Решение № 8 от 9.1.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 346/2024 г.

Производството пред Окръжен съд-Велико Търново е било образувано по искова молба на Р. П. П. срещу Софийски градски съд с твърдения за предявени на 03.11.2020г. пред същия съд отрицателни установителни искове с правно основание чл.440 ГПК срещу Кооперация „Кооперация Кредо“, „Юробанк България“ АД, ТД на НАП София – град, Столична община, район – Люлин, Б. П. Б. и И. Д. П. за приемане за установено, че недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4359.201.3.58 по плана на град София, Столична община, район Люлин, ж.к. Люлин, ••••••••, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор 68134.4359.201, с предназначение на самостоятелния обект – Ателие за творческа дейност, с брой нива на обекта 1, с посочена в документацията площ от 38, 24 кв.м., а по архитектурен план от 67, 86кв.м., нива едно, заедно с 0, 964% на хиляда идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, не е собственост на длъжника И. Д. П. по изп.дело № 185/2019г. по описа на ЧСИ С. П., с рег.№ 921 в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС. Въз основа на подадената искова молба било образувано гр.д. № 12023/2020г. по описа на Софийски градски съд, като със същата сезирала съда и с искане за допускане на обезпечение на предявените искове, на основание чл.389 ал.1 ГПК вр. чл.397 ал.1 т.3 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изп.дело № 185/2019г. по описа на ЧСИ С. П. до приключване на производството по делото в с влязло в сила съдебно решение. Посочено е, че с нарочно определение от 23.12.2020г. СГС е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Софийски районен съд, като за периода на висящност на делото в СГС – от 03.11.2020г. до 23.12.2020г., в продължение на два месеца и двадесет дни, съдът не се е произнесъл по направеното от нея с исковата молба и допълнителни молби от 06.11.2020г. и 13.11.2020г. искане за допускане на обезпечение на предявените искове. Изложени са твърдения, че след прекратяване на производството производството по гр.д. № 12023/2020г. по описа на СГС и изпращането му в СРС, на 16.02.2021г. делото било образувано в СРС под № 9041/2021г. по описа на този съд, като при извършена справка към 19.11.2022г. /датата на подаване на настоящата искова молба/ последното било все още със статус „Без движение“, без да има постановен акт на съдията-докладчик със задължителни указания по движение на делото. Твърди се неразумна продължителност на производството пред СРС повече от двадесет месеца /в периода 16.02.2021г. – 19.10.2022г./. Излага се, че е нарушено правото й на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС на гр.дело № 9041/2021г. по описа на Софийски районен съд, I-ГО, 175 състав, както и на постановяване на определение в разумен срок по направеното от нея искане по чл.389 ал.1 ГПК вр. чл.397 ал.1 т.3 ГПК от Софийски градски съд по гр.дело № 12023/2020г. и от Софийски районен съд по гр.дело № 9041/2021г., дължащо се на бездействието и неизпълнение на задълженията по закон от страна на посочените съдилища, в резултат на което търпи значителни неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес, задълбочаване на чувството и усещането й за липса на справедливост, тревога за изхода на спора, както и притеснения относно правото на собствеността върху недвижимия имот. Изложени са твърдения, че продължителният срок на разглеждането на делото в Софийски районен съд, както и продължителният срок за разглеждането на молбите за допускане на обезпечение и непроизнасяне по същите от СГС и СРС, подсилват чувството й за несигурност относно приключване на делото в разумни срокове и обуславя вреди от психическо напрежение и тормоз спрямо нея. Направено е искане за осъждане на Софийски градски съд да й заплати сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от правото й на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС на гр.дело № 12023/2020г. по описа на съда - произнасяне в разумен срок по направеното от нея искане за обезпечение на предявените искове и искане за осъждане на Софийски районен съд да й заплати сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от правото й на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС на гр.дело № 9041/2021г. по описа на съда, включително и произнасяне в разумен срок по направеното от нея искане за обезпечение на предявените искове, видно със законната лихва за забава върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В срока по чл.131 от ГПК ответникът Софийски градски съд е подал отговор на исковата молба, в който е заел становище за недопустимост на исковата претенция поради непровеждане на административна процедура по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, предхождаща подаването на исковата молба, доколкото производството по образуваното пред СГС гр.дело № 12023/2020г. е приключило с окончателен влязъл в законна сила съдебен акт на 15.01.2021г., респ. становище за неоснователност на исковата претенция поради липсата на един от кумулативните елементи на правопораждащия вземането за обезвреда фактически състав – нарушаване на изискването за разумен срок. Оспорено е наличието и на останалите елементи от фактическия състав – вреди и пряка причинна връзка с продължителността на производството по делото. Направено е възражение по чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, че ищцата е допринесла с действията си за продължителността на процеса, с твърдения, че същата е подала нередовна искова молба, няколкократно оставяна без движение от съда, и създаваща по този начин пречки за произнасяне на съда по искането за допускане на обезпечение на предявените с нея искове. Оспорена била и акцесорната претенция за законна лихва поради неоснователност на главния иск и поради липсата на инициирана процедура по реда на Глава Трета „а“ ЗСВ, поради което Държавата, която е длъжникът по спорното материално правоотношение, макар и да отговаря чрез процесуални субституенти, не е изпаднала в забава по отношение на вземането за обезвреда. В същия срок ответникът Софийски районен съд е подал отговор на исковата молба, в който е заел становище за неоснователност на исковата претенция. Посочено е, че при извършване на преценката за разумна продължителност на производството съдът следва да съобрази факта, че СРС е един от най-натоварените съдилища в страната, през периода 2020- 2022г. е работил при извънредни обстоятелства, довели до промяна на графици по дела, отлагане на дела, дистанционна работа, което нарушаване на обичайния ритъм на работа на съда се дължи на извънредни обстоятелства и е извън поведението на съда. Оспорено е ищцовото твърдение за причинени неимуществени вреди вследствие бездействието на СРС. Направено е възражение за съпричиняване от страна на ищцата, довело до удължаване срока на разглеждане на делото, като са изложени твърдения за нееднократно оставяне на исковата молба без движение и даване на указания от съда за отстраняване на нередовностите й, както и възражение, че ищцата води още три дела срещу СРС по чл.2б ЗОДОВ, по които претендира обезщетение за причинени й неимуществени вреди от действия и бездействия на СРС по образувани съдебни производства в периода 2019-2022г., и твърдението й, че са настъпили вреди именно от конкретното производство и че единствената причина за настъпването им са действията на СРС, не кореспондира с изложеното по другите три съдебни производства. Оспорен е иска по размер, като прекалено завишен. С протоколно определение от 19.06.2023г. съдът е допуснал изменение на предявените субективно съединени искове по размер, като всеки от тях се счита предявен за сумата от 26 000 лв., съобразно направеното от ищцата изменение. От представения по делото от ответника Софийски районен съд заверен препис на гр.дело № 9041/2021г., ведно с приложеното към него гр.дело № 12023/2020г. по описа на Софийски градски съд, се установява, че последното е образувано въз основа на подадена на 03.11.2020г. искова молба от Р. П. П. срещу Кооперация „Кооперация Кредо“, „Юробанк България“ АД, ТД на НАП София – град, Столична община, район – Люлин, Б. П. Б. и И. Д. П. с искане да бъде прието за установено, че недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4359.201.3.58 по плана на град София, Столична община, район Люлин, ж.к. Люлин, ••••••••, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор 68134.4359.201, с предназначение на самостоятелния обект – Ателие за творческа дейност, с брой нива на обекта 1, с посочена в документацията площ от 38, 24 кв.м., а по архитектурен план от 67, 86кв.м., нива едно, заедно с 0, 964% на хиляда идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, не е собственост на длъжника И. Д. П. по изп.дело № 185/2019г. по описа на ЧСИ С. П., с рег.№ 921 в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС. В исковата молба се съдържа искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело № 185/2019г. по описа на ЧСИ С. П.. Делото е образувано в деня на подаване на исковата молба, а с разпореждане от 04.11.2020г. същата е била оставена без движение поради установени от съда нередовности по нея, като едновременно с това е указано на ищцата, че след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба съдът ще се произнесе по направеното с нея искане за допускане на обезпечение. На 06.11.2020г. е подадена молба с вх. № 284672 от ищцата, чрез нейния пълномощник, във връзка с дадените с разпореждане от 04.11.2020г. указания на страната, ведно с искане съдът да се