Решение № 117 от 20.9.2024 г. на Районен съд - Кубрат по дело № 283/2024 г.

Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД. Ищецът „Банка ДСК” АД гр. София чрез пълномощник юрк. С. П. твърди, че на 28.11.2018 г. между банката и И. Г. М. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 35000 лева. На 24.02.2021 г. страните подписали допълнително споразумение към договора, с което бил договорен гратисен период за издължаване на кредита. Поради допусната забава в плащанията на уговорените месечни вноски е била изпратена покана- уведомление до длъжника, с което банката го уведомила, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем. Поканата е било получена лично от длъжника. Поради това, че ответникът не погасил задълженията си на 12.09.2023 г. „Банка ДСК“ АД подала до РС – Кубрат заявление за издаване па заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, образувано в ЧГД № 593/2023 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 338/28.09.2023 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И. Г. М., че съществува изискуемо вземане на „Банка ДСК“ АД в размер на сумите: 29 139.14 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва считано от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2 968.89 лева – дължима договорна лихва за периода от 10.11.2021 г. до 04.05.2023 г.; 1 383.24 лева – дължими разсрочени лихви за забава за периода от 10.02.2021 г. до 10.10.2021 г.; 344.28 лева – обезщетение за забава за периода от 10.1 1.2021 г. до 04.05.2023 г.; 1 174.67 лева – законна лихва за периода 05.05.2023-30.08.2023г.; 120.00 лева разходи при изискуем кредит. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество юрк. С. П. заявява, че поддържа изцяло предявената искова молба и моли за уважаването й като основателна и безспорно доказана. Ответникът И. Г. М., ЕГН •••••••••• с пост./наст. адрес •••, чрез особен представител адв. И. С. от АК – Разград, депозира отговор, че така предявените искове са допустими. Заявява, че по основателността на исковете ще ангажира становище след събиране на всички релевантни за спора доказателства. В съдебно заседание особеният представител на ответника адв. С. заявява, че събраните по делото доказателства водят до извод, че вземанията на ищеца са категорично установени по основание и размер, поради което исковете следва да се уважат като основателни и доказани. СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор и И. Г. М. като кредитополучател на 28.11.2018 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 35 000 лева. Кредитът е бил усвоен чрез разплащателната сметка на кредитополучателя. На 24.02.2021 г. е било сключено Допълнително споразумение към договора за кредит, с което е договорен гратисен период за издължаване на кредита. Поради допусната забава в плащанията на уговорените месечни вноски за периода от 10.11.2021 г. до 10.04.2023 г., е била изпратена покана-уведомление до длъжника, с което банката го уведомила, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем. Поканата е била получена лично, от длъжника на 05.05.2023 г. Въпреки настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, ответникът не е изпълнил задължението си да погаси дължимата сума. В съответствие с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 417, т. 2 от ГПК, на 12.09.2023 г., Банката е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в PC – Кубрат, образувано в ЧГД № 593/2023 г. По образуваното заповедно производство е издадена Заповед № 338/28.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.09.2023 г. за предявените в производството парични вземания на банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като на ищеца са присъдени и сторените разноски в заповедното производство. Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите е образувано изп. дело № 20239120400960 по описа на ЧСИ Г. С., рег.№ 912 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Разград. Поради това, че така издадената заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в изпълнение указанията на съда кредиторът предявява настоящия иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която като компетентно извършена, обоснована и неоспорена от страните се възприема от съда изцяло, се установява, че размерът на непогасените задължения на И. Г. М. към банката по договора за кредит за текущо потребление от 28.11.2018 г. към датата на подаване на заявлението – 12.09.2023 г. е в общ размер на 35130.22 лева, разпределени както следва: непогасена главница – 29139.14 лв., договорна лихва – 2968.89 лв., разсрочена лихва – 1383.24 лв., наказателна надбавка за забава – 344.28 лв., законна лихва до 30.08.2023 г. – 1174.67 лв., такси и разноски – 120.00 лв. Приетият като писмено доказателство Договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2018 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 593/2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат. Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор. Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2018 г., по силата на което кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора; настъпване на крайния падеж на договора, както и размера на всяко от претендираните вземания (по пера). От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на договора. Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично се установи по делото въз основа на заключението на изготвената ССчЕ. В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на сумата при условията на чл. 10, ал. 2 от договора, а именно възникване на просрочено плащане на задължение по договора за кредит със забава над 90 дни. Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд. От представените писмени доказателства се установи, че ответникът е изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си по кредита. Съответно е доказано настъпването на уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок. Длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е обявена на 05.05.2023 г. и при съобразяване липсата на извършени плащания от страна на ответника след месец 09.02.2021 г., следва изводът за основателност на исковата претенция за претендираната главница и договорна лихва. Договорната лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като след тази дата се дължи законна лихва. В този смисъл са разясненията на Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендираната договорна лихва следва да се уважи в заявения размер като върху дължимата главница следва да се присъди и законна лихва. Безспорно е установено, че ответникът е закъснял с плащането, от което следва изводът, че същият е в забава и дължи обезщетение за забава в претендирания размер, разсрочени лихви и законна лихва от 05.05.2023 г. до 30.08.2023 г., както и 120.00 лева заемни такси, поради което и тези претенции се явяват основателни. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 12.09.2023 г. след като вземанията на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и извършеното доказване на иска. Предвид изложеното съдът намира, че претенциите на ищцовото дружество следва да бъдат уважени в пълен размер. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и сторените такива за заповедното. В настоящото такива са направени в общ размер на 1 737.04 лв., от които внесена държавна такса – 787.04 лв., възнаграждение за особен представител – 400 лв., възнаграждение за вещо лице – 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 150 лв., а в заповедното са сторени разноски в общ размер на 822.60 лв., от които внесена държавна такса в размер на 702.60 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 120 лв. Съобразно уважаването на исковете в пълен размер, на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в настоящото производство в размер на 1737.04 лв. и в заповедното – в размер на 822.60 лв. Мотивиран от така изложените съображения, съдът