Решение № 4873 от 29.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 495/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК и чл.145 и следващите от АПК.

Образувано по жалба на Д. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес: обл. Благоевград, общ. Благоевград, [населено място], [улица], със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: [населено място], [улица], ет. 2, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000124001571-091-001/02.10.2024 г., издаден съвместно от екип ревизори – Г. И. М. - началник на сектор при ТД на НАП - [населено място] – възложил ревизията и А. А. Н. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - [населено място] - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1655/19.12.2024 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] (ДДОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), в частта на ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на Д. С. И. за задължения на “ЕР И ЕМ ЛОГИСТИК” ЕООД за корпоративен данък в размер на 17 872, 92 лв. и лихви в размер на 10 909, 24 лв.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Прави се разбор на изложеното в РД и РА, като се твърди, че последно сочените два административни акта не са съобразени със съдебната практика, като в този смисъл се цитира такава на ВАС. В жалбата се прави анализ на разпоредбата на чл. 19 от ДОПК и се сочи, че за по-голямата част от процесния период /от 01.01.018 г. до 02.07.2018 г. включително/ жалбоподателят не е бил едноличен собственик на капитала, нито управител на дружеството „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООЗ, с оглед което не може да се приеме, че е действал недобросъвестно, в резултат на което да носи отговорност на задълженията на дружеството. На следващо място, твърди, че не са изложени данни за имущественото състояние на дружеството за съответния данъчен период, както и че отговорността по чл. 19 от ДОПК е субсидиарна, а не солидарна, което означавало, че установяването на задълженията и действията по събирането им се предприемат първо спрямо основния длъжник и сочи практика на ВАС. Излага доводи за неправилност на част от твърденията изложени в РА, свързани с предаването на наличните активи на дружеството от жалбоподателя на Б. К., като твърди, че в казуса е ирелевантна пазарната стойност на продаваните дружествени дялове. В заключение сочи, че елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са регламентирани от законодателя кумулативно, т.е. липсата на един от тях е достатъчна, за да не бъде тя ангажирана, като тежестта на установяването им е на органа по приходите. Относно отговорността за задълженията за лихви излага твърдения, че отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е ограничена само до задълженията за данъци и осигурителни вноски, тъй като лихвите са отделен вид публично задължение по чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК от задълженията данъци и осигурителни вноски, които в чл. 162, ал. 2 са посочени в т. 1, поради което прави извод, че следва да бъдат посочени в чл. 19, ал. 2 ДОПК изрично, сочи практика на ВАС. Иска се отмяна на ревизионния акт, потвърден с решение, като неправилен, необоснован и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и развива съображения за незаконосъобразност на оспорвания акт. Претендира разноски по делото.

Ответникът – директор на Д „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. А., оспорва жалбата по доводи, подробно изложени в представената писмена защита и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Твърди, че поведението на жалбоподателя води до категоричен извод, че последният умишлено е предприел действия, с които да отклони имущество – налични парични средства в дружеството, които при продажбата на дружествените дялове били останали у него, което водело до невъзможността за погасяване на последващи задължения. Сочи практика на ВАС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства. Изслушано е заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, които са приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000124001571-020-001/28.03.2024 г. (л. 24), издадена от Г. И. М., началник на сектор при ТД на НАП – София, оправомощен със Заповед № РД-01-849/31.10.2022 г. на директора на ТД на НАП – София (л. 22-л. 23), е сложено началото на ревизионно производство по отношение на жалбоподателя с обхват на задължения: - отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.; като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 17.04.2024 г. по електронен път (л. 26).

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-22000124001571-092-001/31.07.2024 г., връчен по електронен път на жалбоподателя на 09.08.2024 г. (л. 27-л. 36). В срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу така изготвения РД не е депозирано възражение.

Въз основа на РД, възложилият ревизията и ръководител на същата са издали Ревизионен акт № Р-22000124001571-091-001/02.10.2024 г., връчен по електронен път на жалбоподателя на 08.10.2024 г. (л. 8-л.13).

В хода на ревизията, до жалбоподателя е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-22000124001571-040-001/15.04.2024 г., което е връчено по електронен път. Документи не са били представени.

С Протокол № Р-22000124001571-ППД-001/17.07.2024 г. са приобщени доказателства събрани при извършена на физическото лице проверка за установяване на обстоятелства по чл. 19 от ДОПК, приключила с Протокол № П-22000123 186036-073-001/28.03.2024 г. В хода на същата е извършена справка в Търговския регистър и въз основа на вписванията по партидата на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД е установено, че за периода от 03.07.2018 г. до 11.11.2021 г. Д. С. И. е бил едноличен собственик и управител на дружеството. С Договор за продажба на дружествени дялове от 04.11.2021 г. ревизираното лице е продало на Б. Т. К. собствеността си върху 100 дружествени дяла, представляващи 100 % от капитала на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД, всеки един от които на номинална стойност 50, 00 лв. за сумата от 5 000.00 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой от купувача.

