Решение № 169 от 1.2.2018 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1970/2017 г.

Производството е по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/ вр. с глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по искова молба на Я.И.И., понастоящем в затвора - гр.Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ към министъра на правосъдието и началника на затвора - гр. Бургас, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000.00 лева за периода 13.06.2011 г. до 13.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В първото по делото заседание ищецът е направил уточнение на исковата си претенция. Сочи, че последната е свързана с битовите условия само в корпуса на затвора в гр.Бургас, затова претендира обезщетение за неимуществени вреди, както следва: за периода от 13.06.2011 г. до 22.10.2012 г. в размер на 4 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на увреждането-22.10.2012 г. до окончателно изплащане на сумата и за периода 27.12.2013 г. до 13.06.2014 г. в размер на 2 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на увреждането -13.06.2014 г. до окончателно изплащане на сумата. Ищецът, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа твърденията в исковата молба. Сочи, че неимуществените вреди са настъпили за него вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас и неосигуряване на достатъчна жилищна площ, приток на естествена светлина и чист въздух в спалното помещение, в което е бил настанен, постоянен достъп до санитарен възел за времето от 20 часа до 6 часа, топла вода- ежедневно, поддържане на хигиена в баните, тоалетните и в столовата, достатъчна като количество и качество и разнообразна храна, адекватно и навременно медицинско обслужване и лечение. Ангажира доказателства. Иска да бъдат уважени исковете и присъждане на разноски. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ към министъра на правосъдието, редовно уведомен, не се представлява. В писмен отговор, оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките по чл.284, ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата. Твърди, че липсва елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр.чл.284, ал.1 ЗИНЗС - не е установено неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е достатъчно основание исковете да не бъдат разглеждани, без да е необходимо да се установява наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ- претърпени неимуществени вреди и причинна връзка. Счита, че макар след промените в ЗИНЗС настъпването на неимуществените вреди да се предполага до доказване на противното, съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС, в тежест на ищеца е да посочи ясно какви точно вреди е претърпял, както и да представи доказателства за това. Счита, че исковата молба съдържа обобщени и декларативни изявления относно лошите условия в затвора в гр.Бургас. Сочи, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, както и че липсват доказателства такива да са му причинени по вина на ответника. Сочи също, че липсват доказателства доколко пребиваването на ищеца в неблагоприятните условия в затвора са се отразили негативно на неговото психическо и физическо здраве. Моли да се отхвърлят исковете. Представя доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - началник на затвора Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмо изразява становище, че не е надлежна страна в производството, поради което последното по отношение на него следва да бъде прекратено. Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение, че предявените искове са недоказани по основание и размер. Счита, че не е налице бездействие от страна на администрацията на затвора в гр.Бургас във връзка с оплакванията на ищеца. Намира, че битовите условия в затвора не са били в степен и интензитет да се квалифицират като уронващи достойнството и причиняващи страдания. Административен съд - Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено следното: По допустимостта на исковете: Исковете са процесуално допустими. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответниците във връзка с условията в затвора в гр.Бургас, където ищецът е търпял наказание лишаване от свобода в периода 13.06.2011 г.- 22.10.2012 г. и 27.12.2013 г. до 13.06.2014 г. Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. Следователно, макар исковата молба да е подадена с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ същата следва да бъде разгледана по реда на чл.284, ал.1 и следв. ЗИНЗС. Още повече, че съобразно § 49 ПЗР ЗИНЗС й е придадено ретроактивно действие. Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. С оглед изложеното исковете са предявени от лице с правен интерес срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 ЗИНЗС, т.е. срещу пасивно легитимирания ответник, представляващ държавата, чиято отговор ност по чл.284, ал.1 ЗИНЗС е обективна. В същото време, с оглед изричното правило, установено по чл.285, ал.2 ЗИНЗС, че искът по чл.284, ал.1 ЗИНЗС се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите, като ответник по делото е конституиран и началникът на затвора в гр. Бургас. По основателността на исковете: Видно от представената по делото справка, рег. №2067 от 21.09.2017 година/л.30 от делото/, ищецът И. е постъпил в затвора в гр.Бургас на 13.06.2011 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за първи път и бил настанен в приемно отделение, килия №306 с обитаема жилищна площ-13.12 кв.м. с параметри- 3.20 м./4.10 м./3.00м., с още 5 лица/около 2.19 кв.м. на човек/. На 06.07.2011 г. И. бил изведен от приемното отделение и настанен в килия №508, ІХ група, с обитаема площ -18.63 кв.м., с параметри-3.45 м./5.40 м./3.00 м., с още 13 лишени от свобода или 1.43 кв. м. за всеки от тях. В периода 15.09.2011 г.-08.05.2012 г. същият бил трудово ангажиран в домакинския щат на затвора като работник в затворническата кухня. Справката сочи, че за периода 22.10.2011 г.-27.12.2013 г. И. е бил преместен в затворническо общежитие от „открит тип“ „Строител“ към затвора Бургас и е пребивавал в помещение №19. На 27.12.2013 г. ищецът е върнат обратно в затвора и бил настанен отново в килия №508, група ІХ. На 13.06.2014 г. И. бил освободен от затвора. В справката се сочи още, че помещенията в корпуса на затвора, в които Я.И. е пребивавал са били оборудвани с железни легла на два етажа, като броя на леглата отговарял на броя на настанените „лишени от свобода“ в килията. В последната били налични железни шкафове, стандартен тип, за съхранение на лични вещи. В помещенията в приемно отделение и група ІХ се осигурявал достъп до пряка слънчева светлина чрез три прозореца с размери 120 см.Х 80 см./стандартни за местата за лишаване от свобода/, което позволявало достатъчно естествена слънчева светлина и чист въздух. На настанените в тези помещения била осигурена възможност за ползване на „мокро помещение“ за пране с постоянно течаща вода, като графикът на топлата вода бил два пъти в седмицата-вторник и четвъртък от 12.00 до 17.00 ч. Били създадени условия за пране на дрехите на лишените от свобода в перално помещение, като им била предоставена възможност да ползват баня за къпане и достатъчно количество топла вода. Твърди се, че осъдените сами определяли режимът на проветряване на помещенията, като хигиената в спалните и общите помещения се извършвала ежедневно от специално определени лица-хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената, които ползвали дезинфекционни материали и почистващи препарати, осигурени от администрацията на затвора. В справката се сочи още, че в килиите, в които бил настанен И., съобразно конструктивните и архитектурни особености на цялата сграда на затвора в Бургас, нямало санитарни възли и течаща вода. Твърди се също, че през деня от 8.30 ч. до 20.00 ч. всички помещения били отворени и лишените от свобода имали достъп до течаща вода и тоалетна. След 20.00 часа спалните помещения се заключвали, а лишените от свобода нямали достъп до санитарните възли, като за естествените нужди ползвали специално обособени изолирани кофи, които своевременно се почиствали и дезинфекцирали. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща студена вода, а по установен график и топла /всеки вторник и четвъртък на седмицата/, като нямало проблеми с водоснабдяването. Проветряване на помещенията се извършвало чрез отваряне на прозорци и врати през деня. През зимата помещенията целодневно били отоплявани чрез чугунени радиатори, като в затвора била изградена парова централа с непрекъснат цикъл на работа. В помещенията се осигурявало нормално ел. осветление. В коридорите на групите били обособени помещения за хранене/столова/, оборудвани с маси и скамейки, като хигиената в тях се поддържала от специално определени лица-хигиенисти и дежурни. Твърди се също, че във всички помещения на затвора се извършва периодично дезинсекция и дератизация против насекоми и гризачи. Храната е съобразена с индивидуалните нужди на всеки лишен от свобода като се изготвя седмично меню, съдържащо необходимите калории. Сочи се, че жилищните помещения са измазани и боядисани и че на лишените от свобода се предоставя достъп до медицинско обслужване по график и извънредно при заявени заболявания и съмнение за такива. Твърденията в справката относно ежедневното поддържане на хигиената в спалните и общите помещения, и възможността да се ползват за пране на дрехи „мокро помещение“ се опровергават от показанията на свидетеля Д.Д., който бил настанен в един коридор с ищеца през част от исковия период. От показанията му се установява, че всеки лишен от свобода е получавал по един сапун на месец за пране и къпане, не е имало възможност да се ползва „мокро помещение“, а сушенето на дрехите и чаршафите се е извършвало в спалните помещения, които са били пренаселени. Свидетелят заявява, че голям проблем е бил наличието на дървеници, против които е пръскано един, два пъти, но без резултат. Сочи, че в килията на ищеца, в която били 18-19 човека на площ от 18-19 кв.м. ставало много задушно и имало неприятна миризма, защото били настанени стари и болни хора, а удовлетворяването на естествените нужди през нощта от 19.30 часа до 6.00 часа ставало в кофа, която не била достатъчна, предвид броя на обитателите. През останалото време имало достъп до обща тоалетна с две клекала за 100 човека в коридора. Проветряването и достъпът на чист въздух било затруднено, тъй като в спалното помещение имало само два прозореца, а разположението на вишките ги закривало. Д.Д. сочи, че И. страдал от язва и поради това бил на диетичен режим.Заявява, че при кризи, свързани с язвата, лежал по 2-3 дни и не ходел да се храни, поради болки. Свидетелят Е.М., сочи, че са били с ищеца в една лилия, но не помни за кой период и прави подобни на показанията на св. Д.Д. относно пренаселеност на килията, в която са били с ищеца/неясно в кой период/, използването на кофи през нощта, сушенето на дрехи в килията и наличието на дървеници в помещенията, които непрекъснато ги хапели. Сочи, че ищецът имал някакви оплаквания, но не знае точно от какво. Като относими за спора по делото съдът намира констатациите, съдържащи се в доклада, изготвен от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/, съставен в резултат на извършено посещение на делегация на КПИ в няколко затвора в България, в това число и в затвора в гр.Бургас в периода март - април 2014г. Докладът е адресиран до българското правителство и в него е посочено, че констатациите, направени през месец април 2014 г. в затвора в гр. Бургас са много по-обезпокоителни от тези през 2012 г. Изтъкнато е, че не е изпълнена нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални условия в затвора в гр.Бургас по време на посещението през 2012 г. По отношение на материалните условия докладът препраща към констатациите, съдържащи се в параграфи от 22 до 25 от доклада от предходното посещение на КПИ в България. По мнение на Комитета, цялостното състояние на затворническите помещения в затвора в гр. Бургас е толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както за затворниците, така и за персонала. Въпреки намалението на броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително пренаселен с 844 затворника при официален капацитет за 371. В много от килиите с многобройни обитатели, жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1 кв.м., като рядко има на разположение 2 м. Още веднъж е подчертано, че материалните условия в затвора в гр.Бургас са влошаващи се и нехигиенични /килиите са пълни с хлебарки, дървеници и други вредители/ и, че в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност, те могат да се считат за нечовешки и унизителни. В доклада е отразено, че всички тоалетни съоръжения, видени от делегацията в затвора в гр. Бургас, са в изключително лошо състояние и изключително мръсни, като, наред с другите неща, механизмите за промиване често са били развалени, като изрично е посочено, че положението в този затвор, в този аспект, е най-лошо в сравнение с другите посетени затвори през същия период. Според доклада, в гр.Бургас, въпреки многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват кофи и бутилки, за да удовлетворяват биологичните си нужди през нощта, не им се предоставят никакви тоалетни принадлежности освен по два малки калъпа сапун на месец, нито препарати за почистване на килиите им. Ноторно е, че в публично изявление относно България от 26.03.2015 г., направено от КПИ в съответствие с чл.10, §2 от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, след посещение в затвора в гр.Бургас, се сочи, че материалните условия в същия продължават да се характеризират с постоянно влошаващо се състояние на разруха. Те са подробно описани в т.13 от изявлението и преповтарят констатациите, направени при предходните посещения в затвора на делегации на КПИ. Направено е обобщение, че повечето помещения там са неподходящи за настаняване на хора и представляват сериозен здравен риск както за затворниците, така и за персонала. Заключението на КПИ е, че сами по себе си материалните условия в затвора в гр.Бургас могат да се разглеждат като равняващи се на нечовешко и унизително отнасяне. По делото са представени доказателства за подобряване условията в затвора в гр.Бургас и предприетите мерки във връзка с указанията, дадени в докладите на КПИ, касаещи обаче последващи периоди от процесните /л.73-82 от делото/. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Държавата е отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието, респ. мярката. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКЗПЧОС, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание”. Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/. Видно от заявените основания на исковата претенция ищецът твърди, че вследствие на лошите битови условия в затвора в гр.Бургас той е претърпял неимуществени вреди в периода 13.06.2011 г. - 22.10.2012 г. и 27.12.2013 г.-13.06.2014 г., когато е бил освободен от затвора в гр.Бургас, т.е че е налице нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и чл.3 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа /ЕКЗПЧОС/, поради което счита, че сле два да получи обезщетение за причинените от него вреди. Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретни дела общи принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. ЕСПЧ счита, че чл.3 от Конвенцията налага на държавата задължението да гарантира, че всеки затворник е задържан в условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наказанието или мярката не го подлага на мъки и изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е гарантирано по адекватен начин. При преценявана на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България“ е посочено, че вече постановените решения, както и решението по делото Нешков се отнасят до нарушения на чл.3 ЕКЗПЧОС в различни затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. В редица решения на ЕСПЧ, като например Йовчев срещу България - Решение от 2.02.2006 г. констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/. По казуси, сходни с процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища /решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г. и др./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите на ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода. Съобразно изложеното и събраните по делото доказателства, съдът намира исковите претенции за частично доказани, само по отношение на някои от заявените основания, а именно, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в корпуса на затвора в гр.Бургас, тъй като не са му били осигурени достатъчно жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното помещение, в което е бил настанен, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, препарати за почистване на спалните помещения и поддържане на хигиена в тях, както и в общите помещения в затвора в гр.Бургас. В тази връзка съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и допълващи се и в потвърждение на констатациите, съдържащи се в докладите от посещението на КПИ в затвора в гр.Бургас през 2012 г. и 2014 г. и в публичното становище относно България от 26.03.2015 г. Обстоятелството, че лишените от свобода са били принудени да простират праните си дрехи в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца и ежедневно да ползват в същото кофи за удовлетворяване на естествените си потребности за времето от 20.00 до 6.00 часа, налага извода, че е силно ограничена възможността за поддържане чистота на въздуха в килията. Твърденията в справката, рег. №2067 от 21.09.2017 г., че хигиената се поддържа ежедневно в спалните и общите помещения и че извършва периодична дезинсекция и дератизация против гризачи и насекоми противоречат на констатациите в сочените доклади и в публичното становище относно България, че общите помещения в затвора в гр.Бургас са нехигиенични, неподходящи за обитаване от хора, създаващи сериозен риск за живота и здравето им. С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил убедителни доказателства, че тези условия са подобрени през исковия период, в това число, че е осигурил на ищеца достатъчно жилищна площ в спалното помещение, в което е бил настанен. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушаване на чл.3 от Конвенцията. Достъпът до чист въздух е основен елемент на живота и всеки човек има това право. Достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване на физическото им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други. Успешно проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл.284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във вр.ал.2 ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия в корпуса на затвора в гр.Бургас. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди. Поставянето на ищеца в описаните по-горе неблагоприятни материални условия в затвора в гр.Бургас за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3, ал.1 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Съобразно чл.52 ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. За целта в случая съдът отчита обстоятелството, че достъпът на ищеца до санитарен възел и течаща вода е бил ограничен само за част от денонощието, както и че двата иска са доказани само по част от заявените основания. Предвид това и като отчита времето на престой на ищеца в затвора в гр.Бургас за всеки от исковите периоди, съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди за всеки от двата искови периода е, както следва: за времето от 13.06.2011 г. до 22.10.2012 г. в разме р на 800.00 лева, като в останалата част до претендирания размер от 4 000.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а за времето от 27.12.2013 г. до 13.06.2014 г. в размер на 300.00 лева, като в останалата част до претендирания размер от 2 000.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Върху посочените суми ищецът претендира присъждане на законна лихва, считано от датата на преустановяване на увреждането, която за първия период следва да се счита от 23.10.2012 г., а за втория период от 14.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата/по арг. от т.4 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК /. Поради частичната основателност на исковата претенция следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл.286, ал.2 ЗИНЗС съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на чл.286, ал.2 ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.3 ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. На ищеца следва се присъдят разноски в размер на 10.00/десет/ лева, представляващи дължима и заплатена за производството държавна такса. Воден от горното на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав