Решение № 23754 от 10.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3338/2025 г.
Административен съд - София-градI Отделение10.07.2025 г.докладчик Георги Тафров
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. А., роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, [държава], гражданин на [държава], [ЛНЧ], срещу Решение №1648/14.02.2025г., издадено от председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ - МС), с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по чл.86 - чл.92 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) вр. чл.145–чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Б. А., роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, [държава], гражданин на [държава], етническа принадлежност: арабин, вероизповедание: мюсюлманин, семейно положение: неженен, [ЛНЧ], чрез адв.К.С. от САК срещу Решение №1648/14.02.2025г., издадено от председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ - МС), с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради допуснати при неговото издаване съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалният закон. Твърди се в жалбата, че административният орган не се е съобразил с обстоятелството че е налице риск за мобилизиране на жалбоподателят във войсковите части, като непосредствено преди заминаването си от [държава] е получил призовка.Сочи се Решение на Съда на ЕС от 19 ноември 2020 г. по дело С-238/19, EZ срещу Bundesrepublik Deutschland, което разглежда друг подобен случай на сирийски гражданин.Излагат се също съображения в жалбата, че няма информация, че след смяната на режима на А. обстановката в [държава] се е подобрила и е безопасно връщането.Напротив, има информация за сблъсъци межди привържениците на режима на А. и новата власт, в следствие на които са загинали хиляди души.Моли решението на председателят на ДАБ да бъде отменено.В о.с.з. жалбоподателят се явява лично моли решението да бъде отменено, като твърди, че ситуацията в [държава] е сложна, а в България му харесва климата и народа и иска да остане тук. Ответникът-председателят на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява, не се представлява. Прокурора дава заключение за основателност на жалбата. По фактите: С молба вх. №7081/04.09.2024г./л.52/на РПЦ - София, до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет А. Б. А., от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, [държава], гражданин на [държава], етническа принадлежност: арабин, вероизповедание: мюсюлманин, семейно положение: неженен е поискал от властите в Република България закрила.Молбата е продиктувана лично от този чужденец, след като му е преведена на разбираем от него език арабски, без да има възражения по написаното в нея.С регистрационен лист рег№7081/04.09.2024г. чужденецът е регистриран в ДАБ с имена – А. Б. А., от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, [държава], [държава]. С декларация А. Б. А., e декларирал, че е съгласен да бъде обработвана информация относно личните му данни, които са необходими в производството за предоставяне на международна закрила и администраторът на лични данни има право на достъп до тях.Декларацията му е преведена на арабски език, разбрал е съдържанието й и я е подписал доброволно./л.68/ С протокол рег.№7081/15.10.2024г. е удостоверено провеждане на интервю с А. Б. А. в присъствието на адв. П., от интервюиращия орган на ДАБ–МС на 15.10.2024г./л.30-33/В началото му е разяснено, че основната му цел е да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. А. Б. А. е предупреден, че на това интервю ще бъде направен аудио-запис.Изразил е съгласие в него да участва като преводач от езика арабски Н. О. и е потвърдил, че разбира добре смисъла на думите в превод от този преводач.Запитан съществуват ли пречки от здравословен и психичен характер, заради които интервюто да не може да се проведе, е отговорил, че се чувства добре.Потвърдил е данните, съобщени при попълване на регистрационния лист.Заявява следното: “Напуснах [държава] нелегално за [държава] в началото на август 2024г., там останах около една седмица.Нелегално влязох в България и се предадох на властите“.По време на интервюто заявява, че цялото му семейство е останало в [държава], обяснява, че семейството му живее в [населено място], а баща му пътува за [населено място] защото има трета съпруга./л.31/Твърди, че има завършен 3 клас и работил като шивач и гумаджия.Твърди също, че получил повиквателна 15 дни преди да напусне [държава].В интервюто посочва, че при завръщане в [държава] може да го мобилизират в армията, и ще го вкарат в затвора.Излага доводи също, че е напуснал [държава] с цел да си намери работа и да може да издържа семейството си. Протокол рег.№7081/15.10.2024г.е подписан с това съдържание от интервюиращия орган на ДАБ-МС, провел интервюто, участвалия в него преводач, адвокат и чужденеца, който е потвърдил, че текстът му е бил преведен на разбираем от него език–арабски, не са съществували комуникативни пречки по време на интервюто, добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него. По административната преписка е приобщена справка от Дирекция „Международна дейност“ на ДА–МС, относно актуалната обстановка в [държава]/л.23-26/. Със становище рег. №7081/10.02.2025г.на М.Й. е предложено за чужденеца да се откаже представянето на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут./л.22/ С оспореното решение №1684/14.02.2025 г. на председателя на ДАБ на А. Б. А., на основание чл.8 и чл.9, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут./л.12-21/ Извършен е анализ на обстановката в [държава] въз основа на приобщена към преписката справка на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ-МС и в контекста на разширенията, дадени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г. по дело С-465/07г. относно тълкуването на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО. По допустимостта: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.Решението е връчено на жалбоподателят на 21.03.2025г./л.21/, а жалбата е депозирана на 27.03.2025г. чрез ДАБ. Жалбата по същество е неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган съобразно правомощието на председателя на ДАБ по чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ да предоставя, отказва, отнема или прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. А. Б. А. е чужденец по § 1, т.1 от ДР на ЗУБ - не е български гражданин, не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава]. На А. Б. А. е разяснена и осигурена възможност да кандидатства за международна закрила, видно от подадената негова молба до председателя на ДАБ с искане по чл.59, ал.2 ЗУБ към властите на Република България да му се предостави международна закрила. Производството за А. Б. А. се явява образувано с регистрирането на негова молба.Оспореното решение е издадено в производство по общия ред по глава шеста, раздел ІІІ ЗУБ, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ на А. Б. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решение №1684/14.02.2025г. е издадено в писмена форма – чл.9, ал.1 от Директива 2013/32/ЕС; мотивирано е с фактическите и правни основания за отхвърляне на молбата – чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 АПК вр. чл.9, ал.2, изр.1 от Директива 2013/32/ЕС.Съгласно чл.75, ал.2, изр.1 ЗУБ са обсъдени, както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата му по произход. Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни притеснения от преследване, основани раса, религия, националност, политическо мнение и/или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. А. Б. А. не отговаря на законовите условия за признаване на статут на бежанец поради следното. В качеството му на сирийски гражданин, който пребивава на територията на Република България, е чужденец – гражданин на трета държава, намиращ се извън държавата си по произход, чийто гражданин е съгласно чл.2, б.“д“ от Директива 2011/95/ЕС и член 1, раздел А
от Женевската конвенция от 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 1967 г. Декларираните от А. Б. А. при регистрацията по чл.61, ал.2 ЗУБ, и при интервюто факти по чл.4, ал.1 от Директива 2011/95/ЕС в подкрепа на молбата му за закрила нито пряко, нито косвено са свързани с държавата за произход - чл.4, ал.3, б.“а“ от Директива 2011/95/ЕС или с осъществено или осъществимо спрямо него преследване - чл.4, ал.3, б.“б“ от Директива 2011/95/ЕС.Заявленията на А. Б. А. пред ДАБ - МС във връзка индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал [държава], защото е бил преследван, в т.ч. поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения - чл.4, ал.3, б.“в“ от Директива 2011/95/ЕС. От А. Б. А. не са съобщени събития, настъпили след като е напуснал [държава], или извършвани от него дейности, след като е заминал, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане и да сочат на нужда от международна закрила, възниквала на място(sur place)съгласно чл.5, ал.1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС. Спрямо А. Б. не е имало посегателства, които да се определят като действия на преследване по чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са установени и не са посочени от жалбоподателят. Относно възможността жалбоподателят да бъде мобилизиран /л.32/ с решение от 19 ноември 2020 г. на ЕС, постановено по дело №С-238/19г. с предмет преюдициално запитване от Административният съд Хановер, чл. 9, параграф 2, буква д/ във връзка с чл. 9, параграф 3 от Директива 2011/95 СЕС е тълкувал разпоредбата на Директива 2011/95.Съгласно тълкуваната хипотеза - по чл.9, ал.2, буква д) от Директива 2011/95, действията на преследване могат да приемат и формата на " д) наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в член 12, параграф 2; " видно е, че чл.8, ал. 5, буква д) от ЗУБ възпроизвежда идентично разпоредбата на директивата като форма на преследване.Настоящият състав следва да отбележи, че по делото липсват доказателства на жалбоподателят да му са изпращани призовки или покана за мобилизация, и съдът не кредитира изложените обстоятелства в бежанската му история./л.32/ В случая не се установяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като не е посочил член от семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България.Тоест, молбата на А. Б. А. към властите на Република България нито при подаването й, нито в който и да е последващ момент е обоснована от самия него с каквито и да е елементи, относими към критериите, релевантни за определянето на статут на бежанец. Горният анализ сочи, че А. Б. А. не изпитва основателни опасения от действия на преследване по чл.8, ал.3 – 5.Обосновано и правилно ответният национален административен орган е счел, че декларираната от А. Б. А. причина да напусне [държава] е личен, социално-икономически характер и е извън обхвата по ЗУБ. Предпоставките за хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУБ са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл.2, б.