произнесе по молбата за обезпечаване на предявените искове. С разпореждане от 10.11.2020г. исковата молба отново е била оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности, както и за представяне на удостоверение за данъчна оценка на имота. На 13.11.2020г. по делото постъпва молба от ищцата, чрез нейния пълномощник, във връзка с дадените с разпореждане от 04.11.2020г. указания, отново съдържаща искане за произнасяне по чл.389 и сл. от ГПК, върху която съдът е разпоредил делото да му бъде докладвано след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба съгласно разпореждането от 10.11.2020г., тъй като към този момент не било представено изисканото удостоверение за данъчна оценка на процесния имот. Последвало искане от ищцата за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 10.11.2020г., обективирано в постъпила по делото молба на 18.11.2020г. В същата молба се съдържа искане на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с поисканото й удостоверение за данъчна оценка. С разпореждане от 19.11.2020г. съдът продължил на страната посочения срок с един месец, считано от изтичане на първоначално определения и на 25.11.2020г. е било издадено поисканото съдебно удостоверение. На 10.12.2020т. по делото е постъпило писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП – Люлин“, с което съдът е уведомен за данъчната оценка на имота. С Определение № 266766/23.12.2020г. на СГС производството по гр.д.№ 12023/2020г. по описа на съда е било прекратено на основание чл.118 ал.2 от ГПК и делото изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. На същата дата бил изпратен препис от определението на ищцата с указания за правото й да обжалва акта и след влизането му в законна сила на 15.01.2021г., делото било изпратено на СРС с писмо от 10.02.2021г., където е постъпило на 16.02.2021г. С разпореждане от 16.02.2021г. било образувано гр.дело № 9041/2021г. по описа на Софийски районен съд. С Определение от 17.02.2021г. СРС се произнесъл по искането на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по делото, направено с исковата молба, както и по искането й за допускане на обезпечение на предявените искове, заявено също с исковата молба и с последващи молби от 06.11.2020г. и 13.11.2020г. Със същия акт съдът оставил исковата молба без движение, като дал указания на ищцата за отстраняване на констатирани нередовности и разпоредил да бъде изискано от СРС, 26-ти състав, препис от искова молба, ведно всички уточнения към нея, по гр.д. № 59334/2019г., както и справка относно етапа на производството по делото. Последното било изискано с писмо от 18.02.2021г., като с писмо от 25.02.2021г. на съдията Х. К. за прилагане по гр.дело № 9041/2021г. изисканите преписи били представени. С разпореждане от 04.03.2021г. съдията-докладчик разпоредил делото да му бъде докладвано след изпълнение на дадените от 17.02.2021г. указания или след изтичане на срока за това. На 15.03.2021г. постъпила молба по делото от ищцата, чрез пълномощника й, във връзка с изпълнение на указанията и е предявен нов иск. С Разпореждане № 20076320/25.01.2023г. по гр.д.№ 9041/2021г. исковата молба била върната на ищцата и производството по делото прекратено. По гореизложената фактическа обстановка, възприета и от първоинстанционния съд, не се спори по делото. Събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И. Д. П., фактически съпружески съжител на ищцата от 2008г., установяват, че последната водела няколко граждански дела в София във връзка с апартамента, от който ги изгонили, по които в продължение на години нямало никакво движение и това я разстройвало. Споделяла, че е отчаяна и че съдебната система явно не работи за всеки. Била зле със сърцето, приемала медикаменти, зъбите й се повредили, имала проблем с ухото, преживявала случващото се зле – не спяла, била изнервена, най-вече от делото, което било при съдия К., защото минало много време по него, той трябвало да спре изпълнението, но нищо не направил и въпреки, че Р. искала да спре принудителното изпълнение върху имота, никой съд нищо не е постановил. Свидетелят посочва, че тя се ядосвала за случващото се по всички заведени от нея дела, нямала вяра в съдебната система, станала раздразнителна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че липсата на нарушение от страна на първия ответник СГС на изискването за разумен срок обуславя неоснователност на предявения спрямо него иск, поради което го е отхвърлил, ведно с акцесорната претенция за законна лихва за забава. Със същото решение Окръжен съд-Велико Търново е приел, че ответникът СРС необосновано е бездействал при произнасянето си по чл.129 ал.3 ГПК, респ. чл.130 ГПК и при администриране на производството по гр.