че не е налице физиологичен афект, правят уговорка, че няма достатъчно данни, да извършат точна преценка, но при всички случаи и двете експертизи приемат наличието на обикновено раздразнение. Такава уговорка- че няма достатъчно данни, да извършат точна преценка дали е налице физиологичен афект, не са направили нито вещите лица извършили първоначалната КСППЕ назначена в досъдебното производство, нито вещите лица извършили ПКСППЕ назначена в първата инстанция. Въззивният съд може само да предполага, че това твърдение на защитника на подсъдимия- че вещите лица правят уговорка, че няма достатъчно данни да извършат точна преценка, се основава на посоченото при експертното обсъждане в заключението по ПКСППЕ, че: „Свидетелските показания дават противоречиви данни или изобщо липсват данни в тази посока“. Цитираната част от експертното заключение по ПКСППЕ не се отнася до извода на вещите лица, че не е налице физиологичен афект към момента на инкриминираното деяние, а се отнася до констатацията на вещите лица, че при подробен анализ на материалите по делото не може с точност да бъде определено количеството на приетия алкохол /от подсъдимия/ и нивото на повлияване, което не винаги корелира с количеството. Обстоятелството, че подсъдимият П. Е. не е бил в състояние на физиологичен афект по време на извършване на инкриминираното деяние, е установено по несъмнен начин, като по делото са събрани и проверени всички необходими доказателствени материали свързани с изясняването и решаването на този въпрос. Като е квалифицирал деянието на подсъдимия П. Е. като престъпление по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК и е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за това престъпление, първоинстанционният съд е приложил материалния закон правилно. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия, както и такива за преквалифициране на извършеното от него деяние в престъпление с различна правна квалификация от възприетата от първоинстанционния съд. Лишено от основание е и оплакването във въззивната жалба на защитника на подсъдимия, че подсъдимият П. Е. е осъден в нарушение на разпоредбите на чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК. В конкретният случай присъдата на първоинстанционния съд не почива на предположения, а на надлежно събрани по делото годни доказателствени материали. Подсъдимият е признат за виновен по обвинение, което е доказано по несъмнен начин. Предвид гореизложеното, жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна в частите, относно оплакванията и доводите в нея за неправилност на присъдата на първоинстанционния съд, поради фактическа необоснованост, поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради нарушение на материалния закон, във връзка с квалифицирането на деянието на подсъдимия по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК. Присъдата на първоинстанционния съд не страда от такива пороци. Относно оплакванията в протеста на Русенската окръжна прокуратура и жалбата на защитника на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното наказание. За престъплението по чл.115 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия П. Е. първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, при което обаче отчел, че същия е реабилитиран; изразеното от него искрено съжаление за случилото се; оказаното пълно съдействие на установилите го полицейски служители непосредствено след деянието; доброволното предаване на инкриминирания нож, който не е укрил и не е заличил следите от деянието по него; това, че е съдействал в хода на досъдебното производство; дал е обяснения в съдебното производство, с които макар и обслужващи защитната му теза, по същество не отрича нанасянето на удар с нож на пострадалия; фактът, че подсъдимият е подал сигнал на ЕЕН 112 и посочил, че е извършил деянието и къде се намира; трудовата му ангажираност; обстоятелството, че пострадалия го обидил на основата на етническа му принадлежност; причинената му средна телесна повреда от пострадалия и провокативното поведение на К. към него, подканяйки го с думи и жестове да излезе извън заведението; това, че в резултат на случилото е претърпял оперативна интервенция за лечение на причиненото му увреждане; обстоятелството, че също има усложнения в резултат на нанесената му травма; добрите му характеристични данни; както и че е баща на три деца, едно от които е непълнолетно и едно малолетно, за които полага грижи, заедно със съпругата си. Като отегчаващо отговорността обстоятелство първоинстанционният съд е отчел това, че подсъдимият е нанесъл не един, а повече удари, с които е причинил няколко увреждания на пострадалия. При тези отчетени от него смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд достигнал до извод, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК- десет години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, поради което приложил разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като определил