Решение № 5384 от 3.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8872/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение №6170 от 09.06.2022г., постановено по гр.дело №25954/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав, се поставя в дял и изключителна собственост на Й. С. Й., с ЕГН ••••••••••, недвижим имот - МАГАЗИН, находящ се в гр.София, Столична община, област София /столица/, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-32 от 01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.300.390.1.9, с адрес на имота: град София, район "Възраждане", ул."•••••••, намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор 68134.300.390.1, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.300.390, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 61 кв.м., състоящ се от търговска зала и санитарен възел, стар идентификатор: няма, при съседи по схема: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор - 68134.300.390.1.10, под обекта - няма, над обект - обект с идентификатор 68134.300.390.1.1, без посочени съседи по доказателствени нотариални актове, заедно с прилежащото към магазина мазе, с площ от 12.90 кв.м., също без посочени съседи по документи за собственост, заедно с 74/759 ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно със 74/759 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор 68134.300.390, с адрес на имота: гр.София, район "Възраждане", ул.•••••••, с площ от 352 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване - от 10 до 15м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 14, кв.149, парцел XIV, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори 68134.300.434, 68134.300.389, 68134.300.388 и 68134.300.391, описан в доказателствените актове като урегулиран поземлен имот XIV-14, кв.149 по плана на гр.София, местността "Зона Б-2", с площ от 356.40 кв.м., при съседи: А.Ш., И.К., Й.Й. и ул."Екзарх Йосиф". С решението се поставя в дял и изключителна собственост на Д. С. А., с ЕГН ••••••••••, недвижим имот - МАГАЗИН, находящ се в гр.София, Столична община, област София /столица/, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-32 от 01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.300.454.2.5, с адрес на имота: гр.София, район "Възраждане", ул."•••••••, намиращ се на етаж първи в сграда с идентификатор 68134.300.454.2, предназначение: жилищни сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.300.454, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 55 кв.м., стар идентификатор: няма, при съседи по схема: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 68134.300.454.2.4, под обекта - няма, над обекта - обект с идентификатор 68134.300.454.2.1, при съседи по доказателствен нотариален акт: изток - вход на сградата, запад - магазин, север - ул."Екзарх Йосиф" и юг - вътрешен двор, заедно с прилежащия към него склад, без посочена площ и съседи по документ за собственост, заедно с 25 % ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно с 25% ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, находящ се в град София, Столична община, област София /столица/, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор 68134.300.454, с адрес на имота: гр.София, район "Възраждане", ул."•••••••, с площ от 215 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване - /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: 9, кв.191, парцел VІІІ, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори 68134.300.453, 68134.300.456, 68134.300.455 и 68134.300.434, описан в доказателствен нотариален акт като урегуриран поземлен имот VІІІ -9 от кв.191 по плана на град София, местността "Зона Б-2", с площ от 201 кв.м., при съседи: от изток - сграда на ул.•••••••, разположена в парцел IX-10, от запад - Н.К., от север - ул."Екзарх Йосиф" и от юг - Р.М.. С решението е осъден Д. С. А., с ЕГН ••••••••••, за уравняване на дяловете, да заплати на Й. С. Й., с ЕГН ••••••••••, сумата от 11887.50 лв.. С решението е осъден Й. С. Й., с ЕГН ••••••••••, да заплати на основание чл.355 от ГПК по сметка на СРС сумата от 11493.50 лв., държавна такса. С решението е осъден Д. С. А., с ЕГН ••••••••••, да заплати на основание чл.355 от ГПК по сметка на СРС сумата от 11493.50 лв., държавна такса. Постъпила е въззивна жалба от ответника-съделител - Д. С. А., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.С. С., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №6170 от 09.06.2022г., постановено по гр.дело №25954/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78-ми състав. На първо място се твърди, че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на правния спор, като е оставил без уважение искането за допускане на повторна, евентуално на допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като е приел, че същото е преклудирано. Поддържа се, че искането за допускане на повторна, евентуално на допълнителна съдебно-техническа експертиза е направено своевременно – веднага след като е била извършена проверка относно начина на изчисляване от експерта на прилежащите идеални части от общите части на първи, втори, трети и четвърти етажи на сградата, с административен адрес: град София, ул."