дело № 9041/2021г. в периода от 15.06.2021г. до 25.01.2023г. /19 месеца и десет дни/, като тази неразумна продължителност на производството е причинила на ищцата неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени със сумата от 1 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2022г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 26 000 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Съгласно чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок. Уважаването на предявения иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно – следствена връзка от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди, както и иска си по размер. Великотърновският апелативен съд е сезиран от Р. П. П. с бланкетна въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от нея срещу Софийски градски съд иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ. Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка на валидността изцяло и на допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част. С оглед на това съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост в обжалваната част. Досежно преценката за правилността на обжалваното решение служебният контрол е отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При подадена бланкетна въззивна жалба от ищцата настоящата инстанция следва да формира изводи по съществото на спора въз основа на установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства /чл.271 ал.1 ГПК/. Ето защо, съдът приема за установени фактите, изложени по-горе, относно образуването и движението на гр.дело № 12023/2020г. по описа на Софийски градски съд. Същите обосновават извод за своевременност и ритмичност на извършваните от съда действия, а доколкото искането за допускане на обезпечение е подадено по нередовна искова молба /включително по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК/, то това е обусловило невъзможността му да се произнесе по него в деня на подаване на молбата и до постановяване на определението за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд. Твърденията на ищцата за неразумна продължителност на съдебното производство по гр.д. № 12023/2020г. по описа на СГС досежно постановяване на определение по направено искане по чл.389 ал.1 вр. чл.397 ал.1 т.3 от ГПК е недоказано в процеса и се опровергава от събраните по делото писмени доказателства и установената от същите хронология на процесуалните действия. В конкретния случай, при съобразяване със задължителния характер на указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно производство, настоящият съдебен състав извърши служебна проверка за правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция и не констатира такива. Не е налице и служебно задължение на съда за съблюдаване интересите на някоя от страните в производството, предвид разясненията, дадени в същото тълкувателно решение. С оглед гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ е недоказан по основание и като такъв подлежи на отхвърляне, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, а първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде потвърдено. Всяка от въззивните жалби на Р. П. П. и на Софийски районен съд срещу първоинстанционното решение в частта, в която е налице произнасяне по предявения срещу СРС иск, е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост в обжалваните части. Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, достигна до следните правни изводи: Събраните по делото писмени доказателства установяват, че след образуване на гр.дело № 9041/2021г. в Софийски районен съд на 16.02.2021г. и постановяване на определение, с което съдът се е произнесъл по направените от нея искания за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и за допускане на обезпечение на предявените искове, както и е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности в нея, на 17.02.2021г., съответно след разпореждането от 04.03.2021г. делото да бъде докладвано след изпълнение на дадените от 17.02.2021г. указания или след изтичане на срока за това, съдът не е извършвал никакви действия по делото. Въпреки постъпването на 15.03.2021г. на молба от ищцата в изпълнение на дадените й указания за отстраняване на нередовности, до постановяването на Разпореждане № 20076320/25.01.2023г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, липсва произнасяне на съда. Съдът, пред когото делото е висящо, е следвало да организира своевременното му разглеждане, като извърши последващи съдопроизводствени действия по размяна на книжа /чл.131 ГПК при редовност на ИМ и допустимост на предявения иск/, респ. постанови акт за връщане на исковата молба по чл.129 ал.3 от ГПК /при неотстраняване на нередовностите й/ или връщането й по чл.130 ГПК /при недопустимост на иска/. В процесния случай, при така установените факти по