наказание под най-ниския предел и наложил на подсъдимия П. Е. наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Предвид размера на наложеното наказание лишаване от свобода, първоинстанционния съд съобразил невъзможността да се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяването му. Според настоящия състав на Великотърновския апелативен съд, първоинстанционният съд правилно е отчел горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства, но при преценката на относителната тежест на чистото съдебно минало неправилно е отчел допълнително това, че подсъдимият е реабилитиран. Съгласно разпоредбата на чл.85 ал.1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. Съгласно разпоредбата на чл.88а ал.1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, който е равен на този по чл.82 ал.1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Видно от приложената на л.88, п.2 от ДП справка за съдимост на подсъдимия П. Е., в миналото същият е бил осъждан само веднъж със споразумение № 515/19.12.2011год. по НОХД № 2622/2011год. на РС-Русе, с което му било наложено наказание пробация, което е изтърпяно на 25.05.2013год., след което по делото няма данни подсъдимият да е извършвал други престъпления, преди това по настоящото дело. Срокът за реабилитация по чл.86 ал.1 т.2 от НК е изтекъл на 25.04.2016год., а срокът за реабилитация по чл.88а ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК е изтекъл на 25.04.2015год. Следователно, много преди да извърши инкриминираното деяние по настоящото дело, подсъдимият Е. е бил реабилитиран както по реда на чл.86 ал.1 т.2 от НК, така и по реда на чл.88а ал.1 от НК. Настъпилата реабилитация на подсъдимия е заличила осъждането му по НОХД № 2622/2011год. на РС- Русе, като след реабилитацията му подсъдимият има статут на неосъждано лице и е недопустимо факта, че чистото му съдебно минало е в резултат на настъпила реабилитация, да се отчита като обстоятелство намаляващо относителната тежест на това смекчаващо отговорността обстоятелство. Първоинстанционният съд неправилно е отчел като отегчаващо обстоятелство това, че подсъдимият е нанесъл не един, а повече удари, с които е причинил няколко увреждания на пострадалия. Броят на нанесените от подсъдимия удари с ножа е едно от обстоятелствата, от които се извличат изводите за субективната съставомерност на деянието, а именно това, че подсъдимият го е извършил с пряк умисъл, като е искал да причини смъртта на пострадалия, с оглед на което деянието му следва да се квалифицира като опит за убийство по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК. Предвид това, съгласно разпоредбата на чл.56 от НК, броят на нанесените удари с ножа не е отегчаващо обстоятелство и не следва да се отчита като такова при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Неоснователни са изложените възражения и доводи в допълнителните писмени изложения към протеста, че първоинстанционният съд е отдал прекалено голямо значение, като смекчаващо отговорността обстоятелство, на направено от страна на подсъдимия Е. самопризнание. Всъщност, първоинстанционният съд не е отчел изрично като смекчаващо отговорността обстоятелство направено от подсъдимия самопризнание, а е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства тези свързани с оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина непосредствено след деянието, включително и доброволното предаване на ножа, с който го е извършил, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство и дадените в съдебната фаза обяснения, с които макар и обслужващи защитната му теза, по същество не отрича нанасянето на удар с нож на пострадалия. Така отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина непосредствено след извършване на инкриминираното деяние, по време на досъдебното производство и по време на съдебното производство- чрез направените частични самопризнания в обясненията му, действително са налице и правилно са били отчетени. Вярно е че направените частични самопризнания от подсъдимия, в обясненията, които е дал в първата инстанция /а това се отнася и за обясненията, които е дал при разпита му във въззивната инстанция/, не са с голяма относителна тежест, тъй като подсъдимият не признава вината си и обясненията му обслужват най- вече защитната му теза, но първоинстанционният съд е съобразил това обстоятелство и не е придал на самопризнанието на подсъдимия по-голяма относителна тежест, от тази, която то действително има. Неоснователни са и доводите в допълнението към протеста, че заявеното от подсъдимия в хода на съдебните прения- че съжалява за станалото, както и заявеното от него в последната му дума в първата инстанция- че моли да бъде оправдан, са само и единствено защитна теза и израз на неговото желание да му бъде наложено по-ниско по размер наказание „лишаване от свобода“. Според автора на протеста това било така, „защото в хода на съдебното следствие на подс.Е. му станало пределно известно, че спрямо него са събрани достатъчни и категорични доказателства за признаване на виновен и налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. Подсъдимия Е. не е осъждан, има много добри характеристични данни, обществената му опасност като деец е ниска, а инкриминираното деяние, макар да е с висока степен на обществена опасност, представлява изолирана проява в живота му, която в значителна степен е била провокирана от пострадалия с тежки обиди, физическо насилие, закани и подканяне да излезе извън заведението, за да си уредят отношенията чрез употреба на сила. Предвид тези обстоятелства е напълно нормално, въпреки че отрича вината си, подсъдимият да изпитва съжаление за случилото се и първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство изразеното от подсъдимия съжаление за случилото се, което въззивният съд също намира за искрено. Лишен от основание е изложения в допълнението към протеста довод, че изразеното от подсъдимия съжаление за случилото се било израз само на желанието му да понесе по-лека наказателна отговорност, „защото в хода на съдебното следствие на подс.Е. му станало пределно известно, че спрямо него са събрани достатъчни и категорични доказателства за признаване на виновен и налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. Това твърдение в допълнението към протеста отразява само субективното мнение на прокурора, за това какво според него е станало известно на подсъдимия от събраните обвинителни доказателства и каква е оценката, която подсъдимият е дал на доказателствата по делото. Държавният обвинител представя неговата лична оценка на доказателсвата по делото, като оценка на подсъдимия и иска въззивният съд да приеме това за установен факт. По отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства е лишен от основание довода в допълнението към протеста, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете „безспорният факт, че пострадалият е самотен баща, който сам се грижи за непълнолетното си дете, като по отношение на подсъдимия, обстоятелството, че той е баща на три деца, едно от които е непълнолетно и едното малолетно, за които полага грижи, заедно със съпругата си, е взето като смекчаващо такова“. Обстоятелството, че към момента на деянието пострадалият К. е бил самотен баща, който се е грижил за непълнолетното си дете, правилно не е отчетено от първоинстанциоэнния съд като отегчаващо при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Е., тъй като от това обстоятелство не могат да се правят изводи за наличието на по-голяма степен на обществена опасност нито на деянието, нито на дееца, като се има предвид и това, че преди извършване на инкриминираното деяние подсъдимия и пострадалия не са се познавали, респ. не са знаели какво е семейното положение на другия. Обстоятелството, свързано със семейното положение на пострадалия и наличието на непълнолетно дете, за което е полагал грижи, нямат значение за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, както нямат значение и характеристичните данни на пострадалия, данните за съдебното му минало и тези свързани с обстоятелството, че му е било наложено административно наказание по УБДХ, тъй като въз основа на тях също не могат да се правят изводи за обществената опасност на инкриминираното деяние и на подсъдимия, като деец. Що се отнася до обстоятелството, че подсъдимият е баща на три деца, едно от които е непълнолетно и едно малолетно, за които полага грижи заедно със съпругата си, това обстоятелство правилно е отчетено от първоинстанционния съд като смекчаващо, тъй като е свързано с данните за личността на подсъдимия, семейните и родителките му ангажименти, които обстоятелства имат значение за преценката за обществената опасност на подсъдимия и за правилното индивидуализиране на наказанието му. Основателни са обаче възраженията в допълнението към протеста, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства това, че в резултат на престъплението пострадалият е претърпял оперативни интервенции за лечение на причинените му увреждания, като и към момента той продължава да търпи неблагоприятни последици от тях и има усложнения в резултат на причинените му травми, както и това, че престъплението е останало недовършено във фазата на довършен опит. В конкретният случай е налице опит за убийство, при който смъртта на пострадалия К. не е настъпила, но в резултат на извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние, на пострадалия К. реално са причинени увреждания, които съдържат медико-биологичните признаци на четири средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Съгласно заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза на пострадалия К., назначена в досъдебното производство, установените увреждания на В. К. следва да се преценяват по медико-биологичи признаци: наранявания, които проникват в гръдната и коремната кухини, и разстройство на здравето, временно опасно за живота. Съгласно заключението на допълнителната съдебномедицинска на пострадалия