Решение № 100 от 7.1.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 16677/2017 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК. С решение от 21.08.2017 г. постановено от СРС, 26 с-в. по гр.д.№65691/2015г. „И." АД е осъдена да заплати на А.Т.Б. сумата от 11 032 евро, представляваща главница по Договор за срочен депозит VIP от 14.09.2011 г., сключен с П.А.Б., сумата от 598, 60 евро представляваща възнаградителна лихва върху сумата на депозита, ведно със законната лихва за забава върху горните суми от 29.10.2015 г. до окончателното плащане. Срещу така постановеното решение е постъпила въвзивна жалба от „И." АД. Жалбоподателя твърди, че обжалваното решение е неправилно, като излага доводи, че изпълнение може да се търси само от титуляра на вземането, както и че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищеца е материално легитимиран да предяви иска с пр.осн.чл.79ал.1 от ЗЗД, вр.чл.421 от Т с оглед „прекия транслативен ефект на завещанието“, без да се има предвид, че се касае за родово определени вещи, които могат да се претендират само ако е налице валидно договорно правоотношение. Поддържа, че при частното правоприемство лицето заветник придобива качеството на кредитор на наследството и може да получи вземането си от наследника по закон, като при смърт на влогодателя, банката дължи изпълнение на наследника по закон, както и че когато предмет на завета е родово определени имущество, то не може да бъде придобито от заветника, а в този случай е налице задължение на наследниците да прехвърлят на заветника съответното количество вещи т.е. между наследниците и заветника възникват облигационни отношения., но такива не възникват между ищеца и банката. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата Г.И." ООД оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: СРС е сезиран с предявен от А.Т.Б. срещу „И." АД искове за сумите: 11 032 евро, представляваща главница по Договор за срочен депозит VIP от 14.09.2011 г., сключен с П.А.Б. на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.421 ал.1 от ТЗ и 598, 60 евро представляваща възнаградителна лихва на осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.421 ал.1 от ТЗ.. От представените по делото доказателства се установява, че на 14.09.2011г. лицето П.А.Б. е сключил с ответника срещу „И." АД Договор за срочен депозит VIP от 14.09.2011 г. се установява, че П.А.Б. е сключил договор за банков влог, като е депозирал сумата от 11 032 евро в открита от банката банкова сметка, •••еев Б. е завещал на ищеца А.Б. вземането си по посочения банков влог в размер на 11032 евро, ведно с вземанията за лихви. Установява се също така, че посочената в завещанието банкова сметка •••ора за банков влог сметка. Ответникът „И." АД оспорва предявените искове по подробно изложени в писмен отговор съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. С оглед изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с пр.осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.421 ал.1 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. чл.421 ал.1 от ТЗ п ри паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.. В настоящия случай, съобразно събраните доказателства по делото лицето П.А.Б. е оставил след своята смърт, открит спестовен влог, при ответинка. Т.е налице е валидно облигационно отношение между посоченото лице и банката. По своето естество, този вид договор, е от смесен тип, тъй като обикновено се предхожда от сключването договор за разплащателна сметка, но по същността си банковия паричен влог е двустранен, формален, реален и възмезден договор, тъй като неговото сключване настъпва с реалното влагане на парите по сметката на влогодателя. Този договор има транслативен ефект, т.е. от момента на реалното влагане на парите по сметката, собствеността върху същите преминава върху банката и тя става собственик на тези пари, за това този вид влог е неправилен, тъй като задълженията на банката по него, съгласно чл. 421 от ТЗ, е да върне на влогодателя, същата сума във валута и размер, както и уговорената лихва. В настоящият случай посоченото лице е починало след сключване на договора и ответника „И." АД като страна по договора за спестовен влог има задължения, които произтичат именно от този договор, които са регламентирани в чл. 421 от ТЗ. Тези задължения на ответника включват задължението при смърт на титуляра на влога, да изплати на неговите наследници, сума в размер на такава, която всеки от законните наследници, притежава по закон. Следователно в настоящият случай ответника следва да изплати сумите по влога на наследниците по закон на титуляра на влога П.А.Б., а видно от представеното по делото удостоверение за наследници на същия, ищеца не е от кръъга на наследниците му по закон. Следователно ищеца не е материално правно легитимиран да предяви исковете на горе посоченото основание и същите следва да се отхвърлят като неоснователни. В съответствие с гореизложеното решението на СРС като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските по делото направени пред двете съдебни инстанции за процесуално представителство в размер на 2880лв. Така мотивиран Софийският градски съд,