При проверката е констатирано, че, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД има задължение за корпоративен данък в размер на 17 893, 92 лв., произтичащо от подадена за 2018 г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Във връзка с обстоятелството, че към 31.12.2018 г. проверяваното лице е имало качеството на управител на дружеството, с ИПДПОЗЛ № П-22000123186036040-001/16.10.2023 г., от него са изискани документи, информация и писмени обяснения, касаещи дейността на юридическото лице за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. В отговор на ИПДПОЗЛ, са представени писмени обяснения, в които Д. И. декларирал, че е станал едноличен собственик на капитала и управител „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК" ЕООД на 03.07.2018 г., поради което не може да отговаря и да дава обяснения за предхождащия период от 01.01.2018 г. до 03.07.2018 г. Заявил е също, че лично е предавал на счетоводителя всички документи, касаещи дейността на дружеството през посочения период, както и че лично е подписвал всички платежни и други документи, като не е упълномощавал никого другиго за това. През този период не са извършвани сделки с имущество, собственост на дружеството. Бил е негов управител до ноември 2021 г., когато притежаваните дялове са продадени, като цялата административна и счетоводна документация е предадена на новия собственик и по тази причина не разполага с тях. Към обяснението е приложен Протокол от 04.11.2021 г. (л. 125-л. 126) със следното съдържание:

1. Д. С. И., [ЕГН], в качеството си на бивш управител и едноличен собственик на капитала на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД, [ЕИК] предава на Б. Т. К., [ЕГН] цялата административна и счетоводна документация. касаеща дейността на дружеството до момента, включително: всички оригинали на първични и вторични счетоводни документи, касаещи дейността до момента; оригинали на трудови досиета разплащателни ведомости, отчети, справки по ЗДДС, сключени договори и прилежаща документация; целия административен архив на дружеството;

2. Д. С. И., EГН 7203 160126, в качеството си на бивш управител и едноличен собственик на капитала на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД, [ЕИК] предава на Б. Т. К., [ЕГН] всички налични активи на дружеството.

В писмените обяснения, Д. С. И. е посочил също, че е открил копия на някои документи, които представя, а именно: движения по банкова сметка 1523460646BGN в, , УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД за период 2018 г. - 2019 г., от които е видно, че от нея са теглени пари на каса и са плащани само такси и комисиони към банката като няма никакви преводи към други контрагенти. Сумите са изтеглени от Д. И. и са заприходени в касата на дружеството в сметка 501, за което са приложени: оборотна ведомост с натрупване към 31.12.2018 г.; главна книга за период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г.; оборотна ведомост с натрупване към 28.02.2019 г.; главна книга за период 01.01.2019 г. - 28.02.2019 г.; оборотна ведомост с натрупване към 31.12.2019 г.; главна книга за период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., оборотна ведомост с натрупване към 31.12.2020 г., оборотна ведомост с натрупване към 04.11.2021 г. Съпоставка на оборотните ведомости и главни книги показвала, че няма движение по отделните счетоводни сметки, тъй като салдата по тях не са се променяли. Към датата на продажбата на дяловете на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД в касата на дружеството е имало 141 765, 20 лв., които според твърденията на проверяваното лице са предадени на новия собственик като актив, съгласно Протокол от 04.11.2021 г. При проверката от ревизиращите лица е извършена справка в програмен продукт, , Система за управление на приходите" /СУП/, при която е установено, че за проверявания период, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД има разплащателна сметка в лева в „БУЛБАНК" АД с [IBAN], която е открита на 27.12.2018 г., когато Д. И. е представляващ дружеството. При анализ на представеното извлечение от сметка 1523460646BGN за периода от 27.12.2018 г. до 31.05.2019 г. е установено, че то съдържа информация за осъществени тегления, като липсват данни за постъпления по сметката. Констатирано е, че за периода от 27.12.2018 г. - 31.12.2018 г. от сметката са изтеглени общо 120 000.00 лв., в т.ч. на 27.12.2018 г. - 11 000.00 лв., на 28.12.2018 г. - 13 000.00 лв.; на 31.12.2018 г. - два пъти по 48 000.00 лв. Посочените основания са — теглене на пари на каса от Д. С. И. или от собственик. Въз основа на представените оборотна ведомост с натрупване към 31.12.2018 г. и главна книга за период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. е установено, че изтеглените парични средства в размер на 120 000.00 лв. са заприходени в касата на дружеството, във връзка с което са регистрирани счетоводни операции по дебита на сметка 501 Каса в левове и по кредита на сметка 503 Разплащателна сметка в левове. За сума в размер на 109 000.00 лв. е констатирано, че е предоставена на подотчетни лица, предвид взети операции по дебита на сметка 422 Подотчетни лица в лева и по кредита на сметка 501 Каса в левове. Към 31.12.2018 г. сметка 422 е с дебитно салдо в размер на 109 000.00 лв., което означавало, че разчетите не са закрити и сумите са останали на разположение на лицата. Проверяващият орган е достигнал до извод, че сумата е предоставена на Д. С. И., тъй като през проверявания период в дружеството не е имало назначени лица по трудови правоотношения и не са налице данни за изплатени доходи на лица по извънтрудови правоотношения. Пояснено е, че чрез сметка 422 предприятията отчитат вземанията си от персонала за предоставените авансово суми за изпълнение на определени задачи. По дебита на сметката се отчитат получените суми от подотчетните лица – аванси, доплащания на дължими суми и др., а по кредита на сметката намират израз отчетите на подотчетните лица и изразходваните суми, признати от работодателя. При преглед на извлечението от сметка 1523460646BGN, при проверката е констатирано също, че за периода от 01.01.2019 г. - 25.02.2019 г. от нея са изтеглени 21 900, 00 лв. като конкретните дати и суми са описани на cтр. 8 и 9 в РД. Съгласно представените оборотна ведомост с натрупване към 31.12.2019 г. и главна книга за период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., изтеглените парични средства в горепосочения размер са заприходени в касата на дружеството, което е видно от регистрираните "счетоводни операции /дебит сметка 501/кредит сметка 503/. Към 31.12.2019 г. сметка 422 е с нулево салдо, което означава, че разчетите са закрити и сумите са върнати от лицата. Към 31.12.2020 г. сметка 501 е с дебитно салдо в размер на 141 765, 20 лв., а съгласно представените оборотни ведомости с натрупване към 31.12.2020 г. и към 01.11.2021 г. сметка 501 е с дебитно салдо в размер на 141 765, 20 лв.

Съгласно проверката за наличие на обстоятелства по чл. 19 от ДОПК, е инициирана насрещна проверка на „ЕР И ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД, която била приключила с ПИНП № П1602123240692-141-001/12.01.2024 г. Съгласно неговите констатации до дружеството е изготвено ИПДПОЗЛ с изх. № П-16002123240692-040-001/29.12.2023 г., което е връчено на електронен адрес sigmalogistica2017@gmail.com. От Д. С. И. са получени писмени обяснения, според които на горепосочения електронен адрес е получено ИПДПОЗЛ, което не е адресирано до него. Лицето е посочило, че става въпрос за дружество, на което е било управител /, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД с [ЕИК]/ в периода юли 2018 г. до ноември 2021 г., когато притежаваните дялове са продадени, а цялата административна и счетоводна документация е предадена на новия собственик. Адресираното до, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД искане е изпратено и по пощата с обратна разписка и на 08.01.2024 г. е върнато известие за доставяне от лицензиран пощенски оператор с гриф - починал. След проверка в информационните масиви на HAПе установено, че управителят на дружеството Б. Т. К. е с прекратена регистрация поради смърт на физическо лице. След отправено искане на основание чл. 57 от ДОПК, от Община Смолян е получен отговор, съгласно който Б. Т. К. е починал на 06.05.2023 г. В хода на проверката било установено, че от страна на „ЕР И ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД е подадена годишна данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО с вх. № 0100И0304710 от 28.03.2019 г. за календарната 2018 г. с деклариран счетоводен финансов резултат печалба в размер на 178 939, 20 лв., с деклариран полагащ се корпоративен данък 17 893.92 лв.

Въз основа на очертаната в хода на ревизията фактическа обстановка, ревизиращите са приели за осъществен фактическият състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, включващ следните елементи:

1. Лицето, спрямо което може да се насочи вземането за данъци и/или задължителни осигурителни вноски е/или е било член на oрган на управление и/или управител на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. При справка в Търговския регистър било установено, че за периода от 03.07.2018 г. до 31.12.2018 г., когато е формирано задължението за корпоративен данък на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД, Д. С. И. е бил управител на дружеството, явяващо се задължено лице по смисъла на чл. 14. т. 1 и т. 2 от ДОПК. Същият е знаел за извършваната от него търговска и стопанска дейност, което се установява от подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. В представени писмени обяснения той е заявил, че лично е подписвал всички платежни и други документи, касаещи дейността на дружеството, като не е упълномощавал никого другиго за това. Въз основа на представено извлечение от сметка в, , УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е констатирано, че именно той е оперирал с нея и се е разпореждал с наличните парични средства.

Ревизиращите са посочили, че предвид изричната разпоредба на чл. 141 от Търговския закон /ТЗ/, възлагаща на управителя на еднолично дружеството с ограничена отговорност правомощията да организира ръководи и представлява дейността на дружеството, именно неговите действия произвеждат правни последици. Законът презюмира знанието на управителя за икономическото състояние на юридическото лице. В тази връзка е формирано заключение, че ревизираното лице е знаело за произлизащите вследствие на подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. задължения.

2. Лицето, член на орган на управление и/или управител на задълженото юридическо лице, извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическото лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Във връзка с проявлението на втория елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ЗКПО, ревизиращите отново са посочили, че за 2018 г., , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с която е декларирало данъчна печалба в размер на 178 939, 20 лв. и дължим данък 17 893, 92 лв. При анализ на данните от декларацията е установено, че са декларирани приходи от дейността в размер на 179 500.00 лв., разходи в размер на 4 560, 80 лв. и счетоводна печалба l74 939, 20 лв. Въз основа на представените оборотни ведомости с натрупване към 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и към 04.1 1.2021 г. е установено, че салдото по сметка 452 Разчети за данък върху печалбата е кредитно в размер на 17 872, 92 лв., което означава, че дължимият данък по ГДД за 2018 г. не е внесен в бюджета. В същото време е констатирано, че съгласно оборотната ведомост с натрупване към 31.12.2018 г. и главна книга за период 01.01.2018 г. -31.12.2018 г. сметка 501 е с дебитно салдо в размер на 10 887.20 лв. и сметка 422 Подотчетни лица е с дебитно салдо в размер на 109 000, 00 лв. Към 31.12.2019 г. и към 04.11.2021 г. /датата на продажбата на дружествения дял/ сметка 501 е с дебитно салдо в размер на 141 765.20 лв.

Във връзка с описаната информация е обобщено, че „EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД е разполагало с парични средства /налични по каса и предоставени суми на Д. С. И. по сметка 422/, надхвърлящи многократно дължимата към бюджета сума, но въпреки всичко тя не е платена. Ревизираното лице не е дало обяснения относно причините за невнасяне на корпоративния данък. Според органите по приходите, подписаните на 04.11.2021 г. между Д. С. И. и Б. Т. К. договор за покупко-продажба на дружествени дялове и протокол, не съдържат изрична информация за предаването на парични суми и то в особено големи размери - 141 765.20 лв., представляващи касовата наличност на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД към 04.11.2021 г. Не са представени документи, удостоверяващи прехвърлянето на касовите наличности на новия управител на дружеството като разписки. приемо-предавателни протоколи и др. Това налагало извод, че процесните парични средства в брой са останали в притежание на управителя Д. С. И.. В подкрепа на това се явявало обстоятелството, че дружествените дялове на, , EP И EM ЛОГИСТИК" са прехвърлени на Б. Т. К. по номинал за сумата от 5000.00 лв., при наличие на парични средства в брой в размер на 141 765, 20 лв., което ревизиращите тълкуват като действие, насочено към осуетяване събирането на задълженията на дружеството за данъци по декларирани данни.

Според отразеното в PA, е налице умисъл у Д. С. И. да отклони имущество - налични парични средства в дружеството, които при продажбата на дружествените дялове са останали у него. Тези обстоятелства водели до невъзможността за погасяване на последващи задължения. Посочено е също, че наличието на умисъл у ревизираното лице се обосновава и с факта, че именно жалбоподателят е взел решение за извършване на отклонението на паричните средства като последица от която, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД не е получило насрещна престация. Отбелязано е, че в данъчното законодателство не е дадено определение на понятията, , добросъвестност" и, , недобросъвестност", поради което в случая, недобросъвестността се преценява с оглед знанието на определени обстоятелства. Тъй като задълженията за ревизирания период са декларирани от самото дружество, няма как Д. И., като член на орган на управление, да не знае за наличието на задължения на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД, които сам е декларирал. Това налагало извода, че ревизираното лице не е изпълнявало управление на дружеството с грижата на добър търговец по смисъла на ТЗ, което в резултат е довело до възникване на задължения към бюджета. Чрез тези свои действия управителят е съзнавал и целял непогасяване на данъчните задължения чрез изграден от него механизъм за отклоняване на активи на дружеството.

Според ревизиращите, изложеното обосновавало причинно-следствената връзка между умишлените недобросъвестни действия на управителя и едноличен собственик Д. И. и последицата от тях - невъзможност да се съберат дължимите данъци.

За да се установи отговорност по чл. 19 е необходимо да са предприети мерки за обезпечаване на задълженията срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение отговарят членовете на органите на управление или управителите им. В хода на проверката, предхождаща ревизията от сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ при ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян е получена Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице, съгласно която дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество. Дългът на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД в размер на 26 190.01 лв. е категоризиран като, , несъбираем" към 13.09.2023 г. В тази връзка е посочено, че от страна на органите по приходите са предприети необходимите процесуални действия за събиране на вземането от основния длъжник, каквото събиране не е осъществено, поради липса на парични средства или други активи, към които да бъде насочено. Гореизложеното налагало категоричен извод за недобросъвестност у Д. С. И. и волево поведение, насочено към избягване на отговорност и плащане на задължения за данъци от, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД. Това обосновава и причинно-следствена връзка между действията на ревизираното лице и невъзможността да се погасят задълженията представляваща последния елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Налице е връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, като посоченото поведение е единствената причина за несъбираемостта на публичните задължения. Към настоящия момент няма погасяване на задълженията на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД, а заплащането на задължението от основния длъжник би довело до отпадане на отговорността за третото лице, установена по реда на чл. 19 от ДОПК.

По изложените съображения, на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК, на Д. С. И. е вменена отговорност за непогасени данъчни задължения на "EP И EM ЛОГИСТИК"' ЕООД в общ размер на 28 782.16 лв., в т.ч. главница в размер на 17 872.92 лв. и лихви 10 909.24 лв.

По жалба на Д. С. И. с вх. № 22442/21.10.2024 г. (л. 50-л. 55) е издаденото Решение № 1655/19.12.2024 г. от директора на дирекция “ОДОП” - София, при ЦУ на НАП (л. 15-20), с което е потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт, връчено на жалбоподателя на 08.01.2025 г. (л. 21) и обжалвано по съдебен ред на 17.01.2025 г. (л. 2).

След преценката на установената в хода на ревизията фактическа обстановка в решението е прието, че в случая са намерили проявление всички изброени по-горе елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорност на жалбоподателя.

В процесния случай от фактическа страна е прието за установено и не било спорно обстоятелството, че за периода от 03.07.2018 г. до 31.12.2018 г. /когато са формирани задълженията на „ЕР И EM ЛОГИСТИК" ЕООД/ ревизираното лице е било управител на дружеството, което има непогасени публични вземания, произтичащи от подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. На следващо място, във връзка с невъзможността установените публични задължения да бъдат събрани, посредством насочване на изпълнението към лицето по чл. 14, ал. 1 и ап. 2 от ДОПК. Прието е, че в административната преписка е налична Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице, съгласно която дългът на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД е категоризиран като, , несъбираем". При извършена в хода на административното оспорване проверка е било установено, че дружеството е включено в Списък на длъжниците с неуредени публични задължения над 5 000, 00 лв., които нямат имущество, върху което може да се наложи обезпечение, не е предоставено обезпечение и нямат вземания от банки и трети лица.

При горните факти административният орган е приел за установено проявлението на два от елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно ревизираното лице е било управител на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД за процесните периоди, както и че е налице обективна невъзможност публичните задължения да се съберат от основния длъжник.

За да бъде осъществен съставът на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, следва лицето управител или член на орган на управление на юридическото лице да извърши недобросъвестни плащания, довели до намаляване на имуществото на юридическото лице. Това обаче, може да стане само при конкретно посочените в тази норма случаи, а именно, , плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице по чл. 14. т. 1 или т. 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Само при доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаряло за несъбраното задължение.

Прието е в решението също, че в хода на ревизията е установено, че през м. 12.2018 г. от банковата сметка на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД са изтеглени 120 000.00 лв., които са заприходени в касата на дружеството. За сума в размер на 109 000, 00 лв. е констатирано, че е предоставена на подотчетни лица, предвид взети операции по дебита на сметка 422 Подотчетни лица в лева и по кредита на сметка 501 Каса в левове. Към 31.12.2018 г. сметка 422 е с дебитно салдо в размер на 109 000, 00 лв., което означавало, че разчетите не са закрити и сумите са останали на разположение на лицата. Доколкото при ревизията е установено, че дружеството не е имало назначени лица по трудови правоотношения и не са налице данни за изплатени доходи на лица по извънтрудови правоотношения, то логичният извод е, че въпросната сума е предоставена на Д. С. И.. Констатирано е също, че за периода от 01.01.2019 г. - 25.02.2019 г. от банковата сметка са изтеглени 21 900.00 лв., които са заприходени в касата на дружеството. Нито в хода на ревизията, нито при административното оспорване са представени някакви документи /приходни и разходни касови ордери, мемориални ордери, авансови отчети или други/, които да обосноват действителността на направените счетоводни записвания по съответните сметки.

Въз основа на представените оборотни ведомости с натрупване и главни книги е установено, че към 31.12.2019 г. сметка 422 е с нулево салдо, което би следвало да означава, че разчетите са закрити и сумата в размер на 109 000.00 лв. е върната. Към 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и към 04.11.2021 г. сметка 501 е с дебитно салдо в размер на 141 765, 20 лв. Именно във връзка с тази сума в писмени обяснения Д. И. твърди, че е предадена на новия собственик като актив, съгласно Протокол от 04.11.2021 г. В цитирания протокол е посочено, че бившият управител предава на Б. Т. К. всички налични активи на дружеството, без обаче да е налице конкретизация на същите. Липсва изричен документ, от който да е видно, че на новия управител е предадена сумата в размер на 141 765.20 лв., поради което твърдението за предаване на парични средства в брой се явява недоказано. Наред с това подобно действие няма никаква икономическа обосновка, тъй като дружествените дялове на „ЕР И EM ЛОГИСТИК" ЕООД са прехвърлени на Б. Т. К. по номинал за сумата от 5 000, 00 лв.

В случая не са ангажирани доказателства, от които да е възможно проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме за безспорно, че той е бил наличен в касата на дружеството към 04.11.2021 г., когато се твърди, че е предаден на новия собственик. При това положение се обосновава извод, че средствата с които е намалена наличността по банковата сметка на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД по същество представлява „скрито разпределение на печалбата“, което не е свързано с осъществяваната стопанска дейност на дружеството. След като липсва спор, че изтеглените сума да са в полза на това лице, при липса на доказателства да са предоставени в полза на трети лица. В решението е направен извод, че при добросъвестност в поведението на управителя на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД не би имало пречка декларираното от дружеството задължение за корпоративен данък за 2018 г. да бъде погасено чрез използването на паричните средства в размер на 141 765, 20 лв., включително и с натрупаните лихви за забава. Жалбоподателят е подписвал документи, счетоводна и финансова документация и е разполагал с пълна информация за имущественото състояние на дружеството, знаел е за съществуващите изискуеми и непогасени задължения на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД, предвид което, същите е следвало своевременно да бъдат погасени с наличните по касата средства. Доколкото при действието на чл. 141, ал 2 от ТЗ, управителят представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/, няма съмнение, че разполагайки с пълната информация за имущественото и финансовото му състояние, за жалбоподателя е било невъзможно да не знае, че в резултат на отклоняването на парични средства от касата на дружеството настъпва намаление в размера на имуществото му, което от своя страна води до невъзможност за погасяване на изискуемите задължения за данъци.

Посочено е също, че решението единствено на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, освен действията на управителя. Доказан и осъществен е и четвъртият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно, , недобросъвестност" при извършване на действията от жалбоподателя. При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на определени обстоятелства. В случая на хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестността е налице.

След като е подало собственоръчно декларацията по материалния данъчен закон, с което се свързва възникването на конкретното данъчно задължение и след като не е заплатило същото въпреки наличието на парични средства в касата на дружеството, то правилно е прието, че поведението на задълженото лице е недобросъвестно. Това поведение е в пряка причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД. В административната преписка е наличен Протокол от 13.09.2023 г. изготвен от публичен изпълнител при ТД на HAП Пловдив, офис Смолян, в който е посочено, че задълженото лице има образувано изпълнително дело №190693878/2019 г. по описа на ТД на НАП София, офис Благоевград. Посочено е също, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки №[рег. номер]-022-0032462/30.04.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на лицето в, , УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. От същата е получено уведомление. че сметките на длъжника са служебно закрити. Съгласно Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице, дългът на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД е категоризиран като, , несъбираем". T.e. в съответствие с изискването на чл. 20 от ДОПК са предприети действия по събиране на публичните вземания от задълженото юридическо лице, но поради липса на имущество, същите не са събрани.

В случая е налице уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, като посоченото поведение е единствената причина за несъбираемостта на публичните задължения.

Във връзка с нормата на чл. 118 от ДОПК и на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК, предвид изложените мотиви, административният орган е счел, че в случая законосъобразно е ангажирана отговорност на ревизираното лице в качеството му на управител на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД за корпоративен данък в размер на 17 872, 92 лв. и лихви в размер на 10 909.24 лв. В тази връзка PA е бил потвърден, а жалбата отхвърлена, като неоснователна.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 238-л. 244/, вещото лице е направило следните изводи:

В резултат на извършената проверка на банкови документи, публични регистри и представени по делото обяснения, се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г. дружество, , EP И EM ЛОГИСТИК“ ЕООД, с [ЕИК], е разполагало с активи, както следва: към 31.12.2018 г., по данни от подаден годишен финансов отчет, общата стойност на активите възлиза на 298 000 лв., от които 287 000 лв. - вземания от трети лица и 11 000 лв. - парични средства. Данните от банковото извлечение показват, че към същия период дружеството е разполагало с допълнителни парични наличности, като само на 31.12.2018 г. са извършени тегления в брой в размер на 96 000 лв., а в периода януари-март 2019 г. са теглени още над 15 000 лв. След 2019 г. не са подавани финансови отчети. В публичните регистри не са открити данни за наличие на други активи - нито парични средства, нито дълготрайни материални активи, материални запаси или вземания от трети лица. Към момента на изготвяне на експертизата дружеството е със статус „без отчетна дейност“, с неподадени финансови отчети след 2018 г., без служители, и с обявен капитал от 5 000 лв., поради което вещото лице е направило извод, че за посочения период се установява, че дружеството е разполагало с активи през 2018 г., най-малко в размер на 298 000 лв., като след 2019 г. не се установяват активи или икономическа дейност.

По делото е извършена и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 250 – л. 254 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:

След извършената проверка на приложените по делото доказателствени материали и в съответствие с отразеното в констативно - съобразителната част на заключението счетоводната експертиза е установила, че за периода 2019 г. и 2020 г. в представените счетоводни документи са отчетени следните активи на дружество, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД: Парични средства - по счетоводна сметка, , Каса в лева" в размер на 141 765, 20 лв., вземания от трети лица - по сметка 498 „Други дебитори" в размер на 157 500, 00 лв., не са отчетени дълготрайни или краткотрайни материални активи. Въпреки отчетените салда в оборотните ведомости, вещото лице твърди, че не разполага с информация или документи, чрез които може да се установи: дали отчетените парични средства са били реално налични към посочените дати и от какво произлизат и срещу кого са насочени вземанията, записани по сметка 498 „Други дебитори".

Представените счетоводни документи от жалбоподателя и описани в констативно — съобразителната част от вещото лице, не съдържат подписи, печати или идентификация на съставител, поради което не може да се удостовери достоверността на посочената информация извън стойностните записи.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, притежаващо активната легитимация, против годен за съдебен контрол административен акт, след проведено задължително производство пред горестоящия административен орган, в преклузивния срок и пред местно компетентния административен съд.

Съгласно чл.160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

Процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал.2, във връзка чл. 118, ал. 2 и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като, изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма.

Следва в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и останалите заповеди, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства.

В хода на ревизията са предприети процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от РА.

Представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства, послужили за изготвяне на заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза съдът не кредитира, тъй като вещото лице е категорично, че не съдържат подписи, печати или идентификация на съставител, поради което не може да се удостовери достоверността на посочената информация извън стойностните записи.

Отговорността на трето лице, член на орган на управление или управител е визирана в чл.19 от ДОПК, според който текст, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. А.. 2 на същия текст сочи, че управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: - извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Отговорност по ал. 2 носят мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против. По аргумент от ал. 4 на чл.19 от ДОПК, отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно, до размера на намалението на имуществото.

В чл. 20 от ДОПК е визирана поредност за реализиране на отговорността - в случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение отговарят членовете на органите на управление или управителите им, а реализирането на отговорността е посочена в чл. 21 от ДОПК - в случаите по чл. 16, 18 и 19 отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт. Отговорността на третите лица се реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл. 168, т. 5, 6 и 7. В ал. 3 на същия текст е посочено, че отговорността на третите лица отпада с отпадането на задължението, за което е установена с влязъл в сила акт. В този случай връщането на платени суми се извършва по реда на глава шестнадесета, раздел първи.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие – а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

6. Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал.1 АПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, като отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. Нормата не е самоцелна и целта и е да се пристъпи към изпълнение, едва когато се установи, че е налице невъзможност за събиране на задължението на търговското дружество, както и от кой момент е настъпила невъзможността за събиране на установените публични вземания. Чл. 16 от ДОПК сочи, че задължено лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. За задължените лица по чл. 14, т. 3 се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс. Отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им, ето защо съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че лихвите не били включени в обхвата на изискуемостта по ДОПК. Данъчното задължение към държавата е задължение за плащане, което възниква с осъществяване на данъчния фактически състав, предвиден в съответната материалноправна норма от данъчното законодателство (ех lege). То представлява паричната сума, която определеното от закона физическо или юридическо лице е задължено да внесе в приход на бюджета на държавата и в установения за това срок. По естеството си, те се отнасят до дейността и функциите, предписани на данъчно задължените лица във връзка с декларирането и воденето на счетоводство, които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия данък. Съгласно чл. 175, ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания е уредена лихвата за забава. А в чл. 19 ДОПК урежда отговорност на управителя или трето лице за задълженията на дружеството, когато с действия или бездействия то е осуетило плащане на публичните вземания. Действително, съгласно чл. 20 ДОПК отговорността е субсидиарна - обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото юридическо лице, за чието данъчно и осигурително задължение се носи отговорност, а по силата на чл. 21, ал. 1 ДОПК отговорността на третото лице се установява с издаването на ревизионен акт, но съгласно чл. 19, ал. 7 ДОПК лицата, които са действали в скрито съучастие, дължат солидарно с неплатежоспособното юридическо лице неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски така, както биха възникнали за неплатежоспособното юридическо лице, ето защо съдът не споделя и това възражение на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на субсидиарна отговорност в настоящото производство. Отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 – 3 от ДОПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. по т. дело № 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на ВАС, според което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-1/21 г. Несъстоятелни и опровергани от доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на оспорвания акт, както и от тези, събрани в хода на съдебното производство, са доводите на жалбоподателя, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен поради това, че приходната администрация не е събрала всички доказателства и не е изяснила в пълнота всички релевантни факти, а се е ограничила единствено до събиране на доказателства от ревизираното лице. Както и хода на ревизията от органите по приходите, така и в хода на съдебното производство от съда е направен опис и са изисквани всички необходими за ревизонното производство документи. Само по себе си събирането служебно на доказателства от ревизиращия екип чрез изискването и приобщаване към преписката по издаване на ревизионния акт на документи, представени от ревизираното лице и дружеството „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД за ревизираните периоди и съхранявани в информационните масиви на приходната администрация представлява изпълнение на вмененото на органите по приходите задължение да събират всички относими доказателства, включително и служебно, и то такива, които установяват и удостоверяват наличие на данъчни задължения на ревизирания субект, но и такива, представляващи основание за прилагане на данъчно облекчение или установяващи липса на задължение. Следователно, при издаване на оспорвания ревизионен акт приходната администрация стриктно и съблюдавала основните принципи на данъчното производство - на служебно начало, на обективност/чл. 3 от ДОПК/ и на добросъвестност / чл. 6, ал. 2 от ДОПК/. Де факто, извън документите, събрани от ревизиращия екип по време на ревизията, включително и такива от информационните системи на приходната администрация, тези, представени от жалбоподателя, не бяха събрани никакви други доказателства, които да установяват фактическа обстановка, различна от тази, установена по време на ревизията, и обосноваващи изводи, различни от тези, направени от органите по приходите относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на И. по чл.19, ал.2 от ДОПК. В тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, чрез които да установи онези факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Несъмнено при липсата на такива годни и категорични доказателства за установяване на релевантните факти жалбоподателят трябва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с недоказване на конкретните факти и обстоятелства. Иначе казано, при липсата на доказателства, които да установяват да са извършвани разходи, представляващи изпълнение на задължение за плащане на контрагенти, както и при липсата на доказателства за действия, представляващи плащане на данъчни задължения с наличните парични средства в касата на дружеството, то обоснован и логичен е изводът на приходната администрация, че е осъществен фактическия състав, регламентиран в чл. 19, ал. 2 от ДОПК и че следва да бъде ангажирана отговорността на управителя на дружеството.

Несподелим от съда е доводът на жалбоподателя, че с представения протокол от 04.11.2021 г., в който е описано, че жалбоподателят предава на Б. К. всички налични активи на дружеството се изчерпва изискването той да е предал на новия управляващ документите и активите на дружеството. Жалбоподателят не разполага с двустранно подписан протокол-опис, в който да са описани подробно всички документи и активи, които са предадени от него, в качеството му на управител на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД на новия собственик на дружеството. Липсата на такъв протокол, съдържащ подробен опис на предадените документи и активи, включително и счетоводната отчетност на дружеството за периода, през който ревизираното лице е негов управител има за последица невъзможност да бъде доказан изгодния за И. факт, че е извършвал плащания с наличните парични средства в каса за други задължения на дружеството, а не е разходвал същите за лични нужди и че не е действал по начин, препятстващ възможността да бъдат заплатени изискуеми и установени по размер задължения на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД през процесния период. Следва да бъде отбелязано, че приходната администрация разполага и съхранява в данъчното досие на данъчнозадължено лице само онези писмени документи, които са представени от самия данъчен субект, както и служебно събрани такива и би било странно приходната администрация да разполага с цялата счетоводна документация на въпросното дружество и служебно да събере някакви други документи, които не са и били представяни. В тази връзка органите по приходите не могат да съберат служебно оборотни ведомости, нито да извършат справка за дължими и изплатени суми и да бъде извършена цялостна преценка на обстоятелствата и фактите, ако от страна на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД не бъде предоставена за проверка счетоводната документация на дружеството. При липсата на приемо-предавателен протокол, съдържащ подробен опис на предадените документи, включително и счетоводна отчетност, е невъзможно да бъде прието за доказано, че такава документация изобщо е съществувала, че се намира в държане на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД и да бъде изисквана. Единствените документи, които служебно могат да бъдат събрани и са събрани от ревизирания екип са оборотните ведомости и дневниците за покупки и продажби за тези период, но те са неотносими и чрез тях не може да бъде установено дали действително с паричните средства, намиращи се в касата на дружеството, са погасявани задължения на дружеството, а не са изразходвани за задоволяване лични нужди на Д. И.. След като в оборотните ведомости и дневниците за покупки и продажби на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД не са отразени никакви доставки и плащания и при липса на счетоводна документация за извършени касови плащания от касата на дружеството на конкретно задължение на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД, то обоснован и логичен е изводът на органите по приходите, че тези парични средства са използвани за задоволяване лични потребности на И. и че са налице предпоставките, за вменяване на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на жалбоподателя.

