Решение № 34211 от 20.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5971/2025 г.

Производството е по реда на чл. 36а, ал. 6 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), вр. чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Витоша строй“ АД срещу Заповед № 2130-26/13.05.2025 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С жалбата се развиват доводи за липсата на доводи, тъй като не са посочени и описани нарушенията, за които са издадени наказателни постановления, послужили за издаване на оспорената заповед. Счита, че извършените нарушения не са установени в хода на проверката и заповедта е издадена в противоречие с констатациите на ДАМТН, направени при извършени проверки в бази на дружеството – жалбоподател. В тази връзка поддържа, че не е доказано системност на нарушенията. Пояснява, че следва да се извърши проверка, а не справка, на която се позовава органът. Счита, че жалбоподателят не е уведомен за извършената справка за издадените наказателни постановления. Поддържа, че не спазен редът за прилагане на мерките, регламентирани в чл. 36 ЗТИП и незаконосъобразно е пристъпил направо към заличаване от регистъра и обезсилване на удостоверението. Поддържа се за несъществени и незначителни нарушения, които са отстранени своевременно, поради което заповедта е несъразмерна с тяхната тежест и същата нарушава чл. 6, ал. 5 АПК. Счита, че е наложена крайна мярка, несъответстваща на целта на закона. Поддържа се, че са наложени наказания два пъти за едно и също нещо. Позовава се на изтекла давност по чл. 34 и чл. 82 ЗАНН във връзка с извършените нарушения. Ответната страна – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. С лед като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: По преписката е приложено удостоверение № С952/22.12.2020 г., издадено от председателя на ДАМТН, от което се установява, че на основание чл. 36, ал. 7 ЗТИП „Витоша строй“ АД е вписано в Регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност, като лице, което извършва поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Издадено е наказателно постановление № НП-46/09.07.2024 г. от заместник - председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП на „Витоша строй“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 7а, т. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 16 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. В наказателното постановление е отразено, че нарушението е извършено на 16.01.2024 г. и се отнася за асансьор, намиращ се в [населено място], [жк], бл. 7, вх. „А“. Същото е влязло в сила, което се установява с представени решение № 187/16.10.2024 г. по АНД № 944/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана и решение № 178/17.02.2025 г. по КНАХД № 25/2025 г. на Административен съд – Монтана. Издадено е наказателно постановление № НП-48/09.07.2024 г. от заместник - председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП на „Витоша строй“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 7а, т. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 16 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. В наказателното постановление е отразено, че нарушението е извършено на 16.01.2024 г. и се отнася за асансьор, намиращ се в [населено място], [жк], бл. 8, вх. „В“. Същото е влязло в сила, което се установява с представени решение № 201/04.11.2024 г. по АНД № 946/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана и решение № 169/17.02.2025 г. по КНАХД № 31/2025 г. на Административен съд – Монтана. Издадено е наказателно постановление № НП-50/26.07.2024 г. от заместник - председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП на „Витоша строй“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 7а, т. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 16 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. В наказателното постановление е отразено, че нарушението е извършено на 16.01.2024 г. и се отнася за асансьор, намиращ се в [населено място], [жк], бл. 10, вх. „Б“. Същото е влязло в сила, което се установява с представени решение № 219/02.12.2024 г. по АНД № 999/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана и решение № 203/21.02.2025 г. по КНАХД № 32/2025 г. на Административен съд – Монтана. Издадено е наказателно постановление № НП-55/15.08.2024 г. от заместник - председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП на „Витоша строй“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 7а, т. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 16 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. В наказателното постановление е отразено, че нарушението е извършено на 16.01.2024 г. и се отнася за асансьор, намиращ се в [населено място], [жк], бл. 7, вх. „В“. Същото е влязло в сила, което се установява с представени решение № 211/22.11.2024 г. по АНД №1117/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана и решение № 179/17.02.2025 г. по КНАХД № 33/2025 г. на Административен съд – Монтана. Във всички наказателни постановления е отразено, че установените нарушения са резултат от извършена внезапна проверка на асансьорите от органите на технически надзор, за което е посочена нормата на чл. 24, ал. 1, т. 7 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА). До жалбоподателя е изпратено уведомление изх. № 83-00-4588/09.04.2025 г., с което го информират за образувано административно производство за обезсилване на издаденото удостоверение № С952/22.12.2020 г. поради извършени системни нарушения, за което са издадени влезли в сила следните наказателни постановления: № НП-46/09.07.2024 г., № НП-48/09.07.2024 г., № НП-50/26.07.2024 г. и № НП-55/15.08.2024 г. Даден е 7 – дневен срок за изразяване на становище по случая. Уведомлението е получено на 14.07.2025 г., видно от приложената разписка, но в дадения срок не е подадено становище. Последвало е издаване на оспорената Заповед № 2130-26/13.05.2025 г. от председателя на ДАМТН, с която на основание чл. 36а, ал. 5, т. 5 ЗТИП е заличено „Витоша строй“ АД от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност, както и е обезсилено издаденото удостоверение № С952/22.12.2020 г. за вписване на „Витоша строй“ АД в регистъра на ДАМТН, като лице, което извършва поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. В мотивите на заповедта е посочено, че „Витоша строй“ притежава удостоверение № С952/22.12.2020 г. за вписване в регистъра на ДАМТН по чл. 36, ал. 1 ЗТИП. Органът е приел, че срещу „Витоша строй“ има влезли в сила четири наказателни постановления, както следва: 1. НП № НП-46/09.07.2024 г., влязло в сила на 17.02.2025 г. за нарушение, извършено на 16.01.2025 г.; 2. НП-48/09.07.2024 г., влязло в сила на 17.02.2025 г. за нарушение, извършено на 16.01.2025 г.; 3. НП-50/26.07.2024 г., влязло в сила на 21.02.2025 г. за нарушение, извършено на 16.01.2025 г.; 4. НП-55/15.08.2024 г., влязло в сила на 17.02.2025 г. за нарушение, извършено на 16.01.2025 г. Органът е приел още, че нарушенията, за които са издадени цитираните наказателни постановления, са на разпоредбите на Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. Нарушенията били извършени в рамките на две календарни години, поради което била налице системно извършване на нарушения по смисъла на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП. По тези съображения органът е издал заповед на основание чл. 36а, ал. 5, т. 1 ЗТИП. В съдебно заседание са представени протоколи от 13.12.2024 г. (два броя), 17.12.2024 г., 18.12.2024 г., 30.12.2024 г., 07.01.2025 г. и 14.01.2025 г. Същите са съставени във връзка с подадено заявление № 83-00-15578/29.11.2024 г. за извършена ежегодна (периодична) проверка на основание 36а, ал. 2 ЗТИП, а именно проверка за спазване на обхвата на издаденото удостоверение и условията, при които е получено, и за изпълнение на задълженията по ЗТИП и наредбите по прилагането му. В протоколите е отразено, че не са констатирани нарушения при извършените проверки на различни обекти на жалбоподателя и документацията, съставена по повод дейността му. При така установените факти, съдът достиг а до следните правни изводи: Жалбата срещу процесната покана за възстановяване на суми е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Обжалваната заповед е издадена от компетентният орган по чл. 36а, ал. 5 ЗТИП, а именно председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Оспорваната покана е надлежно мотивирана от фактическа и правна страна, като отговаря по форма на общите правила по чл. 59, ал. 2 АПК. Налице са ясни и конкретни мотиви и разпоредителна част. В заповедта е налице надлежно описание на системно извършените нарушения, доколкото е посочено, че са нарушени разпоредби на Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. Също така са подробно описани наказателните постановления и е допустимо фактическите основания да се съдържат в други документи, които предхождат издаването му (Тълкувателно решение № 16 от 31.03. 1975 година на ОСГК на ВС). Не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по отношение на осигуряване възможността на жалбоподателя да участва в производството по издаване на оспорената заповед. Това е така, тъй като същият по реда на чл. 26, ал. 1 АПК е уведомен за откритото производство по обезсилване на удостоверението и заличаване на от регистъра, за което е дадена възможност за изразяване на становище. Допуснато е нарушение на материалния закон, а това е довело до събиране на доказателства, които не са релевантни за случая. Органът, тълкувайки погрешно материалния закон, е взел предвид факти (нарушения), които не са установени при осъществяване на меродавната периодична проверка. Издаването на процесната заповед е на база нарушения, установени при внезапна проверка, а не за нарушения, установени при периодична (ежегодна) проверка по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП. Във всички наказателни постановления е посочено, че нарушенията са извършени на 16.01.2024 г. при извършена внезапна проверка по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА, а впоследствие е извършена периодична (ежегодна) проверка по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП във връзка със заявление № 83-00-15578/29.11.2024 г., подадено от жалбоподателя. Това налага да се разяснят видовете проверки и следващите се от това правомощия на председателя на ДАМТН. Според чл. 42, ал. 1 ЗТИП органите за технически надзор извършват първоначални, периодични и внезапни прегледи, проверки и изпитвания на съоръженията с повишена опасност, както и проверки на предприятията, сградите и другите обекти, в които съоръженията се произвеждат, монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират, когато това е предвидено в наредбите по чл. 31. Първоначалният технически преглед се извършва в 14-дневен срок от подаването на заявление. Според чл. 42, ал. 2 ЗТИП се дължи такса за проверките и прегледите по ал. 1, с изключение на внезапните. В чл. 42, ал. 3 ЗТИП е регламентирано, че редът за извършване на прегледите, проверките и изпитванията по ал. 1 на отделните видове съоръжения с повишена опасност се определя с наредбите по чл. 31. В тази връзка в В Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА) са регламентирани видовете проверки – чл. 24, ал. 1, т. 1 – т. 8, сред които има внезапни (т. 7) и периодични (т. 2, предл. второ). Съгласно чл. 36а, ал. 1 ЗТИП председателят на ДАМТН чрез Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ проверява веднъж в годината лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1, за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му. В чл. 36а, ал. 2 ЗТИП е регламентирано, че за извършване на проверката по ал. 1 лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1, ал. 1, подават заявление по образец до председателя на ДАМТН или оправомощени от него лица, придружено от документ за платена държавна такса по чл. 43. Заявлението се подава не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 9 месеца от датата на извършената последна проверка. Съгласно чл. 36а, ал. 3 ЗТИП при проверките по ал. 1 служителите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ имат правата по чл. 36, ал. 5, както и правото да изискват заверената съгласно чл. 35 документация, по която се извършва ремонт или преустройство на съоръжения с повишена опасност. Разпоредбите на чл. 36а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗТИП налагат извод, че ежегодно следва да се извършва периодична проверка на асансьорите за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му. За тази цел се подава заявление от лицето, притежаващо удостоверение по чл. 36, ал. 1, ал. 1 ЗТИП, като при проверката органите на технически надзор имат правомощия по чл. 36, ал. 5 ЗТИП (да извършват проверки на място) и да изискват заверената документация съгласно чл. 35 ЗТПИ. Според чл. 36а, ал. 4 ЗТИП, когато при проверките по ал. 1 се установи, че лицето, вписано в регистъра и получило удостоверение по чл. 36, ал. 1, не спазва обхвата на издаденото удостоверение или не изпълнява задълженията си по този закон и наредбите по прилагането му, служителите от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ могат да: 1. предпишат мерки за отстраняване на нарушенията в срок, не по-дълъг от един месец; 2. дадат ход на производство по налагане на административно наказание. Важно е да се посочи, че според чл. 36а, ал. 5, т. 1 ЗТИП председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато установените нарушения по ал. 4 се извършват системно. Нормата на чл. 36а, ал. 4 ЗТИП посочва „когато при проверката по ал. 1“, а нормата на чл. 36а, ал. 5, т. 1 ЗТИП посочва „когато установените нарушения по ал. 4“, което несъмнено води до извод, че нарушенията следва да са установени само и единствено при извършване на периодична проверка по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП, имаща специфична цел - проверка за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му. Това не означава, че нарушения не могат да се установяват при внезапни проверки и да се издават наказателни постановления в резултат на това, но същите не могат да се вземат предвид при проверката по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП, имаща специфична цел. За издаването на оспорената заповед, законът регламентира, че системните нарушения по смисъла на § 1, т. 30 ДР на ЗТИП трябва да са установени при извършване на периодичните проверки по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП (максимум две календарни години), като няма пречка допълнително да се издават наказателни постановления и да се предписват мерки. Липсва нормативна уредба издаването на заповедта по чл. 36а, ал. 5, т. 1 ЗТИП да се основава на нарушения, установени при внезапни проверки, каквито са извършени при издаването на процесните 4 броя наказателни постановления. Периодичната проверка по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП има специфична цел (за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му), която може да приключи с неблагоприятен за заявителя акт, поради което в обхвата на тази проверка трябва да са установени нарушенията, а не по повод друга проверка. Именно издаването на заповед по чл. 36а, ал. 5, т. 1 ЗТИП е едно от правомощията на органа, при които завършва ежегодната периодична проверка по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП, т. е. такава заповед не е възможно да се издаде при осъществяване на друг вид проверки и на нарушения, установяване при друг вид проверки. Проверката по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП очертава рамките на проверката, включително правомощията на органите по технически надзор. В случая при проверката по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП не са констатирани нарушения, видно от приложените протоколи, а посочените в оспорената заповед 4 броя влезли в сила наказателни постановления са за нарушения, установени при извършване на друга проверка – внезапна (не е периодична ежегодна проверка от предишната година, доколкото в наказателните постановления изрично е отразено, че се касае за внезапна проверка). По тези съображения органът незаконосъобразно е приложил чл. 36а, ал. 5, т. 1, вр. ал. 4 ЗТИП, с което е издал незаконосъобразна заповед, тъй като същата се основава на нарушения, установени при друга проверка. Противното разбиране би означавало да се обезсмисли извършването на проверка по чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 ЗТИП и да се пристъпи направо към издаване на оспорената заповед. Горното налага извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и същата на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на разноски. Същият е направил следните: 50 лева – за държавна такса и 2200 лева – за адвокатски хонорар, платен по банков път, видно от платежното нареждане. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е регламентиран минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за дела без материален интерес. Делото не е сложно от фактическа страна, доколкото преписката не е в голям обем, проведено е едно заседание и са приети единствено писмени доказателства. В тази връзка възнаграждението следва да се намали на 1 000 лева, т. е. общите разноски са 1 050 лева за адвокатски хонорар и държавна такса. По изложените съображения, съдът