Решение № 160 от 25.8.2025 г. на Районен съд - Монтана по дело № 373/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН. Наказателно производство е образувано по жалба на З. С. Ж. от град Монтана, чрез пълномощника си адв.В. Д., против Наказателно постановление № 11-01-828/28.03.2025 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София /АДФИ/, с което за нарушение по чл.182 ал.1 т.1 във връзка с чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 5147.02 лева на основание чл. 250 ЗОП /ДВ, бр. 13/2016г./ във връзка с чл.3 ал.1 от ЗАНН. В жалбата си въззивникът излага оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, както и че към датата на издаване на атакуваното НП, провеждането на процедура по чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, не представлявало административно нарушение. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на административнонаказания излага доводи за наличие на предвидените предпоставки за провеждане на процедура по „пряко договаряне“. Представя писмена защита, в която доразвива тезата си, както и излага съображения за неправилно приложение на материалния закон, неспазване на изискванията съгласно чл. 46 от ЗНА и чл.3 ал.2 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено в цялост. Въззиваемата страна – редовно призована, се явява, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д., представя писмена защита, в която са развити доводи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Претендира разноски, моли НП да бъде потвърдено. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Със Заповед ФК-10-722 от 30.07.2024 г. на зам. директора на АДФИ - гр. София, на св. Н. В. С. – държавен финансов инспектор било възложено да извърши финансова инспекция в Община Монтана със задача „Проверка за законосъобразност на сключени през 2023г. договори за обществени поръчки в резултат на проведени процедури по договаряне по реда на чл.18 ал.1 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането им, посочени в закона“. На 03.02.2023г. в Община Монтана е получена Докладна записка от кметския наместник на с.Долна Рикса относно необходимостта от почистване на речното корито на река Цибрица около моста над нея. Със Заповед № 344/08.02.2023 г. на кмета на Община Монтана била назначена комисия за извършване на оглед на речното корито на река Цибрица при село Долна Рикса. С протокол от 09.02.2023г. комисията предлага „почистване на речното корито, възстановяване на праговете и укрепване на речните брегове“. Било изготвено техническо предписание от 18.03.2023г, ведно с количествена сметка. С оглед констатациите на комисията и очакваните обичайни пролетни дъждове, кметът на Община Монтана преценил, че изборът на възлагане на обществена поръчка чрез процедура на пряко договаряне на основание чл.182 ал.1, т.1 от ЗОП е обоснован и законосъобразен. С Решение № F352069 от 27.03.2023г. била открита процедура на пряко договаряне от кмета на Община Монтана З. Ж. по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, с правно основание чл.182 ал.1, т.1 от ЗОП, с предмет: „Възстановяване на прагове в речното корито на река Цибрица под стоманен мост югозападно от село Долна Рикса“. На 24.04.2023г. бил сключен Договор между Община Монтана - възложител и „Черноморски водолазен център“ ООД гр.Варна – изпълнител със задача „Възстановяване на прагове в речното корито на река Цибрица под стоманен мост югозападно от с.Долна Рикса“. Цената на договора била 102 940.40 лева с ДДС, със срок на изпълнение два месеца от датата на подписването. С писмо от 15.08.2024г. АДФИ изисква от кмета на Община Монтана писмен отговор доколко е имало необходимост от действия, които изискват неотложност; били ли са налице изключителни обстоятелства по смисъла на пар. 2, т. 17 от ДР на ЗОП и дали същите не са могли да бъдат преодолени при спазване сроковете на състезателните по вид процедури при възлагане. В отговор с писмо на ДГ – зам. кмет на Община Монтана, е посочено, че неотложността била „мотивирана с очакваните обичайни пролетни дъждове“. Твърди се, че в случая били „налице изключителни обстоятелства“ по смисъла на пар. 2, т. 17 от ДР на ЗОП – „обстоятелства, които могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората“. По време на извършената проверка, АДФИ не установили неотложността на необходимите ремонтни дейности да е възникнала вследствие на изключителни обстоятелства. В резултат на финансовата инспекция на Община Монтана от свидетелката Н. В. С. - държавен финансов инспектор от Трети отдел на дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ е съставен АУАН № 11-01-828/01.11.2024 година. В акта е отбелязано че на 27.03.2023г, в град