Решение № 2156 от 2.6.2016 г. на Районен съд - Варна по дело № 9652/2015 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на С.Х.Н., ЕГН •••••••••• •••, чрез адв. Николов срещу С.З.Ш., ЕГН •••••••••• •••, с която е предявен иск с правно осн. чл. 132, т. 2 СК за лишаване от родителски права на ответника, досежно детето Е С.Ш., ЕГН ••••••••••. В исковата молба се сочи, че ответника не полага грижи за детето си, както и не й заплаща издръжка. Грижите за детето са поети и се изпълняват единствено и само от ищцата. Твърди се, че непосредствено след раждане на детето ответникът е заминал в чужбина, като въпреки многократно провежданите телефонни разговори той бил заявявал, че не желае да предоставя издръжка на детето. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез адв. Т. в качеството му на особен представител на ответника, с който предявения иск се оспорва изцяло. Сочи се, че ответника е предоставял издръжка на детето – финансова и в натура, като в случай на неизпълнение на това си задължение за известни периоди от време, то това се дължало на обективни и извинителни причини. Сочи, че неполагането на преки грижи за детето е обусловено от необходимостта от осъществяване на труд в чужбина. В съдебно заседание ищцата чрез адв. Николов, моли предявения иск да бъде уважен. Ответникът чрез адв. Т. пледира претенцията да бъде оставена без уважение. ВРП чрез прокурор Боева намира предявения иск за доказан по основание, като счита че се установява от събрания по делото доказателствена материал, че бащата не полага грижи за детето. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Представено е удостоверение за раждане издадено на 05.06.2014г. от Община Варна, Район Аспарухово, от което се установява, че на 14.08.2013г. е родено детето Е С.Ш., ЕГН ••••••••••, като негови родители са страните по делото - С.Х.Н., ЕГН •••••••••• и С.З.Ш., ЕГН ••••••••••. От служебно изготвената по делото справка от НБДН се установява, че ответника е регистриран на постоянен и настоящ адрес •••. По делото е представен социален доклад, изготвен от контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна, в който се излагат констатации в следния смисъл: Детето живее и се отглежда от своята майка – ищцата С.Х.Н. в жилище находящо се в •••. За отглеждане на детето ищцата е подпомагана от своята майка – свидетеля З.Н.. Детето е записано на детска ясла в Район Аспарухово, като не посещава към момента на изготвяне на социалния доклад детското заведение поради здравословни проблели. Личен лекар на детето е д-р.Братоева, която споделя със социалните работници, че детето боледува често, както и че съответно майката проявява отговорност към здравето на същото, като осъществява винаги при нужда контакт с нея. Личния лекар на детето заявява пред социалните работници, че не познава бащата на детето. Жилищните условия при които се отглежда детето са добри, като в жилището е обособен кът за детето. Ищцата е трудово ангажирана, като разчита и на финансова помощ от своите родители. В разговор със социалните работници се сочи, че бащата не се е интересувал от детето, като през период от време е осъществявал разговор по телефон или по интернет с детето. Излага се, че от раждането на детето бащата се е дезинтерисирал, като при навършване на една година на детето той го е припознал, но към този момент страните вече били разделени. Сочи се, че е виждал детето на живо при навършване на две години на последното, като еднократно е изпратил сумата от 70 евро за него. Разпитана в хода на съдебното производство е свидетеля З.Ю.Н. – майка на ищцата. Свидетеля сочи, че в резултата от съвместно съжителство на страните е родено детето Е. Свидетеля сочи, че ответника е виждал детето си за последен път преди около 7 месеца, като за период от през 2-3 месеца осъществява обаждания по телефон или интернет. Излага, че към момента е предоставил единствено сумата от 70 евро на детето си, като не и е известно да и е предоставял други средства. Свидетеля сочи, че към момента ответника работи в чужбина. Излага, че тя е против ответника да живее в жилището, в което свидетеля живее с ищцата и детето, което било причина и при посещение на ответника когато детето било на две години, той заедно с ищцата да бъдат на хотел. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т.2 от СК предвижда, че родителя може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Разпоредбата на посочения текст предвижда две кумулативни предпоставки, като първата е родителя безпричинно да не полага грижи за детето. От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че ответника е баща на детето. Удостоверението за раждане е издадено година след раждане на детето, което е и в подкрепа на твърденията, че приблизително една година след раждане на последното ответникът го е припознал. От изготвения и представен по делото социален доклад на ДСП гр. Варна, съдът приема че непосредствените грижи за детето се полагат от ищцата, която е подпомагана от своята майка. В социалния доклад се съдържат данни, досежно здравословното състояние на детето, което е установено вследствие проверен разговор с личния лекар на детето, като е посочено че детето боледува често, както и че съответно личния лекар не познава бащата на детето. Тази констатации в доклада на ДСП гр. Варна следва да бъдат отнесени към събраните по делото гласни доказателства по инициатива на ищцата, чрез разпита на свидетеля Н. – майка на последната, които показания следва да бъдат кредитирани с оглед ограничителна разпоредба на чл. 172 ГПК, предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора с оглед родствената връзка със страна по делото. Свидетеля сочи, че детето не познава своя баща, в тази насока са и изводите на социалните работници, които констатират привързаност на детето към своята майка, брат и баба по майчина линия. Не е осъществена среща със ответника, доколкото при посещение на адреса на който детето живее, който адрес съвпада с посочения в справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, последния не е открит, като са събрани данни, че същия работи в чужбина. На посочения адрес ответникът не бе открит и от съда, с оглед на което му бе назначен особен представител. Както вече съдът посочи първата от двете кумулативно предвидени предпостави за уважаване на искът по чл. 132, т.2 СК е родителя да не осъществява трайно грижи за детето си, като разбира се това му задължение не следва да бъде затруднявано за упражняване от причини от обективен характер. Съдът намира, че осъществяването на трудова дейност извън границите на страната не е причина, която да затруднява упражняване на грижи за детето, която да има обективно естество. В случая се установи, че при завръщането си в страната ответникът е осъществил еднократен контакт с детето, тогава когато същото е било на две годишна възраст. Епизодични са и осъществяваните телефонни разговори, които е инициирал ответника, които обстоятелства водят до извода, че същия се е дезинтерисирал от него. Не се установи в каква продължителност ответника пребивава в чужбина за да упражнява трудова дейност, но се установи, че същия е непознат за личния лекар на детето, при това при данни за чести боледувания на последното, което предполага и чести посещения в здравното заведение. Съдът отчита като обективно обстоятелство противопоставянето на майката на ищцата – свидетеля Н., ответника да живее с ищцата и детето на адреса на който е регистриран, но не се установиха по делото данни същия да е проявил активни действия в посока възможност да живее в отделно жилище с ищцата и детето. По отношение на втората предпоставка, а именно за предоставяне на издръжка на детето съдът намира следното: Твърденията в исковата молба, че бащата не предоставя издръжка сами по себе си са позоваване на отрицателен факт, а доколкото отрицателните факти не подлежат на доказване, то в тежест на насрещната страна – ответника е да установи противното, а именно че е заплащал издръжка. Въпреки активните действия на особения представител на ответника по повод възможност да бъде осигурен свидетел, в качеството му на близък родственик на ответника не се осигури такъв по обективни причини. При липсата на доказателства в тази насока съдът следва да изследва единствено тези събрани по почин на ищеца, като в тази връзка свидетеля разпитан по почин на ищца посочи, че ответника е предоставил еднократно сумата от 70 евро за детето. Това обстоятелство е посочено и в социалния доклад на ДСП гр. Варна, като и в него не се съдържат данни за предоставяни финансови средства от бащата в полза на Е. Напротив установява се, че издръжката изцяло е поема от майката на детето, която е подпомагана от своите родители. При тези данни съдът намира, че и втората от двете посочени кумулативни предпоставки е доказана. Издръжката, която се дължи в полза на детето не може да има еднократен характер, същата е съставлява периодично задължение на родителя да осигурява финансови средства за детето си за неговото отглеждане. Издръжката е дължима на осн. чл.143, ал.2 СК, както от родителя който осъществява пряко грижите за детето, така и от другия родител, като дори и последния следва преимуществено да осигурява по – висока периодична парична престация, за сметка на преките грижи при отглеждане на детето, с които е ангажиран другия родител. Не в тази насока са доказателствата събрани в хода на настоящото съдебно производство, в което се установи, че ответника работи в чужбина, при което следва извода, че с престиране на труд същия получава трудово възнаграждение, при което има обективната възможност да изпълни своето задължение за заплащане на периодична издръжка, но въпреки това не го е сторил. Липсват доказателства, които да възпрепятстват възможността ответника да заплаща издръжка, каквито обстоятелства биха били влошено здравословно състояние на последния или др. обективни причини. Следва да бъде посочено, че л ишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси. Ако бъде прието противното би се стигнало до неоснователно засягане на правата и интересите на детето, защита на които е целта на настоящото производство, предвид това, че родителя който се е дезинтерисирал от детето с поведението си би поставил в невъзможност детето да упражнява свои права каквито са не само възможността му да посещава учебно заведение но и правото му да пътува. Съгласно чл. 134 от СК при лишаване от родителски права съдът определя издръжка, ако такава не е присъдена, както и мерките относно личните отношения между родителя и детето. Съдът като прецени възрастта на детето и неговите нужди намира, че следва да бъде опредена издръжка на последното в размер на 180 лева, като ответникът бъде осъден да заплаща сумата от по 120 лева месечно, като по-малкото парично участие на ищцата е за сметка на преките и непосредствени грижи които тя полага за детето. В конкретния случай макар и ответникът да не е представил доказателства за дохода си, съдът намира, че същия няма да бъде затруднен при изплащане на издръжката, доколкото се установи, че същия е в трудоспособна възраст, съответно събраха се доказателства, че упражнява труд в чужбина, а и определения размер на издръжката е към законовия минимум. В тази част решението подлежи и на предварително изпълнение. Интереса на детето, който обуславя необходимост то да общува със своя баща, предпоставя необходимостта са бъде определен и режима на лични отношения между ответника и детето, който следва да се осъществява както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10, 00 до 17, 00 часа, с присъствие на майката по време на срещите на бащата с детето. Следва да бъде указано на ответника Ш., че при осъществяване на активни действия по търсене и осъществяване на контакт с детето и изграждане на стабилна връзка баща-дете, то ограничения режим на личен контакт може да бъде изменен от съда, като бъде постановен по-широк режим на лични отношения. Обръща внимание на ответника Ш., че интересите на Е предполагат осъществяване на активен контакт между него и детето, инициативата за които срещи е на ответника. Необходимостта от присъствие на майката се предпоставя от неустановена изградена връзка между ответника и детето, при което съдът намира, че последното би се чувствало по-сигурно и спокойно при срещите си с ответника в присъствието на своята майка. Предвид изложеното предявения иск от С.Х.Н., ЕГН •••••••••• ••• срещу С.З.Ш., ЕГН •••••••••• ••• за лишаване от родителски права на ответника, досежно детето Е С.Ш., ЕГН •••••••••• е основателен и следва да бъде уважен. По отношение на разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 172, 80 лева съставляваща дължима държавна такса, съставляваща 4% от определения размер на дължимата издръжка на база тригодишни платежи. Мотивиран от изложеното, съдът