Решение № 44 от 20.3.2019 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 1197/2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е 19.03.2019 г. гр.Плевен В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Плевенският окръжен съд, четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание, на 06.02.2019г., в състав: Председател: Румен Лазаров Членове: Иван Радковски Доротея Симеонова Секретар: Кона Дочева Прокурор: Искра Ганева Като разгледа докладваното от съдия И. Радковски ВНАХД № 1197/2018 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивното производство е образувано по жалба от Адвокат П.К., •••, като защитник на обвиняемия В.П., против решение № 126, постановено по НАХД № 333/2018 г., по описа на Районен съд-гр. Червен бряг, с което обвиняемият В.С.П., е бил признат за виновен в извършване на престъпление по по чл. 343в, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – да заплати в полза на държавата глоба, в размер на 1 000 лева. В жалбата са изложени доводи за неправилност, недоказаност и незаконосъобразност на посоченото решение. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства, относно обстоятелството, че в административната мярка за временно отнемане на свидетелството за правоуправление на П., наложена със ЗПАМ № ••••/19.08.2018г. е предвидено и изрично посочено предварително изпълнение, а също и че описаните нарушения на ЗДвП от обвиняемия са извършени в един и същи ден, в който на него е била връчена заповедта. От друга страна, според изложеното в жалбата, дори да се приеме, че в случая се касае за престъпление чл. 343в, ал.3, във вр. с чл.26, ал.1, от НК, то съобразно данните за личността на обвиняемия и липсата на каквито и да било последствия от деянието, предмет на обвинението, наложеното му наказание, при условията на чл. 78а от НК, се явява несъразмерно тежко. Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане обвиняемия П. да бъде признат за невинен по посоченото обвинение, алтернативно – да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.2, алт.2 от НК, а именно, че обществената опасност на извършеното деяние е явно незначителна. В съдебно заседание адвокат К. изложи съображения в същия смисъл и пледира, че поддържа протеста, с изложените в него доводи и направеното въз основа на тях искане. Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен заяви, че жалбата е неоснователна, тъй като по делото безспорно е установено, че обвиняемият е извършил деянията, предмет на обвинението и първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а наложеното наказание на В.П. – справедливо, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция, при изпълнение на задълженията си по чл. 313 от НПК, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е подаден в законовия срок. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: С решение № 126, от 21.11.2018г. на Районен съд – гр. Червен бряг е признал обвиняемия В.П. за винновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗПАМ № •••., изд. от Началника на РУМВР –Червен бряг, връчена около 13: 45 часа на 12.10.2018г., управлявал моторно превозно средство както следва: На 12.10.2018 г. около 16: 25 часа в гр. Червен бряг, обл. П. по ул. „К. Б.“, в посока кръстовището с бул. „Х. Б.“, управлявал лек автомобил „•••••“, без регистрационен номер, с номер на рама: ••• и На 12.10.2018 г. около 18: 25 часа в гр. Ч., обл. П. по „В.Л.“, управлявал лек автомобил „••••“, без регистрационен номер, с номер на рама: •••• – престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което съдът е освободил обвиняемия, на основание чл. 78а НК от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – да заплати в полза на държавата глоба, в размер на 1 000 лева. Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на обжалваното решение, по което е приета за установена следната фактическа обстановка: На 12.10.2018 г. около 13: 30 полицейският служител при РУ Червен бряг П. Д.в спрял за проверка в сг.р. лек автомобил „••••••“, с водач обвиняемия. На свидетеля му било служебно известно, че колегата му И.К. трябвало да връчи на обвиняемия заповед за налагане на ПАМ - „отнемане на СУМПС”. П.Д.извикал веднага св. И.К., който отишъл на място след няколко минути и връчил на обвиняемия екземпляр от ЗПАМ № 18-0374-000211/ 19.08.2018 г., изд. от Началник на РУМВР-Червен бряг. Обвиняемият удостоверил с подписа си получаването на заповедта. Тогава били иззети и регистрационните табели на управлявания от него автомобил. Посочените двама свидетели му обяснили, че не трябва повече да управлява автомобила до заплащане на дължимите глоби и съответно – до връщането на СУМПС, което фактически му било иззето по-рано – още на 19.08.2018 г. Отново на 12.10.2018 г. свидетелите В.В.и Н.З.– служители на РУМВР – Червен бряг, работили по безопасност на движението на територията на гр. Червен бряг и около 16: 25 часа двамата видели, че по ул. „•••••“, в посока кръстовището с бул. „Х. Б.“ се движел лек автомобил, „•••••“, без поставени регистрационни табели, поради което го спрели за проверка. Полицейските служители установили, че водач на автомобила бил отново обвиняемия. Той обяснил, че по –рано на същия ден вече бил спиран за проверка от други служители на РУМВР –Червен бряг, при която му били иззети регистрационните табели и му била връчена описаната по – горе ЗПАМ. Свидетелите установили също така, че номерът на рамата на автомобила бил •••••. За констатираните нарушения свидетелят В.В.съставил •••• сер. Д № ••••, който обвиняемият отказал да подпише. Свидетелите му обяснили, че след изземването на табелите, автомобилът може да бъде преместен от друг правоспособен водач до мястото на съхранението му. Отново на 12.10.2018 г. около 18: 25 часа в РУМВР-Червен бряг бил получен сигнал, че на ул. „В.