Решение № 1334 от 16.10.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 264/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е въз основа на касационна жалба на С. С. Л. от [населено място], депозирана чрез адвокат И. Й. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 174/14.05.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 538/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0869-002818/04.12.2023г., издадено от началник група в ОДМВР - [населено място], сектор ПП, с което на С. С. Л., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че при изготвяне на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като в обстоятелствената му част липсва описание на доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението. Сочи се още, че посоченият като свидетел-очевидец при съставяне на акта, не е посочен като такъв в НП. Поддържа се и становището, че неправилно административно наказващият орган е отхвърлил възможността деятелността да бъде квалифицирана като „маловажна“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Оспорва и извършването на деяние, несъобразено с изискването на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. По тези съображения отправя искане за отмяна на процесното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Й., който поддържа жалбата и искането за отмяна на съдебното решение и на НП, като излага доводи в тази насока.

Ответната страна, началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 02.11.2023г., около 18, 50 часа в [населено място] по ул.Х. К., срещу №8 и при движение в посока към ул.Ц. И. А. жалбоподателката, като водач на л.а. „Фолксваген ЕОС“ с рег. № [рег. номер] - собственост на Й. М. Л., извършила следните нарушения:

1. Като се движи на заден ход, без да се е убедил, че пътят зад ППС е свободен, със задна лява част блъска паркираното МПС „Ауди А5“ с рег. № [рег. номер], с което причинява ПТП с материални щети;

1. Не спира и не установява последиците от ПТП.

След уведомяване на органите на МВР от водача на ударения автомобил била установена самоличността на водача на МПС л.а. „Фолксваген ЕОС“ с рег. № [рег. номер], бил съставен и Протокол за ПТП № 1845716/02.11.2023г. и жалбоподателката се върнала на мястото на инцидента.

Срещу водача на МПС е съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 1139062, Серия GA от 02.11.2023г., в който актосъставителят посочил, че са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1, пр.1, ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан без отразени възражения.

Приложена е декларация от 02.11.2023г. от С. С. Л. в потвърждение, че на процесната дата е шофирала тя колата. В същата е описано че „при маневра на заден ход, без да имам видимост и без да разбера, съм ожулила друга кола, спряла неправилно на улицата.“ Към преписката е приложен Протокол за ПТП от 02.11.2023г., подписан от нарушителката. Приложен е и снимков материал.

С. С. Л. не се е възползвала от законното си право и не е депозирала писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основана на така съставения АУАН наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, съдържат необходимите законови реквизити и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Вменените във вина на С. Л. нарушения според съда са индивидуализирани в степен, позволяваща ѝ да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Съдебният състав формирал и извод относно безспорната установеност на приписаните на водача нарушения, поради което потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение по отношение на допуснати съществени нарушения в административно наказателното производство, нарушаващи правото на защита на санкционираното лице, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Твърденията на касатора за наличие на процесуални нарушения, опорочаващи изготвеното НП, са неоснователни. В АУАН и в констативно-съобразителната част на наказателното постановление правонарушенията и обстоятелствата, при които са осъществени, са описани ясно и непротиворечиво, с което е гарантирано правото на защита на лицето. Непосочването на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза на административно наказващият орган не е представлява основание за отмяна на процесното НП, доколкото в хода на въззивното производство са приобщени материалите, способстващи за установяване на обективната истина. Не представлява порок и непосочването в обстоятелствената част на НП на данни за вписания като свидетел в АУАН. Този пропуск не е препятствал възможността свидетелят да бъде установен и при необходимост същият да бъде разпитан, както е и сторено в рамките на развилото се производство пред районния съд.

Правилно предходният съдебен състав е формирал и извод относно материалната законосъобразност на правораздавателния акт. Извършването на нарушенията от страна на санкционираното лице е установено по категоричен начин. На инкриминираната дата жалбоподателката виновно е допуснала нарушение на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗДвП, която простъпка е доказана с оглед приобщените писмени и гласни материали.

Противно на изложените в касационната жалба твърдения, настоящата инстанция намира, че районният съд обосновано е заключил, че С. Л. виновно е нарушила и императивното правило на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, след като не е спряла и не е установила последиците от причиненото ПТП. В тази връзка в производството пред районния съд по инициатива на санкционираното лице е разпитана свидетелката В. Й., която категорично заявява, че при предприемане на маневрата движение назад тя и С. Л. са възприели с категоричност наличието на съприкосновение с друго превозно средство, както и че водачът е посетил намиращия се в близост хранителен обект веднъж и то преди настъпването на инцидента. В тази им част показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани напълно. Правилно въззивният съд не е зачел даденото от св.В.Й. обяснение, че след възприемане на звука, двете с Л. са слезли да установят щетите, като по колата на жалбоподателката не е имало видими следи. Това ѝ твърдение не кореспондира с приобщените доказателства, включително с изготвените снимки от служителите на МВР, от които ясно се установяват щетите от настъпилото ПТП върху двата автомобила. По делото е приложен отговор и от община Шумен, в който е отразено, че на инкриминираната дата и място уличното осветление е било изправно и функциониращо. При това положение, въздействието от сблъсъка е бил лесно установим, ако действително касаторът е спрял, за да установи последиците от произшествието. Налице е и вътрешно противоречие в показанията на свидетелката Й. – веднъж тя заявява, че след инцидента са слезли да огледат автомобила и намиращите се в близост други превозни средства, а същевременно твърди, че след като са чули звука от престъргването, С. Л. не е слизала от колата да търси някого. Изложеното до тук дава основание на съда да заключи, че привлеченото към отговорност лице действително не е изпълнило вмененото му задължение, произтичащо от правилото на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а твърденията на Й. в обратен смисъл, с оглед коментираното им несъответствие с останалия доказателствен материал, следва да бъдат възприети за част от защитното поведение на касатора.

По делото е разпитан и свидетелят В. П. – пациент на жалбоподателката и собственик на другия засегнат автомобил, който дава показания, противоречащи на изложеното от свидетелката Й.. Той твърди, че Л. е потърсила контакт с него след настъпване на произшествието, упоменавайки, че е ударила автомобил „Фолксваген“. Предприемане на подобно поведение категорично се установява, че С. Л. не е инициирала, като свидетелката В. Й. непротиворечиво сочи, че санкционираното лице не е търсило повторен контакт с хора, намиращи се в близост до хранителния обект, където по това време се е намирал свидетелят П.. Затова и изложеното от него в тази му част не може да бъде възприето. Относно щетата по неговото превозно средство, заявява, че е възприел огъването и надирането на вратата на неговия автомобил, което опровергава твърдението на Й., че щети по другите автомобили не са били установими. В останалата им част показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, доколкото установяват механизма на установяване на другия участник в ПТП-то, в резултат на което с Л. е бил осъществен контакт от органите на МВР и същата се е върнала на местопроизшествието за съставяне на АУАН.

Гореизложеното налага извод, че с поведението си привлеченото към отговорност лице е осъществила и нарушението, подлежащо на санкциониране по реда на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Предходният съдебен състав е формирал аналогични изводи. Деянията не биха могли да бъдат квалифицирани като „маловажни“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН с оглед изричния законов текст на чл.189з от ЗДвП.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

При това положение, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт, в полза на ОД на МВР – [населено място] и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното Шуменският административен съд