Решение № 2492 от 11.4.2023 г. на Административен съд - София-град по дело № 1906/2022 г.

Административен съд - София-град11.04.2023 г.докладчик Маргарита Немска

Мотиви

Производството е по реда на чл. 156-161 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба вх.№ 53-04-72/24.01.2022г. по описа на ОДОП С. при ЦУ на НАП от търговско дружество “Гранит Строй Инвест“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], вх.А, ет. 3, ап.10, представлявано от управителя А. В. А. чрез адв. П. Н. със съдебен адрес –гр.С., [улица], ет.4 срещу издадения на дружеството Ревизионен акт № Р-22221021000517-091-001/20.10.2021г. издаден от Р. Р. Б. -орган възложил ревизията и В. В. П. –ръководител на ревизията, частично изменен и потвърден с Решение № 1659/25.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - [населено място] при ЦУ на НАП, в частта за установените задължения по ЗДДС от месец 08.2019г. до м.01.2020г. и относно установените данъчни задължения по ЗКПО за 2019г. Жалбоподателят твърди, че оспореният РА е незаконосъобразен, тъй като становището на органите по приходите за фиктивност на спорните доставките е необосновано и неподкрепено от събраните доказателства. Излагат се твърдения за материална незаконосъобразност на акта, както в частта по ЗДДС, така и в частта по ЗКПО. Сочи се, че са налице достатъчно писмени доказателства, които дават яснота, относно вида на договорените услуги– фактури, доказателства за плащане и счетоводни регистри. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процесуалния си представител адв.М., която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореният ревизионен акт. Претендира разноски по представен списък. Ответникът – Директора на Дирекция ОДОП С. към ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Т. П. оспорва жалбата, намира, че в съдебното производство не са представени такива доказателства, въз основа на които да бъде приета различна фактическа обстановка, напротив събраните доказателства изцяло подкрепят изводите на ревизиращия орган. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен Съд С. - град, ІІІ отделение, 61 състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи, изразените становища на процесуалния представител на ответника по оспорването и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното: По допустимостта на жалбата: Оспореният ревизионен акт е връчен по електронен път на 09.11.2021г. /лист 59 от делото/ Жалбата до директора на ДОДОП С. при ЦУ на НАП е подадена на 05.11.2021г. /вх. № 53-06-8700 по описа на ТД –НАП С./. Решение № 24/04.01.2022г на Директора на ОДОП С. е връчено по електронен път на 10.01.2022г., а жалбата до АССГ е депозирана чрез Д“ОДОП“ –С. на 24.01.2022г. с вх.№ 53-04-72 т.е. жалбата е постъпила в законния 14- дневен срок и същата е допустима. Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че е сезиран от надлежна страна- участник в административното производство срещу акт, с който се засягат нейни права и интереси, поради което е подлежащ на оспорване, а жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22221021000517-020-001 от 29.01.2021г., връчена на електронен адрес на 23.02.2021 г., издадена от Р. Р. Б. на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП С. /, оправомощена със Заповед №РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП/, е възложено извършването на ревизия на „ГРАНИТ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД за определяне на задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност по ЗДДС за отделните данъчни периоди от 07.08.2019 г. до 31.12.2020 г. и по ЗКПО за данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22221021000517-092-001/23.08.2021г., връчен на 24.08.2021г. по електронен път. От ревизираното дружество е подадено Искане за удължаване на срока за подаване на възражение с вх. №53-00-828•2/09.09.2021г. Издадено е Уведомление №Р- 22221021000517-РУС-001 /13.09.2021 г., с което „ГРАНИТ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД е уведомено, че срокът е удължен до 07.10.2021г. На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното дружество не е подадено възражение срещу констатациите в РД. Ревизията е приключила с РА №Р-22221021000517-091-001/20.10.2021 г., издаден от Р. Р. Б., на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията, й В. В. П.