Л.“ в с. Ч. обл. П. пред дом №••, водач на лек автомобил „••••“, син на цвят, , без поставени регистрационни табели, бил изгубил контрол над автомобила и излязъл от пътното платно. Свидетелите В.В.и Н.З.отишли веднага на място и установили, че става въпрос за същия автомобил, описан по-горе, управляван отново от обвиняемия. Тогава св. Н.З.съставил на обвиняемия •••серия Д, № ••••, който бил подписан от него, без да впише възражения. Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена и доказана въз основа на обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите В.В.и Н.З., както и от събраните писмени доказателства, находящи се в б ързо производство № БП – 97/2018 г. по описа на РП – Червен бряг ЗМ № ••• /2018 г. на РУ Червен бряг/, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК. При така безспорно изяснената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че с деянието си обвиняемият В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съобразно чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба, а съгласно чл.190, ал. 3 от ЗДвП, наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е счел, че в случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, тъй като именно жалбоподателят е управлявал МПС, без да е притежавал свидетелство за управление, поради това, че последното е било иззето от контролните органи по административен ред още на 19.08.2018 г. Тази мярка, според основния съд е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП п ринудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.2, т.3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва с отнемането на табелите с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Заповедта е издадена от Началника РУП при ОД на МВР – П. РУ Червен бряг, който има правомощия по силата на Заповед № 316з-1612/19.05.2017 г., да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а по ЗДвП.Изрично първоинстанционният съд е посочил в своето решение, че в отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл.166, ал.1 от АПК, разпоредбата на чл.172, ал.6 от специалния ЗДвП предвижда, че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им, а също така и че специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл.172, ал.1 от ЗДвП заповеди, поради което намира приложение разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт, по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл.166, ал.2 от АПК – ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението. Последното обосновава задължение на водача да не управлява МПС, след отнемането на СУМПС и съответно свалянето от регистрация на управляваното от него МПС, чрез сваляне на регистрационните му табели. По отношение отговорността на дееца първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че предложението на прокурора, обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, е основателно и следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на чл.78А от НК за прилагане на посочения институт. При определяне размера на наказанието съдът е съобрази л от една страна липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на обвиняемия, а от друга - наличието на многобройни смекчаващи о бстоятелства – доброто му процесуално поведение, насочено към разкриване на обективната истина по делото, демонстрирането на критично отношение към извършеното от него деяние, поради което му е било опреде лено наказание - да заплати глоба в полза на държавата, в минималния предвиден в чл. 78а от НК размер, а именно - 1000 лв. Въззивната инстанция възприе изцяло изложените съображения на първоинстанционния съд, касаещи доказаността на извършените от обвиняемия П. деяния, при условията на продължавано престъпление, тяхната съставомерност и отчетените като смекчаващи обстоятелства, при определяне размера на наложеното му административно наказание, съобразно разпоредбата на чл. 78а от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че соченото от защитата на обвиняемия обстоятелство, че описаните нарушения на ЗДвП от П. са извършени в един и същи ден, в който му е била връчена заповедта, не само че не биха могли да бъдат отчетени като основание да се приеме несъставомерност на деянията, или основания за приложимост на чл. 9, ал.2, алт.2 от НК, но и че напротив, това обстоятелство следва да бъде оценено като устойчивост в поведението му, изразило се в последователни нарушения на правилата за движение. Според настоящия съдебен състав доводът на защитата на обвиняемия за явна незначителност на извършените от него нарушения на правилата за движение, при условията на продължавано престъпление, и съответно приложение по настоящото дело на разпоредбата на чл. 9, ал.2, алт.2 от НК е несъстоятелен, предвид демонстрираното от В.П. трайно пренебрежително отношение към нормите на ЗДвП, въпреки че на два пъти му е било указвано от констатиралите нарушенията полицейски служители, че автомобилът може да бъде транспортиран до мястото му на съхранение от друг правоспособен водач, а не от него самия. Въз основа на всичко изложено до тук настоящата инстанция прие, че първоинстанционното решение № 126, постановено по НАХД № 333/2018 г., по описа на Районен съд-гр.Червен бряг, с което обвиняемият В.С.П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по по чл. 343в, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – да заплати в полза на държавата глоба, в размер на 1 000 лева, следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение. По изложените съображения и на основание чл. 378, ал.5, във връзка с чл.334, т. 6 от НПК, Плевенският окръжен съд,