•••••••, в която се намира недвижимия имот – магазин, поставян в дял на Д. С. А.. Сочи се, че именно квадратурата на изчислените от експерта прилежащи към делбения имот - магазин, находящ се в град София, ул."•••••••, идеални части от общите части, са обусловили необходимостта за уравняване на дяловете между съделителите при извършването на делбата. Излага се още, че първоинстанционният съд не се е съобразил с практиката на съдилищата, съгласно която в случаите, когато приетата съдебна експертиза не дава точен отговор на поставените задачи или фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви, съдът е длъжен служебно на основание чл.201 от ГПК да допусне допълнителна или повторна експертиза. Инвокирани са още доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Оспорват се констатациите на вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно- техническа експертиза в частта относно начина на изчисляване на пазарната цена на делбения имот - магазин, находящ се в град София, ул."•••••••. Твърди се, че неправилно експертът при изчисляване на прилежащите към делбения имот идеални части от общите части е взел сбора на общите части на всички етажи в сградата. Поддържа се, че в случая следва да се вземе квадратурата на общите части само на първия етаж, на който се намира процесния имот доколкото останалите етажи в сградата по никакъв начин не обслужват магазина. Излага се още, че неправилно и в противоречие на Постановление №7/28.11.1973г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд при извършване на делбата е приложил разпоредбата на чл.353 от ГПК като е разпределил имотите между съделителите, без да тегли жребий, като е приел, че тегленето на жребий в случая е много неудобно. Поддържа се, че да е налице хипотеза, в която да се приеме, че извършването на делбата чрез тегленето на жребий е много неудобно следва да са налице две кумулативни предпоставки: първата предпоставка е преди делбата съделителите да са били във владение на отделни имоти и втората предпоставка е при упражняване на владението всеки от съделителите да е направил във владения от него имот значителни подобрения, в които случаи възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове. Твърди се, че в случая в делбените имоти не са били извършвани значителни подобрения, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на делбата по реда на чл.353 от ГПК. Излага се още, че с оглед изчислената пазарна цена на делбените имоти, съгласно приетото по делото заключение на съдебно- техническа експертиза, образуваните два дяла са неравностойни и при извършване на делба чрез разпределение от съда на делбените имоти, без теглене на жребий се налага съделителя, който получава по-малкия по квадратура магазин, да заплати на другия съделител значително парично уравнение, което е допълнителен аргумент за неприложимост на разпоредбата на чл.353 от ГПК при извършването на делбата. По изложените съображения във въззивната жалба се прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното първоинстанционно съдебно решение и да бъде постановено друго решение при правилно приложение на материалния закон като делбата се извърши между съделителите чрез теглене на жребий. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение на приложен списък. Въззиваемата страна – ищеца – съделител - Й. С. Й., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.В. П., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който е взето становище относно неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване с установените по делото правно- релевантни факти и обстоятелства. Поддържа се, че първостепенният съд с обжалваното решение е извършил съдебната делба между двамата съделители при правилно прилагане на материалния закон, като надлежно са обосновани аргументи за прилагане на разпоредбата на чл.353 от ГПК и разпределението на двата недвижими имота е извършено съобразно установеното фактическо ползване от съделителите. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално плащане на уговорения адвокатски хонорар. Предявен е иск за делба, втора фаза. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод, че в конкретната хипотеза ликвидирането на съсобствеността между страните по отношение на делбените недвижими имоти следва да се извърши чрез разпределянето им по реда на чл.353 от ГПК. Първостепенният съд е приел, че следва да се постави в дял на съделителя - Й. С. Й. процесния магазин, с административен адрес: гр.София, ул.•••••••, а в дял на съделителя - Д. С. А. процесния магазин, с административен адрес: гр.София, ул."•••••••. За да приеме този начин на извършване на съдебната делба между съделителите, първоинстанционният съд е взел предвид, че в двата образувани дяла се поставят имоти от един и същи вид /недвижим имот/ и близки по стойност, поради което принципът на равнопоставяне на страните няма да е нарушен. Посочено е още от първоинстанционния съд, че в конкретния случай е много неудобно да се извърши делбата по чл.347 и чл.352 от ГПК – чрез основния способ - съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, поради обстоятелството, че по делото е установено и е прието за безспорно с определение в открито съдебно заседание на 19.05.2022г., че още от 2014г. процесните магазини се ползват фактически и самостоятелно от съделителите според разпределението, което е направил съда с постановеното решение и така създадените трайни отношения евентуално биха били неоснователно развалени ако се пристъпи към способ по извършване на делбата чрез теглене на жребий. По тези аргументи първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че тегленето на жребий в конкретния случай би било много неудобно по смисъла на чл.353 от ГПК.Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи и основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: На първо място настоящият съдебен състав следва да разгледа релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд в хода на съдебното производство. Изложените съображения, че искането на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, обективирано в молба от 12.04.2022г. за допускане на повторна, евентуално на допълнителна съдебно- техническа експертиза е своевременно направено, поради което СРС като е приел, че е преклудирано и е оставил същото без уважение е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на страната, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3, изр.2 от ГПК оспорването на заключението може да бъде направено докато трае изслушването. В случая в съдебно заседание, в което е изслушано и прието заключението на съдебно-техническата експертиза е присъствала адв.С. С., процесуален представител на ответника, която не го е оспорила своевременно до приключване на съдебното заседание. Оспорването на констатациите на вещото лице относно начина на изчисляване на прилежащите идеални части от общите части на първи, втори, трети и четвърти етажи на сградата, с административен адрес: град София, ул."•••••••, е направено с молба от 12.04.2022г. след срока по чл.200, ал.3, изр.2 от ГПК, поради което правилно е прието от първостепенния съд, че се явява преклудирано и като такова е оставено без уважение. Неоснователен се явява аргумента на въззивника, че искането за допускане на повторна, евентуално на допълнителна съдебно-техническа експертиза е направено своевременно – веднага след като е била извършена проверка относно начина на изчисляване на прилежащите идеални части от общите части на първи, втори, трети и четвърти етажи на сградата, с административен адрес: град София, ул."•••••••. С разпоредбата на чл.199 от ГПК е предвидено, че вещото лице следва да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание. Законодателят е предвидил спазването на посочения в нормата на чл.199 от ГПК срок с оглед възможността страните да се запознаят с изготвеното заключение предварително и по време на изслушването му в съдебно заседание да формират становището си относно неговото приемане или оспорване, което да заявяват своевременно. Направените след приключване на съдебното заседание, в което е прието заключението на вещото лице, доказателствени искания свързани с неговото оспорване са несвоевременни и като такива са неоснователни. В процесния случай заключението на съдебния експерт е представено в съда в срока по чл.199 от ГПК, предвид на което неоснователни се явяват наведените във въззивната жалба оплаквания, че жалбоподателят е направил проверка относно начина на изчисляване на общите части на сградата, в която се намира делбения имот, едва след съдебното заседание, в което е изслушано вещото лице. С оглед съдържанието на разпоредбата на чл.199 от ГПК именно заседанието, в което е изслушано заключението на вещото лице, е крайният момент, в който е възможно неговото оспорване. Следователно направеното от ответника в молба от 12.04.2022г. оспорване на приетата съдебно- техническа експертиза е сторено след срока по чл.200, ал.3, изр.2 от ГПК и първостепенният съд като го е оставил без уважение като преклудирано не е допуснал процесуално нарушение. На следващо място неоснователен е доводът на въззивника, че в случаите, когато приетата съдебна експертиза не дава точен отговор на поставените задачи или фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви, съдът е длъжен служебно на основание чл.201 от ГПК да допусне допълнителна или повторна експертиза, което в случая не е сторил първоинстанционния съд. Настоящият въззивен състав счита, че в конкретния случай няма основание да се приеме, че изготвеното и прието от съда заключение на съдебно-техническа експертиза не е достатъчно пълно и няма ясен и точен отговор на поставените задачи, както и че фактическите констатации на вещото лице са противоречиви и непълни. В случая несъгласието на въззивника с изчислената от вещото лице пазарна стойност на единия от делбените имоти – магазин, находящ се в град София, ул."•••••••, не е основание да се приеме, че заключението на вещото лице не е достатъчно пълно и ясно, а по същество изложените оплаквания от ответника – въззивник в настоящото производство касаят оспорване на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което следва да бъде заявено в предвидения в закона срок. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че първоинстанционният съд с оглед служебното начало при необходимост от установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства е бил длъжен по собствена инициатива да допусне повторна съдебно-техническа експертиза в случаите, когато констатира, че изготвеното и прието от съда заключение на съдебно-техническа експертиза не е достатъчно пълно и няма ясен и точен отговор на поставените задачи, както и че фактическите констатации на вещото лице са противоречиви и непълни. Служебното начало в гражданския процес намира приложение в хипотезата, при която следва да се спазят императивни правни норми, но същото не може да бъде основание да се вмени в задължение на съда по негова инициатива да бъде допусната повторна, евентуално на допълнителна съдебно-техническа експертиза, в случаите, когато страната е пропуснала да стори това в предвидените в закона процесуални срокове. На следващо място неоснователни са оплакванията, наведени във въззивната жалба, относно включването на квадратурата на общите части на всички етажи в сградата, находяща се в град София, ул."•••••••, в която се намира единият от делбените недвижими имоти, при изчисляването на прилежащите към имота идеални части от общите части на сградата и тяхното остойностяване при определяне на пазарната цена на имота. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че при изчисляване на прилежащите към делбения имот идеални части от общите части следва да се вземе предвид само квадратурата на общите части на първия етаж, на който се намира процесния имот доколкото останалите етажи в сградата по никакъв начин не обслужват магазина. Безспорно е обстоятелството, че принадлежащите към съответния недвижим имот идеални части от общите части на сградата оказват влияние при формирането на неговата стойност, поради което е недопустимо да се изключат част от общите части на сградата при изчисляването на пазарната цена на имота. Изцяло ирелевантно при определянето на пазарната цена на имота е факта каква част от общите части на сградата се ползват от съответния самостоятелен недвижим имот – както в случая твърди въззивника, че се ползват само общите части на първия етаж от сградата. На още по силно основание твърдението на въззивника, че при изчисляване на прилежащите към делбения имот идеални части от общите части следва да се вземе предвид само квадратурата на общите части на първия етаж, на който се намира процесния имот, е неоснователно е фактът, че в документа за собственост, с който страните се легитимират като съсобственици на процесния делбен имот, не се съдържа такова разграничения, че принадлежащите към имота съответни идеални части от общите части на сградата следва да се отнасят само за етажа, на който се намира имота. По тези аргументи въззивният съд счита, че правилно съдебният експерт при изчисляване на прилежащите към процесния делбен имот идеални части от общите части на сградата се е съобразил с квадратурата на общите части на всички етажи в сградата, находяща се в град София, ул."•••••••. На следващо място не намира опора в закона направеното от въззивника оплакване за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Неоснователни са доводите, наведени във въззивната жалба, че първоинстанционният съд при извършване на делбата неправилно е приложил разпоредбата на чл.353 от ГПК като е разпределил имотите между съделителите, без да тегли жребий, като е приел, че тегленето на жребий в случая е много неудобно. Действително разпоредбата на чл.353 от ГПК визира разпределението на наследствени имоти между наследниците. Съгласно чл.34, ал.2 от ЗС, разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. доколкото в разпоредбата на чл.353 от ГПК не са визирани специални условия за прилагането й само по отношение на наследствени имоти /каквито правила се съдържат например в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК/, предвиденият в тази разпоредба способ за извършване на делбата /чрез разпределение на допуснатите до делба имоти/ следва да се прилага съответно и за делбата на имоти, собствеността върху които е възникнала от факт, различен от наследяването, какъвто е настоящият случай. Съгласно чл.353 от ГПК делбата се извършва чрез разпределение на делбените имоти между съделителите, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Разпоредбата не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий. Тези неудобства могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите. Ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, те биха били пречка за извършване на делбата. В разглежданата хипотеза правилно първостепенният съд е приел, че извършването на делбата на процесните делбени имоти е много неудобно да се извърши чрез теглене на жребий, независимо че до делба са допуснати два имота, между двама съделители, с равни квоти. В конкретния случай първоинстанционният съд логически последователно, аргументирано е обосновал правилни изводи, че тегленето на жребий би могло да се яви много неудобно доколкото съделителите преди образуване на делбеното производство още от 2014г. са си разпределили по взаимно съгласие фактическото ползването на делбените имоти, като всеки от тях ползва отделен имот /факт, който е приет за безспорен между страните с определение в открито съдебно заседание на 19.05.2022г./ и в този случай, ако се използва жребий при извършването на делбата, би могло да се стигне до неоснователно разместване. Неоснователно е възражението на въззивника, че според задължителните указания на т.5, б."б." от ППВС №7/1973г. фактическото разпределение на ползването на делбените имоти между съделителите би било основание за разпределение на имотите по чл.353 от ГПК само ако в тях отделните съделители са извършили значителни подобрения и жребият може да породи значителни имуществени спорове, като в случай в делбените имоти няма извършени от съделителите подобрения, т.е. не са налице и двете кумулативни предпоставки за извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че ако не са извършени значителни подобрения от някой от съделителите, съдът може да разпредели имотите по реда на чл.353 от ГПК, като счете, че тегленето на жребий е много неудобно, само ако ползването на цялата съвкупност от имущества, които са предмет на делбата, е било разпределено между съделителите, но по тяхно общо съгласие и то преди началото на делбеното производство, какъвто е именно настоящия случай. Изложените в обжалваното решение мотиви досежно факта, че тегленето на жребий в конкретния случай би било много неудобно по смисъла на чл.353 от ГПК са законосъобразни, постановени при правилно приложение на закона, поради което настоящият състав препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. В конкретния случай при извършването на делбата, съдът се е съобразил, че дяловете на двамата съделители са равни, а цената на имотите е различна /при кредитиране на приетото по делото заключение на съдебно- техническа експертиза/, поради което е осъдил съделителят - Д. С. А. за уравняване на дяловете, да заплати на Й. С. Й. сумата от 11887.50 лв., което уравняване не би могло да се приеме за значително с оглед цената на получавания дял. Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. По разноските: Специалната разпоредба на чл.355 от ГПК касае само разноските, направени в първоинстанционното производство по допускане и извършване на делбата, но не и разноските, направени при въззивно и касационно обжалване /в тази насока е определение №101 от 18.04.2013г. по гр.дело №671/2012г. по описа на Г.К., І Г.О., ВКС/. За направените при обжалването разноски важат общите разпоредби на чл.81 и чл.78 от ГПК. Следователно с оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна – ищеца – съделител - Й. С. Й., в полза на която на основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят сторените от него разноски пред въззивната инстанция. Направеното от въззивника, чрез процесуален представител в съдебно заседание възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съдът счита за неоснователно. В случая въззиваемата страна - ищеца – съделител - Й. С. Й. претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3600 лв., съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за реално плащане. Настоящият въззивен състав счита, че така претендираните от въззиваемата страна - ищеца – съделител - Й. С. Й. разноски за адвокатско възнаграждение не са завишени при отчитане на материалния интерес на дяла на въззиваемата страна и при съобразяване с конкретната фактическа и правна сложност на делото и с оглед извършените от пълномощника на въззиваемата страна процесуални действия пред настоящата инстанция – подаден писмен отговор и осъществено процесуално представителство в едно съдебно заседание. С оглед горното въззивникът на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 3600 лв., направени разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение, за което са налице доказателства за тяхното реално плащане. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав