Решение № 1404 от 17.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 348/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл.74 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 19.02.2019г. „П.п.“ АД - гр. Разград е сключило с ЗАД „Б.В.И.Г.“ договор за застраховка „Трудова злополука № 3607190610000010 със срок на валидност от 20.02.2019г. до 19.02.2020г. Общият брой на застрахованите лица е възлизал на 105 работници служители на дружеството, изчерпателно посочени в приложен към полицата списък. Договорената обща застрахователна сума е била определена на 6 254 537.10лв. Застрахователната премия от 3064.52лв. е била надлежно заплатена от „П.п.“ АД и договорът е влязъл в сила. Излага, че на 10.10.2019г. е възникнала трудова злополука с работника С. С.И., който е бил записан под № 38 в списъка на застрахованите лица с максималната застрахователна сума от 42 297.00лв. В резултат на нея се е наложило да му бъде извършена травматична ампутация на ниво между коляното и глезена следствие на тежка травма на дясната подбедрица. Според издаденото му експертно заключение № 91040 от 124/01.07.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД, процентът на трайна неработоспособност е определен като 75%. До датата на произшествието пострадалият е бил в пълна работоспособност и не е имало данни за намалението й. Пострадалият е внесъл пред Районен съд Разград против „П.п.“ АД граждански пек с правно основание чл.200 от КТ, за което е образувано гр.д. 872/2021г. но описа на PC Разград. На основание горецитирания договор за застраховка ищецът е привлякъл като подпомагаща страна ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ••••. На 12.01.2022г. съдът е постановил Решение № 19, с което ищецът е бил осъден да заплати на постадалия сумата от 169 647, 90 лв., представляващо обезщетение за причинените болки и страдания в едно със законната лихва от датата на произшествието -11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 3609.81лв. обезщетение за имуществени вреди. — разходи за лечение. Решението е било потвърдено в цялост от Окръжен съд Разград с Решение № 72 от 16.05.2022г. по вгд 68/2022г. по описа на ОС Разград. Поради необжалването му решението е влязло в сила и присъдените суми са били изплатени на работника по принудителен ред в рамките на изпълнително дело 466/2022г. по описа на ЧСИ 762-Д.Д.. Смята, че заплатената от „П.п.“ АД сума попада в обхвата на застрахователното покритие на сключения сък ЗАД „Б.В.И.Г.“ и съобразно поетите задължения по договора за застраховка „Трудова злополука№ 3607190610000010 със срок на валидност от 20.02.2019г. до 19.02.2020г., p.XIV, т.6 от Общите условия във вр. с чл.9, ал.2 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука, дължима на пострадалия сума равняваща се на процент от застрахователната сума, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността. Излага, че при застрахователна сума от 42297.00лв, 75% трайна неработоспособност се изчислява на 31 722.75лв. Тази сума той е платил като работодател и ответник по гр.д. 872/2021г. по описа на PC Разград вместо ЗАД „Б.В.И.Г.“. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗБУТ предписва задължително сключване на застраховка "трудова злополука", по отношение на лицата, чиято работа е в риск. Същата разпоредба вменява в задължение на работодателя за сключи застрахователен договор за своя сметка, но в полза на своите работници, като поеме плащането на определените по него застрахователни премии. Предмет на застраховане е животът и телесната цялост на работниците. Смята, че с настъпване на правопораждащият юридически факт- трудова злополука, за застрахования се пораждат права към застрахователя, като наред с това възниква и имуществена отговорност за работодателя. И докато отговорността на работодателя е безвиновна, то на застрахователя е договорна и в границите на уговорената застрахователна сума. В полицата е уговорен лимит на тази застрахователна сума, който обезщетението не може да надхвърля. Това е договорена или определена с нормативен акт, посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования или ползващото се лице. С настъпването на трудова злополука, за увредения възниква правото на обезщетение за причинените му вреди, което може да претендира от деликвента, работодателя или от застрахователя. Работодателят и застрахователят отговорят на различни основания, по за едни и същи вреди. Увреденият разполага с правото да предяви иск срещу всеки от тях. Отговорността ни като работодател е по силата на закона, а на застрахователя по силата на доброволното му участие при възникване на договорното правоотношение, с което той се задължава срещу заплащане на съответната застрахователна премия да възмезди до надлежния лимит болките и страданията от трудовата злополука. Следствие на това с плащане от ищеца на пълния размер на претърпените от пострадалия имуществени и неимуществени вреди е изпълнил договорното задължение на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК •••• и на основание чл.74 от ЗЗД е встъпил в правата на кредитора. С писмо изх.№ 81/20.06.2022 г. е отправил писмено искане до застрахователя да му изплати дължимото по договора за застраховка, но до настоящият момент не е получил никакъв отговор. Счита, че същите са в забава след изтичане на 15-дневния срок от конституирането им като подпомагаща страна в процеса - 10.06.2021г. (р.14, т.1 от Общите условия ) Моли да се постанови съдебно решение, с което да бъде осъден ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ••••, седалище и адрес на управление, гр.София, ПК 1000, пл.•••• да заплати на „П.п.“ АД, ЕИК ••••, гр. Разград, ПК 7200, ул. •••• сумата от 31 722.75лв представляващо размера на дължимата застрахователна сума по Договор за застраховка „Трудова злополука № 3607190610000010 със срок на валидност от 20.02.2019г. до 19.02.2020г., която ищецът е платил вместо ответника на застрахованото лице С. С.И., ЕГН •••••••••• в едно със законната лихва от дата на иска до окончателното изплащане на сумата 25.06.2021г., както и сумата от 4749.61 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.06.2021г. до дата на иска. Ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът „П.п.” АД, с ЕИК ••••, не е материалноправно легитимиран да предяви настоящия иск, тъй като неговата отговорност е била ангажирана на основание чл. 200 от КТ и това се признава в самата искова молба. Счита, че „П.п.” АД, с изплащането на присъденото обезщетение по влязлото в сила в.гр.д. № 68/2022 г. по описа на ОС гр. Разград, с което е потвърдено решението по гр.д. № 872/2021 г. по описа на PC гр. Разград, в качеството си на работодател е изпълнявал свое задължение, произтичащо от изрична законова норма. Няма основание за ангажиране на отговорността на Застрахователя от самия работодател. В конкретната хипотеза разпоредбата на чл. 435 от КЗ (предишна норма от отменения вече КЗ чл. 229 от КЗ/отм./) е неприложима, тъй като тази норма се отнася за застраховката „Гражданска отговорност", а претенцията произтича от застраховка „Трудова злополука". Единствената правна възможност за Работодателя е евентуално ангажиране на отговорността на виновните работници с регресния иск в изпълнение на чл. 202 от КТ. Смята, че ищецът в настоящия съдебен спор няма качеството застрахован, а е застраховащ, което също е индиция за липса на материалноправно основание за предявяване на иска, тъй като в Наредбата за задължителното застраховане ясно е изведен кръга от лица, имащи право на обезщетение. Заявява, че не оспорва, че страните в настоящия спор са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договора за задължителна застраховка „Трудова злополука" № 3607190610000010. Сочи, че нормативната уредба на този договор е в чл. 459 от КЗ, във връзка с чл. 442 от КЗ (предишна норма от отменения вече КЗ чл. 231 от КЗ /отм./), която разпоредба установява възможността на работодателя да сключи групова застраховка, като застраховани са неговите служители и/или работници, чийто живот, здраве и работоспособност са предмет на застраховката, както и в разпоредбите на издадената на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” /обн., ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г./. При обсъждането на въпроса за отговорността на Застрахователя, от съществено значение е обстоятелството, че сключването на тази застраховка не е право, а нормативно установено задължение за работодателя, произтичащо от чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съществено е и това, че застрахован по този договор не е работодателят, а лицата по чл. 2 от Наредбата - работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Това означава, че при настъпването на застрахователното събитие застрахователната сума трябва да бъде изплатена на застрахования - чл. 231, ал. 5 от КЗ /отм./, а в случай на смърт на застрахования, ако застраховката не е сключена в полза на трети лица, застрахователната сума се изплаща на наследниците на застрахования, а ако няма такива - на лицата, живели в едно домакинство със застрахования В контекста на изложено съгласно чл. 448, ал.2, ал.6 и ал. 7 от КЗ, във връзка с чл. 459, ал. 4 от КЗ (предишна норма от отменения вече КЗ чл. 238, ал. 2 и 7 от КЗ /отм./) задължението на Застрахователя по застраховка „злополука" за плащане на застрахователната сума, дължима за съответното застрахователно събитие, възниква наред и независимо от задълженията на трети лица за обезщетяване на вредите на застрахования от злополуката. Изпълнението на задълженията на третите лица за обезщетяване на вредите от злополуката не изключва задължението на застрахователя за плащане на застрахователна сума на застрахования, но и не поражда регресни или други права на тези трети лица срещу застрахователя. В този смисъл се позовава на Решение № 196 от 17.02.2016 г. по т. д. № 3034/2014 г. на ВКС, 1 т. о., че именно поради специфичния предмет на тази застраховка - „застрахованото лично благо, изплатената от застрахователя сума се кумулира с обезщетението, което застраховащия работодател дължи, тъй като не е уредена като имуществена отговорност - не е застрахована имуществената отговорност на работодателя. Имуществената му отговорност при увреждане живота и здравето на работниците при трудова злополука и професионална болест е уредена в чл. 200 КТ. С настъпване на правопроизводящият юридически факт - трудова злополука или професионално заболяване - за застрахования се пораждат права към застрахователя, но наред с това възниква и имуществената отговорност на работодателя." Смята, че ищецът в настоящото производство, не е материалноправно легитимиран да предяви регресно притезание към застрахователя по договора за задължителна застраховка „трудова злополука". В тази връзка се позовава на Определение на ВКС с № 245/19.04, 2017 г, по тр.д. № 1867/2016 г., 2-ро Търговско отделение, по описа на ВКС, с което не е допусната касационна жалба по влязлото в сила Решение № 1272 от 20.06.2016 г., по тр.д. № 86/2016 г. на САС, Търговска колегия. Ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството, че пред Застрахователя бяха представени документи, удостоверяващи настъпила трудова злополука на застрахования С. С.И., който е в трудово - правни взаимоотношения с „П.п.” АД на длъжност „Работник, строителство”, като към датата на тяхното представяне и завеждане на застрахователна претенция от страна на пострадалия не са представени документи, удостоверяващи трайна загуба на работоспособност. Представеният ТЕЛК за ТНР е издаден с дата 01.07.2021 г. Съгласно Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска, Трудова злополука”, обн. ДВ, бр.15 от 17.02.2006 г. застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като в конкретния случай заплатата на пострадалия работник е била в размер на 503 лв. При временна загуба на работоспособност от трудова злополука 7 календарни месеца се изплащат 10% от застрахователната сума за всеки започнат месец в зависимост от продължителността на загубената работоспособност. Сочи, че на основание представените документи и условията на сключената застрахователна полица на С. С.И. за претърпяна временна загуба на работоспособност от злополука, е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 352.10 лв. съобразно Наредбата и представените документи пред Застрахователното дружество. Обезщетение - трудово възнаграждение в размер на 503 лв. х 7 месеца х 10% = 352.10 лв., като същото е изплатено на 29.04.2020 г. по посочената сметка на С. С.И.. Прави изрично възражението, че искът е недоказан и по размер, тъй като не са представени годни доказателства за извършени плащания от страна на ищцовото дружество в настоящия спор. Оспорва обстоятелството, че към датата на завеждане на исковата молба има извършени плащания, за каквито се твърди в исковата молба. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори относно наличието на сключен на 19.02.2019г. между „П.п.“ АД - гр. Разград и ЗАД „Б.В.И.Г.“ договор за застраховка „Трудова злополука № 3607190610000010 със срок на валидност от 20.02.2019г. до 19.02.2020г., с общ брой на застрахованите лица - 105 работници служители на дружеството, изчерпателно посочени в приложен към полицата списък. Договорената обща застрахователна сума е била определена на 6 254 537.10лв. Застрахователната премия от 3064.52лв. е била надлежно заплатена от „П.п.“ АД. Не се спори, че Районен съд Разград против „П.п.“ АД граждански иск с правно основание чл.200 от КТ, за което е образувано гр.д. 872/2021г. но описа на PC Разград. На основание горецитирания договор за застраховка ищецът е привлякъл като подпомагаща страна ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ••••. Не се спори, че с решение Решение № 19/ 12.01.2022г. по гр.д. 872/2021г. по описа на PC Разград, ищецът е бил осъден да заплати на пострадалия - С. С.И., записан под № 38 в списъка на застрахованите лица, сумата от 169 647, 90 лв., представляващо обезщетение за причинените болки и страдания в едно със законната лихва от датата на произшествието - 11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 3609.81лв. обезщетение за имуществени вреди. — разходи за лечение, поради претърпяна на 10.10.2019 г. от лицето трудова злополука, по което дело ответникът е бил привлечен като подпомагаща страна ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ••••. Не се спори, че решението е било потвърдено в цялост от Окръжен съд Разград с Решение № 72 от 16.05.2022г. по вгд 68/2022г. по описа на ОС Разград, като поради необжалването му, постановеното решение е влязло в сила. Съгласно представеното удостоверение от ЧС Д. по и.д.№ 2022762400466, въз основа на посоченото по-горе решение на С. С.И. е изплатена сума 232 403, 11 лв., от които 223005, 16 лв. задължения и 9397, 95 лв. такси по изпълнението. При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Ищецът в исковата молба твърди, че застрахователният договор е сключен в полза на третото лице ( работникът претърпял трудова злополука) и предмет на застраховката не е неговата (на работодателя) гражданска отговорност, съответно не е легитимиран да получи застрахователното обезщетение, макар да е страна по правоотношението. По силата на закона (на осн. чл.200 от КТ), т.е. при липса на интерес, е платил както собственото си задължение, така и на застрахователя към застрахования в размер на застрахователния лимит, поради което е встъпил в правата на кредитора срещу застрахователя-длъжник. Следователно квалификацията на иска е по чл.74 ЗЗД. Тъй като претенцията основана на чл.435 от КЗ се предпоставя от сочено наличие на застраховка покриваща гражданската отговорност на застрахования, удовлетворил увреденото от него лице, каквито твърдения не се съдържат в исковата молба, то квалификацията на иска следва де е дадената, а не по чл.435 от КЗ. Съгласно нормата на чл.74 от ЗЗД, този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Съгласно нормата на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, т.е. на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” /обн., ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г./. Както се сочи в практиката на ВКС(Решение № 196/17.02.2016 г. по т.д.№ 3034/2014 г. на първо ТО на ВКС), „…Чл.52, ал.1 ЗЗБУТ/ Закон за здравословни и безопасни условия на труд/ предписва задължителното сключване на застраховка „трудова злополука”, по отношение на лица, чиято работа е в риск. Този текст урежда административното задължение на работодателя да сключи застрахователен договор за своя сметка, но в полза на своите работници, като поеме плащането на определените по него застрахователни премии. Предмет на застраховане е животът и телесната цялост на работниците. Именно поради този предмет – застрахованото лично благо, изплатената от застрахователя сума се кумулира с обезщетението, което застраховащия работодател дължи, тъй като не е уредена като имуществена отговорност- не е за имуществената отговорност на работодателя. Имуществената му отговорност при увреждане живота и здравето на работниците при трудова злополука и професионална болест е уредена в чл.200 КТ. Нормата установява предпоставките за възникване задължението на работодателя, като му възлага задължението да възмезди изцяло настъпилите вреди в резултат на трудова злополука, респ. професионална болест. Наред с това, както бе обосновано чл.52 ЗББУТ урежда административното задължение на работодателя да сключи застрахователен договор за своя сметка, но в полза на своите работници, като поеме плащането на определените по него застрахователни премии. С настъпване на правопроизводящият юридически факт – трудова злополука или професионално заболяване- за застрахования се пораждат права към застрахователя, но наред с това възниква и имуществената отговорност на работодателя. Възможността за паралелното осъществяване на тези права се извежда от установеното с чл.200, ал.4 КТ определящ, че от дължимото от работодателя обезщетение, трябва да се приспаднат всички суми, получени от застраховката, поддържана от работодателя в полза на работника. От така очертаната възможност се извежда и интереса на работодателя от сключване на застрахователния договор, свързан с обезпечаване на определена сума, която да покрие част от дължимото при уврежданията, получени от работника при настъпване на застрахователното събитие, именно защото за вредите от трудова злополука или професионална болест неограничено отговаря работодателя – арг. чл.200, ал.1 КТ. Този регламент е в съответствие с правната уредба на застраховката „ злополука”- чл.231, ал.2. КЗ /отм./. Изводът се подкрепя и с оглед уреденото в чл.238, ал.2 КЗ/отм./ съотношение между застрахователната сума, която изплаща застрахователя и обезщетението за вреди, претърпени от застрахованото лице. От изложеното следва, че задължителната застраховка „трудова злополука„ не изключва отговорността на работодателя, а тъкмо обратното, подпомага го при обезщетяване на вредите по чл.200 КТ. Или задължението на застрахователя, с оглед уговореното в договора между него и работодателя се изчерпва с изплащане на застрахователната сума при настъпване на указания в договора трудов травматизъм на работниците или служителите на работодателя, съобразно чл.238 КЗ/отм./. Неговата отговорност, именно поради изложения характер на обсъжданата застраховка – без пряко обезщетително действие не може да бъде разширявана, поради това, че работодателя е въвел клаузи, които съответстват непълно на риска от осъществяваната от него трудова дейност и могат като правна последица при трудов травматизъм, да доведат до недължимост на договорената застрахователна сума, тъй като отговорността за възмездяване на вредите, както бе обосновано вече е изцяло на работодателя. Или той е този който следва да обезщетени пострадалия напълно, независимо от заплатената застрахователна сума, респективно ако същата не е заплатена, поради лошо договаряне. Именно той при неизплащане на застрахователна сума от застрахователя, поради клауза въвеждаща ограничения в действието на застраховката, ще дължи в по-голям размер обезщетение за вредоносния резултат, произтичащ от трудовата злополука“. При така установената практика следва да се приеме, че доколкото са налице паралелно съществуващи права на увредения от трудовата злополука по отношение на застрахователя – по сключената в негова полза задължителна застраховка „трудова злополука“ и спрямо работодателя по чл.200 КТ, като предмет на застраховката не се явява отговорността на последния, плащането от работодателя на осн. чл.200 от КТ не е погашение на чуждо задължение, а на неговото собствено. Следователно той не е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя, сочещо на неоснователност на иска. В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски, съгласно представения списък – 4 281, 35 лв. Воден от гореизложеното съдът