Решение № 1196 от 10.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 11/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.107 от ЗГР. Образувано е по жалба на Н. Т. М., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], чрез адв.Ж. И. Б. от АК-Стара Загора, съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 1 против Отказ, обективиран в Писмо изх.№9100-2041/1/ от 16.12.2024г. на Кмета на Община Враца. Жалбоподателката твърди, че оспореният административен акт е неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, извършен в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени и да върне преписката за извършване на заявената административна услуга - издаване на заверен препис от първичен акт за раждане и пълна справка за родствени връзки, като съдът определи и срока за извършването на услугата. Претендира разноски по делото, с определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА. Ответникът - Кметът на Община Враца, чрез процесуалния си представител, с депозираното в съдебно заседание писмено становище, оспорва жалбата и счита същата за изцяло неоснователна и недоказана. Излага съображения по същество. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със съответен правен интерес. Оспорването е направено в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК - отказът, обективиран в Писмо изх.№9100-2041/1/ от 16.12.2024г., е връчен на пълномощника на жалбоподателката на датата 17.12.2024г., видно от приложеното към административната преписка известие за доставяне, а жалбата е подадена на 30.12.2024г., когато й е поставен рег.№ към 9100-2041-/2//30.12.2024г. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 12.12.2024г. жалбоподателката Н. Т. М., чрез пълномощника си адв.Ж. И. Б., е подала до Кмета на Община Враца Искане с рег.№9100-2041/12.12.2024г. за издаване на: 1.заверен препис от първичен акт за раждане с вероятен номер 1010/26.07.1983г., съставен на М. К. Н., родена на [дата]. в [населено място] от майка К. В. Н. и баща – неизвестен; 2.пълна справка за родствени връзки от регистрите по гражданско състояние и НБД „Население“ на рождения родител К. В. Н., с [ЕГН] /родители, братя и сестри, съпруг и деца/. Посочила е, че с Решение №456 от 28.10.2024г., постановено по гр. дело №542 по описа за 2024г., Плевенският окръжен съд е постановил да й бъде предоставена информация за биологичния й произход на основание чл.105 от СК. Позовала се е на разпоредбата на чл.105 ал.4 от СК, във връзка с чл.297 от ГПК. Към искането са приложени документи, които са описани. С оспорения административен акт - Писмо изх.№9100-2041/1/ от 16.12.2024г. на Кмета на Община Враца е постановен отказ за издаване на исканите документи, а именно: заверен препис от първичен акт за раждане и пълна справка за родствени връзки, със следните мотиви: „Видно от приложеното съдебно решение №456 от 28.10.2024г., постановено по гр. дело №542 по описа за 2024г. на Плевенски окръжен съд, влязло в законна сила на 14.11.2024г., действително съдът разрешава, на основание чл.105 ал.1 от СК да бъде предоставена информация на Н. Т. М. за биологичния й произход. В диспозитива на решението, обаче, съдът изрично е посочил начина на разкриване на тази информация, а именно, чрез осигуряване на достъп и получаване на преписи по конкретно посочени съдебни дела по описа на Плевенски районен съд /гр. дело №1403/1983г./ и на ПОС /гр. дело №542/2024г./. Видно от представеното Решение №456/28.10.2024г., постановено по гр. дело №542 по описа за 2024г. на Плевенския окръжен съд е, че е разрешено на основание чл.105 ал.1 от СК да бъде предоставена информация на Н. Т. М. за биологичния й произход, чрез осигуряване на достъп и получаване на преписи от документи по гр.д. №1403/1983г. по описа на Плевенски районен съд, по което е допуснато осиновяването й, както и на достъп и получаване на преписи от документи по гр. дело №542/2024г. по описа на ПОС. Решението е влязло в законна сила на 14.11.2024г., видно от направеното отбелязване. По делото е представено и удостоверение за раждане, издадено на 01.08.1983г. от ОбНС-Враца, въз основа на Акт за раждане №1010/26.07.1983г. на М. К. Н., родена на [дата]. в [населено място] от майка К. В. Н. и баща - неизвестен. При тези данни, настоящият съдебен състав счита следното: Искането за издаване на удостоверение за родствени връзки представлява по същество искане за извършване на административна услуга, попадаща в хипотезата на §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията. Съгласно разпоредбата на §8 от ПЗР на АПК, за административните услуги се прилагат нормите в кодекса