РЕШЕНИЕ

№ 4143

гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110104274 по описа за 2023 година Предявена е искова молба по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, с обективно съединени искове на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и евентуално съединен осъдителен иск на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, от страна на ищеца М. В. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• срещу „Х.-С.П.“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: ••• Ищцата е предявила исковата молба за установяване на вземането, предмет на Заповед № •••г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ••• г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 5326.84 евро, представляваща сбор от дължима главница за неплатена наемна цена, съгласно т. 3.1 от анекс от 28.02.2018 г. към договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г. за обект, представляващ вилна сграда, с площ от 130 кв.м., както следва: сумата от 250.43 евро – част от незаплатен наем за м. май 2020 г.; сумата от 250.43 евро – част от незаплатен наем за м. юни 2020 г.; сумата от 599.65 евро – част от незаплатен наем за м. август 2020 г.; сумата от 272.93 евро – част от незаплатен наем за м. ноември 2020 г.; сумата от 233.05 евро – част от незаплатен наем за м. м. април 2021 г.; сумата от 272.42 евро – част от незаплатен наем за м. юни 2021 г.; сумата от 98, 57 евро – част от незаплатен наем за м. август 2021 г.; сумата от 897.74 евро – част от незаплатен наем за м. септември 2021 г.; сумата от 1000 евро – незаплатен наем за м. октомври 2021 г.; сумата от 1000 евро – незаплатен наем за м. ноември 2021 г.; сумата от 451.61 евро – незаплатен наем за периода от 01.12.2021 г. до 14.12.2021 г.; сумата от 1119.58 лева, представляваща общо дължими разходи за ползвани В и К – услуги от абонатен №•••, за периода м. август 2021 г. – м. ноември 2021 г., съгласно т. 5.3.2 от договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., заплатени от кредитора, както следва: сумата от 493.23 лв. – за м. август 2021 г., дължима по фактура №1111572715; сумата от 291.44 лв. – за м. септември 2021 г., дължима по фактура №1111587429; сумата от 250.64 лв. – за м. октомври 2021 г., дължима по фактура №1111599824, сумата от 84.27 лв. – за м. ноември 2021 г., дължима по фактура №1111610362, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност ищцата предявява осъдителен иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот след прекратяване на договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., въпреки противопоставянето на наемодателя в размер /с допуснато изменение в хода на делото/, както следва: сумата общо от 4734, 43 евро, представляваща: сума от 337.96 евро – част от незаплатено обезщетение за м. ноември 2020 г.; сумата от 298.08 евро – част от незаплатено обезщетение за м. април 2021 г.; сумата от 337.45 евро – част от незаплатено обезщетение за м. юни 2021 г.; сумата от 166, 17 евро – част от незаплатено обезщетение за м. август 2021 г.; сумата от 967.77 евро – част от незаплатено обезщетение за м. септември 2021 г.; сумата от 1065 евро – незаплатено обезщетение за м. октомври 2021 г.; сумата от 1065 евро – незаплатено обезщетение за м. ноември 2021 г.; сумата от 497 евро – незаплатено обезщетение за периода от 01.12.2021 г. до 14.12.2021 г. В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата, в качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател, е сключен Анекс от 28.02.2018 г. към договор за наем недвижим имот от 09.02.2017 г., по силата на който ищцата е предоставила на ответника ползването на недвижим имот, представляващ вилна сграда, състояща се от сутерен – санитарен възел, кухня, трапезария, офис и котелно; втори етаж – стълбищна клетка, антре, два коридора, четири стаи, два балкона и сервизни помещения, трети етаж – таванско помещение със санитарен възел и тераса, представляващ ателие, с обща площ на имота от 130 кв.м., срещу наемна цена от 1000 евро месечно, платими всеки месец авансово до 20-то число на месеца, предхождащ наемния период по посочена в договора банкова сметка, при срок на договора – една година, считано от 01.12.2018 г. Твърди се, че след изтичане на една година, договорът е станал безсрочен. Излага се, че съгласно чл.6, т.3 от договора същият може да бъде прекратен при неплащане на наемната цена при забава, продължила повече от десет дни. Тъй като ответникът не плащал дължимия наем и консумативи, договорът бил прекратен едностранно от наемодателя. На 06.10.2020г. ищцата изпратила на ответното дружество нотариална покана за прекратяване на договора, която била получена на същата дата. Независимо от това ответникът продължил да ползва имота до 14.12.2021 г., когато го предал с приемо-предавателен протокол. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане на наемната цена в размер на 5326.84 евро за периода от м. май 2020г. до 14.12.2021г., както и не е заплатил консумативи за имота – разходи за ползвана вода на обща стойност 1119, 58 лева за периода от м. август 2021г. до м. ноември 2021г., вкл. В условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме, че сумите за наем от м. ноември 2020 г. до 14.12.2021 г. не се дължат по силата на действащ анекс към договор за наем, то, ищцата твърди, че след получаване на нотариалната покана от ответната страна, дружеството е продължило да ползва имота, въпреки противопоставянето на ищцата, поради това дължи обезщетение за ползване на процесния имот, след прекратяване на договор за наем за времето от м. ноември 2020 г. до 14.12.2021 г. в размер на горепосочените суми. По същество моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от насрещната страна, с който оспорва исковата претенция. Ответната страна заявява, че от представения по делото анекс от 28.02.2018 г. към договора от 09.02.2017 г., се установява, че са били променени ид. части от отдавания под наем имот, срокът на договора, наемната цена и размера на договорена неустойка. Съгласно т.3.1 от представения по делото анекс от 28.02.2018 г. към договор от 09.02.2017г., договореният месечен наем бил в размер на 1000 евро, като съгласно т. 3.2 било договорено, че наемната цена ще се плаща „авансово до 20 -то число на месеца предхождащ наемния период: триста евро, представляваща наемната цена за следващия месец“. Въз основа на това ответната страна посочва, че страните са договорили, че дължимата месечна наемна цена за всеки следващ месец, след първия месец от подписване на Анекса от 28.02.2018 г., е в размер на триста евро месечно. Съгласно I /първо римско/ от Анекса наемателят приел да изпълнява договора от 09.02.2017 г. заедно с всички права по него, т.е. към дата 28.02.2018 г. Предвид това страните били приели, че договорът не е прекратен. Този факт настъпил към датата на съставянето на приемо-предавателния протокол от 14.12.2021 г., алтернативно посочва, че следва да се приеме, че е налице устен договор за наем за ползването на процесния имот в периода от 01.03.2019 г. до 14.12.2021 г. Ответната страна твърди, че А.Т. /съпруг на Ю.Т./ платил, в изпълнение на анекса към договора, суми на 10.06.2019 г. – в размер на 300 лв. и на 11.06.2019 г. – в размер на 200лв. Излага също така, че в периода от 01.03.2018 г. до 14.12.2021 г. ответникът заплатил в полза на наемодателя в сума в общ размер на 76 203, 50 лв., вместо договорените за първия месец от подписване на анекса хиляда евро и за всеки следващ по триста евро или общо четиринадесет хиляди и петстотин евро, които калкулирани по фиксинг представлявали сума в размер на 28 359, 54 лв. Тези плащания били осъществени по искане на упълномощения представител на ищеца, тъй като били нужни парични средства, вкл. за ремонтни действия по отдаваната под наем сграда, които да бъдат приспадани от последващи задължения, произтичащи от договора за наем и анекса. Предвид това ответникът обосновава, че е заплатил авансово договорения процесен наем и не дължи процесните суми.

