Решение № 53 от 16.1.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 4424/2023 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Ю.Е.Ч."ЕАД с ЕИК: 204830885 против НП № 109/18.09.2023 г. на Началника на ГПУ - Летище В. при РДГП - Аерогари, ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от ЗЧРБ на юридическото лице е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева, за нарушение на чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, във вр. с чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ. В жалбата се излага становище, че в АУАН и НП не е посочено времето и мястото на извършване на нарушението, като е обективирано единствено времето и мястото на неговото установяване. Сочи се, че Регламент 539/2001 г. въвежда изискването за притежаване на виза като функция от преминаването на външните граници на държавите членки, съответствие по аргумент от противното, при преминаване на вътрешни граници виза не се изисква, като този извод следва и от правото на гражданите на Европейския съюз на свободно движение. Излага се становище, че след като лицето е допуснато на територията на една държава-членка, то има достъп до целия Европейски съюз. С оглед на изложените аргументи, се твърди, че в конкретния случай лицето не е имало задължение да има виза, съотв. превозвачът не е извършил нарушение на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ. В условията на евентуалност се сочи маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Иска се НП да бъде отменено като неправилно и издадено в нарушение нематериалния и процесуалния закон. В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се представлява. В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля по съставянето на АУАН – И. Й. - служител на ГКПП Аерогара - В., актосъставител. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На 17.07.2023 г. около 21.40 часа в гр. В., на ГКПП - Аерогара В., при проверка, осъществена на граничен контрол за влизане в Република Б. на пътниците, превозени с полет BUC 968 на Авиокомпания „Ю.Е.Ч."ЕАД от гр. Т.А. до гр. В. е установено, че е превозен пътник, за който се изисква виза за влизане и пребиваване в Р. Б., а именно - гражданинът на Й. CELINE GEORGE AKROUSH, роден на 14.02.2007 г.. Установено е, че пътуването е извършено с документ на лице с друго гражданство издаден от Израел с №398635302 издаден на 03.07.2022г. валиден до 02.07.2027г., притежаваща многократна Ш.ка виза тип С издадена от Италия валидна от 20.06.2023г. до 03.08.2023 г., която не е била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Ш. При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, за това, че в качеството му на превозвач не е установило наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се изискват за лицето съгласно Решение на Министерски съвет на р.Б. № 248-12.04.2023г. и чл.8 ал.1 от ЗЧРБ и е извършил услугата, превозвайки пътника по линията Т.А. - В.. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление № 109/2023 г. на Началника на ГПУ - Летище В. при РДГП - Аерогари е издадено от компетентен орган съгласно чл. 53, ал.1 от ЗЧБР. В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Посочени са, както датата, така и мястото на извършване на нарушението, които в случая съвпадат с датата и мястото на осъществяване на проверката. Това е така, доколкото, нарушението е довършено когато е завършен превоза, поради което е несъстоятелно твърдението, че то било извършено по друго време и на друго място, а не в гр. В.. Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република Б. чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи, наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква В хода на съдебното производство безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е осъществило превоз на гражданинът на Й., посочен в обжалваното НП, въз основа на обикновен паспорт, удостоверяващ самоличността на същата и без издадена виза за лицето за влизането му в Б. или разрешение за пребиваване. Представената многократна Ш.ка виза тип С издадена от Италия валидна от 20.06.2023г. до 03.08.2023 г., обаче все още не е била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Ш. Посочените обстоятелства се установяват безспорно от писмените материали, съдържащи се в АНП и от разпита на свидетеля по акта, като същите не се оспорват и от въззивника. Свид.Й. е категорична в разпита си пред съда, че при извършване на граничната проверка лицето не е представило виза или разрешение за пребиваване. Пътника не е притежава разрешение за влизане в страната. Представената Ш.ка виза не е била ползвана в Ш.кото пространство. В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно е била ангажирана административно- наказателната отговорност на дружеството жалбоподател, тъй като Република Б. е страна - членка на ЕС, но не е страна – членка на Ш.кото пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него съгласно Регламент (ЕС) № 562/2006 г. и Регламент (ЕС) №399/2016г. на Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите(Кодекс на Ш.ките граници). При полет от летище извън Ш.кото пространство към летище на територията на Република Б., съответният пътник пресича външна граница, а при кацане в Република Б. следва да притежава валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да пребивава законно на територията на Европейския съюз (извън страните от Ш.кото пространство). Регламент (ЕО) 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Ш.ките граници) предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите - членки на Европейския съюз и установяване на правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите-членки на Европейския съюз. Според чл. 2 от Регламент (ЕО) 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета „вътрешни граници“ са: а) общите сухопътни граници, включително реки и езера, на държавите-членки; б) летищата на държавите- членки за вътрешни полети; според т. 3 „вътрешен полет“ е всеки полет, изключително от или към териториите на държавите членки без кацане на територията на трета държава. Горните норми следва да се тълкуват ведно с легалните дефиниции на тези понятия, посочени в Конвенцията за прилагане на Ш.