за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Удостоверението за родствени връзки е удостоверителен административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК и чл.24 ал.1 от ЗГР, с който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и подлежи на обжалване по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗГР, кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината. На основание чл.24 ал.1 от ЗГР, общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като ал.2 предвижда, че редът за издаване и образците на удостоверенията по ал.1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл.23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация. Легалното определение на чл.1 ал.2 от ЗГР сочи, че гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. На гражданска регистрация подлежат всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България. С чл.2 ал.1 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е предвидено, че удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от Кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Предвид това, оспореният отказ е издаден от компетентен орган - от Кмета на община Враца. В случая в оспорения отказ са изложени основанията за издаването му. Липсата на наименование на отказа не е недостатък във формата му, тъй като жалбоподателката се защитава срещу посочените факти. Административният акт е издаден при спазване на изискванията на чл.59 ал.2, т.1 - 6 и т.8 от АПК и не са налице съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната му. Изявлението /указанията/ пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва административният акт не е част от фактическите и правни основания, както и разпоредителната му част, поради което неспазването на чл.59 ал.2, т.7 от АПК води само до удължаване на срока за оспорване. С искането с рег.№9100-2041/12.12.2024г. жалбоподателката е поискала издаване на удостоверение /наречено справка/ за родствени връзки на рождения родител - К. В. Н., с [ЕГН] /родители, братя и сестри, съпруг и деца/. Позовала се е на влязлото в сила Решение №456 от 28.10.2024г., постановено по гр. дело №542 по описа за 2024г. на Плевенския окръжен съд, с което е разрешено на основание чл.105 ал.1 от СК да й бъде предоставена информация за биологичния й произход, чрез осигуряване на достъп и получаване на преписи от документи по гр.д. №1403/1983г. по описа на Плевенски районен съд, по което е допуснато осиновяването й, както и на достъп и получаване на преписи от документи по гр. дело №542/2024г. по описа на ПОС. Разпоредбата на чл.5 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението предвижда, че: ал.1) удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници; ал.2) удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал.1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. По делото няма представени доказателства, че жалбоподателката е законен представител на лицето, за което се иска предоставянето на данни, а именно на К. В. Н. /по чл.28 и чл. 29 от ГПК / или нейн наследник /няма данни лицето да е починало/, поради което не са налице хипотезите по чл.5 ал.1 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012г. Още повече, че осиновяването не е отменено /данни и твърдения в този смисъл няма по делото/ и следователно между жалбоподателката и биологичната й майка не са налице съществуващи родствени връзки. Същите са прекъснати /заличени/ с акта на осиновяване. Освен това жалбоподателката не е обосновала искането си с това, че удостоверението й е необходимо за изпълнение на нейни законоустановени правомощия и не е представила пълномощно с упълномощител К. В. Н.. За неприложимо към настоящия казус съдът счита съдебното решение, на което жалбоподателката се позовава и което нейният пълномощник представя в съдебно заседание, а именно Решение №3020 от 26.02.2020г. по адм. дело №6518/2019г. на ВАС, тъй като в случая, жалбоподателката нито в искането си по Кмета на община Враца, нито в жалбата си против отказа му да й издаде исканото удостоверение за родствени връзки, излага твърдения и доводи в посока, че исканото удостоверение за родствени връзки на биологичната й майка й е необходимо във връзка със защита на живота и здравето на жалбоподателката /какъвто е разгледания случай в цитиранато по-горе съдебно решение/. В случая, по делото не са налице данни относно това поисканото удостоверение за родствени връзки да е от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на законни права и интереси на жалбоподателката, по смисъла на разпоредбата на чл.106 ал.1, т.1 от ЗГР. За пълнота на изложението, съдът счита за нужно да