В срока за отговор са постъпили насрещни искове от ответника срещу първоначалния ищец с пр. осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, с които се иска от съда да постанови съдебен акт по силата на който, да осъди М. В. А. да заплати в полза на „Х.-С.П.“ ЕООД, с ЕИК ••• сума в размер на 1713, 39 лв., представляваща удържана, декларирана и внесена сума от ответника, а именно авансов данък дължим в полза на наемодателя М. В. А. за 2020 г.; насрещен иск с пр. осн. чл.59, ал.1 ЗЗД от ответника срещу първоначалния ищец за осъждане на М. В. А. да заплати в полза на „Х.-С.П.“ ЕООД, с ЕИК •••, сума в размер на 1447, 02 лв. представляваща удържана, декларирана и внесена сума от ответника, а именно авансов данък дължим в полза на наемодателя М. В. А. за 2021г.; както и насрещен иск с пр. осн. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата в размер на 3000 лв., представляваща платен и подлежащ на връщане депозит по т. 3.2. от договора за наем от 09.02.2017 г. и анекса към договора от 28.02.2018 г. В срока за отговор също така ответникът е релевирал и възражение за прихващане на сумата в размер на 2136 лв., за която твърди, че е погрешно внесена на 05.01.2018 г. по сметката, по която са плащани сумите по наема, като се излага, че между ответника и наемодателя е имало уговорка вместо да се върне погрешно преведената сума, същата да остане като предварително платена сума, която да послужи за погасяване на последващи дължими наеми в изпълнение на анекса към договора.