К., назначена в първата инстанция, в резултат на телесните увреждания, които е получил при инкриминирания инцидент, В. К. е получил и допълнителни увреждания, а именно: постоперативна херния на коремната стена и деформация на дъгата на двуглавия мишничен мускул на дясната ръка. Според вещото лице тези допълнителни увреждания самостоятелно покриват критериите на медико- биологичния признак: постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Макар и констатирани по-късно във времето, тези допълнителни увреждания също са в пряка причинно-следствена връзка с инкриминираното деяние. Посочените реално причинени телесни увреждания на пострадалия К. от деянието на подсъдимия, включително и тези следствие на настъпили последващи усложнения, следва да се отчетат като отегчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, тъй като представляват несъставомерни общественоопасни последици от престъплението. Във връзка с гореизложените съображения следва да се посочи, че са неоснователни доводите на защитника на подсъдимия, че настъпилите общественоопасни последици- телесни повреди на пострадалия К. са отзвучали по-бързо от уврежданията на подсъдимия. Адвокат В. твърди, че последиците за пострадалия били отзвучали за една седмица, когато бил изписан от болницата, като в подкрепа на това твърдение, на съдебните прения във въззивната станция защитникът на подсъдимия посочва, че „в заключението на вещото лице д-р М. по назначената СМЕ изрично е отбелязано, че усложнения няма“. По-нататък в защитната си реч адв.В. посочва, че в заключението на съдебномедицинската експертиза № 1184/2022 г., извършена от д-р М., на лист 4 най-отгоре, било отразено „След проведени изследвания и консултации се пристъпи към операция. Настъпили усложнения: не“. Вещото лице д-р М. е извършила и трите съдебномедицински експертизи на пострадалия К.- първоначална и допълнителна, назначени на досъдебното производство и допълнителна, назначена в първата инстанция. В заключенията по тези три съдебномедицински експертизи на пострадалия, вещото лице д-р М. е цитирала Епикриза (ИЗ № 12057/2022г.) издадена от УМБАЛ „Канев“ АД- Отделение Обща гнойно- септична, детска и еднодневна хирургия на името на В. И. К., включително и част от тази епикриза, в която е записано: „След проведени изследвания и консултации се пристъпи към операция. Настъпили усложнения: не“. Видно от съдържанието на цитираната в съдебномедицинските заключения епикриза, посоченото: „Настъпили усложнения: не“, се отнася единствено и само за това дали са настъпили усложнения при операцията, която е била извършена на пострадалия, а не за това дали има настъпили последващи усложнения за здравето на пострадалия след изписването му от болничното заведение. Освен че позоваването на защитника на подсъдимия на тази част от съдебномедицинските експертзи на пострадалия е некоректно, тъй като това дори не е констатация на вещото лице д-р М., а цитирана от нея в заключенията й част от епикриза на В. К., издадена при изписването му от болницата на 06.07.2022год., доводите на адвокат В.- че последиците от телесните повреди на пострадалия били отзвучали за една седмица, когато К. бил изписан от болницата, се опровергават категорично от заключението по допълнителната съдебномедицинска експертиза на пострадалия К., назначена от първоинстанционния съд. Съгласно това експертно заключение, в резултат на телесните увреждания, които е получил при инкриминирания инцидент, В. К. е получил и допълнителни увреждания, а именно: постоперативна херния на коремната стена и деформация на дъгата на двуглавия мишничен мускул на дясната ръка, които самостоятелно покриват критериите на медико- биологичния признак: постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не може да бъде споделено и виждането на защитника на подсъдимия, че по време на инкриминирания инцидент, подсъдимия Е. е получил по-тежки наранявания от тези на пострадалия К.. Видно от съдебномедицинската експепртиза на подсъдимия, най-тежкото травматично увреждане, което е получил подсъдимия Е. е счупвания на алвеолния израстък на долната челюст в областта на първи и втори долни леви зъби (31 и 32) наложило оперативно лечение, което увреждане следва да се преценява по медикобиологичния признак: счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето, което е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. В същото време пострадалият е получил телесни увреждания, които по медико-биологични признаци представляват четири средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, едната от които е разстройство на здравето временно опасно за живота. Освен това извършената хирургична операцията на подсъдимия Е. не е била животоспасяваща, а операцията извършена на пострадалия К. е била животоспасяваща и именно тя е предотвратила настъпването на смъртта му. На следващо място, въпреки, че в мотивите на присъдата правилно е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено, при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд не се е съобразил с тази разпоредба или поне това не е видно от мотивите на присъдата. В случая като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете степента на осъществяване на намерението на подсъдимия, и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Касае се за довършен опит по смисъла на чл.18 ал.1 пр.2 от НК, при който изпълнителното деяние на престъплението по чл.115 от НК е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици. Поначало обществената опасност на деянието при довършен опит е по-голяма от тази при недовършен опит, тъй като степента на осъществяване на намерението на дееца при довършен опит е по-голяма от тази при недовършен опит, при който не е довършено изпълнителното деяние на престъплението. В случая подсъдимият Е. е довършил изпълнителното деяние, но престъплението е останало недовършено, тъй като смъртта на пострадалия К. била предотвратена, поради своевременното му превозване от св. И. К., св. Н. Л. и св. Б. Ш. до УМБАЛ „Канев“ АД и най-вече поради оказаната на К. висококвалифицирана спешна медицинска помощ от медицински специалисти, включваща и оперативно лечение. Въпреки горепосочените коорекции и уточнения извършени от въззивния съд, относно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест, настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК- лишаване от свобода за срок от шест години, за изтърпяването на което е определен първоначален строг режим, не е явно несправедливо, нито в насоката претендирана от държавното обвинение, нито в насоката претендирана от защитата на подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл.348 ал.5 от НК, наказанието е явно несправедливо, когато: т.1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК и т.2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Според настоящият състав на Великотърновският апелативен съд, в случая не е налице никоя от хипотезите, предвидени в чл.348 ал.5 т.1 и т.2 от НПК. Въззивният съд се солидаризира с приетото от първоинстанционния съд, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, но в допълнение намира, че е налице и едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, изразяващо се в това, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние в състояние на обикновено раздразнение, предизвикано от пострадалия с обиди и псувни, включително и на етническа основа, с физическо насилие, при което на подсъдимия е причинена и средна телесна повреда /от която изпитвал силна болка/, с подканяне на подсъдимия да излезе извън заведението да си уредят отношенията /очевидно чрез употреба на сила/, придружено със закани, включително и за убийство. С противоправното си и провокативно поведение, пострадалият К. в значителна степен е допринесъл за това подсъдимият да извърши престъплението, тъй като решението на подсъдимия Е. да убие пострадалия до голяма степен било емоционална реакция на това поведението на пострадалия. Този извод не противоречи на приетото за установено от въззивния съд от фактическа страна, че подсъдимият също е псувал пострадалия, както и че е употребил физическа сила, като го е блъснал в гърдите до масата, на която са седели. Тези действия на подсъдимия Е. също са били реакция на противоправното поведение на пострадалия К., който пръв е започнал да псува и обижда подсъдимия, докато са били в градината на заведението. В конкретният случай пострадалият К. се подразнил от предложението и настояването на подсъдимия да опита донесеното него сладко от патладжан, но дори да се приеме, че поведението на подсъдимия в конкретната ситуация е било досадно и неуместно, то в никакъв случай не е било противоправно и не може да оправдае противоправната реакция на пострадалия К.. Когато пострадалият е подканял подсъдимия да излезе след него от заведението да оправят отношенията си, очевидно имайки предвид това да стане чрез употреба на сила, пострадалият е смятал, че е физически по-силен от подсъдимия и ще може да се саморазправи с него, но не е предполагал, че подсъдимият носи нож, при вида на който пострадалият се е изплашил и се опитал да избяга, но не успял. Неоснователни са изложените доводи в допълнението към протеста, че при определяне на наказанието не е съобразен самия начин на осъществяване на самото престъпление, като се твърди, че престъплението е извършено от подсъдимия Е. хладнокръвно, което било неразбираемо за един възразтен мъж, баща на три деца, с добри характеристични данни, който би следвало да има друг тип поведение и манталитет в обществото. Освен това се твърди, че подсъдимият е решил да нанесе ударите с ножа в момент, в който конфликта между него и пострадалия вече бил прекратен и двамата се намирали на значително разстояние един от друг- първия в градината на заведението, втория на улицата. Твърди се, че това решение било взето от подсъдимия, при липсата на каквито и да било други въздействия. Възззивният съд е съгласен с посоченото от прокурора, че в