Решение № 659 от 11.1.2018 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 659/2017 г.

Постъпила е молба с правно основание чл.250 ГПК от „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД, предявена от процесуалния представител на дружеството- адвокат Красимир Милев, с искане за допълване на постановеното по делото решение чрез произнасяне от въззивния съд по тази част от въззивната жалба, насочена срещу обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която районния съд не е уважил предявено от ответника „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД възражение за прихващане със сумата от 2 612, 76 лева. Изложени са съображения. Препис от молбата е връчен на насрещната страна по делото, която в указания срок не заявява становище по същата. Бургаският Окръжен съд, като взе предвид искането за допълване на постановеното по делото решение, което изхожда от процесуално легитимирана страна и е предявено в законоустановения срок, намира същото за допустимо. При разглеждане по същество на молбата намира за установено от фактическа и правна страна следното: В писмения отговор по исковата молба работодателят-ответник“ КОНТРОЛТЕСТ“ ООД е заявил при условията на евентуалност искане за прихващане със сумата от 2612, 76 лева, която ищецът дължал на ответното дружество на следните основания: 520 лева, представляващи обезщетение за неспазено предизвестие за един месец; 542, 76 лева, представляващи покупната цена на комплект зимно работно облекло, комплект лятно работно облекло, обувки, каска, защитни очила, светлоотразителна жилетка, сбруя Р30, въже с две куки и карабина; сумата от 1550 лева, представляваща покупната стойност на сигнален дозиметър. Представени са писмени доказателства, а именно: приемо-предавателен протокол от 13.03.2014г. и приемо-предавателен протокол от 17.10.2014г., всеки един от които е подписан от ищеца П., от които се установява, че същият е получил от управителя на ответника-работодател „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД комплект зимно работно облекло, комплект лятно работно облекло, обувки, каска, защитни очила, светлоотразителна жилетка, сбруя Р30, въже с две куки и карабина.Според отразеното във всеки един от приемо-предавателните протоколи, полученото работно облекло и лични предпазни средства подлежи на връшане при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на 3 години. Представено е приложение 3.1/вж.лист 47 от делото на БРС/, озаглавено „разходи за закупуване на материали“, в което в табличен вид са посочени различни артикули, сред които са и изброените от ответника материали за работно облекло и лични предпазни средства с отразяване единичната цена на всеки един артикул/ без ДДС/.Соченото приложение е без дата на издаване, както и не е посочен неговия автор/съставител. Представен е и приемо-предавателен протокол от 22.12.2014г., от който се установява, че ищецът П. получил сигнален дозиметър на стойност 1550 лева. В проведеното пред БРС първо съдебно заседание процесуалния представител на ищеца заявява, че сигналния дозиметър е бил върнат от ищеца на ответника, тъй като, като материален актив подлежи на ежегоден контрол от Българския институт по метрология.В тази връзка и след снабдяване със съдебно удостоверение от БИМ-София е постъпило писмо- лист 188 от делото на БРС, от което е видно, че за периода от 2014г. до 07.06.2016г. в сектор –Ловеч на ГД МИУ не било постъпвало заявление от „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД за извършване проверка на средства за измерване на йонизираши лъчения и съответно нямало извършена такава проверка. Районният съд е намерил, че възражението за прихващане със сумата от общо 2612, 76 лева е неоснователно, като конкретни мотиви за това не е изложил в решението си. В тази връзка във въззивната жалба на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД се излагат доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение. При разглеждане на въззивната жалба и излагане на мотиви относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между страните окръжния съд е стигнал до извода, че трудовото правоотношение е прекратено не на соченото от работодателя основание- по взаимно съгласие на страните, а възоснова на писмено предизвестие от работника П., което е било изпратено до работодателя, но същият е прекратил ТПО със Заповед № 61/2015г., без да изчака изтичане на едномесечното предизвестие, с оглед на което безспорно не са налице основанията по чл.220, ал1 КТ и възражението за прихващане с размера на обезщетението за неспазено предизвестие е неоснователно. По възражението за прихващане със сумата от 542, 76 лева, представляща твърдяна от ответника стойност на получено от работника работно облекло и лични предпазни средства, БОС констатира, че не се е произнесъл в основното решение, предвид на което намира следното: Специално е работното облекло, което се предоставя на работника или служителя като средство за индивидуална защита срещу вредностите, съпътстващи неговата работа. Това облекло е собственост на работодателя и подлежи на връщане при прекратяване на трудовото правоотношение или при преместване на работника или служителя на друга работа преди изтичане срока на годност на облеклото. В § 1, т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ е дадено определение за "лично предпазно средство", в следния смисъл: всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел. Личните предпазни средства се предоставят безплатно на работниците или служителите, които работят със или при вредни или опасни условия. Видът им зависи от вида на опасността, за защита срещу която се предоставят. Например това могат да са специални обувки, средства за защита на ръцете /специални кремове, ръкавици/, средства за защита на очите и лицето /защитни екрани и очила при работа с компютри/, средства за защита на главата /каски/. Според чл. 17 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, работодателят определя работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни средства въз основа на извършена оценка на риска на работното място, като има предвид: неизчерпателния списък на дейности, които могат да изискват прилагане на лични предпазни средства, посочени в приложение № 1 към Наредба № 3, неизчерпателния списък на лични предпазни средства, посочени в приложение № 2 към Наредба № 3, таблицата за части на тялото на работещите, изложени на рискове, посочена в приложение № 3 към Наредба № 3.