Монтана, З. С. Ж., в качеството си на кмет на Община Монтана и публичен възложител на обществени поръчки, по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от Закона за обществените поръчки, с решение № F352069 от 27.03.2023г, е открил и провел процедура по вид „пряко договаряне” за възлагане на обществена поръчка за услуга по чл. 18, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки с предмет: „Възстановяване на прагове в речното корито на р. Цибрица под стоманен мост югозападно от с. Долна Рикса“, без да са били налице условията, посочени в чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, в резултат на която е сключен договор №C89010 от 24.04.2023 г. АУАН съставен за нарушение на разпоредбата на чл.182 ал.1, т.1 във вр. с чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП е съставен в присъствието на кмета на Община Монтана - З. С. Ж. и е лично подписан от него. Срещу съставения АУАН е постъпило възражение рег. № 11-01-828/11.11.2024 година от жалбоподателя Ж.. Директора на АДФИ в качеството си на АНО след запознаване с цялата преписка, АУАН и възражението по него счел нарушението за безспорно установено, поради което издал атакуваното НП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Всеки от тях дава показания по факти, които лично е възприел. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42, чл.43, ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1 ЗАНН. Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване. Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Въззивният съд прецени, че НП е издадено в нарушение на материалния закон. С НП на въззивника е наложено наказание на основание чл.250 от ЗОП /ДВ, бр. 13 от февруари 2016 г./ във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл.182 ал.1, т.1 във вр. с чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП, във връзка с чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП за следното: на 27.03.2023г, в гр. Монтана, област Монтана, З. С. Ж., в качеството си на кмет на Община Монтана и публичен възложител на обществени поръчки по чл.5 ал.2, т.9 от Закона за обществените поръчки, с Решение № F352069 от 27.03.2023г. е открил процедура на пряко договаряне по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, с предмет: „Възстановяване на прагове в речното корито на р. Цибрица под стоманен мост югозападно от с. Долна Рикса“, без към датата на откриване на процедурата да са били налице законовите основания, посочени в чл.182 ал.1, т.1 от ЗОП. В резултат на проведената процедура на пряко договаряне по чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП, без да са били налице условията за нейното провеждане по чл.182 ал.1, т.1 от ЗОП, е сключен договор № С89010 от 24.04.2023 г. с предмет: „Възстановяване на прагове в речното корито на река Цибрица под стоманен мост югозападно от с. Долна Рикса“, с изпълнител „Черноморски водолазен център“ ООД, гр. Варна. АНО е посочил в мотивите и в диспозитива на обжалваното НП, че е нарушена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.1 във връзка с чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП. Неправилно АНО е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. В случая, на административнонаказания е наложена глоба на основание чл.250 от ЗОП, която разпоредба в редакцията към момента на издаване на НП е предвиждала, че възложител, който проведе процедура по чл.18 ал.1, т.3 – 10 или т.13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Не е спорно по делото обстоятелството, че възложителят с решение от 27.03.2023г. е открил провел процедура на пряко договаряне по чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП. Междувременно обаче, още преди съставянето на АУАН, съответно и на НП, е настъпила промяна в законодателството, като от 01.01.2024г. е влязло в сила изменение на чл.250 от ЗОП, след което тази разпоредба на закона не предвижда административно-наказателна отговорност за възложител за деяние, свързано с провеждане на процедура по чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП, а само за процедурите, визирани в чл.18 ал.1, т.1-7 от ЗОП. Законодателят е създал нова разпоредба - чл. 250а от ЗОП , според която „възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10, и не повече от 24 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13.