^ на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията. - С РА по отношение на „ГРАНИТ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД са установени задължения за довнасяне в общ размер на 12 783, 04 лв. /ДДС в размер на 7 632, 08 лв., Корпоративен данък - 2 975, 15 лв, и лихви - 2 175, 82 лв./. С Решение № 24/04.01.2022г. на директора на Д“ОДОП“ –С., РА е изменен, като установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 08.2019 г. - данък за възстановяване в размер на 8 691, 60 лв. е определен на данък за възстановяване в размер на 9 624, 93 лв.; и установения с РА резултат по ЗКПО за 2019 г. - корпоративен данък в размер на 5 516, 50 лв. е определен на корпоративен данък в размер на 5 049, 83 лв., ведно със съответните лихви; Със същото решение, РА е потвърден в останалата оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди от м. 09.2019 г. до м. 01.2020 г., и м. 05.20201., ведно със съответните лихви. В настоящото производство с нарочна писмена молба от 11.04.2022г. и допълнение към жалбата от 24.03.2022г. / лист 114-122 от делото/ от процесуалния представител на жалбоподателя, е уточнен предметът на оспорване в настоящото производство, а именно РА, в частта потвърден с Решението на директора на Д“ОДОП“ –С. по ЗДДС, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по фактури, издадени от „Вита 2015“ ЕООД, „Орси -2015“ ЕООД, „Шони Тео“ ЕООД, „Силабус“ ЕООД и „Паркинги и гаражи- А“ ЕООД за периода от месец 08. до м.01.2020г. и в частта на РА, която е изменена с Решението на Директора на Д“ОДОП“ –С. по ЗКПО за данъчен период 2019г. За ревизирания период м.05.2020г., относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура от „Елмакс 2000“ ЕООД за данъчен период м. 05.2020г. РА не се оспорва. Не се оспорва и РА, относно начислените лихви за данъчен период м.03.2020г. в размер на 330, 05 лева, относно повторно включена през м.01.2020г. фактура с № [ЕГН]/30.12.2019г. с данъчна основа 97 384.56 лв. и ДДС в размер на 19 476.91 лв., след като дружеството е ползвало право на данъчен кредит по тази фактура през м. 12.2019 г. През м. 03.2020 г. цитираната фактура е включена в дневника за покупки със знак минус и с посочено основание анулирана фактура. Във връзка с неправомерно ползвания данъчен кредит върху сумата от 19 476.91 лв. ревизиращите органи са начислили лихва в размер на 330, 05 лв. Процесната ревизия е първа за спорните периоди и вид данъчни задължения. С цел установяване на факти и обстоятелства и събиране на доказателства от значение за определяне данъчните задължения на ревизираното дружество са предприети процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, който по силата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от ревизионния акт. На първо място, е спазен срокът по чл. 109 от ДОПК, с оглед надлежното упражняване на правомощието за образуване на процесното ревизионно производство, с посочената по- горе ЗВР, в рамките на 5- годишния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК, ревизията може да се възлага от: т. 1 органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция или т. 2 изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен директор– за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и приетите по делото Заповед № РД-01-128/18.02.2020г. на Директора на ТД –НАП С., с която са определени служителите, които да изпълняват функции на компетентен орган по чл.112 ал.2, т.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК., в кръга на определените им правомощия /в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС/. Съгласно чл.119, ал.2 ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Решение № 24/04.01.2022г. също е издадено от компетентен орган –директор на Д“ОДОП“- С., при условията на заместване съгласно Заповед № ЗЦУ-1891/21.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП и Заповед № 13176/21.12.2021г. на изп.директор на НАП, с която е разрешено ползване на платен годишен отпуск на директора на ОДОП-С., вкл. и за 04.01.2022г. / лист15 и 16 от делото/ Компетентността на органа, подписал посочените по- горе заповеди и оспорвания РА е установена с официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила, която не е оборена. Изложеното до тук води до извод, че ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи. Настоящата инстанция констатира, че РА е подписан с електронни подписи от органите по приходите– негови издатели. Съгласно чл. 3 от ЗЕДЕУУ (ред.