Ответната страна оспорва и предявените искове в условията на евентуалност тъй като счита, че процесният договор не е прекратен, а е трансформиран в безсрочен такъв до 14.12.2021 г. Излага, че договорът никога не е бил и развалян поради неизпълнение на същия, не е даван и срок за изпълнение на евентуални неудовлетворени престации. На ответника не било връчвано уведомление, което да съдържа волеизявление съставляващо възражение относно продължаването на срока на договора за наем. Нотариалната покана, представена по делото, била връчена на 06.10.2020 г. на Ю.Т. и то не в качеството на представител на ответното дружеството, поради което каквито и да било изявления от ищеца никога не били достигали до търговско дружество с фирмено наименование „Х.-С.П.“ ЕООД. Освен изложеното посочената нотариална покана била предоставена за връчване на Нотариус Ж.К. от М. А., чрез пълномощник Д. А., по силата на пълномощно с рег. №3143 и рег. №3144/04.07.2013 г., заверено от нотариус с рег. №•••. В тази връзка се оспорва представителната власт на Д. А.. Ответната страна оспорва предявения установителен иск, с който ищеца претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищеца М. А. сума в размер на 1119, 58 лв. Излага се, че същата не е заплатена от ищеца и не представлява такава за потребявани самостоятелно от ответника ВИК услуги в процесния имот. Посочва се, че търговско дружество „В.с.К.“ ЕООД, с ЕИК •••, е съсобственик на процесния имот и е ползвало същия в процесния период.

В отговора на насрещните искове ответницата по насрещните искове М. А. оспорва същите, както и възражението за прихващане. Заявява, че сумата от 3000 лв., представляваща депозит е използвана от наемодателя за покриване на щети, нанесени в имота, вследствие ползването му от наемателя, които били установени с подписан приемо- предавателен протокол от 14.12.2021 г. Заплатените суми били следните: на 07.03.2022 г. – заплатена сума от 743 лв. за ремонт в три от баните в имота; на 30.09.2022 г. – заплатена сума от 1800 лв. – смяна на три боря алуминиеви врати в сутерена и тавански етаж; на 10.03.2022 г. – заплатена сума от 1014, 30 лв. – смяна на повреден подов бойлер и сума от 270 лв. за монтажа; на 27.01.2022 г. – заплатена сума от 772 лв. – ремонт на котелно на дърва и въглища; на 22.02.2022 г. – заплатена сума от 660 лв. за ремонт на котел. Твърди се също, че наемодателката платила сума от 996 лв. за ново ел. табло, както и сума от 1553, 02 лв. за отпушване на комин, ремонтни дейности и закупуване на нов аспиратор.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представеното по делото заверено коие на договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., е видно, че същият е сключен между М. В. А., представлявана от пълномощника Д.В.А. в качеството на наемодател и Ю.К.Т., в качеството на наемател. С договора наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване вилна сграда, находяща се в •••, състояща се от сутерен – санитарен възел, кухня, трапезария, офис и котелно, първи етаж – антре, сервизни помещения, два коридора, четири стаи, две тераси с площ •••, 50 кв.м; втори етаж – стълбищна клетка, входно антре, два коридора, четири стаи, два балкона и сервизни помещения, с обща площ •••, 50 кв.м.; тавански етаж – помещение със санитарен възел и тераса, представляващо ателие с площ 130 кв.м. Наемодателят запазил за себе си ползването на мазе, гараж, килер на тавански етаж, склад, офис и два склада на сутеренния етаж. Целта на наемателя била да ползва имота като хоспис. Договорът бил сключен за срок от една година – до 28.02.2018 г., като в чл.2.2 от същия страните уговорили, че той може да бъде продължен по писмено споразумение между страните, сключено месец преди изтичане на срока му. Месечната наемна цена страните уговорили в размер на 1200 евро, платима в срокове, уговорени изрично в чл.3.3 от договора и по конкретна банкова сметка, посочена в чл.3.4 от договора. С клаузата на чл.3.2 от договора наемателят се задължил да предостави депозит в размер на 3000 лева, който да служи като обезпечение на задълженията на наемателя за заплащане на месечен наем и консумативни разходи, свързани с ползването на имота, както и при нанасяне на щети върху имота. В чл.6.3 и 6.4 от договора страните са уговорили, че договорът се прекратява при неплащане на дължимата наемна цена или на текущи разходи, при забава продължила повече от 10 дни, като прекратяването настъпва автоматично с неплащането и изпадането в забава, като наемодателят няма задължение да изпраща уведомление за това на наемателя, а за такова ще се счита посочената договореност. С чл.5.3 от договора наемателят се е задължил да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота – електроенергия, вода и др., като предоставя на наемодателя доказателства за тези плащания. Наемателят е поел задължение да заплаща консумираните ел.енергия и вода по конкретно посочени клиентски номера при съответните доставчици на ел. и ВиК услуги.

На 28.02.2018 г. е сключен анекс към договора за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г. /представен по делото в заверено копие/, като този анекс е сключен между М. В. А., представлявана от пълномощника Д.В.А. в качеството на наемодател, и „Х.-С.П.“ ЕООД, представлявано от Е.Д. Г., в качеството на наемател. С анекса наемателят е приел да изпълнява договора за наем с всички права и задължения по него, като е уговорено, че договорът се удължава с една година, считано от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г.. Вписано е в анекса, че имотът, предмет на наемното правоотношение е: вилна сграда, находяща се в •••, състояща се от: „3/4 сутерен – санитарен възел, кухня, трапезария, офис и котелно, втори етаж – стълбищна клетка, входно антре, два коридора, четири стаи, два балкона и сервизни помещения; трети етаж – таванско помещение със санитарен възел и тераса, представляващо ателие с площ 130 кв.м“. Уговорена е наемна цена от 1000 евро, като в чл.3.2 от анекса е уговорено, че „плащането на дължимата наемна цена ще се извърши авансово всеки месец от 20-то число на месеца, предхождащ наемния период: сумата 1000 евро /триста евро/, представляваща наемна цена за следващия месец“.

По делото е представено в заверено копие извлечение от банковата сметка, по която съгласно договора наемателят е следвало за заплаща уговорения наем, с титуляр Д.В.А. Извлечението е за периода 01.01.2018 г. – 02.12.2021 г. и от него се установява, че от месец март 2018 г. ответната страна е заплащала наем ежемесечно, като за времето, касаещо исковите претенции ответната страна е превеждала по сметката сумите: за м.май 2020 г. – 1466 лв.; за м.юни 2020 г. – 1466 лв.; за м.юли 2020 г. – 1950 лв.; м.август 2020 г. - 783 лв.; за месеците септември и октомври 2020 г. – по 1950 лв.; за м.ноември 2020 г. – 1422 лв.; за м.декември 2020 г. – 1950 лв.; за месеците януари, февруари и март 2021 г. – по 1950 лв.; м.април 2021 г. – 1500 лв.; за м. май 2021 г. – 1950 лв.; м.юни 2021 г. – 1423 лв.; за м.юли 2021 г. – 1950 лв.; за м.август 2021 г. – 1758 лв.; и за м.септември 2021 г. – 200 лв. В извлечението е посочено, че на 05.01.2018 г. от ответната страна е била заплатена сума в размер на 2 136 лв. Като основание за плащане е посочено „наем за м. януари 2018“ От представените по делото становище на „ВиК –Варна“ ООД от 28.01.2021 г.; разписки №0400016761184771/30.09.2022 г.; №0400016452773189/22.08.2022 г.;

№0400017515425676/29.12.2022 г.; №0400016663021451/18.09.2022 г. и справка от ВиК – Варна ООД №М-18/12.01.2023 г. с облог и плащания на клиент от 01.01.2020 г. до 10.01.2023 г., издадена от „ВиК –Варна“ ООД се установява, че за ползвания от ответната страна имот с клиентски номер ••• при „ВиК –Варна“ ООД, са били издадени фактури за ВиК услуги, както следва: №1111572715 от 15.09.2021 г. на стойност 493, 23 лв.; №1111587429 от 21.10.2021 г. на стойност от 291, 44 лв.; №1111599824 от 23.11.2021 г. на стойност 250, 64 лв. и №1111610362 от 17.12.2021 г. на стойност 84, 27 лв. Въпросните суми са били платени на 22.08.2022 г; на 30.09.2022 г. и на 01.11.2022 г. В становището е отразено, а и е видно от тези документи, че за обект с клиентският номер ••• се води партида ••• на името на „В.с.К.“ ЕООД.

На 06.10.2020 г. ищцата, чрез пълномощника си Д. А. представила и била връчена на ответната страна нотариална покана рег. №3483, том 2, №26 от 06.10.2020 г. по описа на нотариус Ж. К., рег.№••• на НК, с която покана ищцата заявила, че доколкото срокът на договора за наем е изтекъл на 28.02.2019 г. и наемателят е продължил да държи имота без противопоставяне на наемодателя, то договорът се трансформирал в такъв за неопределен срок. Ищцата е заявила, че кани наемателя на втория ден, следващ датата на получаване на поканата, да освободи имота и да предаде държането му, както и да бъдат заплатени всички задължения, съгласно договора за наем. Ответното дружество обаче не освободило имота, а продължило да го ползва, като заплащало и наем. Имотът бил ползван от ответната страна до 14.12.2021 г., когато обектът бил предаден на наемодателя. При предаването страните съставили приемо-предавателен протокол от същата дата, приложен по делото в заверено копие. В протокола са вписани следните повреди на първи етаж от имота има теч на една стена, на която е била монтирана манипулационна, като стената е под баня; в ляв апартамент – неработещ механизъм на вратата на тераса и липсващо стъкло от душкабина; на етаж 2 – скъсан тапет в коридор; неработещ механизъм на врата на стълбищна клетка, счупено казанче на WC и 3 бр. липсващи капаци на WC; в ляв апартамент – частични шпакловки върху боята с размери 10/10 см; на етаж 3 – свалена врата на WC; променени панти; вратата на една от терасите трудно се отваря; в кухнята има счупена вратичка /долна/ и наранен плот над нея; повредена вратичка над абсорбатор; свален парапет на стълбищна клетка, който е бил монтиран на стената и е бил монтиран от наемателя; спукване на тръба, захранваща помпен маркуч. В протокола са налице и други отбелязвания, от които е неясно дали са констатирани липси, повреди или е посочено местоположение на вещи. Протоколът е подписан от страните, като представителят на ответната страна е вписала, че при приемане на къщата не е бил подписан приемо-предавателен протокол.

От ищцовата страна са представени фактури: №2036592/10.03.22 г.; №1174/17.01.22 г.;

№1180/21.02.22 г.; №478/18.03.22 г.; №462/27.01.22 г.; №2036554/08.03.22 г.; №7589/30.09.22 г.; №1563/07.03.22 г. и № 1660/11.11.19 г. Същите сочат, че на посочените дати са извършени разходи за строителни материали и за извършване на строително-монтажни работи на стойност над 6000 лв. Като получател във всяка от фактурите е отбелязано дружество „В.с.К.“ ЕООД, с МОЛ Д. А.. Доказва се по делото, че през месец март 2018 г. в имота, предмет на договора за наем е избухнал пожар, по който повод била образувана преписка №••• г. на ВРП. В съставена телефонограма от 10.03.2018 г. от РДНПБЗН – Варна е било отбелязано, че предполагаемата причина за възникване на произшествието е късо съединение в ел. предпазител на ел. табло. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение №8 от 12.03.2018 г. на Ю.К.Т. затова, че в обекта не са осигурени изискващите се пожаротехнически средства – нарушение по чл.5, т.5 от Наредба №8121з-647 от 2014 г. В депозираните по делото показания на свидетелите В.К.Ф. – внучка на ищцата и Х.Д.Н. – съжителстващ на съпружески начала с дъщерята на ищцата, се установява, че след възникналия пожар в наетия от ответната страна обект, там било извършено разчистване на изгорели и счупени вещи, а след напускане на наемателя през 2021 г. в имота бил извършен цялостен ремонт, тъй като било необходимо да се почисти, да се пребоядисат стени, да се премахне мухъл, да се сменят врати. Били поставени две нови врати. Имало напукани стени, било запушено парното, имало необходимост от подмяна на помпите на парното.

От показанията на посочената от ответната страна свидетелка Н.А.Я., се установява, че щети в имота имало на сутеренния етаж, където имало опушена врата, но същата не била сменена, а само измита и боядисана от дъщерята на ищцата. Свидетелката потвърждава, че при напускането на наемателя бил съставен приемо-предавателен протокол, в който подробно били описани всички констатирани щети.

Във връзка с твърденията си за заплатен в полза на ищцата данък, ответната страна е представила удостоверение за декларирани данни от 11.04.2024 г., ведно с приложение към него, както и разпореждания за разпределение на плащания по изпълнително дело на ТД на НАП – Варна, от които се доказва, че ответното дружество за 2021 г. е декларирало изплатени суми от наем на ищцата от 16 078 лв. и удържан данък от 1447, 02 лв., а за 2020 г. е декларирало изплатени суми от наем от 22 450 лв. и удържан данък от 1713, 39 лв. В справката към удостоверението е пояснено, че в ТД на НАП – Варна няма данни дали тези суми са платени по договор за наем, сключен между ищцата и ответната страна.

По делото, във връзка с предявения от ищцата евентуален иск са назначени съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице А. В., както и комплексна съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещите лица Р. С. и Д. Д.. Първата от експертизите в заключението си установява, че общата наемна стойност за имота, предмет на наемния договор за периода 06.10.2020 г- - 14.12.2021 г. е в размер на 33 176 лв. В заключението на втората от експертизите вещите лица са определили обща наемна стойност за имота за същия период в размер на 29 800 лв.

На 31.01.2023 г. ищцата е подала заявление по чл.410 от ГПК за претендираните от нея суми против ответното дружество, въз основа на което заявление е образувано ч.гр.д. №••• г. по описа на ВРС. По посоченото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №••• г., с което съдът е постановил ответната страна да заплати на ищцата претендираните суми, ведно със законната лихва, считано от дата на подаването на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по заповедното производство. В законовия срок ответната страна е депозирала възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което и на ищцата са бала дадени указания, че може да предяви установителни претенции за вземанията си.

Гореописаните факти съдът приема за доказани безспорно от представените по делото доказателства, също упоменати по-горе. Представените доказателства не съдържат противоречиви данни да съществените факти, относими към случая. На базата на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи: На първо място следва да бъде обсъдено депозираното от ответната страна възражение, с което е оспорена представителната власт на Д. А. – дъщеря на ищцата, с твърдения, че исковата молба не е подписана от ищцата, нито от неин пълномощник, а и самата ищца няма претенции към ответната страна и не желае да води производство спрямо дружеството. Видно е от подадената искова молба, че същата е подписана от пълномощник на ищцата – нейната дъщеря Д.В.А. която съгл. чл.32, т.2 от ГПК може да представлява родителя си по пълномощие. Упълномощаването на ищцата е съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №••• г. /за удостоверяване на подпис/ и рег. №••• г. /за удостоверяване на съдържание/ на нотариус Ж.К., рег. №••• на НК, с район на действие РС – Варна. Също така по делото, предвид изричното указание на съда ищцата е подала молба вх. №70317 от 25.09.2023 г., подписана лично от нея, с която е заявила, че потвърждава всички извършени процесуални действия по подаване на исковата молба. С това са налице предпоставките, въз основа на които да се приеме, че е налице редовно упълномощаване. В съдебната практика е прието /напр в Решение №296 от 05.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №1776/2016 г., IV г.о./, че: “Пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното като съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл.33 от ГПК. По силата на чл.42, ал.2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В този смисъл в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г., постановено по тълк. д. №5/2014 г. на ОСГТК“. Предвид това твърденията на ответната страна за липса на представителна власт у пълномощника по делото, са неоснователни.

Относно претенциите по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр с чл.232 от ЗЗД:

Безспорно е, че ищцата е сключила договор за наем с Ю.К.Т. относно описания по-горе недвижим имот, както и, че е сключила анекс към този договор с ответното дружество. Доколкото с анекса са променени срокът, наемната цена, предоставените помещения, както и наемателят, то на практика страните са сключили нов договор за наем, съгласявайки се и приемайки останалите условията на договора от 09.02.2017 г. Относно уговорената с анекса наемна цена е видно, че същата е от 1000 евро, посочена в чл.3.1 от анекса. От ответната страна са налице твърдения, че новата договорена наемна цена, след първата от дължимите вноски, е от 300 евро, но е доказано от представеното извлечение от банковата сметка, по която съгласно договора наемателят е следвало за заплаща уговорения наем, че от момента на сключване на анекса ответната страна е заплащала наем в лева, съответстващ на сумата от 1000 евро. Такава сума е била заплащана и очевидно приемана от ищцата. Предвид това съдът счита, че размерът на уговорения месечен наем е доказан по делото с категоричност и същият е от 1000 евро месечно.

Относно обстоятелството дали договорът за наем е бил прекратен преди 14.12.2021 г. съдът счита, че такова прекратяване не е настъпило. Със сключения анекс е уговорен срок на договора до 28.02.2019 г. Няма спор в отношенията между страните, че наемателят е продължил да ползва имота и да заплаща наем и след тази дата, с което наемодателят е бил съгласен. В изпратената от ищцата до ответната страна нотариална покана от 06.10.2020 г. самата ищца е заявила, че независимо от изтичането на срока на договора, то доколкото наемателят е продължил да държи имота, без противопоставянето на наемодателя, договорът се е трансформирал в безсрочен договор за наем. Съдът счита, че с получаването на нотариалната покана от ответното дружество и изтичането на посочения в нея срок, договорът също не е бил прекратен. Твърденията и на двете страни в производството е, че договорът за наем между тях е продължил да действа до 14.12.2021 г.; задълженията по договора са продължили да се изпълняват и след нотариалната покана. Ответната страна е заплащала суми, представляващи наем и като наемна цена платените суми са били приемани от ищцата /по този начин са отразени и в банковото извлечение/. Очевидно е, че волята на страните е била договорът за наем да продължава между тях. Предвид това съдът счита за доказано, че договорът за наем е действал между страните от 01.03.2018 г. до 14.12.2021 г. Уговорката между страните е била наемната цена да се заплаща от наемателя по конкретна банкова сметка, чийто титуляр е Д. А.. От извлечението по банковата сметка е видно, че наемът е бил заплащан именно по тази сметка и от началото на анекса заплатените суми са били в размерите, посочени по-горе в настоящото решение. Предвид претенциите на ищцата и предвид установените плащания от ответника, е видно, че именно за сочените от ищцата месеци и периоди наемни вноски не са били правени и дължимите суми са именно в размерите, посочени в исковата молба. От своя страна ответното дружество не е представило доказателства за заплатен наем за претендираните от ищцата периоди. Твърдението на ответната страна, че на 10.06.2019 г. и на 11.06.20219 г. от са били платени наемни вноски от 300 лв. и 200 лв. действително се установява по селото, но е видно, че тези суми са част от дължимия наем за посочения месец и са извършени в изпълнение на задължението за заплащане на наем за м. юни 2019 г. Така, предвид установените плащания на наемна цена по договора за наем, действал между страните, съдът счита, че ответната страна е останала задължена към ищцовата за сумите: сумата от 250, 43 евро – част от незаплатен наем за м. май 2020 г.; сумата от 250, 43 евро – част от незаплатен наем за м. юни 2020 г.; сумата от 599, 65 евро – част от незаплатен наем за м. август 2020 г.; сумата от 272, 93 евро – част от незаплатен наем за м. ноември 2020 г.; сумата от 233, 05 евро – част от незаплатен наем за м. м. април 2021 г.; сумата от 272, 42 евро – част от незаплатен наем за м. юни 2021 г.; сумата от 98, 57 евро – част от незаплатен наем за м. август 2021 г.; сумата от 897, 74 евро – част от незаплатен наем за м. септември 2021 г.; сумата от 1000 евро – незаплатен наем за м. октомври 2021 г.; сумата от 1000 евро – незаплатен наем за м. ноември 2021 г.; сумата от 451, 61 евро – незаплатен наем за периода от 01.12.2021 г. до 14.12.2021 г., или общо задължение в размер на 5326, 84 евро. Съдът счита, че относно тези претенции исковата молба е основателна и доказана и намира, че като такава същата следва да се уважи, като съдът признае за установено, че ответната страна дължи на ищцата посочените суми, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №••• г. по ч.гр.д. №••• г. по описа на ВРС. Сумите следва да се присъдят, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК - 31.01.2023 г. до окончателното изплащане.

Предвид уважаването на установителния иск съдът не следва да разглежда предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание по чл.236, ал.2 от ЗЗД..

Относно претенциите, представляващи разходи за ВиК услуги съдът счита, че по делото с категоричност се доказва, че такива са ползвани в обекта и са на стойностите, посочени от ищцата. Без съмнение от месец август 2021 г. до месец ноември 2021 г. ответното дружество е ползвало имота, предмет на наемния договор, като са начислени суми за ВиК услуги в размерите, посочени по-горе в описаните фактури в справката от ВиК с облог и плащания на клиент. От дружеството е депозирано възражение, че титуляр на ВиК партидата е трето лице, което е заплатило услугите, а това не е сторила ищцата. От договора за наем се установява, че наемателят е поел задължение да заплаща консумираната вода по клиентски номер във ВиК – Варна, който номер •••. От писмените доказателства е видно, че тази партида е открита на името на „В.с.К.“ ЕООД. Следователно самото ответно дружество се е задължило да заплаща консумираната вода по партида на трето лице. В случая, обаче ищцата претендира сумата от 1119, 58 лв., твърдейки, че тази сума е платена от нея. Не се установява от представените справка и разписки, или от други посочени доказателства, че сумата за ВиК разходи са платени от ищцата, или от друго лице, действащо по поръка на ищцата. Предвид това претенцията за сумата от 1119, 58 лева, представляваща общо дължими разходи за ползвани В и К – услуги от абонатен №•••, за периода м. август 2021 г. – м. ноември 2021 г., съгласно т. 5.3.2 от договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., както следва: сумата от 493, 23 лв. – за м. август 2021 г., дължима по фактура №1111572715; сумата от 291, 44 лв. – за м. септември 2021 г., дължима по фактура №1111587429; сумата от 250, 64 лв. – за м. октомври 2021 г., дължима по фактура №1111599824, сумата от 84, 27 лв. – за м. ноември 2021 г., дължима по фактура №1111610362, претендирана ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

Относно насрещните искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД: Тези предявени искове съдът счита за неоснователни и недоказани. Установява се по делото от представените удостоверение от ТД на НАП – Варна за декларирани данни от 11.04.2024 г., ведно с приложение към него, че ответното дружество е декларирало платени суми от наем на ищцата за 2020 г. и 2021 г., но не са представени доказателства, от които с категоричност да се направи извод, че дружеството е платило в полза на ищцата сумите от 1 447, 02 лв. и 1 713, 39 лв. Както и в самото приложение към удостоверението е посочено плащането на сумите би могло да се установи чрез банково извлечение, квитанция или друг относим документ, какъвто по делото не е посочен. Посочените от ответното дружество писмени доказателства установяват декларирани суми, а не заплатени такива. Представените разпореждания за разпределение на внесени суми от ответната страна по изпълнително дело в ТД на НАП - Варна също не установяват внесени суми за данък върху доходите на физически лица в полза на ищцата. Предвид това предявените искове с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърлят.

Относно насрещния иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД: По делото е безспорно, че при сключването на договора за наем от 09.02.2017 г. наемателят /тогава Ю.К.Т./ е предоставила на наемодателя депозит от 3000 лв., като обезпечение за точното и пълно изпълнение на договора. Също така са безспорни и фактите, че в имота е възникнал пожар през 2018 г., както и факта, че след напускането на наемателя през 2021 г. имотът е бил в състояние, нуждаещо се от ремонт, както и че такъв действително е бил извършен. Не може да се направи извод, че пожарът е възникнал по вина на наемателя, защото подобно обстоятелство не е установено с категоричност. От посочените доказателства не може да се разграничи какви са настъпилите щети в имота вследствие пожара и какви са щетите, причинени от наемателя. В приемо-предавателния протокол, съставен на 14.12.2021 г. са посочени констатирани щети, които може се приемат, че са извън увреди от пожар, но не е установено на каква стойност възлизат те. Но съдът счита, че не зависимо от обстоятелството дали са установени или не щети, причинени от наемателя, то искът на ответното дружество да се върне платения депозит е неоснователен и недоказан, тъй като е видно, че заплащането на депозита е извършено не от ответното дружество, а от физическо лице, което не е страна по сключения след това анекс. Предвид това ответното дружество няма основание да претендира платения депозит. Ето защо искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като не основателен и недоказан, следва да се отхвърли.

Относно възражението за прихващане със сумата от 2136 лв.: Доказва се от представеното от ищцата извлечение от банкова сметка, че действително на 05.01.2018 г. от ответната страна е преведена по банков път по сметката, посочена в договора за наем, сумата от 2136 лв. Като основание за превода е посочено „наем за м. януари 2018“, което сочи, че сумата е в изпълнение на задължението за заплащане на наем за месец януари 2018 г. Размерът на сумата действително представлява левовата равностойност на уговорения месечен наем с договора от 2017 г. Липсват доказателства по делото между страните да е налице уговорка за връщане на тази сума, поради погрешно внасяне по сметката, или уговорка за погасяване на последващи дължими наеми. Предвид това, като неоснователно и недоказано, възражението за прихващане следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата направените разноски по настоящото и по заповедното производство, съобразно уважената част от исковата молба. По настоящото производство, от разноски в общ размер от 1569, 54 лв. /съобразно представен списък с разноски/ ответното дружество следва да заплати на ищцата, съобразно уважената част от исковете, сумата от 1412, 59 лв. По заповедното производство - ч.гр.д. №••• г. по описа на ВРС, от разноски в общ размер на 731 лв., ответното дружество следва да платина ищцата сумата от 657, 90 лв. От своя страна ищцата следва да запалати на ответната страна направените разноски, съобразно отхвърлената част от исковата молба. Така от разноски в общ размер от 3256 лв. /съгласно представен списък на разноските/ ищцата следва да плати на ответното дружество сумата от 325, 60 лв.

Водим от горното съдът