Решение № 1376 от 5.12.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2463/2025 г.

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната жалба на М. А. Н. с ЕГН •••••••••• против решение № 1602/08.04.2025 г., постановено по гр.д. № 8492/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІV гр. състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателя при условие на солидарна отговорност с И. И. Ц. и Л. Т. В., че „Банка ДСК“ ЕАД има вземане на следните суми: 21 192, 48 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2012 г. до окончателното изплащане; сумата от 3 987, 73 лв. - лихва за периода 07.04.2011 г. – 28.02.2012 г. Жалбоподателят счита, че в тази част решението е неправилно и поддържа, че предсрочната изискуемост не е била съобщена на страните, а и няма данни кога същата е настъпила, за да може длъжникът да упражни правата си по чл. 147 от ЗЗД, каквото възражение е направено. На следващо място поддържа, че съдът не е взел предвид, че представеното по делото споразумение - договор е недействително. Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, като твърди, че не са спазени изискванията на закона досежно компонентите на ГПР. Поддържа, че в договора не е посочен текущ месечен лихвен процент, с който ще се олихвява кредитът. Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита, поради което счита, че уговорката относно лихвения процент също е нищожна предвид противоречия със закона. Поддържа, че не е била посочена общата сума, която потребителят е следвало да плати в края на периода. Сочи, че съдът въобще не е обсъдил възражението за погасяването на вземането по давност, както за лихвата, така и за главницата, което възражение се поддържа с жалбата. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново решение по същество, с което исковете за установяване на посочените вземания да се отхвърлят. Претендира разноски. Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД с писмен отговор поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като „Банка ДСК“ АД е загубил качеството на кредитор на М. Н. и вече не е налице правен интерес от воденото исково производство. Ако съдът счете, че жалбата е допустима, то счита същата за неоснователна. Заявява, че вземането към настоящия момент не принадлежи на банката, а всички документи относно същото са предадени на цесионера. Моли за прекратяване на производството по отношение на „Банка ДСК“ АД и евентуално за отхвърляне на жалбата по същество. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Третото лице - помагач „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало отговор на въззивната жалба, с който заявява, че същата е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е основал иска си на твърдението, че по силата на Споразумение за обединяване на кредити от 07.03.2011 г. е предоставил на И. И. Ц. кредит в размер на 21 270 лв., а договорът за кредит е бил обезпечен с поръчителството на Л. Т. В. и М. А. Н.. „БАНКА ДСК" АД предоставила на кредитополучателя сумата от 21270 лв., по разплащателната сметка на кредитополучателя. С т.3 от договора страните постигнали съгласие, че срокът за връщане на кредита е 120 месеца, считано от датата на сключване на споразумението, или до 07.03.2021 г. Тъй като имало нередовни плащания на задължението, „БАНКА ДСК" АД предприела действия за събиране на кредита по съдебен ред, като е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на същото била издадена Заповед № 2070 от 01.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3117/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, срещу солидарно отговорните длъжници И. И. Ц., Л. Т. В. и М. А. Н., в размер на исковите суми. Ответникът М. А. Н. е оспорил вземанията с възражание в срока по чл.414 ГПК. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД, „ОТП Факторинг България" ЕАД, придобило процесните вземания. Към датата на подаване на исковата молба, считано от 25.05.2023 г., правоприемник на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД бил „БАНКА ДСК" АД. С отговора на исковата молба ответникът М. А. Н. чрез адв. Н. Р. е оспорил исковете като неоснователни, като е навел следните възражения: Договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, но тази предсрочна изискуемост не била обявена на длъжниците; Сумата по кредита не е получена от кредитополучателя, а ако е получена, то задължението е погасено чрез плащане; Договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. С отговора на исковата молба не е направено възражение за погасяване на вземанията по давност. Такова възражение е направено за първи път с молба от 12.05.2025 г., представена във второто по делото съдебно заседание и след изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК. Ето защо и предвид разясненията, дадени с ТР № 1/2013 от 9.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС, според които по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, измежду които и възраженията за придобивна и погасителна давност, същото не следва да се обсъжда като преклудирано. Правната квалификация на иска е чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 138 от ЗЗД и с чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Видно от приложеното ч. гр.д. № 3117/2012 г. на Районен съд – Пловдив /понастоящем унищожено/, за процесните вземания ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, против която е постъпило възражение от ответника в предвидения от закона срок. Предявеният тук установителен иск за вземанията по заповедта е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим. В хода на исковото производство на 24.08.2023 г. с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, процесните вземания са прехвърлени от „БАНКА ДСК" АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и същият е конституиран по делото като трето лице – помагач, а на основание чл.226 ГПК делото е продължило между първоначалните страни. По възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба: Към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит е действал Законът за потребителския кредит /отм./, /ДВ. бр. 58 от 30.07.2010 г./. Видно от представеното по делото Споразумение от 07.03.2011 г., сключено между „Банка ДСК“ ЕАД и И. И. Ц., същите са постигнали съгласие относно това, че се обединяват два предоставени от „Банка ДСК“ ЕАД на И. И. Ц. кредита, за да бъдат погасявани при еднакви условия и с нов погасителен план. Общият размер на обединените кредити, наричани общо „кредит“, е 21 270 лв. Същият следва да се погаси съгласно погасителен план, на 120 месечни вноски, платими на 7-мо число на месеца. Уговорен е лихвен процент от 14, 95 %. Посочено е, че промяната на лихвата от кредитора е задължителна за страните. Уговорен е ГПР в размер на 16, 29 %. Посочено е, че кредитът е усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя. Представен е договор за поръчителство от 07.03.2011 г., съгласно който М. А. Н. и Л. Т. В. са се съгласили да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задължението му по посочения договор за кредит – за връщане на сумата от 21 270 лв., за срок на издължаване 120 месеца, при лихва 14, 95% годишно, като промяната на лихвата от кредитора е задължителна за страните. Посочено е, че отговорността на поръчителите се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против длъжника в срока по чл.147 ГПК. Съгласно ЗПК /отм./ договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа изчерпателно изброени реквизити. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК /отм./, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.