делото, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите в обжалваното решение, че е налице необосновано забавяне на воденото от Р. П. съдебно производството за повече от деветнадесет месеца, доколкото приема, че разумният срок за произнасянето на съда по подадената от нея на 15.03.2021г. молба във връзка с указанията на съда от 17.02.2021г. не следва да надвишава три месеца, поради което е налице нарушение на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Необоснованото бездействие на съда за посочения по-горе срок е довело до забава при разглеждане на делото, което е основание за ангажиране отговорността на държавата. Съгласно практиката на ЕСПЧ, по отношение на неимуществените вреди, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от едно лице, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността поради забавянето на делото и др. В случаите, когато ищецът, предявил иск по чл.2б от ЗОДОВ, твърди да е претърпял различни по вид, характер, интензитет и размер, в сравнение с обичайните неимуществени вреди в подобни случаи, както и имуществени вреди, той следва при условията на главно пълно доказване да установи по делото, че те са настъпили, както и че са пряка и непосредствена последица от прекомерната продължителност на съответното производство. Размерът на следващото се обезщетение се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД по смисъла на т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. В случая със събраните по делото доказателства презумпцията за настъпване на вредите за ищцата вследствие неразумната продължителност не е оборена. Преценката за размера на дължимото обезщетение е винаги конкретна, при обосновано от конкретните факти чувство за справедливост. Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение, първоинстанционният съд е отчел всички онези, предпоставящи основателността му фактори, относимите към всяко увреждане обстоятелства, така и общата продължителност на производството, доколко то се явява над "разумния" срок - ангажираността на страната в съдебното производство, повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот на страната, значението на делото за нея. Въз основа на посочените критерии, първоистанционният съд е отчел продължителността на производството, която е над обичайната в случая, липсата на фактическа и правна сложност на делото, непроявената процесуална активност от страна на ищцата за придвижване на производството, значението на спора за нея с оглед неговия предмет /защита срещу принудително изпълнение върху имот/. При преценка на продължителността на разследването съдът е съобразил и факта на обявяване на епидемична обстановка в страната с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и преодоляване на последиците от нея, доколкото през процесния период ответният съд е работил в извънредна обстановка и в същото време един от най-натоварените съдилища в страната. Предвид търсената от съда защита, продължителността на производството е засилила чувството на несигурност у страната, търсеща разрешение на спора. Тази несигурност, заедно с продължителното очакване за разрешаване на спора, са довели до накърняване чувството й за справедливост и доверие в държавността, които съставляват неимуществена увреда и подлежат на обезщетение. Ето защо, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е спазил принципа за справедливо възмездяване на ищцата, поради което оплакването за прекомерно завишено по размер обезщетяване е неоснователно. С оглед подадената бланкетна въззивна жалба от ищцата срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от нея срещу СРС иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав извърши служебна проверка за правилността на решението в тази му част относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, каквато е нормата на чл.52 ЗЗД, но не констатира такива. При постановяване на решението си, за да достигне до извод за основателност на предявения иск и в присъдения размер, Окръжен съд-Велико Търново е извършил пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като изложените в от него мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към тях. По изложените по-горе съображения, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тези му обжалвани части. При този изход на спора на жалбоподателите не се следват разноски в настоящото производство. С оглед неоснователност на въззивната жалба на ищцата и направено искане от ответната страна – Софийски градски съд за присъждане на разноски, то в полза на последната следва да бъде присъдена сумата от 100 лв. за възнаграждение на процесуалния представител по пълномощие, определено на основание чл.37 от ЗПрП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Великотърновският апелативен съд