Мотиви към Решение № 79 от 13.4.2023 г. на Районен съд - Габрово по дело № 1/2023 г.

Жалбоподателя П. Б. Б. от град в качеството си на управител на „ЦВЕТИ СТИЛЛ” ЕООД, ЕИК 200535019, със седалище и адрес на управление Габрово, улица „Златарска” № 62, е обжалвал Наказателно постановление № ••••••••••, издадено на 03.05.2022 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 271, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2, б. „Б” от Регламент (ЕС) № 995/2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал, на представляваното от него дружество е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 100 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити в съдебното производство по делото чрез процесуален представител – адвокат от Адвокатска колегия Габрово, който е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е приел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Последните включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в ЗАНН. Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство съобразно указаното в ЗАНН. След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното: Свидетеля П. Й. е служител на РДГ – гр. Велико Търново. На 03.11.2021 година, в присъствието на жалбоподателя и управител на „Цвети Стилл” ЕООД Габрово П. Б., посочения по-горе свидетел съставил акт за установяване на административно нарушение (Серия В, бл. № 006989), тъй като е приел, че след на 05.10.2021 г., в качеството си на оператор по смисъла на чл. 2, б. „А” от Регламент (ЕС) № 995/2010 г. и чрез доставка (посредством МПС с Рег. № ЕВ 65-65 АТ), извършена на лицето Н. Н. (без заплащане на дървесината), е пуснало на пазара 10 пространствени кубически метра дърва за горене от дървесен вид бук, придружени от превозен билет № 9115/00433 от 05.10.2021 година, които са представлявали незаконно добит дървен материал от имот с номер 14218.329.43, попадащ от отдел „56”, подотдел „к” в землище Габрово, община Габрово – частна горска територия, дружеството е извършило нарушение по чл. 271, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2, б. „Б” от Регламент (ЕС) № 995/2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал. Актът е бил предявен на управителя на дружеството на същата дата, след неговото съставяне. При предявяването е бил подписан от него и той се е запознал с отразените констатации, без да изложи възражения по отношение на тях. По-късно, въз основа на акта и останалите приложени материали по административно -наказателната преписка е било издадено и описаното наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело. При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: От данните, които се съдържат в приложената на л. 110 по делото разписка, е видно, че обжалваното наказателно постановление № •••••••••• е получено лично от управителя на санкционираното дружество на 08.12.2022 година. Жалбата против него (според клеймото върху копие от пощенски плик на л. 5-6) е изпратена по пощата на 22.12.2022 г.. Според отразените в същата дата и Вх. № е постъпила при наказващия орган на следващия ден – 23.12.2022 година, или в рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на самото постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на посоченото постановление. Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез него. Той трябва да бъде съобразен с определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай всяко едно от установените чрез тази норма изисквания е спазено, тъй като актът е съставен на 03.11.2021 година – преди края на тримесечния срок, започнал да тече от деня за открИ.е на нарушителя, както и преди изтичане на една година от конкретния ден (05.10.2021 г.) за издаване на съответния превозен билет, на който е прието, че е извършено и самото нарушение. Предвидения в чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН срок за издаване на обжалваното постановление също е спазен, тъй като то е издадено на 03.05.2022 г., т.е. преди края на съответния шестмесечен период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение и изтичащ на 03.05.2022 година. Като се базира на приложените по делото писмени материали, както и на показанията на разпитаните по него лица, съдът намира, че нарушението следва да се счита не само за извършено, но и за доказано по надлежния ред. Актът и наказателното постановление съдържат ясно описание на обстоятелствата, имащи пряко отношение към състава на нарушението от обективна страна, както и на съответните обстоятелства, при които то е било осъществено от страна на определеното като отговорно за него лице. Управителя на дружеството е присъствал при съставянето на акта. Бил е запознат с отразените в него констатации, а въз основа на посочените факти не може да се приеме, че обстоятелствата, които са ангажирали административно-наказателната на представлявания от него нарушител, не са били доведени до знанието му и че това е ограничило възможността за реализация на правото му на защита. Самите констатации в последствие са пренесени в обстоятелствената част на съставения акт и в тази на издаденото въз основа на него НП. След като това е така, а основателността на същите се подкрепя от приложените писмени материали, въз основа на които наказващия орган е формирал извод за наличието на самото нарушение, обжалваното постановление не е съставено в нарушение на закона, още повече при безспорния факт, че заради основанието (констативен протокол № 7915 от 01.07.2021 г. за изправяне на грешки, допуснати в друг съставен констативен протокол от 16.01.2020 г., чрез който е била установена извършената в имота с имот с номер 14218.329.43 от отдел „56”, подотдел „к” незаконна сеч), с оглед на което е бил издаден превозен билет № 433, въз основа на който чрез друг превозен билет – 446 (с вписаните в него данни за име, адрес и количество на дървесина, които са довели до невъзможност за установяване на действителния получател на същата) и липсата на каквото и да било логическо обяснение за естеството на причините, поради които на съответното лице – Н. Н., без заплащане от негова страна е било транспортирано описаното в превозния билет № 9115/00433 количество дървесина. Нарушението е установено по предвидения за това ред, а актът и атакуваното наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени като задължителни в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление, чрез което нарушението е санкционирано, също е издадено от компетентен орган, след като изрично направеното позоваване в него и посочената Заповед № РД 49-1999 от 16.05.2011 година, издадена от Министъра на земеделието и храните, водят до заключение, че Директора на Регионална дирекция Велико Търново очевидно е представлявал компетентно по смисъла на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ лице. Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на правно- организационната форма на нарушителя и самото осъществено нарушение, съдът намира наложеното за последното наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер. Свързаното със същото изпълнително деяние е довело не само до нарушаване на забраната, предвидена в чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2, б. „Б” от Регламент (ЕС) № 995/2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал, но и до пречки във връзка с възможността за упражняване на превантивен контрол върху законосъобразността на извършваните дейности, касаещи законосъобразното стопанисване и използване на горските територии. Посоченото обстоятелство в никакъв случай не може да се счита, че е обосновало (или че би могло да доведе) до предпоставки, позволяващи приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. Ето защо и като е санкционирал дружеството, вместо да приложи посочената норма и да го предупреди писмено или устно, че при повторен случай ще го накаже, наказващия орган е издал едно напълно законосъобразно (в т.ч. и с оглед на указаните в чл.12 от ЗАНН цели на превенцията) наказателно постановление, определяйки чрез него наложената за нарушението имуществена санкция в лицето на минималния установен в нормата на чл. 271, ал. 2 от ЗГ размер. Въз основа на тези съображения съдът намира, че няма основания, които да водят до изменяване или отмяна на издаденото наказателно постановление. Доколкото това е така, и същото се явява правилно, обосновано и законосъобразно, то следва да се потвърди. Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете направеното искане в това отношени и съдържанието на самото осъществено процесуално представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическата или правна сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията на същата по ДВ бр. 74/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева. РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................