- ДВ, бр.85 от 2017 г., действаща към момента на издаване на РА) електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.); като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. В конкретния случай РА е създаден като електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ, по отношение на които с оглед фикцията, установена в ал.2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Именно като електронен документ, подписан от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, актът е изпратен като електронно съобщение и връчен на ревизираното лице по реда на чл.30, ал.6 ДОПК и това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. С оглед разпореденото от законодателя в чл.184, ал.1 ГПК, приложима в съдебното производство по оспорване на РА на основание § 2 ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени на съда като възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната. Това е относимо и за РД, ЗВР и ЗИЗВР. Валидността на КЕП не е оспорена от жалбоподателя в настоящото съдебно производство. На следващо място, спазени са процесуалните правила за извършването на ревизията. Ревизионният акт е издаден в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт. Оспореният РA съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Липсват данни за допуснати съществени процесуални нарушения- такива, които съществено са ограничили процесуалното право на защита на засегнатото лице в хода на ревизионното производство, актът е съобразен със закона, издаден е в съответната форма и съдържа необходимите реквизити. Ревизиращият екип е изследвал всички факти и обстоятелства, които са от значение за доказване на реалността на доставката на стоки и на предоставените транспортни услуги, както и обективната възможност на доставчиците да ги извършат. Подробно са анализирани всички представени от жалбоподателя писмени доказателства, включително, такъв анализ е извършен и от решаващия орган. В хода на ревизията е извършено и посещение в счетоводството на „ГРАНИТ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, документирано с Протокол /Обр. Кд: 73/ №АА1718064 от 04.08.2021 г. Проверени са първичните и вторични счетоводни, търговски и банкови документи на дружеството, находящи се на адрес: [населено място], [улица]№10. Установено е, че през ревизираните данъчни периоди дейността на „ГРАНИТ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД е свързана със строителство на жилищни и нежилищни сгради, инвестиции в недвижими имоти, управление на проекти. От представените документи е констатирано, че дружеството извършва СМР по договор на обект „Рилец“ чрез подизпълнители и на обекти на основни възложители „СТРОЙИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ООД и „СОФСТРОЙИНВЕСТ БИЛДИНГ“ ЕООД на отделните им обекти, находящи се в [населено място], [улица], [улица] [улица]. Във връзка с осъществяване на дейността си на „ГРАНИТ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД е закупувало стоки и е получавало услуги от трети лица — доставчици, за които са издавани фактури. По отношение на доставките от „Орси-2015“ ЕООД, органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по две фактури, включени в дневника за покупки на жалбоподателя за данъчен период м. 10.2019г., а именно фактура № [ЕГН]/03.10.2019г. с данъчна основа 329, 08 лева и ДДС в размер на 65, 82 лева и фактура № [ЕГН]/24.10.2019г. с данъчна основа 53, 08 лева и ДДС в размер на 10, 62 лева. Посочените фактури са включени в дневника за продажби на доставчика, но като издадени с получател „СТРОЙ АЛИЯНС ИНВЕСТ“ Д. с ЕИК[ЕИК], а не с получател ревизираното дружество. Фактурите не са представени от доставчика, нито от ревизираното лице. По отношение на доставките от „ВИТА 2015“ ЕООД, ревизиращите органи са установили, че „ГРАНИТ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактури №[ЕГН]/11.10.2019 г. с данъчна основа 3 366, 15 лв. и ДДС в размер на 673, 23 лв. и №[ЕГН]/09.10.2019 г. с данъчна основа 2 246, 60 лв. и ДДС в размер на 449, 32 лв., които са включени в дневника за продажби на доставчика като издадени към други дружества. Констатирано е, че фактура №[ЕГН] от 11.10.2019г. е издадена към „МОРИС УОРД И КО“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], а фактура №[ЕГН] от 09.10.2019 г. е издадена към „ЗИТА АБАСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК[ЕИК]. Фактурите нe са представени нито от ревизираното лице в оригинал, нито от „ВИТА 2015“ ЕООД. Прекият доставчик отрича да е издавал фактури с посочените номера и стойности с получател „ГРАНЙТ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД. При така установеното, ревизиращите органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 122, 55 лв, по фактури № [ЕГН]/11.10, 2019 г. и №[ЕГН]/09.10.2019 г. По отношение на доставките от „Силабус“ ЕООД, „Гранит строй инве

Цитирани разпоредби

17