Решение № 15 от 15.1.2024 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 11/2024 г.

Окръжен съд - Русе15.01.2024 г.докладчик Силвия Павлова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. Й. П., ЕГН ••••••••••, от гр.Б., ул. „Ц. О.“ №•••, против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в запор на пенсия и възбрана върху недвижим имот, по изпълнително дело № 20238330401160 по описа на ЧСИ В. М., рег.№•••на КЧСИ, като неоснователна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по чл.435, ал.2, т.2 ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител. Постъпила е жалба от Б. Й. П. от гр.Бяла, срещу действия на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В. М., по изпълнително дело №1160/2023г. Жалбоподателят обжалва налагането на запор върху получаваната от него пенсия за старост, както и налагането на възбрана върху недвижим имот, който е единствен жилищен. Твърди, че тези действия на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като запора е насочен върху целия размер на определената му пенсия в размер на 765.56лв. в нарушение на чл.466 ГПК, а възбраната е наложена върху единственото му жилище, в нарушение на чл.444, т.7 ГПК. Иска да бъдат отменени тези незаконосъобразни действия на ЧСИ. Взискателят „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД е подал писмен отговор, с който заявява становище, че жалбата е неоснователна. Присъединеният взискател НАП не е подал отговор. Постъпили са мотиви от ЧСИ, в които се сочи, че жалбата е подадена извън срока по чл.436, ал.1 ГПК. По същество счита жалбата за неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Съдът, като обсъди изложените доводи, мотивите на ЧСИ и доказателствата по делото, намира следното: Изпълнителното дело е образувано по молба на „ТИ БИ АЙ“ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист №208 от 12.09.2023г. по ч.гр.д. №719/2023г. по описа на РС-Бяла. Жалбоподателят Б. Й. П. е осъден да заплати на взискателя сумата 10491.84лв. главница, ведно със законна лихва за периода 30.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1105.45лв. договорна лихва за периода 05.10.2022г.-20.02.2023г., сумата 191.20лв. обезщетение за забава за периода 05.10.2022г.-16.03.2023г., държавна такса 235.77лв. и юрисконсултско възнаграждение 50лв. В молбата на взискателя е поискано ЧСИ да направи справка за имущественото състояние на длъжника и да предприеме съответните изпълнителни действия, както и да предприеме действия по обезпечаване събирането на задължението, чрез налагане на запори и възбрани. Съдебният изпълнител е изпратил на длъжника Б. П. ПДИ по пощата, получена от него на 17.11.2023г., с която той е поканен да изпълни доброволно задължението в двуседмичен срок, като е уведомен, че са наложени запори на банковите му сметки в „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, „БАНКА ДСК“АД, „ИЗИПЕЙ“АД, както и на пенсията му. Предвид резултатите от проучването на имущественото състояние на длъжника, по искане на ЧСИ е наложена възбрана върху негов недвижим имот в гр.Бяла, ПИ с идентификатор 07603.501.807, заедно с построените в него три сгради. За наложената възбрана длъжникът е уведомен на 01.12.2023г. с уведомление, изпратено му също по пощата. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнение може да се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. В рамките на производството съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Независимо дали се иска отмяна на конкретно изпълнително действие или не, съдът дължи произнасяне само доколко посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане /като указва за кои кредиторови вземания важи тя/ или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта като неговото отменяне е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено изрично искане за това. В ТР е посочено, че срокът за обжалване на насочването на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител /след предоставяне на необходимата информация/ вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва действията на основание несеквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие. С оглед на горепосоченото, съдът приема, че жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. По отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Правната уредба на несеквестируемостта е регламентирана в чл.444 и сл. от ГПК. В цитираното ТР е прието, че когато паричното вземане е частично несеквестируемо / възнаграждение за труд или пенсия/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част /чл.446, ал.1 ГПК/. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно-в размер на минималната заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според дохода и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които издържа. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо, тъй като то има действие само за секвестируемата част. В случая, с наложения запор върху пенсията на жалбоподателя, която съгласно приложената по изпълнителното дело справка на НОИ е в размер на 765.56лв. /лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, безсрочна/ не се засяга несеквестируема част от същата, тъй като тя е изцяло несеквестируема-под минималната работна заплата за страната към онзи момент /780лв./, а и към настоящия /933лв./. В отговор на запорното съобщението на ЧСИ, „Юробанк България“АД, където по сметка длъжника получава пенсията си, е посочила, че по сметката постъпват доходи от пенсия. Ето защо жалбата в тази част е неоснователна. В останалата част, с която се обжалва налагането на възбрана върху недвижим имот, с довод за несеквестируемост, жалбата също е неоснователна. Длъжникът е обжалвал налагането на възбрана върху недвижим имот като се позовава на несеквестируемост на вещта на основание чл.444, т.7 ГПК. От извършените по изпълнителното дело справки в Община Бяла, МДТ и АВп е видно, че процесният недвижим имот е единствено жилище на длъжника. Според задължителните указания дадени с ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013 на ОСГТК на ВКС, както бе посочено, запорът и възбрана, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не конкретното изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта, която при непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като ги задържа в патримониума на длъжника, не е несъвместимо с несеквестируемостта и не я нарушава. Не се твърди и не се установява по данните по изпълнителното дело, след вписване на възбраната върху жилищния имот на длъжника, ЧСИ да е извършил опис и оценка и да го е обявил на публична продан, т.е. да е нарушил забраната за осребряване на имущество, за което се твърди, че е несеквестируемо. Предвид това, в тази част жалбата също се явява неоснователна. С оглед гореизложените съображения, жалбата на Б. П. срещу действията на ЧСИ се явява изцяло неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Русенският окръжен съд

Цитирани разпоредби

7