“ Чл. 250а от ЗОП предвижда наказуемост (при това по-тежка от предвидената в старата и изменена редакция на чл. 250 ЗОП) за възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП – процедура на „пряко договаряне“, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона. Очевидно е, че деянието, наказуемо по чл. 250а от ЗОП, се изразява в сключване на договор в резултат на такава процедура, а самото провеждане на процедурата не е предвидено като наказуемо деяние. АНО е наложил наказание по чл.250 от ЗОП за провеждане процедура на пряко договаряне по чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП, като посочил и че бил сключен договор без да са налице условията за нейното провеждане по чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП. С горецитираните изменения на ЗОП, наказуемостта за провеждане на процедура по чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП е отпаднала. Към настоящия момент, сключването на договор вследствие проведена процедура на пряко договаряне представлява нарушение по чл.250а от ЗОП (което е по-тежко наказуемо спрямо предвиденото нарушение по чл. 250 от ЗОП). АНО правилно е отчел настъпилите изменения в ЗОП, но неправилно е приравнил сключването на договор вследствие проведена процедура на „пряко договаряне“ и единствено провеждането на такава процедура. Изнесените доводи в обстоятелствената част на НП, че между старата и новата санкционна разпоредба нямало разлика, тъй като, за да има сключен договор, задължително следвало да има и проведена процедура по пряко договаряне и съответно нарушението било съставомерно и при новия закон, то не се споделя от съда, поради следните съображения: първо, становището, че провеждането на процедурата по ЗОП и сключването на договор са еквивалентни противоречи на самия закон. В чл.108 от ЗОП са изчерпателно посочени случаите кога завършва процедурата по ЗОП и сключването на договор не фигурира там. Съгласно цитираната разпоредба процедурите по този закон завършват с решение за: 1. определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, включително по договор, сключен въз основа на ДСП или квалификационна система; 2. определяне на изпълнители по рамково споразумение; 3. класиране на участниците и/или присъждане на награди и/или други плащания в конкурс за проект; 4. прекратяване на процедурата. На следващо място, видно от разпоредбите на ЗОП самият законодател прави разлика между провеждане на процедура и сключване на договор. В чл.250 от ЗОП в актуалната му редакция, съставомерно е провеждането на процедури по чл.18 ал.1, т.3-7 от ЗОП (при които също се сключва договор), а в нормата на чл.250а от ЗОП съставомерно е сключването на договор, който е елемент и то основен от възлагането на обществената поръчка. Поставянето на тъждество по аналогия между предвиденото нарушение съгласно чл. 250 от ЗОП и чл.250а от ЗОП е незаконосъобразно и с оглед императивната разпоредба на чл.46, ал.3 от ЗНА. На следващо място, следва да бъде посочено и това, че между датата на вземането на решение за откриване на процедурата и датата на сключването на договора винаги има разлика, което изначално сочи за друго, различно деяние (нарушение), извършено на друга дата. Предвид законодателните изменения в ЗОП, наказуемостта за провеждане на процедура по чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП е отпаднала. На основание чл.3 ал.1 от ЗАНН - за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Към датата на сключването на договора – 24.04.2023 г., разпоредбата на чл. 250а от ЗОП не е била в сила и не се явява приложима. Въззивният съд приема, че е осъществена хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – преди влизане в сила на процесното НП са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца – отпаднала е наказуемостта по административен ред за посоченото деяние /така и Решение № 242 от 05.03.2025 г. на Административен съд – Монтана/. При изложеното по-горе, настоящият съд счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Безпредметно, с оглед извода на съда за отпаднала наказуемост на деянието, за което е наложено административно наказание на въззивника с атакуваното наказателно постановление, се явява обсъждането по същество на въпроса били ли са налице в разглеждания случай предпоставките на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП за провеждане от възложителя на процедура на „пряко договаряне“. В хода на производството, разноски са претендирани и от двете страни. С оглед изхода на делото такива се дължат само от въззиваемата страна. Жалбоподателят е представил Списък на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева за процесуално представителство. Съдът намира, че в случая не е налице прекомерност на възнаграждението, като съобрази материалния интерес и възможността страните свободно да договарят адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че следва да уважи претендираните разноски от жалбоподателя и възлага същите в тежест на въззиваемата страна. Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Монтана