Решение № 2946 от 29.3.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1773/2023 г.

Производството е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. А. Ш., [ЕГН], чрез адв.Пехливанов, против Отказ № 173/15.06.2023г. на Главния архитект на община Асеновград за одобряване на технически инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, за обект: „Жилищна сграда“ в УПИ І-7.422, жилищно застрояване, [населено място], постановен по заявление с вх. № 94-Г-179 от 19.05.2023г. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ и се сочи, че същият е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Претендира се неговата отмяна и присъждане на разноските по делото. Подробни доводи се излагат в писмена защита. Ответникът – Главен архитект на Община Асеновград, чрез адв. Матеев, е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че оспорваният акт е законосъобразен, тъй като издаденото на жалбоподателя решение за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди от 2014г., е загубило правното си действие. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски по делото. Представя се писмена защита. Административен съд [област], в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по повод заявление с вх. №94-Г-179/19.05.2023г., с което Г. А. Ш. е заявил за одобряване инвестиционен проект за строеж на жилищна сграда в [УПИ] – жил. застрояване в землището на [населено място]. В заявлението е посочено, че е издадена виза за проектиране № 48 от 25.02.2021г. и е направено искане едновременно с одобряването на инвестиционния проект да бъде издадено и разрешение за строителство. По заявлението на жалбоподателя ответният административен орган се е произнесъл с оспорвания отказ, който е обосновал със следните съображения: За [УПИ] – жил. застрояване, кв. 7, [населено място] е действащ ПУП – ПРЗ за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, одобрен с Решение № 1340, Протокол № 42/19.03.2014г. на ОбС – [община]. Съгласно графичната и текстовата част на проекта ПУП-ПРЗ от [ПИ] /стар номер по КК/ се образуват два нови урегулирани имота – [УПИ], жил.застр. /представляващ ПИ с [идентификатор]/ и [УПИ], жил.застр. /представляващ ПИ с [идентификатор]/. Съгласно Решение № КЗЗ-12/18.06.2014г. на Комисията за земеделските земи към МЗХ (КЗЗ), на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ е променено предназначението на 1440 кв.м, земеделска земя, собственост на Г. А. Ш., И. А. Д., Й. А. Д. и Е. И. Д., за изграждане на обект „жилищно строителство“ в землището на [населено място], м. „Кавакалтъ“, ПИ с [идентификатор]. По предходно искане вх. №94-Г-198 от 30.05.2022г. от Г. А. Ш. за издаване на разрешние за строеж за същият обект, главният архитект на община Асеновград се е произнесъл с писмо с изх. № 94-Г-198/09.06.2022г., с което е отказано издаването на РС. Отказът е би предмет на съдебно обжалване, по което Административен съд [област], VI състав се е произнесъл с влязло в сила съдебно Решение N 2051/16.11.2022г. по адм. дело № 1867/2022г. С посочения съдебен акт е отменено писменото уведомление и е върната преписката на главния архитект на община Асеновград за произнасяне по заявлението при съобразяване с нормата на чл. 64а, ал. 3 от ППЗООЗ. Във връзка с така посочената разпоредба, при обследване, извършено по указанията на съда, дадени в мотивната част на съдебното решение от страна на ответния административен орган е установено, че за [УПИ], жил. застр. и [УПИ], жил. застр. м. „Кавакалтъ" в [населено място] в сроковете по чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ няма заявено искане за издаване на разрешение за строеж, поради което Решение № КЗЗ-12/18.06.2014г. на Комисията за земеделските земи към МЗХ е загубило правно си действие. Посочено е в мотивите на оспорвания в настоящото производство отказ, че във връзка с искане на възложителите за [УПИ], жил. застр. от главния архитект на община Асеновград е издадено разрешение за строеж № 216/08.08.2017г. на обект: „ограда“ в [УПИ]", влязло в сила на 30.08.2017г. и с Протокол от 21.05.2019г. е открита строителна линия и ниво на строежа. При позоваване на т. 31 и 32 на § 5 от ДР на ЗУТ ответният административен орган е приел, че оградата не представлява обект на техническа инфраструктура, поради което е стигнал до извода, че внесеният от жалбоподателя проект не съдържа валидно и действащо решение на КЗЗ за промяна предназначението на земеделска земя - [ПИ] /стар номер по КК/ за неземеделски нужди, поради което е отказал одобряването на технически инвестиционен проект и издаване на РС. По делото е представена административната преписка по издаване на оспорвания отказ, ведно с: Разрешение за строеж № 216/08.08.2017г. за обект: „ограда“ в [УПИ] по КК на [населено място], м.Кавакалтъ издаден във връзка с разрешението за строеж. Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 21.05.2019г.; скица виза за проектиране № 48/2021г. по чл. 140 от ЗУТ за обект: „жилищна сграда“ в УПИ 1-7.422, жил. застрояване. Приет по делото е одобрен с Решение № 642, Протокол № 24/21.04.2021г. на ОбС-Асеновград Окончателен проект на Общ устройствен план на [населено място] и прилежащите му землища. Представени са медицински документи във връзка с твърдения в жалбата за здравословното състояние на член от семейството на жалбоподателя. По искане на жалбоподателя по делото е допуснато и прието, без възражения от страните заключение по СТЕ, изготвено от инж. Р.. В същото е описано как се извършва достъпът и обезопасеността на процесния имот, съгласно обхвата и съдържанието на инвестиционния проект, послужил за издаване на РС № 216/08.08.2017г. и обхвата и съдържанието инвестиционния проект за жилищна сграда, посочен в оспорвания отказ. Вещото лице е констатирало, че за издаване на Разрешение за строеж № 216/08.08.2017г. за обект: „Ажурна ограда с плътна част по северозападната регулационна граница и плътна ограда по всички вътрешни регулационни граници на [ПИ] е представено Конструктивно становище, съгласувано на 04.08.2017г. от община Асеновград и изготвено съгласно изискванията на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ в редакцията му към датата на внасяне на искането вх. №94-Г-149/20.07.2017г., във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. Според експерта становището не представлява инвестиционен проект. Съгласно същото се предвиждат плътни огради по североизточната и по югозападната регулационни граници на [УПИ] – жил. застрояване, които огради са разположени изцяло в имота в съответствие с чл. 48, ал. З от ЗУТ. Към уличната регулация от северозапад оградата е предвидена като ажурна с плътна част до 60см. над терена, съобразена, според ВЛ, с нормата на чл. 48, ал. 7 от ЗУТ. Височината на оградата във всички нейни участъци е до 2, 20м. В конструктивното становище са дадени подробни детайли за изпълнението на различните участъци от оградата. Дадени са местата на стоманобетоновите колони по линиите на изпълнение, необходимата за тях армировка, стоманените пана /или мрежа/ за ажурната част към улицата, пълнежната зидария между колоните, ивичните основи за оградата по трите дължини на регулационните граници. В ажурната ограда към улицата е предвидена врата за вход в имота с ширина за автомобилен достъп 3, 00м., която да се монтира в североизточния край на участъка по улицата. По отношение на техническия проект, по част „Конструкции“ от инвестиционния проект за строеж на обект: жилищна сграда в [УПИ], жил. застрояване, екпертът посочва, че е изготвен в съответствие с архитектурния проект за сградата. Описан е начинът на проектиране на сградата, вкл. и по отношение на сеизмичната ѝ устойчивост. Проектът за същата се сочи да предвижда свободното ѝ разполагане в имота - на 3, 00м. от всяка от трите регулационни граници. Това разположение, според ВЛ, е благоприятно за безопасността на сградата по време на нейната експлоатация, тъй като достъпът до нея няма да бъде непосредствен откъм съседните имоти и откъм улицата. От всяка от трите страни на сградата остава празно дворно пространство, в което съгласно проекта, е предвидено да се изпълни озеленяване и настилки с дворни плочи около сградата, както и едно паркомясто в североизточния ъгъл на имота, където съгласно указанията на конструктивното становище за оградата ще се монтира дворна автомобилна врата в нея. Посочено е, че свободното от застрояване пространство в имота около сградата е необходимо да бъде защитено от достъп на външни лица, като защитата и контролът върху обезопасеността на сградата и целия имот, би могла да се осъществи с предвидените огради по издаденото Разрешение за строеж № 216 от 08.08.2017г. Вещото лице разяснява, че съгласно предвижданията на ОУП, ПИ [идентификатор] по КК на [населено място] попада в новите строителни граници на града, в устройствена зона „Жилищна устройствена зона с малка височина – Жм“ при устройствени показатели: плътност на застрояване - от 20 до 60%; интензивност на застрояване - от 0, 5 до 1, 2; озеленяване - от 40 до 60%. Оспорваният отказ на главния архитект на община Асеновград е издаден на 15.06.2023г. и е съобщен на жалбоподателя на 26.06.2023г., поради това съдът приема, че жалбата, депозирана на 10.07.2023г., е в срок. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи. Страните нямат спор по фактите. Спорът касае въпроса дали Решение № КЗЗ-12/18.06.2014г. на КЗЗ е загубило правното си действие. В хода на административното производство, в изпълнение на указания, дадени с влязло в сила Решение № 2051/2022г. по адм.д. 1867/2022г. на Административен съд [област], от страна на ответния административен орган е установено, във връзка с чл. 64а, ал. 3 от ППЗОЗЗ, че за [УПИ], жил. застрояване и за [УПИ], жил. застрояване не е заявявано искане за издаване на разрешение за строеж в сроковете, посочени в нормата на чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ. Съгласно тази разпоредба, решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: 1. в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или 2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или 3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. Няма спор по делото, че за собствения на жалбоподателя поземлен имот е проведено производство по смяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Това производство е финализирано с Решение № КЗЗ-12/18.06.2014г. на КЗЗ. Не се спори между страните, и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че същото решение на КЗЗ е издадено за обект: „жилищно строителство“ в ПИ с [идентификатор], а не за построяването на ограда в същия имот, за която на 08.08.2017г. е издадено друго разрешение за строеж от главния архитект на община Асеновград. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Съгласно ал. 2 основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план. Съгласно чл. 20, ал. 3 от ЗУТ застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти. Правната уредба регламентираща допълващо застрояване и оградите е в Раздел VII, Глава 3 от ЗУТ. В тази връзка, съдът намира, че основното застрояване за процесия имот, касае обект „жилищна сграда“, а не „ограда“ в същия. Ето защо, Решението на КЗЗ, издадено за обект: „жилищно строителство“ в ПИ с [идентификатор] е загубило правното си действие, тъй като същото е влязло в сила на 12.09.2014г. В тази връзка тригодишният срок по чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ е изтекъл на 12.09.2017г., а шестмесечния срок по чл. 24, ал. 5, т. 3 от ЗОЗЗ – на 12.09.2020г. От събраните по делото доказателства се установява, че в рамките на тези срокове жалбоподателят не е поискал издаването на разрешение за строеж на обект: „жилищна сграда“. Отпадането на действието на решението на КЗЗ е настъпило ex lege. При възникване на предвидените в закона юридически факти решението губи автоматично правното си действие, без да е необходимо наличието на някакъв друг акт на комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 64а, ал. 6 от ППЗОЗЗ, която предвижда, че когато в сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 от ЗОЗЗ не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта или изграждането на обекта не е започнало, общинската администрация уведомява съответната комисия по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри. По отношение на разпоредбата на чл. 64а, ал. 3 ППЗОЗЗ, която съдържа специална хипотеза - „когато в рамките на един ПУП има повече от един урегулиран поземлен имот, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са налице условията по ал. 2 за един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура“, от страна на административния орган са изложени обосновани правни изводи по приложението на материалния закон на база на приложените в административната преписка писмени доказателства. Посочената в цитираната разпоредба хипотеза не е налице в случая, тъй като в нито един от двата [УПИ], жил. застрояване [УПИ], жил. застрояване не е налице заявено искане за издаване на разрешение за строеж за обект „жилищно строителство“. В нормата на чл. 142, ал. 1, във вр. чл. 148, ал. 8 от ЗУТ е вложен следният смисъл - когато е изявено намерение за започване на строителство, което по безспорен начин е манифестирано с искане за одобряване на инвестиционен проект е налице един сложен фактически състав касателно разрешаване на законен строеж, елементите на който не могат да бъдат разглеждани отделно, вместо в своята логическа цялост. Този извод следва и от граматическото и логическото тълкуване на приложимите норми в ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, които обвързват тригодишния срок относно промененото предназначение с „поискано разрешение за строеж“, което разрешение следва да се тълкува в широкия смисъл на искане за отпочване на процедура по разрешаване на строителство, включващо изискванията в ЗУТ съобразно вида и категорията на строежа, а не в тесния смисъл - разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ. Ето защо издаденото на жалбоподателя Разрешение за строеж № 216/08.08.2017г. за обект „ограда“ в [УПИ] и съставения на база на него Протокол (Образец 2а) за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, противно на твърденията в жалбата, не съставляват основание да се приеме, че Решението на КЗЗ от 18.06.2014г. за промяна на предназначението на имота на жалбоподателя е действащо към датата на подаване на заявлението му за издаване на разрешение за строеж. Доводите в жалбата относно предвижданията на ОУП на [населено място], съдът намира за ирелевантни към предмета на настоящото производство. Не е спорно между страните и се установява от заключението от СТЕ, че процесният имот, според предвижданията на ОУП, попада в новите строителни граници на града, в устройствена зона „Жилищна устройствена зона с малка височина – Жм“, но това обстоятелство не свързано с издаденото през 2014г. разрешение за промяна предназначението на земеделската земя, което поради посочените по-горе основания е с прекратено правно действие. По останалата част на заключението по СТЕ, съдът намира, че същата не допринася за други установявания във връзка със спорния по делото въпрос. Същото се отнася и за представените медицински документи към жалбата. С оглед гореизложеното, оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Същият е законосъобразен и отговаря на целта на закона, а жалбата се явява неоснователна и следва да отхвърли. При този изход на правния спор разноски се дължат от жалбоподателя в полза на ответника, като същите се констатират в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представени по делото писмени доказателства за изплащането му - Договор за правна защита от 19.07.2023г., фактура от 19.07.2023г. и платежно нареждане от 21.07.2023г. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът