Решение № 39 от 20.2.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 24/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК. Постъпила е жалба от А. Р. К. от с. Р., общ. Р., обл. С., срещу Постановление от 23.11.2022 г. по изп. д. № 78/2011 г. по описа на СИС при РС – М. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се сочи, че в качеството му на длъжник по изпълнителното производство на К. не е изпратена покана за доброволно изпълнение, поради което е бил лишен от възможност да изпълни доброволно и му е нанесена вреда в размер на дължимата пропорционална такса по чл. 53 от Тарифата. Твърди се, че в период от повече от 10 години спрямо него като солидарен длъжник взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което е налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърди се, че спрямо него е изтекла погасителна давност поради непредявяване на вземането. С жалбата се прави искане да бъде отменен обжалвания отказ, да се обезсили изпълнителния лист и се разпореди на ДСИ да възстанови на К. удържаните чрез запор суми, тъй като същите са удържани без легитимно правно основание поради настъпила перемпция. В срок от взискателят „Банка ••••“ ЕАД не са депозирани писмени възражения. В мотивите си ДСИ при РС – М. сочи, че по делото ежемесечно постъпват пари от другия длъжник, поради което не са налице условията на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК; взискателят не може да бъде принуден да инициира непрекъснато нови способи за принудително изпълнение при периодично постъпващи плащания. Сочи, че срокът на перемпцията не е могъл да изтече през времето, през което длъжникът е погасявал вземането чрез ежемесечно превеждане на суми от трудовото му възнаграждение. Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното: Изпълнително дело № 78/2011 г. по описа на СИС при РС – М. е образувано по изпълнителен лист, според който Д. Д. К. и А. Р. К. са осъдени солидарно да заплатят на +Банка ••••“ ЕАД посочените в изпълнителния лист суми. Видно от доказателствата по изпълнителното дело, покана за доброволно изпълнение е пратена единствено на длъжника Д. Д. К., но това е порок, който не може да бъде разглеждан при решаване на въпроса за наличие предпоставките на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. По отношение длъжника А. Р. К. на 17.05.2011 г. е изпратено запорно съобщение до работодател, с който междувременно трудовия договор е прекратен. На 01.08.2012 г. на А. К. е връчено съобщение за промяна на взискателя. На 02.06.2021 г. от взискателят е депозирана молба до ДСИ с искане да бъдат извършени справки в Централен регистър на БНБ за новооткити банкови сметки на длъжниците Д. Д. К. и А. Р. К., да се извърши справка в НОИ за получавано от длъжниците трудово възнаграждение, да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците, както и да се извърши опис на движимите вещи, собственост на длъжници. На 23.06.2021 г. е получено уведомление от НАП, сочещо, че длъжникът А. Р. К. има сключен трудов договор с „Г. – М.“ АД от 07.07.2016 г. Едва на 31.08.2023 г. е дадено указание за внасяне на ДТ за налагане на запор. На 12.10.2023 г. е наложено запорно съобщение за дълга на А. Р. К. при неговия работодател „Г. – М.“ АД; запорът вече се изпълнява и постъпват преводи за удържани от трудовото възнаграждение на жалбоподателя суми. Видно от доказателствата по изпълнителното дело, в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на другия длъжник – Д. Д. К., всеки месец са правени удръжки от трудовото му възнаграждение и са привеждани по сметка на СИС при РС – М.. От първото запорно съобщение на 17.05.2011 г. до 17.05.2013 г. от взискателят не е поискано извършване на изпълнително действие спрямо длъжника А. Р. К., т.е. изтекли са две години по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 17.05.2013 г. спрямо длъжника А. Р. К.. С оглед гореизложеното спорен е въпроса дали когато спрямо единия солидарен длъжник са извършвани непрекъснато принудителни действия, а спрямо другия солидарен длъжник не е направено искане от взискателя за извършване на принудителни действия повече от две години, спрямо втория длъжник дали са налице предпоставките на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Решение № 83/11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г. на ІV г.о. на ВКС, е постановено след като е допуснато касационно обжалване и по въпроса: Предприемането на изпълнително действие спрямо един от солидарните длъжници по изпълнителното дело води ли до прекъсване на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и по отношение на останалите длъжници. В това решение на ВКС се приема, че предприемането на изпълнително действие спрямо един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. Според част от съдебната практика в случаите на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички, така и само на някои от тях. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, като предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо останалите. Тоест, предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК подлежат на установяване за всеки един длъжник поотделно. Когато взискателят е предпочел да насочи принудителното изпълнение спрямо един от солидарните длъжници, бездействието по отношение на останалите е обвързано от предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК санкция – прекратяване на изпълнителното дело спрямо тях. В този смисъл са: решение № 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 49 от 15.03.2018 г. по в. гр. д. № 110/2018 г. на І състав на Окръжен съд – Добрич; решение № 187 от 21.05.2019 г. по в. гр. д. № 231/2019 г. на Окръжен съд – Русе; решение № 53 от 11.02.2020 г. по в. гр. д. № 127/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново; решение № 2098 от 10.04.2020 г. по в. гр. д. № 2426/2020 г. на ГО ЧЖ ІV състав на Софийски градски съд; решение № 728 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 793/2020 г. на VІІІ състав на Окръжен съд – Пловдив; решение № 265654 от 08.09.2021 г. по гр. д. № 8436/2019 г. на ГО І-24 състав на Софийски градски съд. Налице е и друга практика: Според другото становище солидарните длъжници дължат на кредитора едно и също задължение и той има право на избор срещу кого от тях да насочи изпълнението, съгласно разпоредбата на чл. 122 ЗЗД. Извършените действия спрямо едно от солидарно задължените лица имат действие и спрямо останалите – аргумент о т чл. 123 ЗЗД. Плащането от един от длъжниците намалява общото задължение и освобождава от отговорност за тази част и останалите длъжници, а едновременното извършване на принудителни действия спрямо всеки от длъжниците би довело до прекомерно начисляване на разноски по изпълнението. Затова и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече общо за всички солидарни длъжници по делото, а не поотделно за всеки един от тях. След като има едно изпълнително дело, поисканите действия от взискателя се отнасят общо за всички длъжници, поради което няма как за един длъжник да важи един срок, а за друг да важи друг срок. В този смисъл са следните съдебни актове: решение № 100 от 09.04.2020 г. по в. гр. д. № 1168/2020 г. на ІІ състав на Окръжен съд – Стара Загора; решение № 1191 от 06.08.2020 г. по в. гр. д. № 1651/2020 г. на ІV състав на Окръжен съд – Бургас; решение № 172 от 07.04.2022 г. по гр. д. № 237/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Поради противоречивата практика с Разпореждане от 09.02.2023 г. на ВКС за образуване на тълк. дело № 2/2023 г., по което тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено решение. Настоящият съдебен състав смята, че от една страна, солидарността има т. нар. абсолютно и относително действие спрямо длъжниците. Едно от проявленията на относително действие на солидарността е предвидено в нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД, в която е предвидено, че прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници Солидарната отговорност между длъжниците дава на кредитора допълнителната възможност да се удовлетвори изцяло от имуществото на който и да е от тях. Това обаче не означава, че правоотношението между него и всички длъжници е общо и неделимо. Напротив, макар задължението да е общо и изпълнението от страна на един от длъжниците да освобождава от и останалите, между кредитора и всеки от солидарните длъжници съществуват отделни, самостоятелни правоотношения (именно поради това и процесуалното положение на солидарните длъжници в гражданския процес по разрешаване на материалноправния спор е на обикновени другари). Отделни и самостоятелни са и процесуалните правоотношения с всеки от солидарните длъжници в рамките на изпълнителния процес. Взискателят разполага с процесуалната възможност да се снабди с общ изпълнителен лист и да образува общо изпълнително производство срещу всички солидарни длъжници, но е длъжен да поддържа висящността на производството спрямо всеки от тях поотделно. Аналогично на давностните срокове, и този по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече поотделно и самостоятелно срещу всеки от солидарните длъжници и прекъсването или спирането му срещу някой от тях не произвежда действия спрямо останалите (арг. от чл. 125, ал. 1 от ЗЗД). Предвид гореизложеното изпълнителното производство спрямо длъжника А. Р. К. на основание чл. 328 ал. 1 т. 8 от ГПК е прекратено по право на 17.05.2013 г. Поради това следва да се отмени обжалваното постановление за отказ за прекратяване спрямо жалбоподателя на изпълнителното производство. Извършените след прекратяването на изпълнителното производство спрямо жалбоподателя действия на принудително изпълнение не санират бездействието на взискателя и доколкото изпълнителното производство е прекратено спрямо жалбоподателя по силата на закона, тези действия се явяват незаконосъобразни. Исканията в жалбата за обезсилване на изпълнителния лист и разпореждане за възстановяване сумите по наложения запор не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд