Решение № 298 от 12.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 261/2024 г.

Производство по чл.613а, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.258 и сл. от ГПК. С решение №30 от 19.01.2024 г., постановено по т.д.№486/2022 г. по описа на Окръжен съд-П., XVIII-ти състав на основание чл.632, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.710 и чл.711 от ТЗ, е обявена неплатежоспособността на “Р.“ ЕООД, с ЕИК ••• със седалище гр.П., адрес на управление ул. В. № 152, определена е началната й дата на 30.11.2020г., открито е производство по несъстоятелност относно “Р.“ ЕООД, с ЕИК ••• със седалище гр.П., адрес на управление ул. В. № 152, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на “Р.“ ЕООД, с ЕИК •••, както и прекратяване дейността на предприятието на “Р.“ ЕООД, с ЕИК •••, дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му, лишен е длъжника от правото да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване осребряване на имуществото на длъжника “Р.“ ЕООД, с ЕИК ••• и разпределението му и е спряно производството по несъстоятелност. Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на “Р.”ЕООД с ЕИК ••• и на ”Б.”АД с ЕИК ••• срещу горното решение на ОС- П.. С въззивната жалба на “Р.”ЕООД-гр.П. с ЕИК •••, подадена чрез управителя на дружеството К.М., решение №30 от 19.01.2024 г., постановено по т.д.№486/2022 г. на ОС-П., се обжалва изцяло, като се поддържа, че то е неправилно и постановено в нарушение на материалните и процесуални норми.Жалбоподателят заявява, че не споделя извода на съда, че и двамата кредитори-“Г.”ЕООД и “Б.”АД-са легитимирани надлежно в това си качество и че са налице ликвидни и изискуеми задължения на ответника към тях.Оспорва извода на съда, че при доказателствена тежест, лежаща върху ответника, същият не е установил плащане към тези кредитори.Заявява, че това не е вярно и че първият кредитор “Г.”ЕООД в процеса на производството, чрез договор за цесия, сключен с “К.”ЕООД, е получил в цялост своето плащане, вследствие на което няма правен интерес от поддържане на исковата претенция към длъжника поради погасяване на дължимата сума, но първоинстанционният съд не е взел абсолютно никакво отношение по този факт в производството.Относно присъединения кредитор-“Б.”АД, дружеството-жалбоподател излага аргументи, че същият не е изпълнил своите вътрешни правила, условия и мерки за извършване на факторинг сделки, а в процеса не е изследвано дали банката не е насочила своите претенции към доставчика “Н.”АД, както и дали не е получила суми за погасяване на претенциите си от него и всъщност исковата претенция към ответника “Р.”ЕООД дали не е неоснователна поради солидарно плащане от доставчика по тези факторинг-сделки. Предвид горните съображения, жалбоподателят “Р.”ЕООД с ЕИК ••• моли да бъде отменено в цялост постановеното от Окръжен съд-П. решение за обявяване на същото дружество в несъстоятелност, заедно с всички произтичащи от това последици.Към жалбата си прилага писмени доказателства, приети с протоколно определение от 19.06.2024 г., постановено по настоящото въззивно дело. От “Б.”АД-гр.С., с ЕИК ••• е подаден в законния срок писмен отговор на горната въззивна жалба.В отговора, подаден чрез упълномощения юрисконсулт на банката-В. Л., е изложено становището, че подадената от длъжника “Р.”ЕООД жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са развити в отговора. От своя страна “Б.”АД-гр.С., с ЕИК ••• обжалва решение №30 от 19.01.2024 г., постановено по т.д.№486/2022 г. по описа на ОС-П., в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособност на “Р.”ЕООД- 30.11.2020 г., като счита, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.По изложени в жалбата си съображения, банката счита, че началната дата на неплатежоспособността на длъжника е датата 07.09.2022 г. и затова моли горното решение да бъде отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 30.11.2020 г. и вместо това да бъде определена датата 07.09.2022 г. за начална дата на неплатежоспособност на “Р.”ЕООД, ЕИК •••.Моли в полза на банката да се присъдят направените за въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. От “Р.”ЕООД с ЕИК ••• не е подаден писмен отговор на изходящата от “Б.”АД въззивна жалба. От “Г.”ЕООД с ЕИК •••, участвал в първоинстанционното производство като кредитор, подал молба по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо “Р.”ЕООД, не е подаден писмен отговор на двете въззивни жалби и не е взето становище по същите жалби. По настоящото дело е налице и частна жалба, подадена от “Р.”ЕООД с ЕИК •••, чрез управителя на дружеството В.Г.К., против определение №439 от 02.04.2024 г., постановено по т.д.№486/2022 г., за допълване на решение №30/19.01.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като е осъдено “Р.”ЕООД да заплати 1545 лв. направени деловодни разноски.В частната жалба се поддържа, че посоченото определение е неправилно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми.Поддържа се аргумента, че длъжник по настоящото производство, който би следвало да заплати разноските, се явява не “Р.”ЕООД, а дружеството “К.”ЕООД, встъпило в правата на “Г.”ЕООД по силата на сключен помежду им договор за цесия, представен в ОСЗ от 19.12.2023 г.И въз основа на този аргумент е поискано обжалваното определение да се отмени изцяло. В законния срок е подаден писмен отговор на частната жалба от “Б.”АД с ЕИК •••, чрез юрисконсулт В. Л..В отговора банката е изложила становището си, че частната жалба е допустима, но е неоснователна и банкетна-без да съдържа оплаквания, които да са относими към допустимостта, основателността или законосъобразността на атакуваното определение.Затова банката счита, че частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. П.ският апелативен съд, като се запозна с акта, предмет на обжалване, както и с наведените от жалбоподателите оплаквания, а и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от лица /в случая-от длъжника и от единия от кредиторите в инициираното производство по несъстоятелност/, имащи правен интерес да обжалват конкретното първоинстанционно решение и при подаването на жалбите е спазен предвиденият в закона срок.Предвид изложеното процесните въззивни жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество. По съществото на жалбите: Първоинстанционното производство е образувано по молба с правно основание чл.625 от ТЗ, подадена от “Г.”ЕООД с ЕИК ••• за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на “Р.”ЕООД-гр.П. с ЕИК ••• поради неплатежоспособността му по смисъла на чл.608 от ТЗ и поради свръзадлъжнялост съгласно чл.742 от ТЗ. След образуване на първоинстанционното дело, в законоустановения срок е подадена молба от “Б.”АД-гр.С. с ЕИК ••• за присъединяването й в производството по несъстоятелност срещу “Р.”ЕООД с формулирано в молбата искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на същото дружество поради неплатежоспособността му. Както е подробно описано и в обжалваното първоинстанционно решение, в молбата на “Г.”ЕООД-с.С., обл.Б., с ЕИК •••, са изложени твърдения, че дружеството е кредитор на ответника по молбата “Р.”ЕООД с ЕИК •••, по договора за доставка на газ, сключен между двете дружества на 17.05.2019 г., като по силата на този договор молителят поел задължение да доставя на възложителя “Р.“ЕООД природен газ в к.к. П., гр. Ч., с. Б., обл. П.. “Г.“ ЕООД изпълнявало поетите по договора задължения за доставка в посочените от възложителя ден и час, в заявеното количество. За извършените доставки били издадени от изпълнителя посочените в молбата фактури и дебитни известия за сумата от 208 747, 73 лева общо. На 31.12.2021 г. по силата на договор за цесия “Г.“ ЕООД прехвърлило на “С.“ Ц., с ЕИК ••• свое вземане от “Р.“ ООД /сега ЕООД/ в размер на 75 602, 28 лева, поради което задълженията на последното към молителя останали в размер на 133 145, 65 лева. И тази сума останала неплатена, въпреки многократните покани за заплащането й, отправяни от кредитора.Според твърденията, посочените обстоятелства обосновавали качеството на молителя на кредитор с изискуемо вземане в твърдения размер по цитирания договор за доставка на газ и поради неизпълнение на възникналите задължения от страна на задълженото лице, молителят прави извод, че същото е неплатежоспособно. В условията на евентуалност посочва също, че дружеството е в състояние на свръхзадълженост. С последваща молба“Г.