Решение № 885 от 29.6.2022 г. на Административен съд - Бургас по дело № 868/2022 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от „Еко Ен и М Ко“ ООД, с ЕИК 119614764, седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „Дружба“ бл. 7, вх. Б, ап. 15, представлявано от В.К., против Решение № 13 от 16.03.2022 г., постановено по НАХД № 290 по описа на Районен съд – Карнобат за 2021 г., с което е потвърден електронен фиш сер. К № 4847618 на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, на В.К. - законен представител на „Еко Ен и М Ко“ ООД, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр.с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденият с него електронен фиш. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на закона, при недоказаност на извършено нарушение. Касаторът твърди, че не е бил надлежно уведомен за проведеното пред районния съд производство по обжалване на ЕФ, тъй като не е бил редовно призован на посочения в жалбата адрес за кореспонденция. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител адв. Х.Х., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Ангажира доказателства. Ответникът по касацията ОД на МВР Бургас, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата. Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения: Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. В.К. е санкциониран в качеството му на законен представител на „Еко Ен и М Ко“ ООД, за това, че на 29.04.2021 г., в 15: 00 ч., на главен път I-6, км. 436+800 в посока от гр.Карнобат към с. Венец, община Карнобат, управлява МПС с рег. № СН••••АС, със скорост 92 км/ч, при въведена с пътен знак В-26, максимално допустима скорост за движение извън населено място – 50 км/ч. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е ангажирана отговорността на законния представител на дружеството – собственик на автомобила. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото веществени доказателства, а именно снимки, изготвени от заснемащата система, на които ясно се виждат датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на автомобила, както и мястото на извършване на нарушението. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен акт, като законосъобразен. Оспореното съдебно решение е неправилно, като оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство, настоящият съдебен състав намира за основателни. Пред районния съд са били проведени две съдебни заседания, като ход на делото е даден в заседанието от 17.01.2022 г. За призоваването на В.К. - законен представител на „Еко Ен и М Ко“ ООД, са били изпратени призовки за явяване, които са се върнали в цялост. По отношение на призовката за съдебното заседание на17.01.2022 г. се установява, че същата е върната в цялост, с отбелязване от длъжностното лице по призоваванията, че входната врата е заключена, респ. няма достъп до адреса, тъй като няма звънци. Посочено е още, че при позвъняване на посочения телефонен номер се установява, че същият е непълен или неточен. Последващи връчвания не се предприемани. Съдът се е позовал на нормата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която се дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес, поради което е разгледал делото в отсъствието на същия. За изготвения впоследствие съдебен акт жалбоподателят е бил уведомен на същия адрес. Въз основа на горните данни настоящият съдебен състав счете, че касаторът не е бил надлежно призован за проведеното пред районния съд заседание, в което той да упражни ефективно правото си на защита, респ. процесуалната норма на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН не е била правилно приложена. Съдът е приел, че касаторът не е бил намерен на посочения от него адрес, като се е позовал на записването в призовката, че входната врата е заключена, респ. няма достъп до адреса, тъй като няма звънци, а посоченият телефонен номер е непълен или неточен. В конкретния случай не може да се приеме, че длъжностното лице по призоваванията е посетило адреса на жалбоподателя, доколкото посоченият в жалбата адрес е апартамент 15, на трети жилищен етаж в посочения блок т. е. не може да се твърди, че лицето не е открито на адреса. Този извод не се променя и от факта, че входната врата е била заключена, тъй като не се установява по делото да е било потърсено съдействие от органите на МВР или общинска администрация за установяване на друг адрес или връзка с жалбоподателя. Неясно остава защо длъжностното лице е звъняло на посочения телефонен номер (неактивен), доколкото от справка в Търговския регистър се установява, че този телефонен номер, посочен в призовката, е заличен още през 2012 г. т.е. няма данни по делото, че това е актуален номер на лицето. От представената и невръчена призовка по делото за проведено с.з. на 17.01.2022 г. не става ясно и по кое време е търсено лицето на адреса и дали това е време, в което е възможно да бъде намерено. Още повече, че впоследствие съдът е предприел действия по връчването на съдебното решение отново на същия адрес, като същото е било успешно връчено още при първия опит. Отделно от изложеното в самата разписка не е отбелязана длъжността на лицето, което е извършило отбелязването, съобразно изискването на чл. 181, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, което прави връчването нередовно и на това основание. Извършеното представлява съществено нарушение на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, което е довело до неучастие на страна във въззивното производство, тъй като съгласно тази разпоредба, съдът дава ход на делото и когато жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес. След като е дал ход на делото без жалбоподателя, първостепенният съд е нарушил разпоредбата, тъй като същият реално не е търсен на посочения от него адрес във въззивната жалба. Съобразно фактите по призоваването му, не е изпълнено изискването за ненамирането на жалбоподателя, за да бъде даден ход на делото и разгледано същото при отсъствието му. Въззивният съд, видно от протокола от с. з. от 17.01.2022 г., не е изложил мотиви за даване ход на делото на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН. Правилото по последната разпоредба е императивно, установено е в защита на субективното публично право на страната в съдебно производство - да участва в него, съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК, приложим от първостепенния съд субсидиарно, на основание чл. 84 от ЗАНН. Необходима предпоставка за упражняване на това право е да бъде спазена процедурата по призоваване за съдебно заседание. Само при спазването на установените процесуални правила правото на участие на страната в съдебното производство е гарантирано, а изключението от тези правила по чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, следва да се прилага стриктно и е недопустимо да се тълкува разширително. По изложените доводи решаващият касационен състав приема, че оспореното решение като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения- чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр.2-ро от ЗАНН, следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Карнобат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, БАС, касационен състав