Въпреки ангажираните доказателства в хода на ревизията, а и тези, събрани в хода на съдебното производство, недоказано остана, че сумите, представляващи касова наличност, са използвани за разплащания на задължения на дружеството. В подкрепа на този извод на съда, че липсват документи за какво са разходвани парите в касата на дружеството и че с тях са плащани задължения на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, становището на вещото лице и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, които заключения съдът кредитира като обосновани и компетентни. Очевидно е движение на паричните средства по банковата сметка на дружеството и на средствата в каса, но не може да се установи по несъмнен и категоричен начин, при липса на първичен счетоводен документ, представляващ основание за плащане, че тези плащания са извършвани за задължения на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД. При липсата на документи, представляващи основание за извършване на плащане, посочване на покупки в оборотните ведомости и дневника за покупки и продажби на дружеството за ревизирания период, обоснован и логичен е изводът направен от приходната администрация, че тези средства са използвани за покриване лични нужди на управителя на дружеството, като по този начин „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД е изпаднало в невъзможност да заплати изискуемите и установени по размер данъчни задължения т.е. че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на управителя на дружеството през този период Д. С. И. по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК. Като е приел, че е осъществени елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК и е ангажирал отговорността на Д. И., приходната администрация е издала едни законосъобразен ревизионен акт, издаден при правилно приложение на материалния закон, който ревизионен акт следва да бъде потвърден, а жалбата на Д. И. – като неоснователна и недоказана – да бъде оставена без уважение.

Оспорваният ревизионен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. Установено е по безспорен начини осъществяването на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на жалбоподателя Д. С. И., а именно: субект на отговорността е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК; установено е наличието на извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, както и е доказано наличието на непосредствена причинно-следствена връзка между извършените действия/ теглене пари от сметката на дружеството, без същите да постъпват в касата на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД или с тях да са изплащани задължения на дружеството към контрагенти по получени доставки и невъзможността да се събере задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, установени с влезли в сила ревизионни актове. Иначе казано доказано е по несъмнен начин волево поведение на жалбоподателя, в качеството му на управител и представляващ данъчно задълженото лице, което поведение има за резултат, невъзможност да се съберат публичните задължения, произтичащи от подадената декларация, както и от ревизионния акт, с които са установени задължения.

Получените от Д. И. суми, изтеглени от банковата сметка, за които не са представени доказателства, че са разходени за дейността на дружеството попадат в легалната дефиниция на скрито разпределение на печалба по §1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО като суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на съдружник, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". За тези плащания са изпълнени кумулативните предпоставки по чл.19, ал. 2 ДОПК, за ангажиране отговорност на Д. И. за изискуемите и непогасени задължения на "ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД за данъчния период, които са му били известни. Тези действия са извършени недобросъвестно, довели са до намаляване имуществото на дружеството и са в причинна връзка с непогасяването на посочените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Доказана по безспорен начин е и невъзможността установените публични задължения да бъдат събрани посредством насочване на изпълнението към лицето по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, доколкото от приложената справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице е видно, че дългът на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД е категоризиран от приходната администрация като несъбираем.

Обоснован с оглед събраните доказателства е направеният от приходната администрация извод, че Д. С. И., в качеството си на управител на ревизираното дружество, през данъчният период, предмет на ревизията, е отклонил средства в размер на 141 765.20 лв., т.е. че е налице скрито разпределение на печалба вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и в резултат на отклонението на имуществото от предприятието под формата на парични средства, за които не са оформени по предвидени в закона ред, дружеството е било лишено от възможността да извършва разплащания към републиканския бюджет за установени по размер и изискуеми публични вземания.

Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Само за твърдяните от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. В разглеждания случай разпоредителните действия с имуществото на главния длъжник са установени по несъмнен начин и са в обхвата на приложената от ревизиращите разпоредба - въпреки съществуването на публичните задължения управителят на търговското дружество е приело поредица решения за разпределяне на дивидент в своя полза.

Съдът споделя изцяло изложеното от органите по приходите, че относимо към цялостната преценка за недобросъвестност на управителя Д. И. като елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е и това, че след като е подало собственоръчно декларацията по материалния данъчен закон, с което се свързва възникването на конкретното данъчно задължение и след като не е заплатило същото въпреки наличието на парични средства в касата на дружеството, то правилно е прието, че поведението на задълженото лице е недобросъвестно. Това поведение е в пряка причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на, , EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД, който е бил управител на процесното дружество до 11.11.2021 г., т.е. няколко години след като е следвало да заплати тези задължения.

В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че правилно, обосновано и законосъобразно, при правилно приложение на материалния закон, при спазване на изискванията на форма на издадения акт и при стриктно съблюдаване на административно- производствените правила е ангажирана отговорността на Д. С. И. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК с процесния ревизионен акт, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваният ревизионен акт – потвърден.

При този изход от правния спор основателно и своевременно е направеното искане от ответника да му бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което и съобразно чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията на адвокатската работа жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 2 952, 57 лв.

Водим от изложените съображения, съдът