“е“ вр. чл.15, б.“а“, „б“ и “в“ от Директива 2011/95/ЕС.Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, то той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция; 2) изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или 3) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрила от тази държава.Понятието „реална опасност“ (‘real risk’) не е дефинирано, нито има трайно възприето негово тълкуване в юриспруденцията на СЕО и/или СЕС.Смята се, че то определя стандарта на доказване при субсидиарната закрила, като по правило изключва рискове, свързани единствено с общата ситуация в държавата, тези, чието настъпване е само възможно или е така далечно, че е нереално.С понятието „тежки посегателства“ (‘serious harm’) се означава естеството и интензивността на засягане на правата на човека, като трябва то да е с достатъчна сериозност (суровост).Извън изброените по-горе три вида посегателства, субсидиарна закрила не може да се признае за никакъв друг вид вреда, дискриминация и/или нарушение на човешки права.В решението си административният орган е приел, че за А. Б. А. се доказва специфичен риск по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ/л.23-28/Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № ЦУ-1624/12.07.2024г./л.22/ на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република съобразено с Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие за "посегателство" в чл.15, б. в от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, изразяващо се в "тежки и лични заплахи срещу живота или личността" на молителя, обхващащо една по- обща опасност от посегателство като се имат предвид в по-широк план "заплахи срещу живота или личността" на цивилно лице, а не определено насилие. Тези заплахи са присъщи на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същия няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Видно от регистрационният лист по делото баща му, майка му, тримата братя и сестра му живеят в [държава]./л.51/Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска предоставяне на международна закрила, респ. и такава да му бъде предоставена.Справка №МД-02-77/03.02.2025г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, като е приел, че: към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила. Според ВКБООН, в периода 8 - 29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в [държава] (основно от [държава], [държава] и [държава]). От началото на 2024 г. (до 29 декември 2024 г.) приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната, повечето от тях в Ракка (25%), Алепо (Халеб) (20%) и Дараа (20%). В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че Комисариатът продължава да се ангажира с временните сирийски власти, включително срещата на 29 декември 2024 г. с кабинета на управителя на Дараа за обсъждане на хуманитарните потребности в провинцията. По същия начин ВКБООН продължава да посещава активни гранични пунктове, да наблюдава процесите и да изслушва сирийците, преминаващи обратно в страната, за техните приоритети и потребности. Възстановяването на 200 частично повредени къщи в провинция Дамаск (Rural Damascus) е възобновено, като завършването се очаква през януари 2025 г. ВКБООН също така раздава основни помощи и зимни артикули на завърнали се семейства в провинциите Дамаск, Хомс и Идлиб, както и на вътрешно разселени лица, живеещи в колективни центрове и недовършени сгради в провинциите Рака и Хасака. На 7 януари 2025 г. международните полети от летището в Дамаск са възобновени за първи път след падането на режима на Б. А.. Възобновяването включва първи директен полет от катарската столица Доха от 13 години насам, посрещнат в празнична атмосфера в залата за пристигащи пътници. [държава], силен противник на А., прекратява полетите до [държава] преди 13 години след началото на въстанието срещу управлението на А.. На 6 януари 2025 г. Световната здравна организация (СЗО) осъществява първата за 2025 г. трансгранична мисия на ООН в Северозападна [държава], провеждайки обучение за парамедици в Азаз, С. А.. През следващите дни са планирани допълнителни трансгранични мисии от [държава], а през 2024 г. ООН е изпълнила общо 386 трансгранични мисии в Северозападна [държава] - средно 30 мисии на месец, предимно за наблюдение на проекти, извършване на оценки и ангажиране на общности.От анализа на цитираната информация, въпреки оценяването на положението в някой части на страната като несигурно и напрегнато, не следва насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно. Атаките от страна на действащите в някой райони опозиционни групировки са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. Инцидентите в страната имат определени цели, като например нападения над специфични военни обекти, но не са в състояние да предизвикат масов ефект.“Съгласно чл. 21, т. 7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа.Видно е, че се касае за лице което не търси защита по реда на ЗУБ, а е икономически емигрант. В решението е направен изводът, че за чужденеца не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при завръщането му в [държава] и че искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в [държава], не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. От явни източници и справка на ДАБ по делото се установява, че: На 8 декември 2024г., президентът Б. А. напуска страната.Специалният пратеник на ООН за [държава], посещава Дамаск за среща с лидерите на фракциите в [държава], включително "Хаят Тахрир ал Шам" (HTS), където отбелязва, че има "много надежда сред цивилните за началото на нова [държава]. Нова [държава], която в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност ще приеме нова конституция, която ще гарантира, че има социален договор, нов социален договор за всички сирийци".Преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица и вероятно ще повлияе на потенциалното решение за завръщане, пред което са изправени сирийците, живеещи извън страната. ВКБООН продължава да се ангажира с временните сирийски власти, включително срещата на 29 декември 2024 г. с кабинета на управителя на Дараа за обсъждане на хуманитарните потребности в провинцията.По същия начин ВКБООН продължава да посещава активни гранични пунктове, да наблюдава процесите и да изслушва сирийците, преминаващи обратно в страната, за техните приоритети и потребности.В началото на януари 2025г. САЩ предоставя шестмесечно изключение от санкциите, т.нар. Общ лиценз, за да позволи хуманитарна помощ след края на управлението на Б. А. в [държава].Изключението, което ще бъде валидно до 7 юли 2025 г., позволява определени транзакции с държавни институции, включително болници, училища и комунални услуги на федерално, регионално и местно ниво, както и със (свързани с "Хаят Тахрир ал Шам" (HTS) организации в цяла [държава]. В становището ВКБООН /UNHCR-Position-Returns-Syria-BG%20/посочва че: “[държава] се намира на кръстопът - между мира и Войната, стабилността и беззаконието, Възстановяването или по-нататъшната разруха. Сега [държава] има изключителна възможност да се насочи към мир и народът й да започне да се завръща у дома. В продължение на много години ВКБООН настоява да бъдат предприети повече усилия за създаването на благоприятна среда, благодарение на която бежанците и разселените лица да се завърнат у дома. Ето защо настоящата ситуация отваря нови възможности, от които трябва да могат да се възползват всички. Това означава премахване и/или преодоляване от Сирийските де факто власти на всички нови правни и административни трудности, както и осигуряване на сигурността; значителна хуманитарна помощ и ранна помощ за възстановяване, която да бъде предоставена от държавите донори на завръщащите се лица, на общностите, които ги приемат обратно, и като цяло на районите на действително и потенциално завръщане; и упълномощаване на ВКБООН и неговите партньори да наблюдават процеса на Завръщане по граничните пунктове и на самите места, към които хората са избрали да се завърнат. Според изчисления на ВКБООН от 6 март 2025г., /UNHCR-Position-Returns-Syria-BG%20/ считано от 8 декември 2024 г., 303 400 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни държави. Освен това, считано от 27 ноември 2024 г. и въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26 февруари 2025 г., 885 294 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си. По отношение на вътрешното разселване, широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери показва, че един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна [държава], възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото. Във връзка с политическите събития в [държава], Правният комитет за изготвяне на конституционната декларация заявява необходимостта от изготвяне на конституционна декларация за управление на преходния период в страната. Тази декларация има за цел да регулира преходната фаза, да определи правомощията на трите власти и да осигури стабилност и възстановяване. На 13 март 2025 г. временният президент на [държава], А. ал Шараа, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период, три месеца след като неговата ислямистка група сваля от власт Б. А.. В документа се казва, че ислямът е религията на президента, както и в предишната конституция, „ислямската юриспруденция е "основният източник на законодателството", а не "основен източник". Декларацията също така урежда разделението на властите и съдебната независимост и гарантира правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват, в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия. Касае за пълна промяна на политическата ситуация [държава] и възможност за установяване на нов публичен ред и конституция, която да защитава всички малцинствени групи в страната.Процесната справка не се отразява върху изводите на председателят на ДАБ т.к. обстановката в [държава] остава нестабилна и непредвидима, като съдът следа да отбележи, че част от международни санкции са отменени и като цяло е подобрена сигурността в страната. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход.Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в [държава], не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Цитирани разпоредби
35- чл. 9, ал. 1
- чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ
- чл. 15
- чл. 9
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ
- чл. 59, ал. 2 ЗУБ
- чл. 61, ал. 2 ЗУБ
- чл. 75, ал. 2 ЗУБ
- чл. 8, ал. 9 ЗУБ
- чл. 8, ал. 1 ЗУБ
- чл. 84, ал. 3 ЗУБ
- чл. 91 ЗУБ
- чл. 1
- чл. 13, ал. 1, т. 1
- чл. 145
- чл. 146, т. 1
- чл. 178
- чл. 2
- чл. 21, т. 7
- чл. 4, ал. 1
- чл. 4, ал. 3
- чл. 5, ал. 1
- чл. 59, ал. 1
- чл. 75, ал. 2
- чл. 75, ал. 1, т. 2
- чл. 8, ал. 5
- чл. 8, ал. 1
- чл. 8, ал. 2
- чл. 8, ал. 3
- чл. 8
- чл. 86
- чл. 9, ал. 1, т. 1
- чл. 9, ал. 2
- чл. 92