“ ЕООД е направило уточнения във връзка с отношенията на дружеството със “С.“ ООД, твърдейки, че по силата на линензия, която притежава, и съблюдавайки нейните изисквания, отделни части от лицензионната дейност били възложени именно на „Г." ЕООД.Същото дружество и „С." ООД сключили на 06.03.2019 г. Договор за достъп и разпределение на природен газ по газоразпределителните мрежи на „С." ООД N° ДРПГ - 001/06.03.2019 г. и отделно „С." ООД възложило на „Г." ЕООД да извършва дейността „снабдяване с природен газ" за територията на Община Ч. и к.к. „П.", в определени случаи, описани в молбата. На основание чл. 172 от ЗЕ операторът „С." ООД бил задължен да предостави достъп при условията на равнопоставеност до газоразпределителните си мрежи на всеки търговец на природен газ, който има клиенти - крайни потребители, присъединени към мрежите на оператора. За извършения пренос и разпределение по газоразпределителните си мрежи „С." ООД получавало такси от всеки търговец на природен газ, който е захранил начална точка на газоразпределителната мрежа на оператора със съответните количества. Като такъв търговец „Р."ЕООД получило достъп до разпределение до газоразпределителната мрежа на „С." ООД, за да доставя природен газ на свои клиенти на територията на к.к. П. през разходомер на „Р." ООД, ЕИК •••. Във връзка с Договор за достьп и разпределение на природен газ по газоразпределителните мрежи на „С." ООД и по-конкретно във връзка с чл. 1, ал. 1 от същия бил сключен Договор за доставка па газ от 17.05.2019 г. между „Р." ЕООД, като възложител, и „Г." ГООД, като изпълнител. По силата на договора, последното поело задължение да доставя на възложителя природен газ в к.к. П.. Предявените в молбата вземания били формирани на основание именно Договор за доставка на газ от 17.05.2019 г. и издадените във връзка с него фактури. На следващо място, с нарочно определение съдът е допуснал “Б.“ АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “М.“ №19, като присъединен кредитор по делото на основание подадената от банката молба с правно основание чл.629, ал.4 от ТЗ.В посоченото качество банката е изложила твърдения, че е кредитор на “Р.“ЕООД за вземания, произтичащи от търговска сделка - прехвърлени на банката вземания на основание сключен между нея като фактор и “Н.“ АД, с ЕИК ••• - като доставчик, договор за факторинг с регрес №235/01.10.2021 г. Прехвърлените вземания на “Н.“ АД произтичали от договори за доставка на стоки и услуги с отложено плащане. По силата на сключения договор за факторинг доставчикът бил прехвърлил на Банката всички свои настоящи и бъдещи парични вземания по посочените вече договори. Факторът ги администрирал и събирал, за тях били издадени фактури към контрагенти, наричани платци. Един от включените платци бил “Р.“ ЕООД със заявен подлимит за авансови плащания до 200 000 лева и процент на финансиране 90% от стойността на всяка издадена фактура. Впоследствие лимитът бил увеличен на 500 000 лева, като били приети условия за отложено плащане 90 дни и същият процент на финансиране от 90 %. Банката е посочила по-нататък в молбата си, че с писмо от 30.11.2021 г., което било получено на същата дата от “Р.“ ЕООД, платецът бил уведомен от доставчика за прехвърлените вземания по фактури. С писмо - Приложение обр. 9 към Правилата за факторинг сделки на “Б.“ АД платецът “Р.“ ЕООД писмено потвърдил получаването на уведомленията за прехвърлянето на вземанията, валидността на задълженията и дал изрично съгласие да извършва плащания по прехвърлените вземания по сметката на фактора. Съгласно т. 1.6 от Общите условия за факторинг сделки на банката след получаване на уведомленията за прехвърляне на вземания по фактури, съответните вземания от платеца се считали за прехвърлени в полза на фактора от датата, указана в писмото. Вземанията били изрично индивидуализирани на осн. т. 1.5. от Общите условия към договора за факторинг и прехвърлени с писма. Платецът от своя страна изрично потвърждавал извършените доставки, за които били издадени фактурите, редовността на задължението, както и готовността си да плати на фактора. Общият размер на задълженията, прехвърлени на банката бил 555 358, 46 лева. За част от посочените фактури към момента на депозиране на молбата за присъединяване в производството падежът вече бил настъпил. Във връзка с посочените обстоятелства, “Б.