Решение № 62 от 9.7.2024 г. на Районен съд - Гълъбово по дело № 389/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на С. Г. С. чрез адв. В. М. срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с която се предявяват обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и вторият – отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК. Ищцата твърди, че е потребител на електроенергия на адрес: •••••••••, Твърди, че като собственик на имота ползвала ел. енергия по откритата на нейно име партида. Видно от протокол за подмяна на електроме𠹕•••••••• на 26.10.2022 г. ответното дружество направило демонтаж на електромер с № ••••••• и на негово място бил монтиран друг електромер с № •••••• на адреса на ищцата. Твърди, че не била на посочения адрес, когато е извършена подмяната и не и бил връчен протокола за това действие, Върху него нямало подпис, а същият бил намерен от съседи в техния двор, които го предали на ищцата. Твърди, че не е получавала фактури от месец 12.2022 г. до месец юни 2023г. като ежемесечно е проверявала за това. Последно плащане от нейна страна било извършено на 26.06.2023г. за сумата от 43, 16лв. и след това за месец юли била начислена сметка за сумата от 1015, 16лв. В исковата ищцата изразява несъгласието си с така начислената сума и счита, че не я дължи на ответника, поради което я оспорва по основание и размер. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Твърди, че претендираната сума е недължима и е формирана в нарушение на чл.13 на Директива 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО изискваща сметките да се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление, като информацията следва да е представена по ясен и разбираем начин. Според ищцата сметките въз основа на действителното потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия. В противоречие на тези императивни разпоредби, монополното предприятие изготвяло „прогнозни сметки“ за презюмирани количества енергия, която не е била месечно доставяна, месечно измервана и месечно потребена на адреса. Според ищцата от нея не може да бъде търсена, каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване. Всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение. Предвид гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 124 от ГПК да установи, че ищцата не дължи на ответното дружество суматата от 1015, 16 лв. начислена служебно в корекционна фактура № ••••••••• при липса на правно основание за заплащането от ищцата на стойността за недоставена, неизмерена и непотребена електроенергия на адреса – къща в ••••••••••, както и ответникът да бъде осъден да върне на ищцата заплатената от нея сума от 1015, 16 лв., начислена служебно, като платена без правно основание. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски в това число и адвокатски хонорар. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Според него процесната сумата била за реално изразходена електрическа енергия, но поради нефункционираща система за дистанционен отчет (СДО) е било обективно невъзможно да се извърши отчитане на процесния електромер за дълъг период от време. Тъй като в случая били налице всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия, моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и да присъди сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.Според твърденията на ответника, се установило, че за периода от 26.10.2022 г. до 15.05.2023 г. до обекта на клиента са доставени количества ел. енергия в размер на 1 554 kWh, които обаче са били неотчетени, съответно нефактурирани поради нефункционираща система за дистанционен отчет. Стойността на дължимата сума пък била изчислена по определената от КЕВР пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото. Според ответника с приемането на нови ПИКЕЕ /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, се дава нова регламентация на обществените отношения, свързани с реда и начините на преизчисление на количествата електрическа енергия в случаите, когато СТИ не измерва точно или изобщо не измерва доставените количества електрическа енергия. С новия подзаконов нормативен акт се детайлизирала уредбата на тези специфични обществени отношения, като най-същественото изменение, което би следвало да рефлектира и върху съдебната практика по тези правни спорове, е изключването от процеса по коригиране на количествата електрическа енергия на крайните снабдители (вж. § 1, т. 28а, б. „а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ) - в случая „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД (ЕВН ЕС). В тази връзка, считано от 04.5.2019 г. ЕВН ЕС не издавала фактури за допълнително начислени количества електрическа енергия, така, както това се правело по реда на отменените ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г., отм. ДВ, бр. 25 от 2019 г.). Направено е искане за назначаване на комплексна съдебно- техническа и икономическа експертиза. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът обявява, че не са налице признати конкретни факти, които да не се нуждаят от доказване. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът разпределя доказателствената тежест както следва: в производството по предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът фактите, които го изключват, унищожават или погасяват, или ответникът следва да установи факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане и едва след това ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост. С молба от 04.06.2024г. ищецът е поискал да бъде допуснато изменение на иска, като редуцира претенцията си до сумата от 736, 53лв., което съдът в съдебно заседание е допуснал. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че ище ц ъ т С. Г. С. е потребител на електроенергия, с клиентски номер № •••••••••• записан на нейно име, досежно обект находаящ се в гр. Гълъбово ул. „Плиска“ № 1. Като собственик на имота ползвала ел. енергия по откритата на нейно име партида. На 26.10.2022г. ответното дружество направило демонтаж на електромер с № ••••••• и на негово място бил монтиран друг електромер с № •••••• на адреса на ищцата. ИЩцата не получавала фактури за потребяваната от нея ел. енергия от месец 12.2022 г. до месец юни 2023г. въпреки, че ежемесечно е проверявала за това. Последно плащане от нейна страна било извършено на 26.06.2023г. за сумата от 43, 16лв. и след това за месец юли била начислена сметка за сумата от 1015, 16лв. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от за установяване недължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, доколкото ищецът оспорва дължимостта дали и към настоящия момент вземането по процесната фактура е дължимо или не. Всичко това обуславя наличие на правен интерес от разглеждане на иска по чл.124, ал.1 от ГПК. Искът предявен от ищцата е отрицателен установителен, като предмет на същия е парично вземане, произтичащо от договор за доставка на електроенергия. Титуляр на това вземане, което ищецът твърди, че не съществува, следва да бъде лицето продавач, като в случая това, видно от представената по делото фактура, е юридическото лице „Електроразпределение Юг“ ЕАД. По мнение на решаващата съдебна инстанция предявеният иск е основателен по следните съображения: Между страните има спор с така начислената сума и дали се дължи описаната такава за електрическа енергия, както като основание и размер, така и касателно начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. За изясняване на тези въпроси съдът е допуснал комплексна съдебно- техническа и икономическа експертиза, която заключава, че процесния обект е снабдяван с електрическа енергия и количеството електрическа енергия е доставено и консумирано за визирания период от 26.10.2022г. до 15.05.2023г в количество; Сумарно посочените количества енергия съвпада с посочените в Справка за коригиране на сметка за електроенергия от 10.07.2023г., но периодът, не е за 76 календарни дни, а за период от 26.10.2022г. до 16.05.2023г. - 7 месеца и 2 1 дни; Цените за ел. енергия за битови потребители за текущите периоди са както следва – 278, 63 лева е дължимата сума за електроенергията консумирана за периода от 26.10.2022 до 15.05.2023г. по цени за битови потребители към май 2023г. Вижда се, че разликата между изчисленото по Справката за коригиране на сметка за електроенергия и действителната стойност на консумираната елекроенергия е: 1015, 16 - 278, 63 = 736, 53 лева – надвзета сума. Следователно предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен до сумата от 736, 53лева. ПО РАЗНОСКИТЕ: На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 50, 00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и 400, 00лв., представляващи платеното от ищеца адвокатско. Водим от гореизложените мотиви, съдът