Решение № 1891 от 5.11.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 338/2024 г.

Производството е по реда на чл.256 от АПК и е повторно, след като с решение № 6873/ 05.06.2024 г. на ВАС по адм.д. № 3797/ 2024 г. е обезсилено решение № 247/ 31.01.2024 г. на КАС по адм.д. № 164/ 2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. След изпълнение на указанията на ВАС, с поправената искова молба на л.18-23 от делото адв.Г. Ю. като пълномощник на С. М. И. от [населено място], [улица], община Дупница, област Кюстендил, с адрес за кореспонденция по делото: [населено място], [улица], ет.2 е предявила срещу КМЕТА НА ОБЩИНА ДУПНИЦА, както следва: 1/основен иск по чл.256, ал.1 от АПК с искане да се осъди ответника да изпълни свое произтичащо от закона задължение – по ЗМСМА, ЗУТ и ЗОбС, а именно да предприеме действия и да приложи на място одобрения със заповед № 479/ 14.04.1982 г. регулационен план на [населено място], община Дупница в частта за уличната регулация за [улица]126-127 и реализира на място [улица]126-127 за осигуряване възможността за спокойно и съответно на обема на правото на собственост на ищеца право на ползване на УПИ VIII-419 в кв.35 по рег. план на селото и 2/евентуален иск по чл.256, ал.2 от АПК с искане да се осъди ответника да изпълни свои произтичащи от закона – ЗМСМА, ЗУТ, ЗОбС и ЗОП фактически действия, като предприеме действия по реалното изпълнение и реализиране на място на одобрения с посочената заповед регулационен план на селото в частта за уличната регулация на [улица]126-127 и реализира на място [улица]126-127 чрез възлагане на изпълнението й, съобразено с разпоредбите на закона - ЗМСМА, ЗУТ, ЗОбС и ЗОП за да бъде осигурена възможност на ищеца за спокойно и съответно на обема на правото на собственост право на ползване на УПИ VIII-419 в кв.35 по рег. план на селото, които действия са поискани с молба до кмета с вх. № 94-С-457/ 09.05.2023 г. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковете. В писмен отговор ответният кмет на община Дупница и в с.з. и писмена защита пълномощникът му оспорват исковете като неоснователни. Претендират деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност за разноските на ищеца. Кюстендилският административен съд, след запознаване с поправената искова молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка: На основание нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том I, рег. №2179, дело № 120 от 2207 г., саморъчно завещание от 02.07.2012 г., протокол за неговото обявяване от 07.11.2018г. и удостоверение за наследници изх. № 161/ 07.11.2018 г. от кметството на [населено място], община Дупница ищецът се легитимира като собственик на 3/4 ид.ч. от правото на собственост върху УПИ VIII-419 в кв.35 по рег. план на [населено място], одобрен със заповед № 479/ 14.04.1982 г. на кмета на община Дупница. За останалата 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху УПИ-то ищецът релевира давностно владение. Със заявление вх. № 94-С-464/ 31.05.2021 г. до кмета на община ищецът е поискал освобождаване на пътя от съседите за достигане до имота му, прилагайки документите за собственост и скица № 215/ 14.04.2021 г. на общината. Видно от скицата, за УПИ-то на ищеца има неуредени сметки по регулация. С писмо изх. № 94-С-464/1/ от 29.06.2021 г. кметът на общината е приел, че заявлението касае искане за откриване на [улица]127 в кв.25 по рег. план на селото. Уведомил е ищеца за извършена проверка на място на 23.06.2021 г., при която е установено, че на място съществува път за достъп до УПИ VIII-419, УПИ VII-419 и УПИ V-419, кв.35 по рег.план на селото, който е отразен и на плана, като в участъка към [улица] е монтирана метална врата, захваната с метални колове, която е отворена и не възпрепятства достъпа до имотите. Кметът е посочил, че в инвестиционните намерения на общината за 2021г. не е предвидено финансиране за реализиране на [улица]127. С молба № 94-С-631/ 01.07.2022 г. адв.Ю. като пълномощник на ищеца е поискала от кмета на общината да се предприемат действия по прилагане на място на одобрената улична регулация с цел възстановяване на достъпа до съседните имоти от улиците на място, а не през имота на ищеца. Към молбата е приложена скица № 818/ 23.12.2021 г. от общината, скица от правоспособно лице и пълномощно. Скицата на общината се намира на л.13 от адм.д. № 164/ 2023г. по описа на КАС, а скицата от правоспособното лице е наименована комбинирана скица и се намира на л.14 от посоченото дело. Видно от комбинираната скица, в регулационните граници на УПИ VIII-419, кв.35 се помещава черен път с площ 87 км.м., означен с жълт цвят на скицата и пчелин с площ 41 кв.м., означен със зелен цвят със сграда с площ 9 кв.м., означена със сив цвят. В обхвата на [улица] има изградена ограда, изчертана с черен цвят, в която се помещават пчелни кошери. В съдебното производство ищецът оспорва истинността на скица № 818/ 23.12.2021 г. на общината в частта за отразяването като съществуващ на място черен път за достъп до имотите, поради което в съдебно заседание на 26.09.2023 г. на основание чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът е открил производство по оспорване на документа. С писмо изх. № 94-С-631-/1/ от 01.08.2022 г. кметът на общината е отговорил на молбата, че не се предвижда извършване на отчуждителни процедури за прокарване на нови улици на територията на селото, като при извършената проверка на място на 29.07.2022 г. от общински служители е установено, че достъпът до имотите се осъществява чрез съществуващ на място път-общинска собственост, на който е монтирана дървена порта, захваната с метални колове, която е отворена и не възпрепятства достъпа до имотите. Ищецът е получил препис от констативния протокол от проверката, към който има снимков материал /вж. л.57-59 от адм.д. № 164/ 2023 г. по описа на КАС/. С молба № 94-С-457/ 09.05.2023 г. ищецът отново е поискал предприемане от ответника на съответните действия по прилагане на одобрената и нереализирана улична регулация. С писмо изх. № 94-С-457-/1/ от 08.06.2023 г. кметът на общината е посочил, че предвидената в рег.план на [населено място] улица-тупик с о.т. 125-126-127 служи за осигуряване достъп до УПИ V-419, УПИ VII-419 и УПИ VIII-419, като за нейното реализиране е необходимо да бъде извършена процедура по отчуждаване на част от имот № 419 и част от имот № 420. Липсва информация и за изплатени придаваеми места, включени в УПИ VIII-419. При проверката на място е установено, че не са оградени и усвоени придаваемите места към УПИ-то, от които 158 кв.м. е път на място и 84 кв.м. е имот, ограден и обособен като пчелин. Ползването на имот 419 по неговото кадастрално заснемане и изтичане на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ водят до прекратяване на отчуждителното действие на рег.план по см. на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ. На л.82-90 от адм.д. № 164/ 2023 г. на КАС е приложена преписка по издаване на заповед № 705/ 05.05.1983 г., с която на основание чл.88, 89 и 90 от ППЗТСУ /отм./ и чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./ е одобрено попълването на кадастралния план с вярната имотна граница на имот пл. №420 в кв.35 по кафявите черти на скица № 769/ 29.03.1983 г. на общината. Видно от скицата, имотните граници на имот 420 включват части от проектираната [улица] и частите от УПИ VIII-419, отразени на комбинираната скица на л.14 от делото. Посоченият на скицата към заповед № 705/ 05.05.1983 г. имот 418 /общински път/ е идентичен с оцветената в жълто част от УПИ VIII-419 на комбинираната скица. Видно от приетата по адм.д. № 164/ 2023 г. на КАС техническа експертиза на вещо лице инж.Д. В. Х. и приложение № 1 към нея, 145 кв.м. от ПИ с пл. № 420, оцветени в оранжево са заградени и заедно със 17 кв.м. от имот пл.№ 420, оцветени в зелено представляват част от [улица]127 от одобрения рег.план от 1982 г. Имотът на ищеца по рег.план, представляващ УПИ VIII-419 е с площ от 1170 кв.м., като 124 кв.м. от него в синьо оцветяване се използват за достъп до УПИ V-419 и УПИ VII-419, които имоти следва да се обслужват от предвидената по рег. план [улица]127. Тази улица е предвидена да обслужва посочените два имота като урегулирани такива, а не като неурегулирани, каквито са понастоящем. От извършения оглед на място вещото лице установява, че достъпът до УПИ VIII-419 се осъществява от [улица], а достъпът до УПИ V-419 и УПИ VII-419 се осъществява посредством частта от УПИ VIII-419, визуализирана в синьото оцветяване на приложение № 1. В съдебно заседание вещото допълва, че улицата не е реализирана на място. Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства. Страните не го оспорват. По делото е приобщено писмо от дирекция „Устройство на територията и строителство“, отдел „Строителство“ към общината, съгласно което от одобряването на рег.план със заповед № 479/ 14.04.1982 г. [улица]127 не е била включвана в инвестиционни програми за реализирането й на място. Описаната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства. С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими. Предявени са от пълномощник на легитимиран от закона правен субект. Ищецът е собственик на имот по действащия рег.план на населеното място /УПИ VIII-419/, части от който се ползват не по предназначение, а именно: като общински път към съседните имоти по действащия рег. план /УПИ VII-419 и УПИ V-419/, която част е оцветена в синьо на приложение № 1 към заключението на вещото лице и от собственика на съседен имот по действащия кадастрален план /имот пл.