конкретният случай подсъдимият би следвало да има друг тип поведение. Въпреки че е бил провокиран от пострадалия, подсъдимият е бил длъжен да се въздържи и да не извърши инкриминираното деяние. Настоящият състав обаче не може да се съгласи с твърденията на прокурора, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия „хладнокръвно“ и решението на подсъдимия да го извърши било взето самостоятелно, при липсата на каквито и да е други странични въздействия, в момент, в който конфликта между него и пострадалия вече бил прекратен и двамата се намирали на значително разстояние един от друг. Вярно е, че когато подсъдимият е взел решението да последва пострадалия извън заведението, за да го убие, конфликта между двамата в лятната градина на заведението е бил прекратен, но твърденията на държавното обвинение, че престъплението е извършено от подсъдимия хладнокръвно и подсъдимия е взел решението да го извърши при липсата на каквито и да било други въздействия не кореспондират с доказателствата по делото, от които се установяват извършените непосредствено преди това противоправни и провокативни действия от страна на пострадалия спрямо подсъдимия и емоционалното състояние, в което подсъдимият се е намирал в резултат на това поведение на пострадалия, включително и заради болките които е изпитвал следствие причинената му средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта. Като взе предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, относителната им тежест, наличието на едно изключително смекчаващо обстоятелство, както и обстоятелството, че извършеното деяние представлява опит за убийство, а не довършено престъпление, поради което, обществената опасност на извършеното деяние, макар и да е висока, е по-ниска от тази при довършено престъпление по чл.115 от НК, въззивният съд намира, че въпреки наличието и на отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства, най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление- десет години лишаване от свобода, в конкретния случай е несъразмерно тежко. Ето защо, с присъдата първоинстанционният съд правилно е приложил чл.55 ал.1 т.1 от НК, като определил и наложил на подсъдимия Е. наказание под най-ниския предел, а именно лишаване от свобода за срок от шест години. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед размера на наложеното наказание лишаване от свобода, който е над три години, липсва законова възможност за приложението на чл.66 ал.1 от НК, поради което изпълнението на наложеното наказание шест години лишаване от свобода не може да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК и подсъдимият Е. следва да изтърпи наказанието ефективно. Определеният с присъдата първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест години е в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС. Според въззивния съд наказанието лишаване от свобода в определения с присъдата размер от шест години, което да се изтърпи ефективно, е съответно на високата степен на обществена опасност на деянието, на ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и на целите по чл.36 ал.1 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция. Наложеното с присъдата наказание шест години лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, като тежест е необходимо, но и достатъчно да се поправи и превъзпита подсъдимия Е. към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. В конкретният случай, предвид всички горепосочени обстоятелства от значение за определяне на наказанието, ако на подсъдимия Е. се наложи наказание лишаване от свобода в по-голям размер от шест години- както иска държавното обвинение, това наказание няма да е справедливо, тъй като би представлявало неоправдано тежка репресия спрямо подсъдимия. Ако на подсъдимия Е. се наложи наказание лишаване от свобода в по-малък размер от шест години, изпълнението на което бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК- както искат подсъдимия и защитника му, това наказание също няма да е справедливо, тъй като би било неоправдано снизходително. С наказания, които не са справедливи, не могат да се постигнат целите по чл.36 ал.1 от НК, тъй като целите на наказанието относно специалната и генералната превенция могат да се постигнат само със справедливо наказание. По изложените съображения са неоснователни както протеста на прокурора, с който се иска увеличаване размера на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода, така и жалбата на защитника на подсъдимия, в частта й, с която се иска намаляване размера на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода и приложението на чл.66 ал.1 от НК. С присъдата първоинстанционният съд правилно приспаднал на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК времето, през което подсъдимият П. Е. е бил фактически задържан по реда на ЗМВР от 03: 00 часа на 30.06.2022год. до 14: 30 часа на 30.06.2022год. Относно оплакванията в жалбата на частния обвинител и гражданския ищец и в жалбата на защитника на подсъдимия, за неправилност на присъдата в гражданската част. Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявен от пострадалият В. К. против подсъдимия П. Ееиазарян граждански иск за неимуществени вреди от престъплението в размер на 80 000 лв. / осемдесет хиляди лева/. Във връзка с предявения граждански иск, в мотивите на присъдата първинстанционният съд приел, че въпреки, че от извършеното престъпление не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици, несъмнено пострадалия К. е преживял силен психически стрес - първо при нанасянето на ударите с нож в тялото му и ръката, а след това и при оказаната му спешна медицинска помощ, при което е осъзнавал възможността за фатален изход от нараняванията му, както и по време на последващото лечение в медицинското заведение. За последното свидетелства приятеля му- св. М. Н. И., който го посетил по време на престоя му в здравното заведение. Към това следва да се добавят и физическите болки и страдания, изпитани от пострадалия при извършеното посегателство над него и при възстановяването му след оперативната интервенция, както и от допълнително получените му увреждания. Първинстанционният съд счел, че за пълното възмездяване на преживените от В. К. психически и физически болки и страдания, следва по справедливост да се определи обезщетение в размер на петдесет хиляди лева и по тези съображения осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия В. И. К. сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 30.06.2022 година, до окончателното й изплащане, както и направените от К. разноски за повереник в размер на 3000 лева, като отхвърлил гражданския иск над уважения размер от 50 000 лева до предявения размер от 80 000 лева. На първо място въззивният съд намира за частично основателни доводите на повереника на частния обвинител и граждански ищец, че определения размер на обезщетението не съответства напълно на критерия за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Според настоящия състав, предвид реално претърпените болки и страдания от пострадалия В. К. и продължителността им във времето, включително и заради това, че за известен период от време не е могъл да полага грижи за непълнолетното си дете, за което сам е полагал грижи, справедливо по принцип би било обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева. На следващо място въззивният съд намира за частично основателни и доводите на защитника на подсъдимия, че с поведението си гражданския ищец В. К. е допринесъл и то значително за настъпването на неимуществените вреди, посредством обиди, физическо насилие, закани и провокативно поведение спрямо подсъдимия, осъществени от пострадалия К. непосредствено преди подсъдимият Е. да извърши престъплението. Това противоправно поведение на гражданския ищец изиграло важна роля като мотивиращ фактор подсъдимият да извърши престъплението, от което са настъпили неимуществените вреди, репарирането на които се претендира от гражданския ищец. Тъй като гражданкия ищец В. К. е допринесъл за настъпването на неимуществените вреди от престъплението, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, което по справедливост по принцип би следвало да бъде 70 000 лева, следва да се намали с 20 000 лева и на В. К. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, а в останалата част- над уважения размер от 50 000 лв. до предявения размер 80 000 лева, граждански иск следва да се отхвърли. Именно в тези размери предявеният гражданския иск е бил уважен, респ. отхвърлен и от първинстанционния съд, въпреки че мотивите му се различават от мотивите на въззивния съд, тъй като Русенският окръжен съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди прилагайки само чл.52 от ЗЗД, но без да отчете приноса на пострадалия за настъпването на вредите и без да приложи чл.51 ал.2 от ЗЗД. Предвид изложените съображения, жалбата на частния обвинител и граждански ищец и жалбата на защитника на подсъдимия срещу гражданската част на присъдата, по същество са неоснователни, поради което не са налице основания за изменение или отмяна на постановената първоинстанционна присъда в гражданската й част. Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и в частите, с които е приложен чл.53 ал.1 б. „а“ от НК, в частта за веществените доказателства и в частта за разноските. Тъй като при извършената проверка на първинстанционната присъда въззивният съд не намери основания за изменение или за отмяна на присъдата, същата следва да се потвърди. Предвид изхода на делото във въззивната инстанция, на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият П. Е. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител и Граждански ищец В. И. К. направените от него разноски за повереник във въззивната инстанция, които видно от представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие са в размер на три хиляди лева. Мотивиран така и на основание 334 т.6 вр. с чл.338 от НПК, Великотърновският апелативен съд