“ АД счита, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, поради невъзможност да изпълни свои изискуеми парични задължения, произтичащи от търговска сделка. Посочва също, че от 07.09.2022 г. длъжникът спрял плащанията, поради което тази дата била началната дата на неплатежоспособност. Ответникът по горните молби на “Г.”ЕООД и на “Б.”АД -“Р.”ЕООД ги е оспорил. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че и двамата кредитори в настоящото производство се легитимират надлежно в това си качество, като са налице изискуеми и ликвидни задължения на ответника към тях, произтичащи от търговски сделки, а при лежаща върху длъжника доказателствена тежест в процеса не е установено извършено плащане на задълженията от негова страна.Наред с това, съдът по несъстоятелността е приел, че ответникът-длъжник се намира в трайно състояние на влошено икономическо състояние и в обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му към неговите кредитори и е счел поради това, че същият ответник е изпаднал в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ.Приел е, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи датата 30.11.2020 г., когато е настъпил падежа на първата фактура към “Г.”ЕООД, като най-ранно непогасено задължение. Като краен резултат, в обжалваното решение е прието, че следва да се открие производство по несъстоятелност относно длъжника “Р.”ЕООД и да се постанови решение по чл.632 от ТЗ, тъй като длъжникът не разполага с бързо ликвидно имущество, обезпечаващо развитието на производството по несъстоятелност, като не са били предплатени разноските по повод изготвеното от съда определение по чл.629б от ТЗ. В подадената от длъжника “Р.”ЕООД с ЕИК ••• жалба срещу решение №30 от 19.01.2024 г., постановено по т.д.№486/2022 г. по описа на ОС-П., са оспорени изводите на първоинстанционния съд относно качеството на “Г.”ЕООД и на “Б.”АД като кредитори на същия длъжник с ликвидни и изискуеми задължения спрямо него.Настоящият съд счита същата жалба за неоснователна.Както правилно е прието в обжалваното решение, от приложените към молбата на “Г.”ЕООД писмени доказателства, се установява изложеното в същата молба твърдение, че между дружеството-молител и ответника “Р.”ЕООД е бил сключен договор за доставка на газ от 17.05.2019 г., по който дружеството-молител има качеството на изпълнител, а ответникът- качеството на възложител, като първият е поел задължението да доставя на възложителя природен газ и по повод на това правоотношение изпълнителят- доставчик е издавал първични счетоводни документи- дебитни известия и фактури описани в молбата по чл.625 от ТЗ и приложени по делото като доказателства. Наред с това, в заключението на приетата по делото ССЕ от 06.02.23г., която правилно е кредитирана от съда като професионално извършена и обоснована, се е установило, че вземанията по процесните фактури са осчетоводени при молителя, а длъжникът “Р.” ЕООД ги е отразил счетоводно по-късно през 2022г., като към момента на извършената от вещото лице проверка са налице осчетоводени задължения към молителя в размер на 124 536.88 лева.Експерта не е могъл да установи точно по кои документи е формирано задължението, тъй като от длъжника не му е била представена точна и ясна справка, но при това положение първоинстанционният съд правилно е счел, че следва да приложи разпоредбата на 161 от ГПК и в крайна сметка правилно е възприел извода, че отразената счетоводно сума от 124 536.88 лева материализира цената на доставките по процесните фактури, издадени от “Г.”ЕООД. В подадената от длъжника въззивна жалба е оспорено качеството на кредитор на “Г.”ЕООД най-вече по съображения, че това дружество е прехвърлило всички вземания към “Р.”ЕООД на трето лице-на дружеството “К.”ЕООД, по силата на представен по първоинстанционното дело договор за цесия.Действително, по същото дело е представен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2023 г., сключен между “Г.”ЕООД и “К.”ЕООД с ЕИК •••, по силата на който първото дружество прехвърля /продава/ на второто вземане в общ размер на 106 756, 50 лв. /с включен ДДС/, което има към “Р.”ЕООД и което произтича от фактури съгласно т.нар. “справка с натрупване” за периода януари-март 20023 г., която също е представена по първоинстанционното дело и представлява приложение №1 към договора за цесия /както е отразено в чл.3.5. от същия договор/.От справката обаче не може да се направи заключение, че прехвърлените вземания са всички вземания на “Г.”ЕООД към “Р.”ЕООД по процесния договор за доставка на газ от 17.05.2019 г. и по фактурите, описани в молбата на “Г.”ЕООД по чл.625 от ТЗ.В справката са описани и други фактури, невключени в същата молба, а и от самия договор за цесия не може да се направи извод, че са прехвърлени всички вземания, които има “Г.”ЕООД към “Р.”ООД по посочения договор за доставка на природен газ.Но дори и това да е така, то в случая сключеният договор за цесия не лишава кредитора “Г.”ЕООД от правен интерес от участие в настоящото производство, противно на поддържаното от дружеството- жалбоподател обратно становище.Съответно и сключеният след образуване на процесното производство договор за цесия не лишава първоначалния кредитор от активна легитимация по подадената от него молба по чл.625 от ТЗ, доколкото длъжникът не е установил да е погасил своите задължения към новия кредитор, а щом предходният е продължил участието си като главна страна в настоящия процес след прехвърляне на спорното вземане по време на процеса и не е заменен от новия кредитор по правилата на чл.222 от ГПК, то същият вече действа по силата на закона като процесуален субституент на новия кредитор, а последният не участва като страна в процеса. Всичко изложено по-горе дава основание на настоящия съд да приеме за неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на активна легитимация на молителя “Г.”ЕООД като негов кредитор. Не е основателно и поддържаното в жалбата на “Р.”ЕООД твърдение за липса на активна материалноправна легитимация на “Б.”АД като кредитор на дружеството-жалбоподател.По първоинстанционното дело е приложен сочения от банката договор за факторинг с регрес № 235/01.10.2021 г., по силата на който в полза на “Б.” АД в качеството й на Фактор са прехвърлени вземанията на “Н.”АД-Доставчик от “Р.” ЕООД-платец, възникнали във връзка със сключени между Доставчика “Н.” АД и Платеца “Р.” ЕООД договор (рамков договор) за доставка на стоки (гориво за дизелови двигатели и бензин А-95Н Б9%) с отложено плащане. Вземанията са подробно индивидуализирани в 14 броя фактури и дебитни известия за продажба на гориво, издадени от Доставчика на Платеца в периода 09.06.2022 г. - 26.08.2022 г., всяко от които подробно е описано в молбата на Банката за присъединяване като кредитор в производството.Наред с това, както правилно е прието в обжалваното решение и не е оспорено в жалбата на дружеството- длъжник, по делото са представени и са приети писмени доказателства, установяващи възникването на сочените от банката задължения на ответника- освен договора за факторинг, са представени уведомително писмо до платеца “Р.” ЕООД и потвърждението от последния, 14 броя фактури и дебитни известия за доставка на стоки, както и изрични уведомления и потвърждения по всяка една от процесните фактури за прехвърлянето за събиране на вземанията от Доставчика на Фактора. Платецът “Р.” ЕООД, чрез управителя си изрично е потвърдил извършените доставки, за които е издадена всяка една от фактурите, редовността на задължението, поето от дружеството и е изразил готовността си да плати по посочената в счетоводния документ банкова сметка на Фактора. Правилно е констатирано от съда, че към момента на приключване на съдебното дирене по делото падежът на всяка една от фактурите е настъпил, поради което и на основание чл. 84 от ЗЗД задълженията са изискуеми в пълен размер. Освен това, възникването на задълженията по процесните фактури е потвърдено и от изготвената по първоинстанционното дело съдебно- счетоводна експертиза, като е констатирано в същата, че тези фактури, предмет на договора за факторинг, са осчетоводени при длъжника с общ размер на задължението от 129 556. 07 лева.На база изложеното се налага извода, че е налице задължение към Фактора от страна на ответника по делото независимо, че задълженията са счетоводно отразени при ответника като такива към “Н.”АД, а не като задължения към банката.Така или иначе, по силата на договора за факторинг, вземанията на доставчика към платеца, са прехвърлени на Фактора /т.е. на банката, присъединена като кредитор в настоящото производство по несъстоятелност/.Така несъмнено е доказано, че по силата на търговска сделка, сключена между търговци, ”Б.”АД се легитимира като кредитор на “Р.”ЕООД, а от страна на последното дружество не са представени доказателства то да е погасило прехвърлените на банката вземания по договора за факторинг.Гореустановените обстоятелства не се оспорват в подадената от “Р.”ЕООД въззивна жалба, но се поддържат доводи, че “Б.”АД не е доказала качеството си на кредитор на дружеството- жалбоподател, тъй като в процеса не е изследвано дали банката не е насочила своите претенции към доставчика “Н.”АД и дали не е получила суми за погасяване на претенциите си от него и дали всъщност исковата претенция на банката към “Р.”ЕООД не е неоснователна поради солидарно плащане от доставчика по договора за факторинг.Тези доводи са абсолютно неоснователни.Дори и доставчикът по договора за факторинг да остава солидарно задължен спрямо Фактора наред с платеца, то именно с оглед на солидарната отговорност банката може да търси вземанията си както от платеца, така и от доставчика поотделно и в случая, щом е насочила претенциите си по отношение на платеца, т.е. на ответното дружество, то тя няма никакво задължение да установява дали е търсила същите вземания от доставчика по договора за факторинг.Тя има правото и изобщо да не търси вземанията си от доставчика, а платецът, който е и уведомен за сключения договор за факторинг /по правилата за цесията/ е длъжен да изпълнява спрямо Фактора и може да бъде прието, че е освободен от задълженията си към последния, само ако установи, че е погасил тези задължения именно спрямо Фактора, който по силата на сключения договор за факторинг има качество, подобно на цесионера по един договор за цесия.В случая ответникът не е доказал да е извършил плащания на прехвърлените в полза на “Б.”АД вземания по сключени с “Н.”АД договори за продажба на стоки при отложено плащане, а няма спор, че падежа на тези вземания е настъпил, поради което същите са несъмнено доказани и посочената банка несъмнено е доказала своето качество на кредитор спрямо “Р.”ЕОО по силата на търговска сделка. Предвид горните съображения, настоящият съд приема за неоснователни поддъжаните от “Р.”ЕООД възражения в подадената от него жалба, че първоначалния и присъединения кредитор, инициирали настоящото производство по несъстоятелност, не доказват качеството на кредитори спрямо ответното дружество с изискуеми и ликвидни вземания спрямо тях.Това качество е доказано и то произтича от търговски сделки, поради което е установена и една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника по подадените молби с правно основание чл.625 от ТЗ. Другата предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност е непатежоспособността, респ. свръхзадължеността на ответното дружество.Тази предпоставка също се установява от събраните по делото доказателства, а и в самата жалба на “Р.”ЕООД не са изложени никакви аргументи срещу направения в обжалваното решение извод, че е установено състоянието на неплатежоспособност на ответника.При преценката си за неплатежоспособността на дружеството-ответник, окръжният съд /като съд по несъстоятелността/ напълно обосновано се е позовал на последното изготвено по делото допълнително заключение на ССЕ-за и по-специално-на вариант трети от това заключение, при който изчисленията за показателите за ликвидност са направени след изключването на вземания на ответника за сумата от 846 000 лв., тъй като за реалното възникване и съществуване на същите вземания не са представени никакви доказателства, както по делото, така и на вещото лице, изготвило експертизата.Наред с това, както обосновано и правилно е прието в обжалваното решение, при преценка показателите за ликвидност, не следва да бъде зачитано извършено от длъжника прихващане срещу задълженията към “Н.”АД по счетоводна операция в размер 430 000 лв. Ответникът е извършил счетоводен запис с основание „Приходи от неустойка“ в размер на 430 000 лева с контрагент “Н.” АД и е заявил искане за прихващане с тази сума, но това прихващане не е надлежно, тъй като операцията е с дата на осчетоводяване 19.10.2022г., но реално е извършена на 02.12.2022 г., и не става ясно основанието за извършването на тази счетоводна операция, а и на експерта не са били представени документи за нея.И както с основание е прието в обжалваното решение, съгласно допълнителните уточнения, направени от вещото лице в съдебно заседание от 14.02.2022 г. (страница 2 от Протокол от о.с.з. от 14.02.2023 г.) „чисто счетоводно е намалено салдото“ на задълженията, формирано от фактурите с вписания приход. При съобразяване на гореизложеното, а и на задълженията на ответника по два издадени срещу него ревизионни акта, към 2022 г. Всички показатели за ликвидност са под референтните стойности, т.е. под единица /1/, като в частност водещият показател-коефициента на обща ликвидност е 0.506, а на бърза ликвидност е 0.496. Показателите за финансова автономност и задлъжнялост, които показват влошено финансово състояние и задлъжнялост на предприятието, ако са с коефициенти под 0.5 за автономност и над 1 за задлъжнялост, също са далеч от референтните стойности през 2022 г., както е видно от вариант трети на посоченото допълнително заключение.При тези данни, правилно е прието в атакуваното решение, че към 2022 г. е налице трайно състояние на влошено икономическо състояние на ответника и на обективна невъзможност същия да изпълнява задълженията към своите кредитори, независимо, че по делото е установено, че ответникът все пак не е спрял изцяло плащанията към всичките си кредитори.В обобщение настоящият съд счита, че е правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че към приключване на съдебното дирене по първоинстанционното дело ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност и са налице законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.А предвид факта, че ответникът не разполага с бързо ликвидно имущество, обезпечаващо развитието на производството по несъстоятелност, а и с оглед на това, че не е извършено предплащане на разноски, за което съдът е дал изрични указания с определение по чл.629б от ТЗ, правилно е прието, че в случая следва да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ. Предвид всичко изложено по-горе, въззивната жалба на “Р.”ЕООД е неоснователна, а атакуваното с нея решение следва да се потвърди, изключая частта за началната дата на неплатежоспособност, в която част решението подлежи на отделна преценка предвид подадената от “Б.”АД въззивна жалба.В тази връзка настоящият съд приема следното: Подадената от банката жалба е основателна.В обжалваното решение началната дата на неплатежоспособност е определена съобразно най-стария падеж на непогасена фактура към “Г.”ЕООД, а именно: фактура №••• от 30.11.2020 г.Това в случая е неправилно.Поначало, както се приема в съдебната практика и се споделя от настоящия състав, началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 от ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспобността.Трайно и непротиворечиво е разрешението, че релевантен за определяне на началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само фактът на спиране на плащанията, а и причините за това-липсата на краткотрайни актови, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения.Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора /в такъв смисъл е напр. решение №220 от 07.02.2018 г. по т.д.№758/2017 г. на ВКС, I т.о./. В случая изследваните и установени по делото стойности на показателите за обща и бърза ликвидност за периода 2019-2021 г. са значително над общоприетия минимум от единица и едва за 2022 г., при съобразяване на информацията от допълнителното заключение на ССЕ- за, могат да се изведат изводи за влошени стойности на тези показатели под референтните такива, както се отрази по-горе.Правилно се сочи в жалбата на банката, че по делото няма данни в периода 2019-2021 г. ответникът да е спрял обслужването на задълженията си, породени от търговската му дейност или че наличните му краткосрочни активи да са били в този период недостатъчни за покриване на всички краткосрочни задължения.Същевременно по делото са събрани убедителни доказателства, които сочат, че трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 от ТЗ с наличните си краткотрайни активи настъпва необратимо през 2022 г.Това състояние става необратимо поради последователното падежиране на задълженията по фактурите, издадени от “Н.”АД за доставка на горива, които са прехвърлени за събиране на фактора “Б.”АД, като най-ранното непогасено задължение е с падеж 07.09.2022 г. По фактура №•••/09.06.2022 г., а всяка една от фактурите е на значителна стойност.Наред с това, по делото е установено, че след падежа по посочената фактура единствените извършени от длъжника разплащания са за незначителни суми, с изключение на извършените преводи към свързани дружества /“М.“ ЕООД и „К.“ ЕООД/.Това обстоятелство, съотнесено към стойностите на икономическите показатели, също е индиция за настъпило именно в този период рязко влошаване на финансовото състояние на “Р.”ЕООД. Предвид горните съображения въззивният съд намира за основателно поддържаното от банката-жалбоподател становище, че за начална дата на наплатежоспособността следва да се определи датата 07.09.2022 г., а не възприетата в обжалваното решение дата-30.11.2020 г.Ето защо решението следва да се отмени като неправилно в частта, с която последната дата е определена като начална дата на неплатежоспособността и вместо това като такава дата да се определи 07.09.2022 г. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция “Р.”ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на “Б.”АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК и определено като размер на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По частната жалба на “Р.”ЕООД: С обжалваното определение №439 от 02.04.2024 г., постановено по т.д. №486/2022 г. по описа на ОС-П., е разгледана молба на “Б.”АД от 25.01.2024 г. за допълване на решение №30 от 19.01.2024 г. в частта му за разноските, прието е, че същата молба е основателна и като краен резултат е постановено допълване на основание чл.248 от ГПК на посоченото решение в частта му за разноските, като е осъден ответника “Р.”ЕООД да заплати на “Б.”АД сумата от 1545 лв. направени деловодни разноски. Определението е правилно.Присъдените на банката разноски й се дължат с оглед изхода на спора пред първата инстанция-основателността на подадената от банката молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника “Р.”ЕООД и същите разноски правилно са възложени в тежест на ответника именно с оглед крайния изход от спора в образуваното производство пред окръжния съд.Наред с това и присъдения размер на разноските е правилно определен съобразно представените доказателства за извършването им от банката. В частната жалба неоснователно се поддържа довода, че присъдените с определението разноски на банката се дължат от дружеството “К.”ЕООД, а не от “Р.”ЕООД, на основание на цитирания в частната жалба договор за цесия, с който “Г.”ЕООД е прехвърлило на “К.”ЕООД свои вземания към “Р.”ЕООД.Въпросният договор няма никакво отношение към преценката на коя страна да бъдат възложени в тежест извършени от насрещната страна разноски в конкретното производство.Тази преценка е зависима само от изхода на спора пред съответната инстанция и разноските поначало се възлагат в тежест на загубилата спора страна.Наред с това, в конкретния случай дружеството “К.”ЕООД въобще на участва като страна по делото, за да му се възлагат каквито и да било разноски за плащане. Предвид горните съображения частната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди като правилно. Мотивиран от горното съдът