Решение № 7915 от 1.8.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 554/2024 г.

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба от Н. В. Б. и Д. Н. Б. от [населено място], срещу Виза за проектиране на временен строеж № 79/14.12.2020 г., издадена от Главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, с която на основание чл. 49, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 50, т. 1, буква „б“ ЗУТ при условията на чл. 51, ал. 1 ЗУТ е разрешено проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1, 50 м и направа на капандури в сграда с [идентификатор], разположена в ••••, представляващ имот с [идентификатор] по КККР, кв. •••• по плана на 9-ти м.р. на [населено място], представляващ имот с административен адрес [улица]. В жалбата се твърди, че визата е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. По-конкретно жалбоподателите твърдят, че са собственици на сграда в ••••, представляващ ПИ с [идентификатор] с административен адрес [улица]. За имота има влязъл в сила ПУП с нов начин на застрояване, но в имота съществуват заварени тяхната и още три постройки, като разрешаването на надстрояване на някоя от тях се отразява на другите. Считат, че не са спазени общите правила за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 ЗУТ и не са изпълнени изискванията на чл. 51, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, както и че актът е немотивиран. Молят издадената виза за проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1, 50 м с капандури в ••••• да бъде отменена и да бъдат присъдени направените в производството разноски. В съдебно заседание, при редовно призоваване, оспорващите се представляват от адв. Г. –•••, която поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендират се присъждане на сторените по делото разноски, като се прилага списък по чл. 80 от Граждански процесуалния кодекс (ГПК). Ответникът в производството - Главният архитект на район „Одесос“ при Община Варна чрез процесуален представител ст. ю.к. П. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита визата за издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение като същевременно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни Х. С. Д. и С. Х. Т. не изразяват становище по съществото на спора. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Заинтересованите страни Н. Т. Н. и П. Т. Н. чрез процесуален представител – адв. Д. К. – ••••, назначен съгласно чл. 137, ал. 6, изр. второ АПК, изразяват становище за основателност на жалбата. Посочват, че не са спазени изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, че не е налице таванско помещение, което да подлежи на преустройство по начина, предвиден в чл. 50, ал. 1, буква „б ЗУТ. Молят за отмяна на оспорения акт. Заинтересованата страна С. А. М. чрез процесуален представител – адв. М. М. - ••• моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че от установените в имота постройки единствено сградата, за която е издадена визата е със законен статут, и с преустройството ще се спазят изискванията на плана. Моли за присъждане на направените в производството разноски. Първоначално по подадената жалба е образувано адм. дело №449 по описа на АС-Варна за 2021г., трети състав, който с Определение № 2378/11.08.2022 г. на основание чл. 159, ал. 4 АПК е оставил жалбата без разглеждане. По реда на касационния контрол с Определение № 119/05.01.2023г. по адм. дело № 11356/2022г. ВАС е отменил прекратителното определение като приема жалбата за допустима и е върнал делото за продължаване на процесуалните действия. С решение № 2670/06.03.2024г. по адм. дело № 9421/2023г. по описа на Върховен административен съд на РБ, II отделение, е отменено Решение № 1044/14.07.2023 г. по адм. дело № 144/2023г. по описа на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане на жалбата на Н. и Д. Б. от [населено място] против Виза за проектиране на временен строеж № 79/14.12.2020г. на Гл. арх. на район "Одесос", като са дадени задължителни указания. В мотивите на съдебното решение е посочено, че съдът следва да установи безспорно релевантните за изхода на спора обстоятелства относно наличието или не на таванско помещение на сграда с иден. •••••••• по КК на [населено място], което да може да се преустрои по реда на чл. 50, т.1, б. Б от ЗУТ. В мотивите е посочено, че е налице противоречие относно съдебно-техническата експертиза и обясненията на вещо лице в съда и няма категоричен отговор на поставените въпроси. При така очертаните предметни предели на спора със задължителното за по-долния по степен съд на основание чл. 235, ал. 2 АПК вр. чл. 219, ал. 1 ЗУТ, Определение № 119/05.01.2023 г. по адм. дело № 11356/2022 г. на ВАС и указанията, дадени в Решение № 2670/06.03.2024г. по адм. дело № 9421/2023г. по описа на Върховен административен съд, настоящият съдебен състав намира следното по основателността на жалбата: Съобразявайки посочените от жалбоподателите основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, настоящият състав, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на обжалване в производството е Виза за проектиране на временен строеж № 79/14.12.2020г., издадена от Главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, с която на основание чл. 49, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 50, т. 1, буква „б“ ЗУТ при условията на чл. 51, ал. 1 ЗУТ е разрешено проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1, 50 м и направа на капандури в сграда с [идентификатор], разположена в ••••, представляващ имот с [идентификатор] по КККР, кв. ••• по плана на 9-ти м.р. на [населено място] с административен адрес [улица]. Производството е образувано по заявление рег. № АУ118265ОД/08.12.2020г., с което е поискано издаването на виза за проектиране за обект „Преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид 1, 50 м и направа на капандури“, подадено от С. А. М.. Към заявлението е представен н.а. № ••••••••••••••• на Нотариус при ВРС, съгласно който С. А. М. е придобила по наследство ид. ч. от дворно място в гр. варна, [улица], цялото с пространство от 276 кв.м, съставляващо имот пл. № ••••••ведно с ид.ч. от изградената в дворното място едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, салонче, изба, навес и тоалет в двора. В преписката е представена и декларация с нотариално заверени подписи от жалбоподателя Н. В. Б. и заявителката С. А. М., с която всеки от двамата като съсобственици на дворното място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот пл. № •••••• се съгласява съсобственикът му да извърши надстройка над собствената си сграда съгласно одобрени проекти и строително разрешение. Представени са и разрешения за строеж на пристройки към жилищна сграда на Х. Т. Г., наследодател на заинтересованата страна С. Х. Т.. Въз основа на заявлението и представените документи е издадена обжалваната виза за проектиране. Първоначално за издадената виза не са уведомени жалбоподателите. След поискване от тяхна страна съобщението за издадената виза е получено от жалбоподателите Н. Б. и Д. Б. на 26.01.2021 г. В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Според заключението по СТЕ, вещото лице след преглед на документация, приложена по делото, и направен оглед на място е констатирало, че за процесния поземлен [имот номер] по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18- 98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК и изм. със заповед № КД-14-03-330/15, 12.2009 г. на Началник на СГКК - Варна, находящ се в [населено място], [улица], действащ ПУП е частично изменение на ЗРП на квартал 288 от 9-ти подрайон на [населено място], квартално засторителен и силуетен план за парцели •••••, одобрен със заповед № Г-190/01.08.1995г. на Кмета на община Варна. В имота се предвижда свързано застрояване на жилищни сгради от 2 до 4 етажа + тавански етаж. Зоната в която попада имотът е с отреждане „Смф“-смесена многофункционална устройствена зона. Показателите за застрояване са: Кпл =60%; Кинт=5, 00. Вещото лице установи, че в поземлен [имот номер] по КККР на [населено място], са изградени четири сгради: 1. Едноетажна жилищна сграда с [идентификатор], със застроена площ от 52 кв.м. за която е издадена обжалваната виза за проектиране. За сградата са налични одобрени проекти от 18.10.1956г., както и позволителен билет №847/12.10.1956г.; 2. Триетажна масивна жилищна сграда с [идентификатор]. със застроена площ от 59 кв.м., за която от жалбоподателя не са представени строителни книжа и документи; 3. Двуетажна масивна жилищна сграда, с [идентификатор] със застроена площ от 63 кв.м., за която в кориците по делото няма представени строителни документи. За сградата са представени: Разрешение за строеж № 13 на Х. Т. Г. за жилищна пристройка от 40 кв.м., като на височина покрие калкана на сградата в имот пл. № 17, Разрешение за строеж № 28/01.03.1990 г. на Х. Т. Г. за жилищна пристройка с площ от 12, 2 кв.м. Сградата не съответства на представените разрешения за строеж; 4. Едноетажна масивна жилищна сграда, с [идентификатор] със застроена площ от 73 кв.м., за която в кориците по делото няма представени строителни документи. При второто разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК, съдът е назначил допълнителна СТЕ в изпълнение указанията на ВАС. В тази връзка в.л. арх.С. заявява, че при направена справка в архива на Община Варна се установява, че в периода 1940г. до 2022г. няма предадено за съхранение разрешение за строеж и строителна документация към него на сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Съхранява се билет за строеж №847 от 12.10.1956г. за двуетажно жилище, застр.площ от 70кв.м. Сградата е близнак като билета за строеж се отнася само за едната част от сградата. В заключение в.л. заявява, че процесната сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], ул.“Кап.Р., няма таванско помещение, което да може да се преустрои по реда на чл.50, т.1, б“б“ от ЗУТ. При изложената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: По допустимостта: Видно от представените по делото доказателства, оспорената виза за проектиране е съобщена на жалбоподателите на 26.01.2021 г., а жалбата е подадена до съда чрез главния архитект на район „Одесос“ на 05.02.2021 г., т.е. в законоустановения срок. Във връзка с допустимостта на съдебния контрол съдът изследва обстоятелството дали жалбоподателите са активно процесуално легитимирани да оспорят процесния индивидуален административен акт или не, в качеството си на носители на вещни права по отношение на имота, за който е издадена процесната виза за проектиране, съобразно указанията на ВАС, дадени със задължителното за настоящата съдебна инстанция Определение № 119 от 05.01.2023г., постановено по адм. дело № 11356/2022г. по описа на ВАС. Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо по арг. от чл. 159, т. 4 АПК. В случаите на одобряване на виза за проектиране нормата на чл. 131 ЗУТ определя кръга на заинтересованите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 131 ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове /ПУП/ и на техните изменения, са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Ал. 2, т.1 на с.р. определя като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план, недвижими имоти – имотите, предмет на самия план. В конкретния казус правният интерес на жалбоподателите Д. Н. Б. и Н. В. Б. като заинтересовани лица по арг. от чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, се обуславя от обстоятелството, че същите са съсобственици в общ имот със собствениците на сградата за която се отнася оспорвания акт. Жалбоподателят Н. Б. се легитимира като собственик на самостоятелна къща и идеална част от дворното място, представляващо [УПИ], кв. ••• по плана на 9 -ти микрорайон на [населено място] по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт с номер ••••••••••• на Нотариус при ВРС. С оглед представеното в настоящото производство Удостоверение за граждански брак, се установява, че лицата Н. Б. и Д. Б. са сключили граждански брак на 27.01.1985г., което определя и факта, че жалбоподателите са придобили самостоятелна къща и идеална част от процесното дворно място по гореописания нотариален акт, в режим на СИО. Последното определя и правния интерес от подадената жалба на двамата жалбоподатели срещу процесната виза за проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1, 50 м с капандури в [УПИ], представляващ ПИ с [идентификатор], с административен адрес: [населено място], [улица], както по предходното адм. дело № 449/2021г. по описа на АС - Варна, така и по процесното адм. дело № 144/2023г. по описа на АС – Варна. Поради гореизложеното и с оглед обстоятелството, че жалбата е подадена от лица с правен интерес, пред надлежния съд, като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, същата се явява допустима за разглеждане. По основателността: Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Според чл. 140, ал.7 ЗУТ визата за проектиране се издава от главния архитект на общината в едномесечен срок от постъпване на заявлението по ал. 1. Видно от разп. на § 1, ал.4 от ДР на ЗУТ Главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й. Според представената по адм. дело № 449/2021 г. Заповед № 005/17.02. 2017 г. по т.1, главният архитект на община Варна предоставя правомощия по издаване на скица-виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ за строежите в съответните административни райони на община Варна, на главните архитекти на районите, поради което съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. С оспореният акт на основание чл. 49, ал.3 вр. чл. 50, т.1, б. "б" и чл. 51, ал.1 ЗУТ е допуснато проектиране на временен строеж: "Преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1.50 м. и направа на капандури в сграда с [идентификатор], разположена в УПИ •••••••, представляващ имот с [идентификатор] по КККР, кв.••••••••• по плана на 9-ти м.р. на [населено място], представляващ имот с административен адрес [улица]“. Съгласно чл. 140, ал.1 ЗУТ, възложителят може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране, която се издава от главния архитект на общината. За някои видове строежи, между които и строежите по чл. 50 ЗУТ, издаването на виза е задължително – чл. 140, ал. 3 ЗУТ. За тези строежи, визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ. По арг. от чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, какъвто е настоящия случай, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Видно от изготвеното експертно заключение, за [имот номер] е одобрен и влязъл в сила със Заповед № Г-190/01.08.1995г. ЗРП на квартал ••••••• от 9-ти подрайон на [населено място] и квартално застроителен и силуетен план за процесния парцел, а Кадастралната карта е одобрена със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК- и изм. със Заповед № КД-14-03-330/15.12.2009г. на Началник на СГКК-Варна. Следователно правилно и съобразно чл. 140, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, визата е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. На първо място посочената норма за издаване на оспорения акт - чл. 50, т.1, б. "б" ЗУТ предполага наличието на съществуващо таванско помещение, чието преустройство се явява предмет на визата за проектиране. Както е посочено в чл. 102, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, жилищните сгради се разделят на етажи, като в ал. 3 на с.р. е определено, че в подпокривното пространство на жилищните сгради могат да се изграждат жилища, ателиета и за обитателите на сградите - стаи-кабинети за индивидуална творческа дейност. Според разпоредбата на §5, т. 51 от ДР на ЗУТ "тавански етаж" е етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости. Следователно „таванско помещение“ не е понятие еднозначно с "тавански етаж", а още по-малко подпокривното пространство може да е равнозначно на „таванско помещение“. В приетата по настоящото дело СТЕ в.л. е категорично, че в сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], [улица], няма таванско помещение, което да може да се преустрои по реда на чл.50, т.1, б“б“ от ЗУТ. По безспорен и категоричен начин, е установено, че в сградата, за която е допуснато преустройство на „таванско помещение“, не е налице такова, а е налице единствено подпокривно пространство и следователно няма обект, преустройството на който е допуснато с издадената виза. Съгласно ТР №34 от 15.08.1983г. по гр.д.№ 11/1983г. на ОСГК на ВС, ако подпокривното пространство (таванът) няма нужната височина, пространство и обем за изграждане на обекти, посочени в чл. 63, ал. 1 от Наредба № 5, няма достъп до него от редовна стълба и е неизползваемо, освен като изолация между последната плоча и покрива и за достъп до него то е обща част по естеството си и не може да се преустройва и разделя между етажните собственици. В случая е безспорно, че сградата изобщо няма таванско помещение. Горните несоътветствия предполагат задължение за административния орган при пълно спазване на разпоредбата на чл. 35 АПК да изясни релевантните факти относно съществуването на таванско помещение в сграда •••••••. Когато такова не е изградено и подпокривното пространство тепърва ще се преустройва с тази цел, то приложима би била нормата на чл. 53 ЗУТ, която за разлика от разпоредбата на чл. 50, т. 1 б. "б" ЗУТ не допуска изменение във външното очертание на сградата, включително и във вертикално отношение. Предвид изложеното в хода на производството пред административния орган не са установени релевантните факти, относими към процесния случай - наличие на право на собственост на други лица върху същия УПИ извън заявителя; наличие на строежи като вид, разположение, характер на строителството в имота и относимостта им към заявеното искане за проектиране на строеж в съсобствен имот. Като правно основание в издадената виза за проектиране се сочи чл. 50, т. 1, б. "б" от ЗУТ която гласи, че в застроени имоти като временен строеж може да се извърши преустройство на таванско помещение, като се изгради надзид до 1, 50м. и се направят капандури. Както вече се коментира обаче, процесната сграда е без таванско помещение, а това води до извода, че е налице противоречие с цитираната разпоредба. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната виза за проектиране е издадена в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби, поради което е незаконосъобразна и следва да се отмени. По разноските: Доказаните разноски са общо в размер на 5700, 00лева от които заплатена държавна такса в размер на 50 лева, 2х1250лв.=2500лв. адв.хонорар за настоящото производство 2х1250лв. = 2500лв. по адм.д. № 9421/23г. по описа на ВАС; 200лв. за особен представител по адм.д. № 144/23г. на АС Варна; 500лв. за СТЕ по адм.д. № 554/24г. Този размер е поискан и доказан от жалбоподателя в представения списък на разноски- л.47 от делото. С оглед на изложеното, при съобразяване на чл. 226, ал. 3 АПК и проведените производства пред 2 съдебни инстанции (2 съдебни производства пред АС- Варна и 1 пред ВАС), както и на минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела по ЗУТ-1250 лева, възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е изцяло неоснователно. За особения представител: Съгласно чл.47, ал.6 ГПК, когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. При първото разглеждане на делото е определен депозит от 200лв., който е изплатен. Указанията на ВАС са съдът да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВАС включително и за особения представител- чл.226, ал.3 АПК. На осн. чл.9, ал.3 от НМРАВ съдът определя възнаграждение за особения представител в размер на 600лв. за производството пред ВАС- подаване на отговор по касационна жалба и становище по същество на спора, без явяване в съдебно заседание. На осн. чл.47, ал.6 ГПК, вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв, вр. чл. 8, ал.2 т. 1 НМРАВ, Съдът определя възнаграждение на настоящото съдебно производство в размер на 625лв. В разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК (редакция ДВ бр. 102 от 2022 г.) е посочено, че когато делото е решено в полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. Изложеното определя присъждане в полза на НБПП на адвокатско възнаграждение в размер на 1225лв. Същото следва да бъде в тежест на страната, загубила правния спор, а именно Община Варна, съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК. Разноските за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат в тежест на лицето, получило правната помощ (чл. 23, ал. 2, изр. 2 от ЗПП). Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 143, ал. 1, вр. чл. 226, ал. 3 АПК, Административен съд Варна, 23-ти състав