№ 420/, която част е оцветена в жълто на приложение № 1 към заключението. Този начин на ползване на УПИ VIII-419 пречи да ищеца да реализира в пълен обем на правото си на собственост. Ищецът твърди за изискуемо притезание срещу ответника, свързано със задължението на ответника да предприеме действия по реализиране на място на предвидената по рег. план улица. Основателността на това твърдение е въпрос по съществото на спора. Съгласно чл.8, ал.3 от ЗП улицата е публична общинска собственост. Съдът е родово и местно компетентен да разгледа исковете по см. на чл.132, ал.1 и чл.133, ал.1 във вр. с чл.256, ал.1 от АПК. Разгледани по същество обаче исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните: По основния иск: Фактическият състав на основния иск по чл.256, ал.1 от АПК включва два кумулативни елемента: 1/бездействие на кмета и 2/наличие на негово задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Претенцията на ищеца се изразява в липса на действия на кмета по прилагане на одобрения рег.план от 1982 г. в частта за уличната регулация за [улица]126-127 и реализация на улицата на място, каквото задължение органът има по ЗМСМА, ЗУТ и ЗОбС. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗУТ, с ПУП се регулират улици и поземлени имоти за застрояване. Съгласно чл.14, ал.2 от ЗУТ улиците се урегулират с улични регулационни линии, а съгласно чл.14, ал.3, т.1 от ЗУТ поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица /лице на имота/. Нормата на чл.14, ал.5 от ЗУТ сочи, че в урегулираните с ПУП поземлени имоти регулационните линии по ал.3 стават граници на имотите, когато ПУП е приложен по отношение на регулацията. Нормата на §22, ал.1, б.“в“ от ЗР на ЗУТ установява правилото, че ПУП се счита за приложен с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства. Според дефиницията за УПИ по §5, т.11 от ЗР на ЗУТ, това е поземлен имот, за който с ПУП са определени граници, достъп до улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. От доказателствата по делото е видно, че за част от поземлен имот с пл. № 419 по действащия рег. план от 1982 г. е образуван УПИ VIII-419 в кв.35 с лице към [улица]126-127. Установи се и че ПУП не е приложен. За урегулиране на имота на ищеца се предвиждат придаваеми места от съществуващия общински път по кадастралния план и от имот пл. № 240, съгласно попълването на кад.план със заповед № 705/ 05.05.1983г., които не са изплатени. Съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на рег.план е прекратено поради неприлагането на плана на място – не са изплатени обезщетения по отчуждителни производства за посочените придаваеми места към УПИ-то на ищеца. Ищецът не е провел процедурите по §8, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ. Следователно, регулационните граници на УПИ VIII-419 не са станали граници на имота по отношение на уличната регулация. Искането на ищеца за прилагане на плана има връзка с правомощията на кмета по прилагане на уличната регулация, но тези правомощия не са резултат от неизпълнение на задължение на кмета, произтичащо пряко от нормативен акт. Това е така, т.к. прилагането на уличната регулация представлява комплексна стопанска дейност, в която посредством издаване на съответните актове участват общината като собственик на улицата посредством решенията на ОбС и кмета като техен изпълнител. В тази насока са нормите от ЗП и ЗОбС. Съгласно чл.31 от ЗП изграждането на общинските пътища се осъществяват от общините, като „изграждането на пътищата“ по см. на §1, т.11 от ДР на ЗП е дейност по създаването на нови материални активи, която включва проучването, проектирането и строителството на нови или реконструкцията на съществуващи пътища. По правилото на чл.19, ал.1, т.2 от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като това управление по см. на чл.19, ал.2, т.1-3 от ЗП включва оперативно планиране на изграждането – проектиране и строителство; осигуряване на проекти и строителство на пътищата, включително възлагане на обществени поръчки за тези дейности; организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането и изграждането на пътищата. В тази насока е и нормата на чл.38 от ППЗП, според която изграждането, реконструкцията и ремонтът на пътищата включват проучване и проектиране, отчуждаване, строителство и процедури по въвеждането в експлоатация /приемане и разрешаване ползването на завършеното строителство, отстраняване на дефекти в гаранционен период, предаване на собственика/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗП недвижимите имоти – собственост на ФЛ или ЮЛ, необходими за изграждане и реконструкция на общинските пътища се отчуждават при условията и по реда на ЗОбС. Финансирането на изграждането на пътищата е със средства от бюджетите на общините по см. на чл.43, ал.1 от ЗП във вр. с чл.52, т.1, б.“а“ от ППЗП. Самото проектиране и изграждане на пътищата се осъществява по реда на ЗУТ и нормите по неговото прилагане. Цитираните правила не формират задължение на кмета за фактическо действие, пряко произтичащо от нормативен акт във връзка с искането на ищеца за прилагане на рег.план в частта за уличната регулация. В тази връзка, действащите разпоредби на ЗП, ЗОбС, ЗУТ и ЗМСМА създават режим на прилагане на рег.план по отношение на уличната регулация, свързан с изграждане на улицата, при който режим органи с конкретно установена законова компетентност издават административни актове с различни правни последици. Следователно, осигуряването на достъп до имота на ищеца съобразно влязлата в сила улична регулация по рег. план от 1982 г. не представлява фактическо действие по см. на чл.256, ал.1 от АПК. За да е налице приложимост на чл.256, ал.1 от АПК задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правната норма, при настъпването на определен юридически факт, т.е. както възникването, така и съдържанието им не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление. В случая по делото, прилагането на одобрената улична регулация не е във фактическата власт на кмета на общината, а съставлява комплекс от дейности на различни органи – включване от ОбС в годишната инвестиционна програма на общината на предстоящото отчуждаване на засегнатите имоти и финансовата обосновка за реализиране на улицата, решение на ОбС, въз основа на което да се извърши самото отчуждаване по см. на чл.8, ал.9, т.4 от ЗОбС, последвано от актовете на главния архитект за дейностите по проучване и проектиране на улицата и самото строителство. Видно е, че посочените дейности не се извършват с един административен акт и от един орган и че този орган не е ответника по делото. Едва след тези правни, а не фактически действия се пристъпва към фактическото реализиране на улицата, след което строежът следва да се въведе в експлоатация от съответния държавен орган. Изложеното налага отхвърляне на основния иск по чл.256, ал.1 от АПК като неоснователен. След извършената проверка на скица № 818/ 2312.2021 г. в рамките на откритото производство по оспорване истинността на скицата досежно съществуването на черен път в имот пл.№416, съдът констатира, че оспорването е недоказано. Пътят е заснет в кадастралния план на населеното място и е отразен на скицата към заповед № 705/ 05.05.1983 г., която скица е извадка от рег.план от 1982 г. Отделно от това, заснемането на пътя е отразено във всички останали скици от рег.план, приложени по делото и ползвани от ищеца в молбите му до ответника. По евентуалния иск: Фактическият състав на иска по чл.256, ал.2 от АПК включва три кумулативни елемента: 1/неизвършване на фактически действия на ответника, 2/дължимост на действията по силата на закона и 3/искане до органа за извършване на действията. Видно от мотивите на съда относно приложимото право по основния иск, действията на кмета по възлагане на изпълнението на улицата по реда на ЗОП съобразно нормите на ЗМСМА, ЗОбС и ЗУТ се предхождат от издаване на множество административни актове. Тези актове са свързани с волеизявления на различни органи - за отчуждаване на засегнатите имоти, за финансова обосновка за реализиране на улицата, за разрешаване на строителството и дейностите по проучване и проектиране. Следователно, отсъствието на реализация на улицата на място не е резултат от неизвършване на фактически действия от кмета на общината, нито тези действия са дължими по силата на закона. Възлагането на обществената поръчка не е фактическо действие, а волеизявление на органа, което се формира след поредица от други волеизявления на различни органи. Независимо от подадената от ищеца молба № 94-С-457/ 09.05.2023 г. до ответника и осъщественото оспорване в 14-дневен срок, липсата на първия и втория елемент от състава на иска водят до неоснователност на претенцията. Изложеното налага отхвърляне на евентуалния иск по чл.256, ал.2 от АПК. Независимо от горното, съгласно мотивите в т.3 от Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 2/ 2014 г. на ОСГК и П. и Втора колегия на ВАС, дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защитата на засегнатото право. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице, отношенията между страните са равнопоставени. Общината не действа като орган на власт, защото в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Не възниква административно правоотношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда. Възникналата между общината и увреденото лице връзка е облигационна, отговорността на общината е деликтна и се реализира по ЗЗД. Следователно, причинените на ищеца ограничения в правото на собственост, включително в правото на ползване на неговия УПИ, изначално не могат да бъдат предмет на защита по реда на чл.256 от АПК. Поради изхода от спора ищецът няма право на деловодни разноски. На основание чл.143, ал.3 ищецът дължи заплащане на община Дупница на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по реда на чл.24, изр.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ответникът е защитаван от юрисконсулт, която защита е осъществена с представения отговор на л.73 от адм.д. № 164/ 2023 г. на КАС. В откритите съдебни заседания ответникът е защитаван по пълномощие от двама адвокати но без представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда такова. Мотивиран от горното, съдът