Решение № 583 от 6.11.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 381/2024 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 86 от 29.01.2024год. постановено по гр. д. № 20224120101783 по описа за 2022 година на Районен съд гр. Г. Оряховица, съдът е осъдил „Г. Ф.” със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г. И.”, № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. Е. с ЕГН: ••••••••••, с адрес: град Г. О., ул. „Р.”, № 19, по банкова сметка с IВAN: •, СУМАТА от 22 000, 00лв. /двадесет и две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.02.2019г. на път VTR 1183 /с.А. - гр. Л./, причинено виновно от водача Г. Й. Г. с EГН: ••••••••••, при управление на МПС - лек автомобил марка „М.", модел 230, с рег. № У-•-АС, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 149, 72 лв. /сто четиридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение от 22 000, 00лв., считано за периода от 27.05.2021г. до 01.11.2022г.; отхвърлил е иска с правно основание чл.558, ал.5, във вр. чл.478 от КЗ във вр. чл.557, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. чл.498 от КЗ, във вр. чл.380 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, предявен от Е. Д. Е., чрез пълномощника си – адвокат Р. Т. от ВТАК, против Г. Ф. за разликата от уважения размер от 22 000 лв. до пълния предявен размер от 23 000 лв., като частичен иск от общата сума от 80 000 лв., за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан в тази негова част, а иска по чл.558, ал.1, изр. последно от КЗ във вр. чл.497 от КЗ във вр. чл.86 от ЗЗД – отхвърля като неоснователен за периода от 12.05.2021г. до 27.05.2021г.; осъдил е „Г. Ф.” със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г. И.” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. Е. с ЕГН ••••••••••, с адрес: град Г. О., ул. „Р.” № 19, по банкова сметка с IВAN: •, СУМАТА от 4 061, 00лв. /четири хиляди шестдесет и един лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска., осъдил е Е. Д. Е. с ЕГН ••••••••••, с адрес: град Г. О., ул. „Р.” № 19, ДА ЗАПЛАТИ на „Г. Ф.” със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г. И.” № 2 СУМАТА от 42 лв. /четиридесет и два лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението на ГОРС е постановено при наличието на трето лице - помагач: Г. Й. Г. с ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: град Г. О., ул. „Р.” № 25, вход „Б“, етаж 3, ап.7, конституирано по искане на ответника. Депозирана е въззивна жалба от „Г. Ф.” със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г. И.”, № 2. Обжалва решението на ГОРС изцяло, по съображения, че е неправилно и незаконосъобразно. Отговор на жалбата е депозиран от Е. Д. Е., чрез пълномощника си – адвокат Р. Т. от ВТАК. Ответник жалба я оспорва изцяло. Отговор на жалбата е депозиран и от третото лице - помагач: Г. Й. Г., чрез пълномощника си – адвокат Д. Д.. Заема позиция, че жалбата е основателна. Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното: Според въззивният съдебен състав по делото са ясно очертати и установени фактите от значение за възникване на деликтната отговорност на водача на МПС - Г. Й. Г., съответно относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на „Г. Ф.” със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г. И.”, № 2. Въззивните оплаквания на ответника са сведени до неправилност на съдебния акт при присъждане на дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие на причинените му при процесното ПТП телесни увреди. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 19.02.2019г. Г. Й. Г., ЕГН: •••••••••• при управление на път VTR 1183 /с.Арбаиаси-гр.Лясковсц/, на МПС-лек автомобил, марка „М.", модел - 230. с рег. № У-•-АС, собственост на същия, нарушава правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5, ал. 1, т. I, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.123, ал.1. т.2, б.„б" от ЗДвП. като изгубил контрол над управляваното от него МПС и по непредпазливост причинил на пътника Е. Д. Е. от гр. Г. О., возещ се на предната дясна седалка в автомобила няколко средни телесни повреди, изразяващи се в закрита черепно - мозъчна травма, както и лицеви счупвания довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, с времето на овладяване на кръвоизлива в мозъка и стабилизиране на състоянието, със срок на възстановяване повече от осем месеца. Образувано е НОХД № 508/2020г. по описа на ГОРС, като от съда е одобрено постигнатото споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото, а именно: подсъдимият Г. Й. Г. - роден на 24.10.1984г. в гр.Я., български гражданин, със средно образование, неженен, работи като готвач в „К. К." с. А., с адрес за призоваване гр.Г. О., ул. „Р.", № 25. вх.Б, ет.3, aп.7, неосъждан, ЕГН: •••••••••• се признава за виновен в това, че на 19.02.2019 г. на път VTR-1183 /с. А. - гр. Л./, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.“, модел „230“, с per. № У-•-АС, собственост на същия, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Страните по делото не оспорват фактите, че към датата 19.02.2019г. не е била налице валидна застраховка, , Гражданска отговорност” за лек автомобил марка „М.", модел 230, с рег. № У-•-АС, собственост на третото лице-помагач Г. Й. Г. с EГН ••••••••••, установено и от справка от базата данни на ИЦ към ГФ. Налице са епикриза от Неврохирургично отделение на МОБАЛ “Д- р.Ст.Черкезов" АД - В. Търново, болничен лист № Е20196518181, издаден на 01.03.2019г. от МОБАЛ “Др.Ст.Черкезов" АД - В.Търново, изготвена и приета съдебно - медицинска експертиза, съдебно - психологическа експертиза. По време на ПТП пострадалият е получил и счупване на горна челюст, както и счупване на скулна кост. Лечението е проведено стационарно в МОБАЛ „Д- р. Ст. Черкезов“ АД - Велико Търново, в Неврохирургично отделение. Е. Д. Е. е бил хоспитализиран от 19.02.2019г. до 01.03.2019г. Поставената диагноза е наличие на Дифузна травма на главния мозък, както и счупване на костите на носа, счупване на костите на скулите и счупване на горната челюст. Издаден е болничен лист E20I96518181/01.03.2019г. за периода от 19.02.2019г. до 31.03.2019г. за 41-дни, след което лечението е продължило в домашни условия. Освен претърпените физически болки и страдания и до настоящия момент при Е. Д. Е. е налице пост-травматичен стрес изразяващ се в нарушения на съня, нарушения на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност от движещи се автомобили. С Решение от 27.05.2021г. на УС на Г. Ф. е одобрена сума в размер на 40 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди на Е. Д. Е.. Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата на чл.558, ал.5 от КЗ урежда правото на увреденото лице да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380. Според чл.498, ал.1 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, който повелява, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Според чл.498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Настоящият въззивен съдебен състав, както и първоинстанционният състав приема за безспорно установено по делото, че ищецът се явява пострадало лице по смисъла на чл.478, ал.1 от КЗ, което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. Първоинстанционният районен съд е извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, сочещи за претърпени от ищеца телесни увреждания – контузия на главата, сътресение на мозъка, които травматични увреждания са му причинили временно разстройство на здравето опасно за живота. Получените от ищеца травми са сериозни по вид и обем от медицинска гледна точка, като се вземат предвид обстоятелствата, при които са били причинени, заключението на допуснатата по делото съдебно-психологическа експертиза, че вследствие на процесното ПТП, което безспорно се явява достатъчно сериозно стресогенно събитие, ищецът е получил и психотравма се приема за обосновано. Изрично е уточнено от вещото лице, че освен на конкретния пътен инцидент, установената генерализирана тревожност е в резултат и на провежданите впоследствие медицински процедури. Вещото лице сочи, че диагностицираното състояние (разстройство на адаптацията – генерализирана тревожност) създава психологичен дискомфорт при ежедневното функциониране на лицето. Същото може да отзвучи напълно в резултат на медикаментозно лечение и психологична подкрепа, но това може и да е дълъг процес, в хода на който при следваща психотравма симптомите да бъдат актуализирани. Въз основа на анализа на установените по делото факти и при съобразяване на възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, вид и брой на получените телесни увреждания, интензитет и продължителност на претърпените болки, страдания и неудобства по повод на травмите, продължителност и особености на оздравителния процес, отражение на инцидента върху психоемоционалната сфера на пострадалия въззивният съдебен състав приема, че дължимото на ищеца обезщетение за справедлива обезвреда на причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди е в размера, определен от първоинстанционния съд. С така определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпените в резултат на деликта вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, т.е. спазен е принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за необосновано повишаване на стандарта на живот на пострадалия. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 2 700, 00лв. По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд