Решение № 569 от 18.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 328/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба от К. К. И., в качеството му на избран за председател на СНЦ „Обединена Македонска Организация Илинден“ против решение № 22/15.03.2023 г. по т. д. № 31/ 2023 г. на Окръжен съд – Благоевград с което е потвърден отказ № 20230208095001/09.02.2023 г на Агенцията по вписванията, за вписване във водения от нея регистър на СНЦ „СНЦ „Обединена Македонска Организация Илинден“. Твърди се, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Подробни съображения са изложени в жалбата. Ответникът по жалбата Агенцията по вписванията я оспорва и моли решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено. Съдът като прецени доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок, срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите и от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Абсолютна материалноправна предпоставка за вписване на сдружение е устава на учреденото юридическо лице да има лимитативно очертаното с чл. 20 от ЗЮЛНЦ, съдържание. Посочената правна норма е от императивен порядък и при несъблюдаване на заложените от законодателя изисквания към устава, длъжностното лице към АВ е задължено да постанови отказ за вписване. В случая, видно от представения към заявлението устав, в него не е посочен предмета на допълнителната стопанска дейност, съобразно чл. 20, т. 5 ЗЮЛНЦ, при условие, че многократно в средствата за постигането им са посочени дейности, които налагат и за които е невъзможно да бъдат проведени, без допълнителна стопанска дейност. Съгласно чл. 20, т. 9 ЗЮЛНЦ, в устава на сдружението, следва да бъдат посочени правилата относно начина на представляването му, а според чл. 10 от устава по делото, начина на представителство е изчерпан само касателно държавни органи, обществени и международни организации. Съгласно чл. 20, т.10 ЗЮЛНЦ, в устава на сдружението, следва да бъде заложен ред за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членство, а такъв в устава не е регламентиран. Съгласно чл. 20, т. 13 ЗЮЛНЦ, в устава на сдружението, трябва да има разрешение за начина на разпределение на останалото имущество след удоволетворяване на кредиторите, а такова в устава по делото, липсва. В обобщение на изложеното е видно, че са налице множество съществени нарушения на нормативните изисквания към задължителните елементи на устава на сдружение и само на това основание, без да се навлиза по същество на дефинираните цели и способи за постигането им, постановения от Агенцията по вписванията отказ е правилен. Ето защо, като е оставил без уважение жалбата срещу постановения отказ, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Водим от горното, Софийския апелативен съд,