отбележи и това, че съгласно разпоредбата на чл.186 от ГПК, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. На основание чл.144 от АПК, нормата на чл.186 от ГПК е приложима и в съдебните производства по реда на АПК. Според чл.133 ал.1 от НПК, по искане на заинтересованото лице съдът или органът на досъдебното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и общинските органи, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност. Посочените норми предоставят право на страна в съдебен спор или досъдебно производство по преценка на съда или органа на досъдебното производство да му бъде издадено удостоверение, чрез което административният орган да му издаде удостоверение за родствени връзки за конкретно лице. В случая такива удостоверения от съд или орган на досъдебно производство не са налице. От изложеното следва, че не са налице и предпоставките на чл.5 ал.2 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на жалбоподателката на удостоверение за родствени връзки на лицето К. В. Н.. Освен това е налице установен ред за предоставяне на данни за родствени връзки, като този ред предвижда запазване на интересите на лицето, за което се отнасят данните. Оспореният отказ е в съответствие с целта на закона - чл.6 ал.2 от АПК, тъй като при предоставяне на данни за рождения родител не по установения от закона ред, би могло да се засегнат права и интереси на третото лице - К. В. Н.. Затова жалбата в горепосочената част ще следва да се отхвърли, като неоснователна. Във връзка с отказа на ответника да издаде на жалбоподателката заверен препис от първичния й акт за раждане, съдът счита следното: Ответникът е следвало да вземе предвид обстоятелствата, че искането е депозирано от лице, което попада в кръга на лицата, определени в ЗГР и Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, които имат право да искат издаване на преписи от актове за гражданско състояние. Следвало е да съобрази и разпоредбата на чл.105 ал.4 от СК, съгласно която, държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, са длъжни да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по ал.1 /да бъде предоставена информация за произхода на осиновения/, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение. В случая, с влязлото в сила съдебно решение, е допуснато разкриването на данните за биологичния произход на жалбоподателката, а поисканата от нея информация от ответника - заверен препис от първия й акт за раждане я касае нея лично. Съгласно нормативната уредба първичният акт за раждане на жалбоподателката следва да се съхранява в общината по местораждането й - в случая Община Враца. В обжалвания отказ административният орган препраща към делото за осиновяване. Жалбоподателката, чрез пълномощника си, твърди, че в кориците на делото на Плевенския районен съд се съдържа само препис от първоначалното удостоверение за раждането й, който представя. При тези данни се налага изводът, че административният орган не е изяснил и въпросът къде точно се намира оригиналът на документа, от който жалбоподателката иска препис. Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспореният отказ, обективиран в писмо №9100-2041 /1//16.12.2024г. на Кмета на Община Враца в частта, с която е отказано на жалбоподателката да й бъде издаден заверен препис от първичния й акт за раждане се явява незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен, а преписката в тази й част - следва да бъде изпратена на кмета на Община Враца за ново произнасяне по искането на Н. Т. М. рег.№9100-2041/12.12.2024г. за издаване на заверен препис от първичния й акт за раждане, съобразявайки се с мотивите на настоящето решение. В гореизложения смисъл е Решение №1113 от 01.10.2024г. на АдмС - Ямбол по адм. д. №262/2024г. По разноските: Предвид изхода на делото, Община Враца ще следва да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски по делото за държавна такса в размер на 10 лева. В тежест на Община Враца и съответно в полза на пълномощника на жалбоподателката - адвокат Ж. И. Б. от Адвокатска колегия – [населено място] ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред настоящата съдебна инстанция в размер на 250 лв., на основание чл.38 от ЗА. Адвокатско възнаграждение в този размер е съобразено с частичното уважаване на жалбата, както и с фактическата и правна сложност на делото, необходимата професионална квалификация за защита по подадената жалба и труда за осъществяването й. Съобразно частичното отхвърляне на жалбата, в полза на Община Враца, към която се числи ответникът, ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения, Административен съд - Пловдив