кото споразумение от 14 юни 1985 г., където в чл.1 е посочено, че „вътрешни граници“ са общите сухопътни граници на договарящите страни, както и техните летища за вътрешни полети и морските им пристанища, които се използват изключително за редовни транспортни превози от или към други пристанища на територията на договарящите страни без прекачване на пристанища извън тези територии; външни граници са сухопътните и морските граници, както и летищата и морските пристанища на договарящите страни, доколкото те не представляват вътрешни граници, вътрешен полет е всеки полет, изключително от или към територията на договарящите страни, без кацане на територията на трета държава. В настоящият случай се доказа, че на превозеният пътник е гражданин на Й. е била издадена „единна виза“, тип С от Италия, валидна от 20.06.2023г. до 03.08.2023г., като все още не е била ползвана в страна прилагаща изцяло достиженията на правото на Ш. Тази виза е важала само за страните-членки на Ш.кото пространство, а Р. Б. не е била включена в това пространство към 17.07.2023г., за да се приеме за основателен извода, че посочения чуждестранен гражданин е могъл да навлезе на територията на страната ни с издадения му от Италия документ за временен престой. При кацането на гражданина на Й. в Република Б. същият е пресякъл външната граница на ЕС, без да притежава право на законно пребиваване в страната - членка на ЕС, която е извън Ш.кото пространство. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република Б. чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република Б. или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза когато е необходима. Съгласно чл. 9 ЗЧРБ визата е разрешение за влизане и пребиваване или летищен транзит. Нормата на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ предвижда, че чужденец може да влезе в Република Б., ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Съгласно § т. 3 ДР на ЗЧРБ „паспорт или заместващ го документ за пътуване“ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. Разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ЗЧРБ уреждат случаите, в които не се изисква виза, при които не е необходима виза за влизане в страната ни, а именно не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република Б. е страна, или в акт на Министерския съвет (какъвто в случая е актът - Решение на Министерски съвет № 284 от 12.04.2023г., обн. в ДВ 36/2023г.). Съгласно Решение на Министерски съвет № 284 от 12.04.2023г., обн. В ДВ 36/2023г. за изменение и допълнение на Решение № 459 на Министерския съвет от 2014г. за одобряване прилагането на Решение № 565/2014/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май2014г. (ДВ, бр.56 от 2014г.) и за отмяна на Решение № 48 на Министерския съвет от 2012г. за прилагане на безвизов режим към притежателите на валидни единни (Ш.ки) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, издавани от държавите членки, които изцяло прилагат достиженията на правото от Ш. както и от Швейцария и Лихтенщайн (ДВ, бр. 9 от 2012 г.) е регламентирано, че в Република Б. ще считат за равностойни на своите национални визи за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, следните документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Ш. независимо от гражданството на техните притежатели: а) „единна виза“ по смисъла на чл.2, т.3 от Визовия кодекс е валидна за две или за многократни влизания, и след като е била използвана веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Ш. представената виза не е била използвана в държава достигнала изцяло достиженията на правото на Шнеген съгласно Решение на Министерски съвет на р.Б. № 248- 12.04.2023г. и чл.8 ал.1 от ЗЧРБ. Издадената „единна виза“, тип С №043340164 издадена от Италия, валидна от 20.06.2023г. до 03.08.2023г. в полза на превозеният пътник, гражданин на Й. не отговаря на изискванията на чл. 2, т. 3 от Визовия кодекс да е валидна за две (най-малко) или за многократни влизания и (кумулативно) след като е била използвана веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Ш. Превозвачът е бил длъжен да извърши внимателна проверка на пътника дали притежава валидна виза или разрешение да пребиваване, преди да издаде превозен документ - билет и бордна карта. Като не е осъществил тази проверка, дружеството жалбоподател е допуснал нарушение на чл. 20, ал.1 т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. След като нарушението е доказано по несъмнен начин, както и участието на нарушителя в него, то съвсем законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал административно- наказателната отговорност на превозвача и е наложил санкция по реда на чл.51 от ЗЧРБ в предвидения от закона минимален размер 2 000.00 лева лева. Разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ предвижда, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република Б. чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република Б., ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. От анализа на цитираните правни норми се установява, че в разпоредбата на чл.19 от ЗЧРБ са уредени задълженията на чужденците при влизане в Република Б. или при транзитно преминаване през нейната територия, а чл.20 от ЗЧРБ регламентира задълженията, които са вменени на превозвачите, превозващи чужденци по суша, по въздух или по вода до и/или от Република Б.. По отношение на възражението, че линията, по която е превозен пътникът не е преминал външните граници на Европейския съюз. Б. е страна членка на Европейския съюз, но не е страна членка на Ш.кото пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него съгласно Регламент /ЕС/ 399/2016 на Европейския парламент и на Съвета. Съда приема, че за дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач е съществувало задължението по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, а именно преди да извърши услугата да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата на конкретния пътник. Това задължение е изпълнено само по отношение на документа за пътуване, но не и по отношение на необходимата за влизане в РБ виза, като по посочения начин въззивникът е осъществил нарушение на горе цитираната норма на чл. 20 ал. 1 т.1 от ЗЧЛБ. Съгласно нормата на чл. 51 от ЗЧРБ "превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20 от ЗЧРБ, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице, поради което и правилно е била приложена санкционната норма. Настоящият състав не намира нарушението за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение с осъществяването на което всякога се засягат конкретните обществени отношения, които е призвана да гарантира нормата на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, а именно спазване качествения контрол върху преминаващите въздушните граници на РБ е европейското пространство лица. Същевременно по делото не са установени обстоятелства, отличаващи конкретното нарушение като такова по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. С оглед на изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът